Затвори Премести
Truden Web Site: Forums

Truden Web Site :: Преглед на тема - За Психологията и науките - едно лично мнение...
Въпроси/Отговори  •  Профил  •  Лични Съобщения  •  ТЪРСЕНЕ

 За Психологията и науките - едно лично мнение... Следващата тема
Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Психология
Автор Съобщение
ramus



Регистрирация: Nov 11, 2005
Мнения: 22
Местожителство: Пловдив

МнениеПуснато на: 19 11 2005 21:32
 Заглавие: За Психологията и науките - едно лично мнение...
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Здравейте отново.

Прочетох доста в раздел "Космология", където видях много силни, компетентни и добре обосновани "гледни точки". Там почти всички постинги, в някаква форма, засягаха въпроса за това, що е Психология и какви са методите, целите и смисъла й.../да речем/. И затова бих искал да изложа точно тук - в нейния раздел, това, което "остана" след като "минах" през сложните и необятни полета на тази "виртуална материя"....

Традиционната психология е клон от съвременната наука, която изучава събитията и "процесите", които са достъпни за регистриране във т.н. вътрешен свят на човека - нарича го "психичен живот". История на създаването и основните й положения можете да прочетете във всеки гимназиален учебник...
Заради "естествената" връзка с основните "аксиоми" на това, което в днешно време се нарича "наука", всъщност са и основните, да го наречем, "недостатъци"....

Всички знаят, че "психос" идва от гръцки/латински/ и означава "душа" - "наука за душата" е буквалния превод на понятието. Тук идва и първото и според мен основно противоречие - Наука, която е приела за обект на изучаване "душа", а едновременно с това отрича съществуването й....
За много от Вас това би се сторило "смешно"... Разбира се, че всеки психолог ще ви каже, че самото понятие за душа е противоречиво и , че те го разглеждат единствено в смисъл, че се изучават проявленията на това, което се допуска, че става "вътре" в главите ни...

Второто главно /според мен/ проблемче в тази наука, е основното несъотвествие : с основната посока - за "изучаване на обективни закономерности и процеси" /цитат/, не може да се изследва "вътрешния" свят на човека. С инструменти за изследване на "външния свят" не може да се изследва вътрешния. Това противоречие е толкова важно, че се отразява върху развитието и вида, в който виждаме днес тази "наука". Просто не е възможно със основните "аксиоми", с които "работят" другите клонове в науката, да се постигне тази цел.

Третия "препъни-камък" е факта, че от началото на съществуването й, досега никой не е "успял" да заложи една "обобщена" платформа, която да бъде ключ за разбиране за огромния брой наблюдения и експерименти. Както и при физиката /примерно/ опит за "изработване" на такава обединяваща теория сега се състезават кой ще направи, но не става. Защото инструментите и понятията за обясняване и "тълкуване" не стават за тази цел...Има такава шеговите аналогия от всекидневния живот - "със "стари" момичета не може да се направи нов "бардак"... ...Несъотвествие в нивото....

Връщам се на психологията... Най-важното, според мен, което тази наука изгуби, е своята "идентичност" - своята "душа" /ей това е парадокс/. Заради това се породиха стотици "разновидности" във вид на школни "мъдреци" и техните последователи, както и различни "подраздели"... Както вече отбелязах във предишните постове това е показателно за много неща...

Както вече мнозина от вас отбелязаха в своите изказвания, в психологията не е възможно да се използва математика, няма точни закономерности, наблюденията и експериментите не са еднозначни и често противоречиви, Допусканията са в много широки граници...и съответно няма обща теоретична постановка. Не знам дали ви е известно, но от това произтекоха основните причини сегашната "парадигма в традиционната наука" да разклати сериозно своите позиции. Който внимателно следи 'НОВИНИТЕ" в науката, не може да не е забелязал, че фокуса на изследвания и търсения, особено на "предния фронт" във теоретичната физика, се е насочил към обединяването на на клоновете на науките и особено на "основните", между които е и Психологията. В подкрепа на това ще кажа, че още
когато Хю Еверет пише своята първа "публикация" /60 години на 20век/ за "влиянието на "изследователя" върху всеки "научен" експеримент", е вече назрял момента, за "нов" поглед върху целия дотогавашен научен "материал". Шрьодингер вече е написал своя "парадокс" за котката и кутията, и до снес, когато Бом и негов колега"неврофизиолог"/ не си спомнян точно името../ опитват теорията за "холографската вселена", М. Чоун обединява своите публикации в книга - "паралелната Вселена" в неговите "умопомрачителни идеи за пограничните селения на науката". Започна се "различно" интерпретиране на теориите на Айнщайн, както и опити да се 'заобиколят' някои негови постулати заложени в тях. Обърна се нов поглед към различните "източни и западни" езотерични знания, /за да се "открият" някои добре забравени истини в тях/. Има случаи на учени, които откриват друг път търсене за себе си в йога, даоизъм, будизъм, индиански практики, херметизъм и др. . Руската класическа "материалистична" научна школа вече се трансформира във някаква странна смесица от наука и окултизъм. Всеки претендира за откриване и доказване на БОГ, за различните известни вече енергийни нива, доказателства и "математизиране" на чакрите, и какво ли още не. Който следи тези неща, знае какво имам предвид.

