Затвори Премести
Truden Web Site: Forums

Truden Web Site :: Преглед на тема - Апатия
Въпроси/Отговори  •  Профил  •  Лични Съобщения  •  ТЪРСЕНЕ

 Апатия Следващата тема
Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Психология Иди на страница 1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
Akashia
Светлина
Светлина


Регистрирация: Sep 10, 2003
Мнения: 224

МнениеПуснато на: 23 01 2005 13:26
 Заглавие: Апатия
Отговорете с цитатВърнете се в началото

-Здравей,какво правиш ?
-Нищол
-Но как така ?
-Еми,ей така -скучая...гледам в една точка,а дори не знам защо.
-А защо не погледнеш в повече точки ?
-Ами,защото нищо не виждам.....пък и ми е все едно...


***
Спокойствие,Безметежност...Пустота,липса на стремеж,на желание за поне капчица живот.
Някои изгарят от желания,други замръзват поради липса на такова.
Желанията те притискат.Техния шум не ти позволява да чуеш Онова в теб.
А липсата им какво прави?Нима това е Смирението?
Да не виждаш нищо,да не усещаш нищо,да си мъртъв съществувайки.
Не!
Липсата на Желания не е смирение.
Смирението е тяхното овладяване.
Всичко на този свят е създадено,за да ни служи по Пътя към Бога.
Ние сме тези,които правим То да ни пречи.

Скуката...
Наричам я Духовна нищета,неспособност да се взреш дълбоко в себеси,където живее Онова.
Апатията е обърнатото лице на Страстта.Отричане на Смисъл.
Не си мислете,че няма такива хора,загубили вяра,загубили смисъл,загубили обикновено човешко желание.

Има ли лек тази болест?Как да намерим прозореца сред тъмната стая?
Как можем да дадем Смисъл за Живота на тези хора,ако те го нямат?Как да им помогнем да го намерят в себе си?Как?.....

_________________
Не върви след мен - аз може да не съм водачът.
Не върви пред мен - аз може да не те последвам.
Просто върви до мен и бъди мой приятел...
http://oceansoul.truden.com/
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителяICQ Номер
elan



Регистрирация: Apr 30, 2004
Мнения: 960
Местожителство: България, Златица

МнениеПуснато на: 30 01 2005 00:07
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Не знам мила... Мисля, че единственото средство е Любовта...Ако събудим Любовта в такъв човек, ще събудим и жаждата му да дарява тази Любов. Но ако в него няма любов, не бихме могли да събудим нищо и нищо не би могло да се направи...

Сега се сещам и за още нещо.Говорили сме за онези ,,луди",които са престанали да правят неща тук и вече СА... Ако такъв човек ни изглежда апатичен към живота тук, трябва ли непременно да полагаме усилия, за да го ,,връщаме" ? Там ,където Е, той е щастлив...

Нека просто не забравяме да ги Обичаме...Останалото е в ръцете на Тате

Знам ли и аз... Трудно ми е да говоря за нещо,което не познавам от близо...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителяICQ Номер
Vasko



Регистрирация: Aug 08, 2003
Мнения: 372
Местожителство: София, България

МнениеПуснато на: 31 01 2005 21:21
 Заглавие: Re: Апатия
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Наистина, апатията е действителният убиец на Духа у човека. Хиляди пъти по-добре е да правим нещо, дори да грешим, дори с риск да причиним страдание или нещастие на другите. Така поне ще научим нещо. Злосторникът твори зло, но импулсът за това може да се превърне в импулс на доброто развитие. Апатичният няма никакъв импулс, който да му помогне да се прояви и промени. Все си мисля, че истинското зло е в апатията и безразличието, а всяка активност е добро и или води до него.

Akashia написа:
Има ли лек тази болест?Как да намерим прозореца сред тъмната стая?
Как можем да дадем Смисъл за Живота на тези хора,ако те го нямат?Как да им помогнем да го намерят в себе си?Как?.....


Трябва да им се случи нещо, което да ги разтърси едно хубаво и да ги мотивира. Но не знам как това ще стане. Може би Бог в тях решава да се събуди?!
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Faber



Регистрирация: Sep 28, 2004
Мнения: 32

МнениеПуснато на: 05 02 2005 02:38
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Според мен проблема идва още от най-ранна детска възраст...От биотичните фактори които са повлияли върху организна по време на неговото съзряване и изграждане като личност. Така, че според мен най-добрата помощ за един такъв човек е специализираната при чичко доктор
Колкото до любовта тя е универсално лекарство за всички болести, но понякога не е достатъчна
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Akashia
Светлина
Светлина


Регистрирация: Sep 10, 2003
Мнения: 224

МнениеПуснато на: 05 02 2005 11:59
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Мисля,че всяка психическа болест е поредена от липса на любов.
Затова и любовта не е лекарство,а храна за Духа.

