Затвори Премести
Truden Web Site: Forums

Truden Web Site :: Преглед на тема - Коранът и неговата мъдрост
Въпроси/Отговори  •  Профил  •  Лични Съобщения  •  ТЪРСЕНЕ

 Коранът и неговата мъдрост Следващата тема
Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Ислям Иди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща
Автор Съобщение
tanariil



Регистрирация: Aug 24, 2003
Мнения: 152
Местожителство: hell

МнениеПуснато на: 26 08 2003 12:54
 Заглавие: Коранът и неговата мъдрост
Отговорете с цитатВърнете се в началото

неможе то така тука без тема. нека има. знам един готин сайт по въпроса и мисля, че ще е интересно да се види. Wink в самия сайт има повечко информация, тук поствам само част от нея. идеята е да чуя какво мислят хората по въпроса за исляма, след като я прочетат...

Коранът и неговата мъдрост
Коранът е най-великият дар на Аллах към човечеството и неговата мъдрост е уникална. Накратко казано, целта на Свещената книга е да пази ислямските принципи, да води човечеството по Правия път и да пречиства човешката душа, да буди човешкото съзнание и да просвещава човешкия ум.
Коранът е Словото на Аллах, разкрито на Мухаммед чрез Светия Дух (Джибрил) и не е по силите на човешкия ум и въображение да сътвори нещо подобно. Всички признават, че съвременниците на Мухаммед са били майстори на красноречието и не им била чужда идеята да съперничат на Корана. Но те не били в състояние да създадат подобна на него книга и никога не са отричали това. Мухаммед е бил неграмотен и не го е криел. Най-голямата чест за него е това, че бил неграмотен човек, пратен сред неграмотните хора да учи цялото човечество, грамотно и неграмотно, на истинското послание на Аллах. Това е първият факт за Корана като слово на Аллах.
Вторият факт за тази уникална книга е неоспоримата автентичност на нейното съдържание и стил - качество, което никоя друга книга не е имала и не ще има. Автентичността на Корана не оставя никакво съмнение относно чистотата, оригиналността и целостта на неговия текст. Сериозни учени, мюсюлмани и немюсюлмани, са стигнали до извода, че Коранът, който използуваме днес, без съмнение, е същата книга, която Мухаммед е получил и проповядвал, и чрез нея е живял, и я е завещал на човечеството преди четиринадесет века. Като илюстрация на тази безподобна автентичност на Корана могат да се споменат някои бележки:
1. Коранът е низпослан на части, но никога не е бил лишен от форма, ред и подреждане. Дори името на Корана означава, че той е бил единна Книга още от самото начало.
“Тази книга - без съмнение в нея - е напътствие за богобоязливите.” [2:2]
“Онези, които не вярват в Напомнянето, след като дойде при тях, а то е съхранена Книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от премъдър, всеславен [ще имат болезнено мъчение].” [41:41-42]
Подреждането на Корана отразява замисъла и желанието на Аллах, към които Мухаммед и неговите сподвижници се придържали:
"И рекоха неверниците: “Защо Коранът не му бе низпослан наведнъж?” Така [Ние отредихме]! За да укрепим с него твоето сърце. И [ти] го прочетохме на части." [25:32]
2. Арабите се отличават с изтънчен литературен вкус, който им позволява да се наслаждават на добрите литературни произведения и високо да ги оценяват. По единодушното им мнение Коранът е най-големия литературен шедьовър, който някога са познавали. Те били трогнати от неговото красноречие и привлечени от изключителната му прелест. В него открили най-великото задоволство и най-голямата радост, и започнали да го запомнят и рецитират. Всички мюсюлмани и много немюсюлмани в миналото и сега се възхищават, цитират и много почитат Корана.
3. Всеки мюсюлманин, мъж или жена, е длъжен да рецитира част от Корана по време на всички молитви и в нощното бдение. За мюсюлманите рецитацията на Корана е висша форма на поклонение и всекидневна практика.
4. В преобладаващата си част арабите били неграмотни и трябвало изцяло да разчитат на паметта си за запомняне на поемите и откъсите, които много харесвали. Те се отличавали със силна памет, благодарение на която пазели литературното си наследство. Всички хора с литературен вкус признали, че Коранът е неподражаем и недостижим и те побързали да го запомнят с благоговение и възхищение.
5. По времето на Мухаммед имало вещи писари и професионални записвачи на Откровенията. При всяко низпославане на знамение или откъс, той веднага повелявал на своите писари да го запишат под негов контрол. Записаното от тях се проверявало и удостоверявало от самия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) Всяка дума била преглеждана и всяко знамение било поставяно на съответното място.
6. До времето, когато откровенията приключили, мюсюлманите имали много завършени записи на Корана. Те били запаметявани, рецитирани и използвани за всекидневните цели. Когато възниквало различие, въпросът се отнасял до самия Пророк, независимо дали това било свързано с текста, значението или интонацията му.
7. След смъртта на Мухаммед Коранът бил вече запаметен от много мюсюлмани и имало многобройни негови записи. Но дори това не удовлетворило Абу Бакр, първия халиф, който се страхувал, че смъртта на хората, заучили Корана наизуст, би довела до сериозно объркване. Той се посъветвал с най-вещите мюсюлмани и поверил на Зайд ибн Сабит, главния писар на Пророка за Откровенията, да състави окончателна и завършена редакция на Свещената Книга, както самият Мухаммед го упълномощил навремето. Той направил това под контрола на сподвижниците на Пророка и с тяхна помощ. Последното и завършено копие било проверено и одобрено от всички мюсюлмани, които слушали Корана от Мухаммед и го запаметили. Това било направено за по-малко от две години след смъртта на Мухаммед. Откровенията били все още живи в умовете на писарите, запаметяващите и другите мюсюлмани - сподвижници на Пророка.
8. По време на халифа Осман, около четиринадесет години след смъртта на Мухаммед, обобщените копия на Корана били широко разпространени в новите територии, които били приобщени към Исляма. Повечето от жителите им не били виждали Мухаммад и не били слушали неговото рецитиране. Поради различното географско положение те четяли Корана с леки различия. Започнали да възникват несъответствия в рецитацията и интонацията, и това породило спорове сред мюсюлманите. Осман предприел бързи мерки, за да се преодолее ситуацията. След като се посъветвал с религиозните водачи, той създал група от четирима бивши писари на Откровенията, които събрали всички налични копия и ги замененили с единствено утвърдено копие, което трябвало да се чете според говора и диалекта на Курайш, родното племе на самия Мухаммед. Този диалект е възприет за еталон, защото е най-красноречивият и на него е низпослан Коранът. Така Свещената книга отново била съобразена с говора на човека, на когото е низпослана. Оттогава досега се прилага същата унифицирана версия без ни най-малка промяна на думите или подреждането, или дори на една буква.
От тези факти учените стигат до извода, че днес Коранът е такъв, какъвто бил низпослан първоначално и какъвто винаги ще бъде. Никога към него не са правени нито допълнения, нито съкращения, нито изопачавания. Неговата история е толкова ясна, колкото и дневната светлина, достоверността му е неоспорима и абсолютното му запазване е извън всякакво съмнение.
Коранът е преизпълнен с неповторима мъдрост като първоизвор. Мъдростта на Корана произлиза от Мъдростта на Автора, който не може да бъде друг освен Всевишния Аллах. Тя произлиза също от подчиняващата сила на Книгата, която е неподражаема и интригува всички хора на знанието.
Реалистичният подход на Корана, практическите решения, които той предлага за човешките проблеми, благородните цели, които поставя пред човека, изясняват мъдростта на Корана като мъдрост с особена същност и характер.



