Затвори Премести
Truden Web Site: Forums

Truden Web Site :: Преглед на тема - Л.Н.Толстой
Въпроси/Отговори  •  Профил  •  Лични Съобщения  •  ТЪРСЕНЕ

 Л.Н.Толстой Следващата тема
Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Личността Труден Иди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
Albedo_Rubedo



Регистрирация: Oct 23, 2004
Мнения: 25

МнениеПуснато на: 18 01 2005 14:13
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Човек е носител на Бога. Съзнанието за своята Божественост човек може да изразява с думи. Как тогава да не сме внимателни към речта си?
Думата може не само да убие, но и да причини зло по-лошо от смъртта.
Не хвали, не осъждай другите и не спори. В споровете се забравя истината.
Осъждането на друг човек всякога е погрешно, защото никой никога не може да знае какво е ставало и става в Душата на тогова, когото осъждаш.
Почти всякога, като поровиш в себе си ще намериш този същия грях, който осъждаш в другите. А ако не си извършил такъв грях, има някой по-лош.
Не слушайте никога тези, коието говорят лошо за другите хора и добро за вас.
Ако искаш да предадеш на събеседника си някаква истина, най-важното правило е да не се дразниш и да не изричаш нито една обидна дума или недобра дума.
Хората се учат как да говорят, а пък най-важната наука е как и кога да се мълчи.
Макар и според учението на мъдрите хора мълчанието да е полезно, говоренето е също нужно, но само навреме.

По Л.Н. Толстой
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Albedo_Rubedo



Регистрирация: Oct 23, 2004
Мнения: 25

МнениеПуснато на: 18 01 2005 14:34
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

ЗЛО И ТРУДНОСТИ

"...Но най-лоши са тези грехове, защото те пораждат по-лошия грях- недоброжелателството, омразата към хората.

Най-страшна е ненавистта у хората, поради която те грабят, убиват и наказват.

Ако те те нагрубяват и наскърбяват - не се поддавай, не стъпвай на този път, на който искат да те заведат; не върши туй, което ти е сторено.

Бъди внимателен като осъждаш човек, не забравяй, че в него живее Духът Божий.

Ако си се разсърдил някому, това значи, че си живял не Божествен, а физически живот. Ако ти си живял Божествен Живот, никой не би могъл да те обиди, защото Бога никой не може да обиди, и Бог, който е в тебе, не може да се сърди.

За да живееш добре с хората, трябва, когато се събираш с тях, да помниш, че е важно не това, което на тебе ти е нужно, и не това, което е нужно на тогова, с когото си се събрал; мисли какво е нужно на Бога, който живее във вас.

Не се сърди на лошия и безразсъдния човек. Нали той е заблуден! Такъв човек трябва да бъде съжаляван, а не да му се сърдим. Акои можеш, убеди го, че за самия него не е добре да живее така, и той ще престане да прави зло. А ако той още не разбира това, не е чудно, че той живее лошо.


ГОРДОСТ


Нищо не разделя хората така, както гордостта- и личната и семейната, и съсловната, и народната....Да считаш своя народ, или своя труд, или своето учение и знание за нещо по-добро от другите, е по-глупаво от всичко.
Но, това не само че не се счита за лошо, но го издигат и във велика добродетел.

Човек е прав, ако вярва, че няма на света нито един по-висш човек от него, но той много би се лъгал, ако мисли, че на света има макар и един човек, по-нисш от него.


Ако човек е горд, той се отделя от другите и с това, че се лишава от висшата радост на живота- от свободното и радостно общуване с всички хора.

Грехът на гордостта може да бъде унищожен само с признаване единството на духа, който живее във всички хора.

Когато разбере това, човек вече не може да счита нито себе си, нито своите близки, нито своя народ, нито своето знание за нещо по-висше от другите хора, народи, знания и т.н.


По Л.Н. Толстой
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Albedo_Rubedo



Регистрирация: Oct 23, 2004
Мнения: 25

МнениеПуснато на: 18 01 2005 14:47
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

НЕРАВЕНСТВО И РАВЕНСТВО


Основата на човешкия живот е живеещия в човека Дух Божи, Който е един и същ във всички хора. Затова хората не могат да не бъдат равни помежду си.
Само онзи, който НЕ знае, че в него живее Бог, може да счита едни хора по-важни от други.

Неравенството е несъвместимо с Любовта; Любовта е само тогава Любов, когато като лъч от Слънцето, осветява еднакво всички хора.


Равенство означава да признае, че всички хора имат еднакво право да ползват естествените блага на природата, еднакво право върху благата, произхождащи от общия живот и еднакво право на уважение от страна на другите.


Достатъчно е да си дадем сметка, че обществото е разделено на хора, прекарващи цял живот в затъпяващ, убиващ ги [/b]труд, и други, преситени от богатства, за да се поразим от ужасното, най-жестокото и очевидно неравенство и от лъжата на проповедта за равенство сред ужасното неравенство.

Да считаш всички хора равни на себе си не значи, че си също така силен, ловък, умен, учен, добър като другите, а значи че в тебе има туй, което е по-важно от всичко на света и което е еднакво във всички хора- Духът Божий.