Но това,за което говоря дори не е и болест.То е състояние.И ти е присъщо.
Какво е това нещо,което да те разтърси така из основи....да преобърне целия ти свят?
То е като да видиш себе си в Огледало.Този образ те разтърсва,защото досега никога не си се вглеждал в себе си така....никога...
Тези хора се нуждаят от ОГЛЕДАЛА

_________________
Не върви след мен - аз може да не съм водачът.
Не върви пред мен - аз може да не те последвам.
Просто върви до мен и бъди мой приятел...
http://oceansoul.truden.com/
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителяICQ Номер
Faber



Регистрирация: Sep 28, 2004
Мнения: 32

МнениеПуснато на: 05 02 2005 16:50
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Akashia написа:
Мисля,че всяка психическа болест е поредена от липса на любов.
Затова и любовта не е лекарство,а храна за Духа.

Но това,за което говоря дори не е и болест.То е състояние.И ти е присъщо.
Какво е това нещо,което да те разтърси така из основи....да преобърне целия ти свят?
То е като да видиш себе си в Огледало.Този образ те разтърсва,защото досега никога не си се вглеждал в себе си така....никога...
Тези хора се нуждаят от ОГЛЕДАЛА


Искаш да ми кажеш, че тези психически болести, които са си там в организма от самото раждане се появяват в следствие на дразнител, а в случаят липса на любов или аз не те разбрах ? Или просто в тази тема става дума, че човек е щастлив и се чуства пълноценен когато получава или дава любов ?

Това състояние е присъщо само на мен или на всички. Образно ли говореше или конкретно за мен и как стигна до този извод ако си имала предвид само мен ? Аз приемам поста ти без последното изречение към мен

Когато някое нещо ми преобърне целият свят ще ти кажа когато това стане, но за момента огледалото освен да ми показва и да ми казва, че съм най-красивият на света дори когато съм болен и ми е обелен носът, дори когато са ми подпухнали очите и ми е разрошена косата или когато и да било, то просто показва външният ми образ

п.п. Не се заяждам, но просто не ми стана ясно какво и на кого искаш да кажеш поради лицето, което си използвала в поста си ,но ако е било към мен щях да ти отговоря по-точно същият начин
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Vasko



Регистрирация: Aug 08, 2003
Мнения: 372
Местожителство: София, България

МнениеПуснато на: 05 02 2005 19:53
 Заглавие: Апатия
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Akashia написа:

Какво е това нещо,което да те разтърси така из основи....да преобърне целия ти свят?
То е като да видиш себе си в Огледало.Този образ те разтърсва,защото досега никога не си се вглеждал в себе си така....никога...


Четох някъде за храната, че била отлично лекарство стига да знаеш как да я използваш.
Но това не е най-важното...
Какво в тебе би могло да те разтърси така силно? Дали целият образ или една част от него?
Или може би самият факт, че се гледаш отстрани показва, че си излязла от удобното "аз" и се гледаш през други очи, пак твои . Но това не е достатъчно, защото всеки би се върнал обратно в старото и удобно "аз" . Трябва нещо, което би те накарало да погледнеш за последно към старото си жилище и да поемеш по пътя...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Vasko



Регистрирация: Aug 08, 2003
Мнения: 372
Местожителство: София, България

МнениеПуснато на: 08 02 2005 08:18
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

На мен ми се струва, че апатичните хора са тези, чийто Дух спи дълбоко, които нямат никаква представа или съзнание за Него.
Или може би те спят за Духа?
Такива хора наистина нямат желание за НИЩО. А Духът движи нещата, води, подтиква към действие. Как биха могли такива хора да се събудят за Духа си? Трябва им Дух, Който да ги подтикне към това, но нали те все още спят? Явно можем да събудим Духа си като...го събудим. Няма нормална логика за това и едно нещо, което да води към друго. Причината се съдържа в самата себе си и произлиза от самата себе си. Но как е възможно това?
Труден казва, че Бог сам избира в кой да се събуди.
Тогава не може да се знае отговорът на въпроса "Как да се събудя в Бог? Как да събудя Духа си?"
Този отговор не се знае, а се има и който го има, има ключ към всичко.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Akashia
Светлина
Светлина


Регистрирация: Sep 10, 2003
Мнения: 224

МнениеПуснато на: 08 02 2005 17:12
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Бидейки потънал в апатията,човек не задава въпроса как да се измъкне.
Той затваря всички врати и в ума му не блесва дори порив за изход.
Как да се събуди такъв човек?Та той не търси.Този,който търси ще намери.
А този който не търси,каква е ползата,че ще намери?Та на него му е все едно.....