Отново се връщам на психологията - и в нея отдавна има "опити" за "връщане" към корените й...А именно в това, което никой от изследователите й не дръзна да прави...- СЕБЕПОЗНАНИЕТО.
Някога науката за живота е била една- обща. Ако трябва да й сложим име, може би "ЧОВЕКОЗНАНИЕ" би отговаряло най-точно. Всички форми на търсене на истината в древността са започвали от човека и са се връщали обратно при него. Всички изкуства /които тогава не са се наричали така/ са били "подчинени" също на тази цел. Знаело се е, че има "различни нива на обяснения за Вселената и Живота", знаело се е за "относителността на всичко", знаело се е, че
времето и пространството са относителни в своето битие,

ЧОВЕКЪТ Е В ОСНОВАТА НА ТЪРСЕНЕТО НА ИСТИНАТА.
ТОЙ Е КЛЮЧЪТ КЪМ НЕЯ...
САМОПОЗНАНИЕТО Е ПЪТЯ ЗА НАМИРАНЕТО Й...
Насочването на обекта на изследване към себе си е ключът към разбиране на Вселената и Човека от всеки "търсещ изследовател", /който в днешно време се нарича учен/...

Мисля, че това е достатъчно...
Дано не съм ви досадил с многословността си...
Благодаря
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото 
Bistra



Регистрирация: May 03, 2005
Мнения: 27
Местожителство: София, България

МнениеПуснато на: 22 11 2005 15:40
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Пък аз си мисля....
Всъщност психологията доста се занимава с чувствата, а според мен те идват от душата.
И... мисля, че психологията като наука, колкото и закостеняла и затворена в себе си да е, напоследък доста се "отваря". Това включва признаването на съществуването на душата.
въобще на мнение съм, че психолог, който отрича душата и процесите свързани с нея, не може да си върши свястно работата, нито да се нарече наистина психолог.
Слава Богу, психолозите, които познавам, доста отдавна приемат душата като неизменен фактор в психичния живот на човека...

_________________
Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от значение какво друго имаш.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
ramus



Регистрирация: Nov 11, 2005
Мнения: 22
Местожителство: Пловдив

МнениеПуснато на: 24 11 2005 14:38
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Напълно си права Бистра, и за психологията, и за "чуствата".
Разбира се, че като разглежда определени неща фрагментирано даден "клон" от познанието си има своето значение... Всичко това, което написах по-горе не може и не трябва да отрича някои "силни" моменти...
Психологията дава "тласък" на много нови "дисциплини" и сфери от живота. Има толкова много клонове на психологията, че няма да стигне цял форум да се изброят. /който иска - нека погледне "енциклопедия "психология" - /1300 страници/. Силен интерес предизвиква и появата на "психотерапията" през 20век. Какъвто е Айнщайн за физиката, това е и Фройд за психотерапията...Не може да се отрече, че всичко се "развива". И тук, както и във физиката се появяват непрекъснато нови "теории" и опити за "обединяване"...една от тях сега много набира сила по целия свят със своята "прагматична" насоченост - НЛП /Невро-Лингвистично Програмиране - има статия за нея във нашия форум/. Има и други - "Транзакционен и ролеви Анализ" примерно........

А що се отнася до чувствата - това не е точно така, но усилено се популяризира с това, защото все пак - около тях се "върти" най-голямата част от това, което наричаме "човешки живот".