За неравенството между хората са виновни толкова тези, които се величаят пред другите, колкото и онези, които признават себе си за по-нисши от тия, които се величаят.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Albedo_Rubedo



Регистрирация: Oct 23, 2004
Мнения: 25

МнениеПуснато на: 18 01 2005 15:00
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

НАСИЛИЕ И НЕНАСИЛИЕ
Заблуждението, че е възможно да се нарежда живота с насилие, е особено вредно, защото то се предава от род на род.


Заблуждението, че има хора, които могат да уреждат живота на другите, е ужасно, защото при тази вяра хората се ценят толкова по-високо, колкото са по-безнравствени


Някои твърдят, че всички хора трябва да живеят в мир, никого да не обиждат, а те самите със сила заставят другите хора да живеят по тяхната воля, и като че ли казват: вършете туй, което ви казваме, а не туй, що ние вършим.
Може да се боим от такива хора, но не трябва да им вярваме.

Главната вреда от суеверието, че е възможно да се нарежда живота на другите хора с насилие е, че щом човек веднъж е приел, че е възможно да се върши насилие над един човек в името на доброто на мнозинството, вече няма граница на товма зло, което той може да извърши в името на тази лъжа.
На такъв лъжлив постулат са се основавали в миналото мъченията, инквизициите, робството, а в наше време- (общественото лицемерие, войните, лъжливите каузи като учения, секти, Исус Христосовци, радикални ислямисти, съставители на разни знания, в които загиват милиони хора.- бел. на пишещия)


Всеки по себе си знае колко трудно е да промени живота си и да стане такъв, какъвто би искал да бъде.
Когато обаче мислим за другите, струва ни се, че и те ще станат такива, каквито ние искаме да бъдат.


Ние не виждаме цялата престъпност на насилието, само защото му се подчиняваме


Всичко до тук е по Л.Н. Толстой
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Albedo_Rubedo



Регистрирация: Oct 23, 2004
Мнения: 25

МнениеПуснато на: 18 01 2005 15:09
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

СМИРЕНИЕ


Човек не може да се гордее със своите дела, защото всичкото добро, което прави, го прави не той, а онова Божествено начало, което живее в него.


Ако човек се стреми към Бога, той никога не може да бъде доволен от себе си. Съвършенството е безкрайно.


Добър човек е този, който помни своите грехове и забравя извършеното добро, а лош човек е този, който извършва точно обратното.



Често се случва, че хората, които говорят за другите и жестоко ги осъждат, не забелязват, че описват самите себе си.


Пазете се от мисълта, че сте по-добри от другите и че във вас има такива добродетели, каквито в другите няма. Каквито и да бъдат вашите добродетели, те нищо не струват, ако вие самите мислите, че сте по-добри от другите хора.


Съвършена радост е да понесеш незаслужен укор, да претърпиш даже телесно наказание и пак да не изпиташ враждебни чувства към причинителя на укора и страданието.

Тази радост е съвършена, защото никакви обиди, оскръбления и нападки от хората (или поставяне в категории като "несъгласен...." например- бел на пишещия) не могат да я помрачат.



По Л.Н. Толстой
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Albedo_Rubedo



Регистрирация: Oct 23, 2004
Мнения: 25

МнениеПуснато на: 18 01 2005 16:12
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

СЪБЛАЗЪН

Нито една съблазън не държи хората така дълго в своя власт, не отдалечава така хората от разбиране смисъла на човешкия живот и неговото истинско благо, както стремежът към слава, одобрение, уважение, хорска похвала.



Човек се освобождава от съблазанта само чрез упорита борба със самия себе си и чрез постоянно призоваване в своето сърце и в своето съзнание на чувството за единстнво с Бога;
търсете одобрението само от Бога.

Човек лесно привиква към лош живот, ако всички около него живеят лошо.
Едни от най-опасните думи са:"всички така живеят"
Ако привикнеш да правиш туй, което искат "всички"- даже и без да осъзнаеш, ти вече ще правиш лоши дела и ще ги считаш добри.

Лошото не престава да е лошо затова, че мнозина постъпват лошо, и ако както често става, се хвалят с това.


Често се случва да видим, че добър, умен, правдив човек, макар и да знае, че войната, месоядството, ограбването на хората, осъждането на хората и други такива дела (бих добавил за недосетливите- категории като "смотаняк", "дори и "несъгласен с...", която лично на мен ми харесва.- бел. на пишещия) са лоши, спокойно продължава да ги върши. Защо става така? Защото такъв човек цени мнението на хората повече, отколкото съда на своята съвест.


Само със страх от чуждото мнение може да си обясним най-обикновената и същевременно най-чудна постъпка на хората- лъжата.
(Във френологията, хиромантията, астрологията и др. подобни науки, лъжата и кражбата е приписвана най-често на Меркурий...Неговото прекалено влияние довежда до това явление. Тук, нека да ви припомня една история от гръцката митология. Когато Хермес вървял към Аркадия, по пътя си срещнал две вкопчили се в схватка змии. Хермес хвърлил жезъла си върху тях и те се укротили, вплитайки се в него, по начина, който ни е известен и до днес. Човешкото знание, подложено на ленност, която е грехът на 8 сефира от Дървото на кабалистите, наречена Ход- Великолепие, и свързвана с влиянието на Меркурий, Хермес, довежда до гореописаното явление. В тази сфера, се разполага и 8-та Божия заповед, която гласи: "Не кради"- Не злоупотребявай с езотеричното познание, за да си спечелиш нечестно предимство над останалите.- бел. на пишещия)



Който не мисли самостоятелно, той се подчинява на мислите на друг човек. Да подчиним някому мисълта си е по-унизително робство, отколкото да подчиним някому тялото си.
Мисли със своята глава и не се грижи какво ще кажат за тебе хората.