_________________
Не върви след мен - аз може да не съм водачът.
Не върви пред мен - аз може да не те последвам.
Просто върви до мен и бъди мой приятел...
http://oceansoul.truden.com/
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителяICQ Номер
Vasko



Регистрирация: Aug 08, 2003
Мнения: 372
Местожителство: София, България

МнениеПуснато на: 08 02 2005 21:27
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Мда, логично мислиш, Нели.
На апатичния явно не може да се помогне. Ако му покажеш чудо, апатията ще покрие очите му и той няма да види. Апатичният се е затворил в себе си и нищо отвън не достига до него. Но за Духът това няма значение, защото Той е в него, както и във всеки човек. Духът може да породи порив за изход в ума на апатичния, най-често чрез някое събитие.
Такъв човек трудно се събужда. Може да се каже, че Духът му първо се събужда и започва да търси. Но се оказва, че човекът търси. А какво ли търси? И какво очаква да намери?
Зад всеки хълм се вижда друг, след всяка книга има още една... И един ден търсещият може би ще разбере, че откритията идват и си отиват, но ТОЙ е, който прави откритията. Поради това, колкото и далече да отиде в безкрайността, не може да отиде по-далеч от СЕБЕ СИ, каквото и да открие, той не може да задържи нищо друго, освен СЕБЕ СИ. Какво може да открие търсещият? Нищо повече от това, че е този който търси. Дано да успее.
А апатичният? Понеже не търси, той и не може да (се) открие...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
ramus



Регистрирация: Nov 11, 2005
Мнения: 22
Местожителство: Пловдив

МнениеПуснато на: 19 11 2005 22:41
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

В живота се случи да имам до себе си мой много близък човек /родител/ в такова състояние. Това беше преди почти 10 години. Тогава много се "терзаех" и търсех какъвто и да било начин да му "помогна". Опитвах какво ли не....Нямах представа кое е правилно, кое огрешно...
Основното си беше пълното ми неразбиране на тези "състояния". Така и не успях да се "справя" по отношение на него...Той стигна "скрито" най-дълбоките нива и посегна на живота си...Не успях да му попреча...
....................................................................
Оказа се, че това имало своя смисъл точно в моя живот. 2-3 години след това така се получи, че стигнах в развитието си ниво от което разбрах много неща - и състоянията, и причините, и смисъла, и разбрах, че всяко нещо в живота има смисъл, че всяка "единица" от живота сама избира какво да преживява, и че ние само "играем" на играта, наречена "помагане".
Никой на никого не може да "помага" т.е. да прави нещо, вместо някой друг. Може само да "съдейства" - в посоката, във "вървенето" и да "припомня" на някой друг, от време на време, това, КОЙ Е ТОЙ и накъде е тръгнал....Всеки трябва да извърви своя път, по начина по който си е избрал - това не е оправдание...Този "път" е програмиран на едни по-висши нива и само човекът сам за себе си може да прави изборите си. Това е неговата отговорност към Вселената. Никой човек не може и не трябва да се меси по отношение на други, защото никога не е в състояние да прозре - докрай, в пълнота - живота и смисъла на друго човешко същество.......Смъртта не е изход, нито е край за каквото и да е било....................
Разбрах, че живота не е само това, което изглежда и има много нива и на възприятие и на осмисляне. ....

Това, което пиша сега разбира се са много лични неща, но възможно е някой да ги разбира, затова си позволявам да ги споделя с Вас.

Благодаря на Всички...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото 
elan



Регистрирация: Apr 30, 2004
Мнения: 960
Местожителство: България, Златица

МнениеПуснато на: 19 11 2005 23:53
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Напълно съм съгласна.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителяICQ Номер
Sheky



Регистрирация: Apr 26, 2005
Мнения: 89

МнениеПуснато на: 20 11 2005 11:40
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Akashia,
покрепям те!
Апатията е точно болест породена от липса на любов.
А Елан и Рамус доказаха, че все още не сме готови да се самоосъзнаем. И точно за това е нужна помощ за да се преминат моментите на слабост.

_________________
Everything That Has A Beginning Has An End !!!
$heky
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
elan



Регистрирация: Apr 30, 2004
Мнения: 960
Местожителство: България, Златица

МнениеПуснато на: 20 11 2005 12:32
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Sheky, аз съм в депресия. Изпаднала съм в ужасна, дълбока депресивна криза. Не искам да виждам никого, не искам да чувам никого, не ме интересува нищо. Не желая помощ, дори не осъзнавам, че имам нужда от помощ. Всеки опит да се доближи някой до мен, да ми каже нещо, да направи нещо за мен в началото не просто ме дразни, а направо ме вбесява. На по-късен етап вече не ме и дразни- просто не ме интересува. ,,Изключила" съм и не слушам никого и нищо. Искам да ме оставят на мира, искам да съм сама.
Ти си най-добрия ми приятел. И отстрани ме виждаш не така както се виждам аз. Искаш да върнеш желанието ми за живот. Как точно ще го направиш ?
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото Посетете сайта на потребителяICQ Номер
Покажи мнения от преди:      
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Психология Иди на страница 1, 2, 3  Следваща


 Идете на:   



Следващата тема
Предишната тема
Можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by © phpBB :: FI Theme :: Часовете са според зоната GMT + 2 Часа