Динамизмът на Корана
Една от важните черти на мъдростта на Корана е, че тя не е статична или суха, а е преизпълнена с динамика, която буди съзнанието и пречиства сърцето. Тази мъдрост съдържа сила на внушенията, зас­видетелствана както от историческите факти, така и от самия Коран. Когато Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) отп­равил за пръв път призива на Аллах, неговата единствена сила бил­а Коранът и единствената му мъдрост била мъдростта на Корана. Всепроникващият динамизъм на Корана е могъщ и непреодолим.
Съществуват много примери, които показват, че най-динамичните личности и най-убедителните аргументи не могат да постигнат динамичната мъдрост на Корана. Всевишния Аллах говори за Корана като за дух и живот, с който рабите на Аллах се насочват към Правия Път.
“Ако бяхме низпослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена и разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да размислят.” [59:21]


Практичността на Корана
Друга важна черта на Корана е неговата практичност. Той не се ограничава в пожелания, неговото учение не иска невъзможното, не плува по розовото течение на недосегаеми идеали. Коранът възпри­ема човека такъв, какъвто е в действителност и го поощрява да стане такъв, какъвто трябва да бъде. Той не определя човека като безпомощно или безнадеждно създание, осъдено от рождението до смъртта и потънало в грях от люлката до гроба, а го разглежда като благородно, честно и достойно създание.
Практичността на учението на Корана се утвърждава от примера на Мухаммед и мюсюлманите през вековете. Характерният подход на Корана се състои в това, че неговите традиции имат за цел общото благополучие на човека и се базират в обхвата на неговите възможности.