Ако вършиш дело, което считаш за добро, попитай се, би ли направил същото, ако си знаел предварително, че никой няма да узнае за това. Ако си отговориш, че все пак ти би го извършил, сигурно е, че го правиш за Душата си, за Бога.


Трябва да се приучим да живеем така, че да не мислим за хорското мнение, даже да не желаем хорската обич, а да живеем само, за да изпълняваме закона на своя живот, волята на Бога.



По Л. Н. Толстой
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
elan



Регистрирация: Apr 30, 2004
Мнения: 960
Местожителство: България, Златица

МнениеПуснато на: 18 01 2005 19:13
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Ако не бяха бележките на автора в скобите, щях да се заблудя, че пишещия най-сетне е прочел Трудното знание и е разбрал за какво става въпрос ...
Благодаря, че не ме въведе в заблуда Albedo_Rubedo

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителяICQ Номер
Albedo_Rubedo



Регистрирация: Oct 23, 2004
Мнения: 25

МнениеПуснато на: 19 01 2005 02:34
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

И вие минавате през област, дето знанието ще ви причини повече страдания, отколкото радост. Само по себе си знанието е благо, но трябва да знаете как да се справите с него.


Знам, че на чужд гръб и сто тояги са малко, но независимо от това дали искам или не искам, дали съм заслужил или не, след като откликнах най-учтиво на молбата и напуснах, и след като запечатах в ума си диалога от чата, установих, че спор е нямало, нито обект на спор, нито спорна ситуация. Имаше опит да бъда изнуден, и не се съгласих на това, което си е всеобщо право. Казах, след множество прекъсвания, че всичко може да се опита, и тогава да се сравнят резултатите, но как го приемате за спор не знам.
Спретнахте присъда, и ми ударихте стоте тояги, ама уцелихте само сянката ми. Ако това ви е помогнало да се облекчите- добре, радвам се, отделили сте тамята отделно, и в нея може да намерите това, което сторихте преди малко.

Винаги съм твърдял и твърдя, че съм откровен с хората, това всеки може да го потвърди, дали са приели това, или са се разгневили, в това аз вина нямам. Избирам думите си внимателно, изследвам тяхното действие и хармонията в тях, и тогава ги предлагам където и да е.


Аз никога не бих ви обвинил, без да съм готов да протегна ръката си, или най-малко да си понеса последствията и отговорността за думите, и делат. Мнозина се питат що диря тук, други твърдят че преча, трети веднага ме поставят в категория, четвърти дори не знаяьт какво излиза от мен, пети- дори не могат буквално да разберат написаното, какво остава за другото, което буквата, думата, изречението и мисълта носят в себе си.
Но така е най-лесно.


Какво си помислихте, че като ме предизвиквате и изкушавате, ще успеете да постигнете нещо? Заблуждавате се. Нито може да изпитате Бог чрез мен, нито може да ме накарате да изземам функциите Му, на който са му потребни доказателства нека изследва и да изпита писанията, в тях дори това се препоръчва, или да чете писанията в самия себе си, или в природата, да си направи тези опити, да събере тези знания и резултати, които ще докажат това, което пиша, било като мнение, или като диалог.


Само ще кажа следното, разберете думите "Милост искам, а не жертва", и изпитайте това в сърцето си, после го прекарайте през ума си, и след това ако от сърцето ви и от ума ви излезе едно и също нещо, значи сте научили едн урок.


Не мога да не бъда благодарен зая топлото и изпълнено с чувства отношение, закона изисква да ви пожелая от все сърце да получите изобилно от тази топлина и любов, която аз получих от вас, но и без моето пожелание законите просто си действат.

Ще ви попитам: Когато налагахте сянката ми, можахте ли да видите, че тя се усмихва?

Не, със сигурност това не можете да видите, но няма да обяснявам защо.
Пак за пореден път казвам, аз лично отношение към вас нямам, имам отношения с вашите Души, ако познавахте Душите си, бихте разбрали и отношението ми. Има хора, които знаят това, на хиляди километри са от тук, но за Душата това е "на една ръка" разстояние...

И да имам способност да лекувам, и да нямам, това не ме прави нито по-голям, нито по-малък от всеки един човек. Това, че някои виждат, че някой е по-голям или по-малък е поради това, че слънцето пада под различен ъгъл върху човека, и прави сянката му различно "дълга". За това просто съм възхитен от умението ви да измервате сенките на хората, много знание и за това е нужно.



Поне тук наистина човек може да разбере, колко струват вярата и убежденията му, и да бъде готов да го пребият за това, че устоява, дали е прав или не...зависи кое ще подложи...гърбината си или сянката...аз не позволявам никакви сътресения да настъпват в микрокосмоса, отразен в моя гръбнак...за сянката си пет пари не давам.

