Затвори Премести
Truden Web Site: Дневник на Потребители


Дневник на Потребители
[ Начало | Създаване на Потребителски Профил ]

Членовете на сайта автоматично придобиват правото да създават техни собствени Дневници и да изпращат коментари.

Майчини радости
от: elan
Публикувано на: 10-29-2004 @ 02:29 pm


Песента на колелата по релсите ме унася...През листата на дърветата край пътя се промъкват слънчеви лъчи и танцуват из купето огнени танци . Очите ми не издържат наплива на светлина и свеждам поглед надолу. В скута ми е разпиляла коси дъщеря ми , а на гърдите ми е положил глава сина ми. По блажените им лица разбирам, че сънуват нещо хубаво . Играта на слънчевите зайчета рисува по тях причудливи и бързо менящи се форми. Из мен се разлива невероятно прекрасно усещане - моите дечица, моите мили съкровища ... Притварям очи и ги виждам - малки сладки бебета , едва прохождащи човечета , ококорени любопитни очички , палави пръстенца , непрекъснато бълбукащи гласчета ... Господи , кога беше това ? Не беше ли вчера ? Кога се превърнаха в тази млада госпожица и в този юнак с набождащи мустачки ? Това ли са същите онези деца ? Какво е това чудо , това деление на клетки, този така наречен растеж , който ги уголеми в такива невероятни размери ? Погалвам ги леко по косите и ръката ми си припомня онова почти забравено усещане когато милваше бебешкия пух на главиците им ... Усещам отново мириса на мляко и бебешка чистота ...Топлината на малките детски телца...Чувството , че тези малки невинни същества са поверили на мен цялата отговорност по тяхното отглеждане ... И започвам да се питам неща , за които тогава нямах отговори , сега също . Защо са дошли тук ? Защо са избрали мен ? Какво се очаква от мен през годините , за да изпълнят предназначението на идването си ? Отговорих ли на очакванията им до сега ? Спомням си как се питах дали те още помнят кои са и откъде са . Въпросите , които се блъскаха в мен по цяла нощ , докато дъщеря ми се раздираше от рев - трудно ли и е да свикне с това телце, боли ли я , страшно ли е да се вмъкнеш в ограниченията на материята , на толкова малко материя , така изведнъж ? Защо сина ми се буди в мига , в който угася лампите ? Толкова ли силно усеща тъмнината , че да не ми позволява дори и спейки да гася светлината ? Защо казват , че бебетата не чували, не виждали, не разбирали , като аз виждам в тези очички такова разбиране , толкова светлина и любов ? Ще знам ли как да постъпвам в очакващите ме ситуации ? Ако допусна грешки , те предопределени ли ще са или ще са мой избор ? Въпроси , въпроси , въпроси ... Малко от тях намериха своите отговори . Като този за грешките - сега знам че грешки няма , както и избор няма . За определения момент правим най-доброто което знаем и можем . Защо тогава все още си казвам - тук можеше да направя това, тогава трябваше да постъпя иначе ...? Защото съм глупава, разбира се , не защото съм можела да променя нещо . Те са знаели точно какви ,,грешки" ще допусна , ,,грешките " са били поставени пред тях и пред мен предварително ...Моята воля само ги е сътворила да са изживяни ...

Главата на дъщеря ми в скута се размърдва леко . Поглеждам я - усмихва се насън . Усмихвам се и аз и се питам какво ли сънува , къде ли се е пренесла ? Слънчевите зайчета все още танцуват по тях . Моите деца...
,,Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат..."
Думите на Халил Джубран изплуват в съзнанието ми . Колко месеци съм мислила върху тях, аз си знам ... Сега гледам децата си и си повтарям отново и отново - те не са мои , те са Негови ... Никой няма нищо негово тук , отиваме си така , както и идваме - сами ... Те си имат своя мисия , техния живот тук си има своето предназначение ...Защо тогава ми носят толкова Радост и толкова Любов , защо осмислят съществуването ми тук ? Притискам ги леко към себе си , тялото ми се изпълва с топлина и любов , очите ми със сълзи ...Толкова е хубаво ...иска ми се мига да е безкраен ...Две невинни души в обятията ми , доверчиво отпуснали тела и сънуващи приказки ... Невероятно е ... Знам , че мига няма да е безкраен и се отпускам блажено, опитвайки се да изживея максимално това тук и сега и да запечатам в съзнанието си този миг завинаги ... Искам да го имам и когато те не са до мен , когато някъде далече ще правят своите ,,грешки " и ще добиват своите опитности . Ако имам право на желание в този миг Господи , то е едно - да са здрави и добри . Знам , че това не зависи от моето желание , че е нещо, което вече е избрано за тях , но се моля, моля се да е избрано това ...

Влака влиза в тунела и ни обгръща тъмнина ... Става хладно .Децата се размърдват и аз ги притискам нежно и успокояващо , прошепвайки тихо ,,Спете мили , мама е до вас ...Обичам ви ..." Отново ни залива светлината на есенния ден и оставяйки се на мислите и молитвите си , затварям очи , усмихвайки се на слънчевите зайчета и се отнасям в света на приказките :))


Последно обновяване на 10-29-2004 @ 02:37 pm



Posted Comments

Коментар от: rakel
(Публикувано на 10-29-2004 @ 03:20 pm)

Comment: Децата ти имат късмет с такава майка. Малко деца се радват на такава романтика изразена спрямо тях. Страхотно е!


Коментар от: bilia
(Публикувано на 11-25-2004 @ 10:16 am)

Comment: Благодаря за красивите думи и спокойствието,което излъчва статията ти. Имах нужда от това. Желая ти светлина и успех.