Умереността на Корана
Третата характеристика на Корана е умереността и хармонията между Божественото и човешкото, духовното и материалното, индивидуалното и колективното и т.н. Коранът отделя внимание на всички факти от живота и всички потребности на човека, и се занимава с тях по такъв начин, че да го подпомогне да осъществи благородните цели на своето съществуване. С този умерен подход Коранът нарича мюсюлманите “общност по средата” [2:143]. И в рамките на това средно положение мюсюлманите се наричат "най-добрата общност, изведена за хората, те повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и вярват в Аллах." [3: 110]
Мъдростта на Корана изпълнява своята задача в три основни измерения: вътрешно, външно и възвишено. Вътрешно тя прониква в дълбините на сърцето и достига до най-тайните кътчета на съзнанието. Тя има за цел трайно да култивира отделния човек отвътре. Това вътрешно проникване е различно и много по-дълбоко от проникването на всяка друга законна или морална система, защото Коранът говори от името на Аллах и отнася всички неща до Него.
Външната функция на Корана обхваща всички области на живота и покрива всички аспекти на човешките взаимотношения от най-личните въпроси до сложните международни отношения. Коранът достига до области, непознати за никоя светска система или за светски морални принципи, и недостижими за никоя популярна религиозна доктрина. Забележителното при Корана в това отношение е, че той се занимава с човешките дела по такъв начин, че да им придаде божествен дух и морален облик. Той прави така, че присъствието на Аллах да се чувства във всяко дело и хората да Го чувстват като първоизвор на напътствието и като крайна цел на всички дела. Коранът е духовният водител на човека и неговата система от закони. Той определя неговите морални норми, а освен всичко това, Коранът съдържа философията на човешкия живот.
Висшата функция на Корана се фокусира върху Единия, Всевишния Аллах. Всичко, което е било, е или ще бъде, трябва да се разглежда през този фокус - активното присъствие на Аллах във вселената. Човекът е просто довереник в обширната вселена на Аллах и единствената цел на неговото създаване е да служи на Аллах. Това не е претекст за уединение или пасивно оттегляне от живота. То е открит призив към човека истински да въплъти на земята прекрасните качества на Аллах. Когато при изпълнението на своята висша функция Коранът насочва вниманието към Аллах, той разкрива пред човека нови хоризонти на мисълта, напътва го към идеала за висока нравственост и го запознава с Вечния първоизвор на мира и добрината. Осъзнаването, че крайната цел на човека е само Аллах, е революция на фона на популярните тенденции в човешката мисъл и на религиозните доктрини, революция, целта на която е да освободи съзнанието от съмнението, душата - от греха, и съвестта - от робството.
Мъдростта на Корана призовава към истината в мислите и добрината в действията, към единство на целите и към добрите намерения.


ПРЕВОД НА СВЕЩЕНИЯ КОРАН


Превода на Свещения Коран от арабски оригинал на български език е направен от доц. д-р Цветан Теофанов, преподавател по арабска литература в Софийския университет и директор на Центъра за източни езици и култури, и е одобрен от Главно Мюфтийство на мюсюлманите в Република България.


http://islaam.hit.bg/koran.htm

_________________
"От теб, скъпи чичо, съм усвоил тази полезна способност - да използвам и най-благочестивото - пфу! - намерение в интерес на родното ни Пъкло." ; из писмо до Screwtape на Пламен Сивов
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Truden
----------
----------


Регистрирация: Aug 01, 2003
Мнения: 2876
Местожителство: Johannesburg

МнениеПуснато на: 26 08 2003 18:12
 Заглавие: Награда
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Аз не съм чел Корана така каkто съм чел Библията,
но съм го чел доста задълбочено.

Опитах се да намеря в него нещо, което не е казано в Библията.

И сега искам да обявя една награда:

Ще платя 1000 лв награда на този, който ми представи (поне) един стих от корана с обяснение за Бога, или пътя към Него, който (като обяснение) да го няма в Библията.

Забележете, че това не важи за казано като земни правила и факти в живота на човека.

Моето лично мнение за Мохамед е същото като за Ошо:
а Ошо е моето малко глупаво братче.

Мохамед, несъмнено е бил много добър човек, който с Добротата си е успял да се докосне до Онова, което нарича Аллах, а други го наричат Бог, а други Йехова и т.н.

Провалът на Мохамед се състои в неговата СЛАБОСТ да обясни Същността на Аллах (Бог).