Има случаи обаче, когато идвам и по пладне, тогава нямам сянка, който е талантлив ще разбере кога е това време, и тогава ще може да ме види без сянка. И тогава ще ми бъде интересно, дали пак към тоягата ще посегне.


А в оплюването на човека, не знаете какво благо се крие. Плюнката съдържа вещества, които внасят радост в организма на човека, помагат му при приемането на храната и храносмилането. Трябва да съм заслужил с нещо много голямо вашето внимание, за да ми отделите от вашата радост, да се лишите от нея, и да ми я предадете чрез плюнките. Задължен съм за това, и ще помисля как да ви благодаря за жертвата, която правите за мен.


Миналото, настоящето и бъдещето за мен нямат особено значение, това е подсказване за желаещите да ме спипат по пладне....но моето сега, може да е вашето догодина, но дали знаете как да изследвате този момент. Мисля, че да, имате всичко необходимо.


Срещите ни в Реалността не са престанали, и няма да престанат, аз повече в чата няма да влизам, защото смущавам домакина.
Тежко ми, ако бях приел да се чувствам като у дома си, трябваше да се разделям със собственост някаква, дори с идеята за такава...а казах, аз съм човек без собственост, не притежавам нищо, освен Душата си.

Това е от мен, пожелавам ви спокойна нощ, и ви поздравявам с 91 псалм, ще го произнеса за вас, по пладне...и дано Бог е милостив и ми прости тази дързост на словата ми, тя бе необходима както вятърът е необходим да разклати житния клас и да попаднат зрънцата в почвата, и нека ме дари със силата на житеното зърно, защото по-голяма от тази човек няма право да иска.

Вие не сте ми приятели, приемам ви като братя и сестри, за някои съм по-малък брат, за други по-голям...братята и сестрите не се избират, и знам, че по-големите ме бият и ме правят виновен пред Мама и Тате...за техните бели, но трябва да ви кажа, че нито белите бих ви издал, нито бих се оплакал...бих поплакал, и бих се утешил с това, че кръвта вода не става, моята вяра е, че и в най-голямата си злоба, човек всъщност проявява любовта си. Аз съм малък и така мисля, ако изобщо може да се каже, че съм способен на това.


С уважение. Приятни сънища.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
elan



Регистрирация: Apr 30, 2004
Мнения: 960
Местожителство: България, Златица

МнениеПуснато на: 19 01 2005 17:12
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Преди време, ти, Крис, ми каза, че усещаш стена и не можеш да стигнеш до мен...Замислих се,защото много рядко ми се е случвало съзнателно да ,,изграждам" стена между мен и някого, а относно тебе нямах никакви разумни причини да го правя, защото те харесвам. Едва днес си обяснявам какво си усетил и защо...Да, вероятно Онова в мен, ме е предпазвало от нахлуване в личното ми разбиране, от опити за манипулиране, от предоверяване...Едва днес си давам ясна сметка,че ти не си човека, когото се опитваш да представиш в постингите си...Бях свидетел и на снощния разговор в чата и виждам днес как си извъртял фактите, за да изглежда така, сякаш някой те е изнудвал,плюл и накрая изгонил. Единственото,което аз видях снощи, беше един разговор между две различни разбирания,който вместо да ти даде пример как се води такъв разговор, те амбицира отново и за кой ли път, да се включиш, за да настояваш на своето си. Ти не слушаше(четеше) репликите на другите, а пишеше ли пишеше своите, сякаш бързаше да кажеш колкото се може повече. Зададен ти бе 3 пъти един единствен въпрос,който не изискваше споделяне на тайни и съкровени мечти, а прост отговор ,,да" или ,,не". Разтяга локуми няколко минути и не пожела да отговориш. Не беше изгонен, а беше поканен да напуснеш чата. И ти явно никога няма да разбереш, че поканата бе направена не защото си ни пречел на нас, а за твое добро. Ще си позволя да копирам част от чата тук, за да не се спекулира повече с казано - преразказано.Целия лог ще бъде публикуван, когато му дойде реда.

<Truden> Бих казал, че за него аз съм много вреден
<elan> да...
<Toshe> Мда
<Truden> Не му помагам да се смири, а му УДЕБЕЛЯВАМ егото
<Truden> По добре е да не ме слуша
<Truden> За негово добро е.
<Truden> Не искам да му отнема и малкото което има
<elan> едва ли ще го разбере така...но е вярно
<Truden> Нямам нужда да ме разбира.
<elan> знам
<Truden> Нека не ме разбира, но да е добре за него
<Truden> Никога не спорете с някого, като видите, че не ви разбира тотално
<EIPHNH> в спорът има ли гордост?
<Truden> Има, разбира се.
<Truden> Когато искаш да наложиш своето
<EIPHNH> значи никакви спорове тогаз
<EIPHNH>
<elan> ))
<Truden> Ако имах гордостта на Крис, бих спорил с него по цели нощи ))
<Truden> Нека ме разказва, че съм го ИЗГОНИЛ, ама не искам да споря
<Truden> А той само чака момент за спор
<elan> понякога и не чака, а го създава ...
<Truden> Спорът не е дискусия
<Truden> В спорът всеки държи на своето, без да се опитва да разбере чуждото
<Truden> В дискусията се оглежда всяко мнение и се преценява
<elan> това се видя от всички ни тази вечер ...
<Truden> В спорът другото мнение не се преценява, а се отхвърля )))
<Truden> Аз не искам да водя спорове, и за това ще гоня СПОРЕЩИТЕ от тука

