Затвори Премести
Truden Web Site: Дневник на Потребители


Дневник на Потребители
[ Начало | Създаване на Потребителски Профил ]

Членовете на сайта автоматично придобиват правото да създават техни собствени Дневници и да изпращат коментари.

Сутринни размисли
от: elan
Публикувано на: 10-22-2004 @ 03:23 pm

Някъде далече се чува мелодия ... Позната и неприятна ... набива се в съзнанието ми като бодил и не спира ... Някакви хора се опитват да ми кажат нещо, да ме поведат със себе си нанякъде... Мелодията ме държи в плен и не ми позволява да чуя думите им... На границата съм, усещам го...От едната страна е сладкото опияняващо усещане, че съм лека, прозрачна, щастлива... От другата- тъмнината, усещането за тежест и нежелание да се върна ... Мелодията е спряла да звучи и аз отново се издигам лека и ефирна и продължавам да живея живота си там... Не помня нищо, осен онова чувство на лекота, щастие и радост, което НЕ ме е изпълнило, а сякаш аз СЪМ чувството. Отново позната мелодия, отново тягостното засмукване да се върна обратно в света на тежестта. Отварям мъчително очи ... полумрак е. В съзнанието ми, там някъде, хората от съня се опитват да стигнат до мен и да ме задържат... Усещането, че нямам тяло, започва да изчезва и чувствам как се появяват усещанията за крака, за ръце, за глава... Очите ми тежат, искат да се затворят и да остана там, откъдето се връщам. Мелодията от алармата на телефона ми обаче не спира да се забива в съзнанието ми и да ми наппомня, че трябва да ставам. Всичко е продължило секунди, но аз имам чувството че е минала цяла вечност. Отмятам завивките и кожата ми реагира на хладния въздух с потръпване. Стъпвам на пода и ходилата ми усещат твърдия му допир. Нищо общо със света от който се върнах, нищичко. Усещам се отново тежка, плътна, тъжна и сама... Студената вода от чешмата се плисва в лицето ми и спира дъха ми за миг ... Действащите лица от съня ми изчезват напълно, стопяват се между двете пространства... Остава само усещането за нещо хубаво, леко и приятно, в което ще се върна пак... Усмихвам се на жената в огледалото, която в този момент не свързвам със себе си и тя ми връща усмивката. Този свят започва да става малко по приятен :)

Излизам на улицата и погледа ми се среща с изгрева. Както винаги прекрасен и свеж! Вървя към спирката, питайки го мислено дали се радва на новото си раждане ... Благодаря му, че ми е припомнил че и тук има красота и радост. Утрото е свежо, тялото ми автоматично следва познатата посока, в главата ми няма мисъл... Само ако можех да затворя очи и да положа глава, на мига бих се пренесла обратно там, откъдето дойдох преди 15 минути.

В автобуса виждам познати сънени физиономии. Поздрав за добро утро, леки усмивки... Сядам и отправям поглед през прозореца... Докато в ,,екранчето " му се изреждат познатите картини от пейзажа, се опитвам да сложа някъв ред в съзнанието си. Едновременно се ,,боря" с някаква част от себе си, която е готова отново да заспи, и се оставям на въпросите в съзнанието ми да ме залеят ... Къде бях, от къде се върнах ? Какво става с мен всяка сутрин? Не се ли родих отново тази сутрин ? (тук някаква мелодия се опитва да пробие и да се настани трайно в мен тананикайки си ,,Всяка сутрин се раждам отново ..." ) Кое е съня, това тук и сега или онова там и преди/след ? Ако тази тук, която съм, е сънувала онази там, в съня , то онази от съня, дали пък не сънува тази тук ? Оплетох се ... започвам отново ... Ако всяко събуждане сутрин ме ражда отново за този свят, то заспиването вечер ,,умира ли ме " за него ? Този модел заспивам-сънувам-събуждам не е ли умаления макет на раждам се - живея - умирам ? Хм... май само това по средата си пасва - живея -сънувам... Другите май са на обратно -заспивам -раждам се и умирам-събуждам се ... Може би изморената ми душа се нуждае от това заспиване-раждане, за да се зареди с енергия и сила, може би и е необходимо да се връща всяко денонощие там, откъдето е дошла, за да поддържа спомена в себе си жив, за да не забравя ...Може би за това ми е толкова трудно да се върна тук, в това тяло всяка сутрин - защото там съм жива, а тук не... Може би за това, когато съм в ,,дупка" и ми е тежко, мъчно, самотно и сиво все бягам там, в другия сън ... Може би за това...

Автобуса спира и аз все така автоматично се понасям към работата си... Започна поредния ден в големия ми Сън. Дано успея да намеря и в него радост и красота, за да издържа до следващото си бягство ...


Последно обновяване на 06-20-2006 @ 04:13 am