Голямата му грешка е, че е поставил ПРАВИЛА.
Няма друго правило в пътя към Бога, освен Любов(Безпристрастност), и макар Мохамед на много места да казва, че в Рая ще отидат нямащите злоба в себе си, Той все пак е поставил правила по пътя за там.

Всичко което казах по-горе, го казах с най-приетите от човека термини и дефиниции, но:

Мохамед нито се е провалил, нито е сгрешил!
Направил е това, което вече е било направено преди даже да се роди като човек.

Аз винаги съм казвал:
Човек нищо не променя. Той само върви през вече направеното.
Единственото, което може да промени, е своето разбиране.


Поздрави
Труден

_________________
От всичко, което казах и не казах, най-важното е Онова, което не разбрахте.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
tanariil



Регистрирация: Aug 24, 2003
Мнения: 152
Местожителство: hell

МнениеПуснато на: 27 08 2003 09:33
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

не думай - аз о666о пробвах да го 4ета веднъж, ама не изтраях... това е единственият автор, който е имал 4естта книгата му да лети през прозореца от стаята ми (издразних се на твърдението му "аз не съм тялото си" и след като изхвърлих книгата в знак на израз на мнението си за нея изпаднах в огромно самосъжаление относно това, 4е о666о не е наблизо, за да го вържа, да му запу666а устата, у666ите, да му завържа о4ите, да си набавя карфи4ки и да го направя на таралеж, а после да го остъавя да не бъде тялото си колкотро време си ще, за да му се изясни колко велик и духовно извисен ще стане, ако не е тялото си. Wink


мохамед има следния проблем - до колкото знам, първият, обявил го за пророк една от жените му, след като и цитирал стих4ета... много ми е подозрително. много. после вси4ки жени у харема. после приятелите му. после... конформизма довършил запо4натото...

4е си ги задържи666 тия 1000 лв, така ми се струва.

но пък хората имат право да вярват в каквото си искат.
сред мюсюлманите има свестни хора - убедена съм в това, щото познавам такива.
няма зна4ение какво вярват, а какво е в сърцата им - сам го каза!!!

_________________
"От теб, скъпи чичо, съм усвоил тази полезна способност - да използвам и най-благочестивото - пфу! - намерение в интерес на родното ни Пъкло." ; из писмо до Screwtape на Пламен Сивов
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Гост






МнениеПуснато на: 12 02 2004 16:03
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Цитат:
мохамед има следния проблем - до колкото знам, първият, обявил го за пророк една от жените му, след като и цитирал стих4ета... много ми е подозрително. много. после вси4ки жени у харема. после приятелите му. после... конформизма довършил запо4натото...

Tova ne viarno. Pyrviat, koeto go priznal za prorog e negoviat priatel Abu Baker Al-Siddik
 
Truden
----------
----------


Регистрирация: Aug 01, 2003
Мнения: 2876
Местожителство: Johannesburg

МнениеПуснато на: 13 02 2004 00:28
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Аз мисля, че няма значение кой е бил първият дето го е признал.
Ако народът каже, че е Пророк, значи е Пророк.
То и християнската църква казва кои са светии и кои не, ама само из между своите си...
Не че църковните Светии не са такива, ама ако църквата не може да види като Светия Джелалудин Руми, то най-меко казано това се нарича ПРИСТРАСТИЕ и фанатизъм.

_________________
От всичко, което казах и не казах, най-важното е Онова, което не разбрахте.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Ivaylo



Регистрирация: Nov 21, 2003
Мнения: 578
Местожителство: Холандия

МнениеПуснато на: 28 09 2004 14:46
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Аз винаги съм се чудел, още преди да те срещна, как църквата определя кой да е светия. Добре, гледа само в нейните редици. Ама дори и в нейните редици, пак не ми е ясно. Трябва ли да изпъкваш в обществото, за да станеш светия? Например да говориш хубаво, да изнасяш умни лекции в църквата, да лекуваш хората с вяра, да живееш по Божиите закони и т.н. Всичко това е хубаво, обаче пак трябва да те забележат. И си мислех, ами ако някой човек живее богоугодно, лекува и помага на хората и т.н., обаче живее в някое забутано село, значи ли, че той е по-малък светия от другия? И само защото единия се забелязва, а другия не чак толкова (да речем само хората в неговото и околните села го забелязват), то първия ще стане светия, а втория ще бъде забравен след известно време. Няма да е честно, нали?
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителяICQ Номер
82.164.196.254
Гост