Това е.Ние не желаем повече безсмислени спорове, надявам се да го разбереш и да насочиш енергията си и времето си в нещо по полезно за теб. Има достатъчно хора, които биха се зарадвали на помощта ти.
Ти видя в нас хора,които те предизвикват и изкушават,плюят и налагат сянката ти,възвеличават се и какво ли не още...Не видя в нас Любовта...Не защото я няма, а защото не я позна. Не я позна,защото я нямаш в себе си. Изговори много думи, копира много цитати, кой от кой по-хубави и по-УМНИ. Но никога не се замисли над това,че освен всички останали, в сайта има и няколко човека, които знаят,че нещата не стоят така, както ги представяш, че никакви сянки не са гонили да налагат, че правиха неколкократно опити да подадат приятелска ръка. Не се ли замисли поне за миг, че мълчанието ни не означава,че се чувстваме виновни и гузни, а че не искаме да те вкарваме в положение на повече злоба и отмъстителност...Говориш красиво за себе си, вярвах ти...Докато не видях как нагло лъжеш и заблуждаваш себе си. Защото ти не лъжеш другите съзнателно, ти лъжеш единствено себе си и отказвайки да видиш нещо повече отвъд това, което искаш да видиш, ти стигаш до положение да заблуждаваш и другите.
Ние лично отношение към тебе нямаме.Смея да го кажа от името и на останалите.Но ти имаш лично отношение към някои от нас.Няма да цитирам писмата до тях, нито личните бележки.Нямат значение те, а опитите да манипулираш хора, използвайки личните им страдания и болки, опитите да навлезеш в личното им пространство въпреки отказа им да те допуснат там. Можеш спокойно да напишеш, че интриганствам и клеветя, Крис. Все ми е едно.Аз знам каква е истината, видяла съм с очите си твои написани думи и съвестта ми е спокойна и чиста.Но се питам твоята как ли е ?
Не знам защо си решил, че единствено това, което ти знаеш е вярно, че единствено ти можеш и разбираш нещата. Аз лично уважавам правото ти на твое разбиране и мнение.Не уважавам опитите ти да го наложиш с манипулации и незачитане на чуждото такова. И понеже ти използва думата ,,спасявам" , искам да ти кажа, че никого не можеш да спасиш Крис, ако човек сам не пожелае да бъде спасен. Давала съм помощ без да са ми я искали и знам какъв обратен ефект може да се постигне. Помощта е за хората в беда, за хората, които молят за помощ. Другото е нахлуване в личното пространство и изнасилване на волята.
Написах всичко това съвсем спокойно и без никакви емоции в себе си - нито положителни, нито отрицателни. Надявам се, да усетиш с уникалните си способности, че намеренията ми са още приятелски. Ако не усетиш това Крис, подложи на съмнение уменията си...Не намеренията ми...
Няма да пиша повече по твои постинги, няма и да чета повече твои постинги...Но ако разбера, че продължаваш да интерпретираш свободно разговори, мнения, думи, срички и запетайки - ще публикувам доказателства, които едва ли предполагаш, че имам. Моля те да не ме подлагаш на това изпитание.
И аз ти благодаря за топлото отношение и добрите намерения. И съм спокойна, че ще получиш изобилно от това, което ни даде, защото законите наистина си действат...
А ако един ден,поради някакви причини се смириш до толкова, че да чуеш и някое чуждо мнение по някой въпрос - заповядай на приятелски разговор - аз ще съм тук.

Светлина и Любов !

For You
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителяICQ Номер
Truden
----------
----------


Регистрирация: Aug 01, 2003
Мнения: 2876
Местожителство: Johannesburg

МнениеПуснато на: 20 01 2005 02:32
 Заглавие: Преместена тема
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Бележка от Труден:

Тази тема бе отделена от темата "За Доброто, злото и словоблудството" във форум Окултизъм.
Именувах я Л.Н.Толстой, защото на пръв поглед видях в нея поучителните слова на този велик човек.

По-късно разбрах, че темата ТЪНКО е насочена срещу мене и приятелите ми.
Това стана съвсем очевидно след отговора на elan, което ме принуди да преместя темата във форум "Личността Труден".

Не мисля да отговарям, поради факта, че темата не съдържа въпроси към мене, а ОПЛАКВАНЕ от моята личност.
Не смятам да се оправдавам, воден от чуждите оплаквания за мене.