Тук ще използвам момента за да вметна , че в "по-широкото" знание за Живота е ясно...че "ЧУВСТВАТА НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА..." - не са това, което всички мислим и говорим по отношение на тях...И НЕ ПРОИЗЛИЗАТ ОТ ДУШАТА. Произхода им, проявлението, протичането, смисъла, значението....са съвсем "различни" от гледна точка на "страничен наблюдател и изследовател на себе си". Както и по отношение на всичко останало, и тук нещата зависят от това - на какво "ниво" ги разглеждаме

Може би не е лоша идеята да "отворим" тема за Чувствата - това поне е нещо за което всеки има "представа" и мнение..../Великото "разногласие" мъже - жени..../. Би било интересно, защото темата е "различна" за всеки - чувствата са едни за този, който ги "изпитва" и е "вътре" в тях, и е съвсем различно положението за тези, които ги наблюдават у другите и са "отвън".....

10х


П.с. все пак за да покажа какво е "тясно /фрагментарно/ разглеждане" ще дам пример със една днешна статия... http://netinfo.bg/?tid=40&oid=805629
Коментарите си може да ги споделите ако желаете.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати писмото 
Deni



Регистрирация: Aug 09, 2003
Мнения: 134
Местожителство: Sofia, Bulgaria

МнениеПуснато на: 07 03 2006 04:23
 Заглавие:
Отговорете с цитатВърнете се в началото

Честно казано не можах да разбера какво искаше да кажеш във първият си пост??? Не ти харесва начинът по които психологията изследва човешкият разум, или на къде се развива тази наука? Аз си знам точно какви са ми интелектуалните способности и знанията в тази насока (макар че се записах психология преди 1 месец и се мъча да си експандна знанията), и също такане искамтова да изглежда като начало на спор,защото съм сигурен че щезагубя в една надпревара по факти,но ти написа доста голям пост и нещо не можах да намеря what's the point?

Психологията съществува като наука от малко повече от 100 години, това майче я прави една от най "младите" науки в този наш малък свят и още много време ще мине доде Разумът "The bigest frontier" биде разучен. Аз си мислех че психологията ни позволява да се самоизучаваме, да стигнем до това "Себеосъзнаване". Психологията е чиста анализация на човечкият разум и във Себеосъзнаването анализацията на твоят разум, на твоето его е най-важното нещо, така че според мене Психологията никога не е изгубила своята душа, просто всеки Психолог го взима тази наука в една или друга посока. Не науката е загубена а повечето хора които си мислят че я следват.

И също така не мисля че "няма точни закономерности" в тази наука каквито и да са "фактите" дадени от толкова много психолози. Всяко човешко чувство е породено от една Точна Закономерност, всеки един character се е развил поради точно една или много Точни Закономерности. Защо си мислете че правят толкова много любовни филми или драми и когато един мъж или жена ги види си казват на себе си "Мале, ама аз точно така се чуствах, точно защото това ми стана. Това значи че не съм сам/сама във тези мои чуства"

Cause And Effect. Много добре оформена теория за израстването на един характер. Тази теория in itself мисля че е доказателство във точни закономерности във човешкото мислене.

Не знам, може би си нямам напредстава какво по дяволите говоря (пиша) , а и също така ама ВЪОБЩЕ не ми е удобно да пиша на български, майче сам забравил да мисля на български, и може би сам completely off topic, но психологията не е наука която е ненужна или дори която се е "загубила", просто тя е все още във състояние на израстване и според мене тя е ключа към "събуждането".

А относно душата, какво според тебе е тя? Нещо материално, нещо което можеш да видиш, което можеш да измериш? Душата е дума, дума която се мъчи да обясни уникалноста на всеки един човек, и какво е най-уникалното нещо в един човек ако не е разумът? Следователно логично е да се каже че Разумът = Душата, а разумът е ключът към характера на един човек, така че може да се каже че няма такова нещо като Душа, така че психолозите които са казали това нещо не са напълно грешни или най-вече не са разбирали пълнят смисъл на тази Дума.

*Edit* ОК сега виждам че този пост е от преди 5 месеца а и Рамус майче вече го няма в сита ама все пак ще оставя моят пост.

_________________
"If you are patient in one moment of anger, you will escape a hundred days of sorrow."
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение 
Покажи мнения от преди:      
Създайте нова темаНапишете отговор Truden Web Site Форуми » Психология


 Идете на:   



Следващата тема
Предишната тема
Можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by © phpBB :: FI Theme :: Часовете са според зоната GMT + 2 Часа