МнениеПуснато на: 09 12 2004 00:24
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Ami dokolkoto znam Curkvata si ima pravila i priznava za svqt chovek, koito e doprinesul za Curkvata
 
Ivaylo



Регистрирация: Nov 21, 2003
Мнения: 578
Местожителство: Холандия

МнениеПуснато на: 09 12 2004 11:13
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Да, така е.
Излиза, че свят е онзи, който се "вижда" от църковното управление.
От друга страна няма гаранция, че правилата и са точни.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителяICQ Номер
Truden
----------
----------


Регистрирация: Aug 01, 2003
Мнения: 2876
Местожителство: Johannesburg

МнениеПуснато на: 09 12 2004 12:47
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Аз знам за две правила, необходими за провъзгласяване на Светец.

Първо правило: "кандидатът" за светец да е член на църквата, която ще го провъзгласи за такъв.

Второ правило: да е направил три чудеса, или в негово име да са направени три чудеса.

Какво е чудо, също е определено от църквата, и всеки сам има някаква представа за това.
Естествено някои от чудесата, се смятат за дяволски, и не са включени в този списък...

За съжаление, Иво, имаш право.
Много светци не са обявени за такива, поради това, че са останали неизвестни за църковните власи, или защото не са били нейни членове.

Основно правило на ЦЪРКОВНИЦИТЕ - Бог е САМО НАШ, и може да бъде познат само ИЗМЕЖДУ НАС.

_________________
От всичко, което казах и не казах, най-важното е Онова, което не разбрахте.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Ivaylo



Регистрирация: Nov 21, 2003
Мнения: 578
Местожителство: Холандия

МнениеПуснато на: 09 12 2004 14:09
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

А иначе задължително ли е светец да прави чудеса? И какво значи да са направени чудеса в неово име?
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителяICQ Номер
Truden
----------
----------


Регистрирация: Aug 01, 2003
Мнения: 2876
Местожителство: Johannesburg

МнениеПуснато на: 09 12 2004 20:46
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Ми понеже по друг начин не може да го разпознае, църквата иска да го разпознае по чудесата, Иво.
При Бог се отива с Любов, а не с чудеса.
Затова аз казвам, че чудото не е задължителен "атрибут" на Светеца.

Да се направи чудо в името на някого е, да се помолиш на някой, за който вярваш, че е при Бога, и молбата ти да се изпълни по чудотворен начин.
Преи месеци четох, че е направено чудо в името на Майка Тереза.
Приятелите на неизличимо болна жена, поставили на нея медалион с лика на Майка Тереза, и й се молили да излекува жената.
Молбата им била чута, и жената е излекувана свише.

П.П. Не си спомням в Библията да е написано, че Авраам е направил чудо, но знам да е написано, че е при Бога, и заслужилите отиват в Неговото лоно:
Цитат:
Лука 16:22. Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно.

Значи Авраам, имайки свое лоно при Бога, е Светец и без да е правил чудеса.

_________________
От всичко, което казах и не казах, най-важното е Онова, което не разбрахте.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
saskia



Регистрирация: Dec 08, 2004
Мнения: 2

МнениеПуснато на: 10 12 2004 23:00
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Е, Църквата е институция. Все пак мисля, че по-скоро може би някой е пропуснат, от колкото да е обявен за такъв без необходимите качества.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Ivaylo



Регистрирация: Nov 21, 2003
Мнения: 578
Местожителство: Холандия

МнениеПуснато на: 11 12 2004 17:41
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Така е, saskia.
И аз мисля, че никой не е обявен без необходимите качества. Ама кофти е, когато някой е проспуснат, просто защото хората може би биха нучили нещо полезно от него, което го е нямало при другите.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителяICQ Номер
nq666tu



Регистрирация: May 24, 2004
Мнения: 331
Местожителство: някаде из тъмното

МнениеПуснато на: 25 12 2004 17:25
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Какво ви кара вас като хора да ре666ите, 4е вие или 4е изобщо някой 4овек е в състояние да определи кой е светец и кой не е.
Освен това аз ли4но се 4удя защо му е на който и да било бог светец или пък пророк. Ако толкова държи да прави демонстрация - нека не е 4рез единици за вси4ки, а 4рез вси4ки. Инак аз като страни4ен наблюдател упорито се съмнявам в 4истотата на съзнанието и на помислите на избраника, а също и в системата на неговото избиране.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Покажи мнения от преди:      
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Ислям Иди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща


 Идете на:   



Следващата тема
Предишната тема
Можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by © phpBB :: FI Theme :: Часовете са според зоната GMT + 2 Часа