_________________
От всичко, което казах и не казах, най-важното е Онова, което не разбрахте.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
baci



Регистрирация: Jan 13, 2005
Мнения: 100

МнениеПуснато на: 20 01 2005 22:37
 Заглавие: Два остри камъка брашно мелят ли
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Когато мелничаря реши да избере за своята воденица камъни нарами торбата и тръгна по големия свят. Обикаля дни наред, запозна се с различни хора, дадоха му различни съвети, а той вървеше къде радостен стоплен от някоя надежда, че ще намери час поскоро камъните за своята воденица, къде угрижен и уплашен за своя живот. И така уморен мелничаря реши да поседне върху два камъка да хапне нещо и да си отдъхне. Не щеш ли докато се хранеше изпълзя една змия с свойте отрочета и кой знае защо мелничаря не се уплаши. Пресегна леко от торбата си даде цялата храна, която имаше в торбата на змията майка и малките змийчета. След като изядоха храната змийчета изпълзяха весело по детски в игра, майка им остана и се вгледа в мелничаря така по змийски втренчено, сякаш искаше да го хипнотизира. Тогава мелничаря усети, че змията му говори така без думи и го пита "Защо човече ти не се уплаши от мен, а вместо това нахрани мен и мойте деца?". Мелничарят и отговорил "Голяма е моята мъка, че да бягам. Уморих се скитам и да търся това което ми е нужно. Питах кого ли, но никъде не можах да открия два камъка за моята мелница. По добре ме убий отколкото да се мъча така повече." Почуствала змията болката в сърцето на човека и решила да му се отплати за добрината дето той бил извършил. Рекла му "Послушай съцето си. Недей повече да ходиш, да търсиш и да разпитваш. Нужните камъни са под теб." и избягала змията. Рипнал човека, но що да види - два остри камъка. Почудил се какво да прави, но си спомнил думите на змията, че трябва да послуша сърцето си - а там в негово сърце сякаш камъните светели с някаква вълшебна светлина. Взел камъните мелничара и се прибрал вкъщи. Сложил камъните в мелницата и се опитал да смеле жито. Чул се трясък, пушек се извил и замирасоло като на изгоряло. Уплашен мелничаря се приближил и що да види - камъните станали по гладки, имало много прах, отломъци и малки песъчинки, а житото станало на изгоряла плява. Докато се вайкал какво да стори, се шмугнала същата оная змия и човек решил да я убие защото го излъгала. Но не знам ли защо пак чул думите на змията, която само му казала "Послушай сърцето си" и избягала змията. Като чул за втори път думите на змията мелничаря, решил да опита още веднъж с камъните и останал удивен от резултата - там сред добре смляното брошно греели два камъка.
Специално за Кристиян и Николай и всички отломки, песъчинки като мен и други, които откриха себе и ли не усяха да се видят в тази приказка, дори и за онези дето не харесват приказките им желая да ми дадът повод да напиша и друга приказка.
С уважени baci
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Albedo_Rubedo



Регистрирация: Oct 23, 2004
Мнения: 25

МнениеПуснато на: 21 01 2005 21:54
 Заглавие: огато Истината дойде в твоя живот...
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него да му кажат нещо, което не може да бъде, те. нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа. Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицаятелна истина. И започват да се изреждат учени философи от разни краища. Идва един турски философ, който му казва: "Царю ефенди, майка ми насади една паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила.- Олабелир, възможно е- казва султанът. Този философ си заминава. Значи султанът не отрича тази истина. Идва друг един и казва на султана: Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи мост, който постави на Дунава, и всички наши войници минаха по него.- Олабелир- казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им отвръщал 4Олабелир", и те заминавали. Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400-500 килограма злато, и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султана искал, разказва:"Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп, пълен със злато. Сега идвам да си го взема.- Не може да бъде!- казва султанът. Защо казва, че не може да бъде? Защото ако каже "олабелир", ще трябва да си плати дълга.

И тъй, когато някой път ни поставят в едно противоречие, в което трябва да платим, ние казваме: Туй е лъжа, това не може да бъде!- А за всяко нещо, което не ни засяга, за което нямаме отговорност, казваме: Олабелир!- т.е. това може да бъде.

(2/лек.8:стр.6,7)



А уважаеми Труден, прочети внимателно постинга ми, в онази част, в която цитирам Толстой, там изследвай всяка дума и питай него какво отношение има към самия теб.

В следващия постинг, след като излязох от чата, написах някои неща, които явно никой нито е способен, нито е в състояние да разбере, за това аз не зная как да постъпя, щом и в буквалния прочит има проблеми, какво остава за останалото, което може да се вложи в текста?


Иначе "Олабелир" чувам и чета доста често тук, и зная къде точно тази дума е изречена с още по-големи букви от тези, които си използвал в мотива за изместване на темата. Това обаче, не е моя работа.


Аз съм благодарен човек, и зная какво получавам от всеки, затова и отново благодаря, щастлив съм, а особено днес съм направо изпълнен до горе, чашата ми прелива...и затова чак вечерта седнах на рс-то, но не по свое желание бях насочен да прочета нещата тук, помолиха ме...и ето, получихте си притча...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Truden
----------
----------


Регистрирация: Aug 01, 2003
Мнения: 2876
Местожителство: Johannesburg

МнениеПуснато на: 21 01 2005 23:05
 Заглавие: Платното
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Писма до Вас

Платното

Човек се ражда за Смърт, не за живот.
В Смъртта е Истината!
В живота човек се учи, как в Смъртта си да намери Истината.
А Истината е Живот.

Човешкият живот е нишка в Платното на Тъкача.
Всеки живот вече е втъкан и преплетен с милиардите нишки в това Платно. Вие се движите в живота си, водени от совалката на Тъкача, и единствената ползваща ви истина е да стигнете до този извод.
Това, и само това ще ви помогне да се отърсите от Егото си, и да заживеете в мир със себе си и преплитащите се с вас нишки.
Ако срещнете Смъртта, приели в себе си и изпълнили това Знание, тя ще ви бъде Врата към Живота.

Тъкачът тъче, но от нишката зависи качеството на Платното.
Вие сте нишката, и не се сърдете за качеството.

Николай Сисоев - Труден

_________________
От всичко, което казах и не казах, най-важното е Онова, което не разбрахте.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Albedo_Rubedo



Регистрирация: Oct 23, 2004
Мнения: 25

МнениеПуснато на: 22 01 2005 18:24
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

В този свят хората са щастливи чрез своите заблуждения. Те съзнателно са се отказали от Истината, съзнателно са заменили Реалността за земните неща. В това именно е нещастието на човека и човечеството. Но само от дълбините на това нещастие може да произлезе истинската Любов към Реалността.


...Приказката за дъщерята на Бентам Берухи. Трима ангели слезли от небето да донесат подаръци на царската дъщеря. Първият ангел, Амерфил, бил един от най-видните членове на ангелския свят. Той бил един от най-учените ангели, може да се каже, познавал тайните на Бялото Братство. Този делегат за царството на Всемилното Бяло Братство бил поставен от Бога на изпит. Като видял царската дъщеря, Амерфил се влюбил в нея и пожелал да влезе в скъпоценния камък на нейния пръстен, да усеща винаги аромата й. Пожелал и се привлякъл от камъка. Всеки ден той навлизал все повече в камъка и видял, че се обезобразява, но да се върне назад, не могъл. Искал той да се освободи, но как? Срам го било да се обърне към небето. Също така се срамувал и от приятелите си, че ще му кажат как така с неговите големи знания да се увлече от една жена на земята. И вместо да й каже, че я обича, той влязъл, в един камък и се погубил. Той почнал да гори от срам и колкото повече горял, камъкът ставал по-блестящ. Питате:- Защо диамантът пречупва лъчите и блести?- Защото ангелът е сварзан още с камъка. И днес той казва: Аз ви моля, братя, не се свързвайте с никакъв скъпоценен камък.- От голямата мъка, той не искал никого да вижда, пък и никой не искал да го знае.

Днес хората не подозират, не знаят произхождението на този диамант. След като се отдалечило царството на Бялото Братство, този камък започнал да минава от ръка на ръка, докато след хиляди години дошъл в царството на Мехам Мерфю. Той имал една дъщеря на име Мерфил. Тя не била благородна и като влязъл камъкът в нейните ръце, у нея се зародило едно жестоко желание. Който се влюбвал в нея и предлагал да се оженят, тя казвала: Аз ще се оженя за тебе, но след като ти извадя очите.- Идвали млади князе, царски синове и всички приемали желанието й. На всички, един по един, тя изваждала очите и ги туряла в едно шишенце. Като дошъл първия кандидат, ангелът от диаманта шепнел на Мерфил: Извади му очите, аз не искам да ме гледа.- Значи тя била адепт на този камък. Князът казвал: Извади ми очите, само ми дай да те прегърна.- Така обезобразен тя го затваряла в една стая със слугинята си. Той прегръщал слугинята, като мислел за царската дъщеря, а тя се смеела насреща му и казвала: Колко си мил, колко си хубав!- На другия ден отивала да го пита доволен ли е.- Много съм доволен- отговарял той. По същия начин тя постъпила с всички кандидати и всички били доволни от нея. Ще кажете: Колко е жестока тази царска дъщеря Мерфил!- Питам: Съвременния свят не ви ли е дал по една лъжлива мома, която сте прегърнали? Вашите очи на място ли са? Не са ли извадени?...какви ли не глупости сте прегърнали и всеки мисли, че това е същността. Вие сте продали същността, изгубили сте Бога, изгубили сте Любовта и казвате, че сте културни. Не, няма още култура в света!
....Най-после в царството на Мерфю дошъл един адепт. Той казал: Искам да видя царската дъщеря, да й кажа три думи.- Тя се зачудила на неговото желание, но се съгласила да чуе тези три думи. Като се срещнали, той я запитал:- Познаваш ли този камък? Знаеш ли историята му?- Моля, разкажи ми историята на този камък.- Ако носиш още по този начин камъка, ще бъдеш най-нещастната жена в света...После адептът запитал царската дъщеря:- Можеш ли да ми покажеш своя първи любовник?-Ще ти го покажа.- И го завела в стаята.- Можеш ли да ме освободиш, да остана за малко с него в стаята?- Адептът попитал ослепения доволен ли е от живота си. Искал да му каже истината.- Има ли по-голяма истина в живота от това, което аз прекарвам сега? Има ли по-голям щастливец от мене?- Тогава адептът му доказал, че той е голям нещастник и жертва на царската дъщеря. Като разбрал истинското си положение, той обещал да посвети живота си на Истината, да не отмъщава за нещастието си и да люби ближните си като себе си. Адептът взел камъкът от пръстена на царската дъщеря, счупил го и го турил в очите му. На мястото на първия камък турил друг- фалшив. Но ангелът не могъл да се освободи от камъка. Той останал да се върти в очите на ослепения и така минал от една степен на еволюция в друга. Той започнал да изпълнява своята длъжност, но неговите деца пак сгрешили. И сега ангелът пак се проявява и се срамува за погрешките на своите деца.
(5/стр.121,122,123)


Учителят Беинса Дуно


Тази притча-приказка след като изследвах внимателно, открих, че е именно за темата Л.Н. Толстой...има голяма връзка с него, затова я представих тук.

Но, както всяка притча и приказка, тук няма само едно значение, има изключително дълбоко знание в тази притча, а и не само в нея, във всички, които съм написал до сега, а и в тези, които ако е рекъл Господ, ще напиша...

...Ключовете обаче, към знанието на всяка една притча, се дават не от мен, нито от това, какво съм научил, или какво съм измислил досега...Тези ключове всеки може да получи, стига да е разбрал към кого да се обърне, и да мине през пазачите на тези ключове. Тези пазачи задават по три въпроса. Единият е отправен към сърцето, другият- към ума, а третият- към волята и представлява задача за изпълнение. Ключ по ключ се събират, и когато се съберат всичките, и с тях се отключат вратите на Любовта, Добродетелността, Правдата, Истината, Мирът и Радостта, човек се освобождава от необходимостта да му се разказват приказки, и да му се разправят притчи.



Явно е, че каквото и да напиша тук, или да кажа каквото и да е, от себе си, се приема за нещо остро и насочено към някой...най-малко като нещо, което възбужда някакъв спор, като настройване против, като бунтуване на "масите".... Е, аз не мога да се оправдая, но и не искам, както казва Стела, презумпцията е за невинност...до доказване на противното....

Всеки е свободен да мисли каквото желае, сигурен съм в това, че някои ме разбират, други се опитват, и намират...и аз не бягам, общувам, защото общуването е едно тайнство, което е дори изкуство, чийто смисъл сме забравили...
Не ми се иска да призная, но явно ще трябва- тук намирам само опити да бъда предизвикан, да разкрия нещо, което изглежда "скрито" или и аз не зная какво...Кой бил по-точно Учителя, какви ми били мистичните преживявания, това не мога да разбера. Как увъртате и обръщате нещата не ме интересува. Не съм казал нещо по-различно от това, че всичко, което споделям като мнение, като знание или каквото и да е във форумите, в чата или на което и да е място, може да се опита. Нищо не излиза от мен, без да е минало през опита, но не считам себе си нито за първа, нито за последна инстанция, за да давам критерии за това или онова, или както тук се изразявате ...Това или Онова...всеки провежда опитите си, докато ги провежда, има намерение, какво иска, какво да прави с резултатите. А когато и резултатите дойдат, пак намерението е това, което дава насока в използването на познанията от опита...Всичките знаем това, вчера говорих с някой за ядрената физика като наука и като приложение...

Ако още някой не е разбрал, или не съм бил достатъчно ясен, аз нямам нищо против никоя личност, ала освен да го повторя или потретя, за разбирането на това ми отношение, не се изисква нито писмено заявление от мен, нито каквото и да е друго обяснение...
..нещата стоят далече по-просто, аз съм достъпен за хората, всеки е добре дошъл...никому не съм отказал нито време, нито цялото ми внимание, но едва ли е нужно да изтъквам подобни неща. Има си обаче едно нещо, което може най-общо да се нарече "защита"...И тя е срещу тези, които не идват с чисти намерения. Ще кажете, как бих познал това? Има си начин и за това, има една честота, една специфична вибрация на чистотата на намерението, и съм си настроил радиото на нея. Откъде знам, каква е тази честота? В никакви книги не е написана тя, нито може да се намери на подобни места. Тази честота се среща в природата, в човека и във Вселената. Ако се "калибрира" радиото на тази честота, еднаква за човека, природата и Вселената, тогава съм сигурен...И как става това, с опити, с желание, и най-вече, чрез изпълняване на дадените две заповеди в Новия завет. Нищо повече. След това чак, науките имат някакво място, да намерят съответствията в човека-природата-Вселената...
Това е, и от думите, написани и подредени, дори и във виртуалното пространство, може да се открие тази честота, защото в тях човек запечатва чувствата си, подрежда мисълта си, влага намерението си...И в този смисъл, аз съм 100% открит човек, дали някой разбира това, или не го разбира, зависи единствено от това, какво търси, и знае ли как...

Позволих си в този постинг да изразя и лично мнение, едва ли ще го правя друг път; ще предавам притчите, приказките, мислите и знанията на други, само ще ги провеждам...и в това има доста работа, която се изисква от мен, не е въпросът само да препиша нещо...но пак казвам, който иска да намери, ще намери, ще си измисли лично отношение, или ще намери нещо друго. . .кой каквото търси...
...поне притчи и приказки има за разказване толкова много, това ме задължава поне да избера възможно най-добрите*.

Намасте!
_____________________________________________________________
*- изрично изнасям под линия това, че обективния избор е стремежа и ръководния принцип на моето намерение е този, но поради това, че ме възприемате като субект, при това от "тъмните", едва ли най-добро би означавало нещо за вас, след "връзването" на написаното със субекта, който го е написал...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Покажи мнения от преди:      
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Личността Труден Иди на страница 1, 2  Следваща


 Идете на:   



Следващата тема
Предишната тема
Можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by © phpBB :: FI Theme :: Часовете са според зоната GMT + 2 Часа