Затвори Премести
Truden Web Site: Дневник на Потребители


Дневник на Потребители
[ Начало | Създаване на Потребителски Профил ]

Членовете на сайта автоматично придобиват правото да създават техни собствени Дневници и да изпращат коментари.

Отново за Любовта...
от: elan
Публикувано на: 02-18-2005 @ 07:58 pm

Веднъж в месеца се виждам с 3 стари приятелки, съученички, и си прекарваме добре, припомняйки си ученичските години, разказвайки си преживелиците и обсъждайки настоящите си проблеми и радости. Почти всеки път се повдига въпрос засягащ някое от децата ни. Една от нас не е омъжена и няма деца. И всеки път точно тя взима най-активно отношение по проблемните ситуации с децата ни. Мнението на безпристрастен страничен наблюдател, неангажиран с пристрастия и отношение, е винаги добре дошло. Но на последната ни среща възникна малък спор относно майчината любов и нейните проявления и една от майките не се сдържа и прекъсна въпросната ,,компетентна" госпожица с думите :,,Мила, този път замълчи, не познаваш това, за което говорим"... Стана неловко на всички ни, защото знаем колко много искаше да има дете и тя, но не за това ми е мисълта тази вечер...
Замислих се аз за това, колко много обичаме да говорим за неща, които не познаваме. За това как бъркаме знанието с познанието, информацията с осъзнаването, представите си с истината...
Замислих се до колко аз самата познавам Любовта...И разбрах, че не я познавам. Като повечето хора съм търсила сравнение с нещо, което вече познавам и съм изживяла. Като повечето хора съм влагала в думата Любов смисъла, който познавам от друга дума - любов. Познавам майчината любов, защото съм я изпитала, знам какъв е ,,вкуса" и. Познавам синовната любов, братската любов, любовта към приятел, любовта към мъж... Познавам състоянието на немразене, защото наистина няма човек, в настоящия момент, който да мразя. Но да не мразя означава ли , че обичам всички тези, които не мразя...? Познавам и любовта към Бог или поне познавам собствената си представа за нея. Но познавам ли наистина Любовта ?
Имах един учител, който често ни повтаряше, че да знаем какво е космонавт, не ни прави космонавти. Всичко, което съм изчела и чула за Любовта ми е дало знание, това знание ми е създало представи, но вкус в себе си аз нямам... Защото не съм навлязла в себе си, не съм се сляла със това което Е,не съм познала това, което СЪМ...Не познавам това състояние на Духа, което се нарича Любов...
Много се изписа и във форума ни за Любовта. Много думи се казаха. Четех и си мислех, колко от пишещите знаят за какво говорят. И те като мен имат някаква информация, някакво знание, някакви представи, в които се опитват да ограничат Любовта. Разпознавам ги, защото познавам това състояние. Аз съм в него. Безброй думи, за да кажем нещо, чиито вкус не познаваме...
И се питам, редно ли е да говоря за нещо, което не познавам? Кой друг би могъл да ми даде отговор на въпроса какво е Любовта, освен мен самата? Това, че откривам собствената си представа за това състояние на Духа в думи, казани от други, дава ли ми правото да се смятам за изпълнена с Любов? Докато не съм постигнала Безпристрастие към каква Любов изобщо се стремя?
Преди време един Приятел, когото много Обичам, ми каза, че Любовта не се търси, тя сама идва, когато съм притихнала и нежна, намира ме и ме изпълва...Но в мен има още много шум, вдиган от емоции и пристрастия. За каква Любов мечтая след като още не съм подготвила дом за нея в себе си? Как мога да очаквам, че Бог ще ми дари Любовта, докато се вълнувам от дребни човешки емоционални състояния - че някой лъжел, че някой не разбирал, а обвинявал, че някой проявявал злоба, че някой създавал интриги...? Къде е тук Бепристрастието? Приемайки всичко толкова лично, ограничавам себе, поставям се в рамките на понятията и категориите и не позволявам на самата себе си да се издигне над нещата, да притихне и да се изпълни с нежност към всичко наоколо... Как Любовта да ,,влезе" в мен като там няма място за нея от страсти, привързаности и желания?
От ненужна информация разбрах, че е нужно да се освободя и преди време започнах да ,,изпразвам чекмеджетата". Време ми е да изпразня и ,,рафтовете' от емоционалните пристрастия, желанията, представите, очакванията, привързаностите... Може би тогава ще бъда Тиха и Нежна и Бог ще познае в мен дом за своята Любов...

А дотогава...Обичам ви...


Последно обновяване на 02-18-2005 @ 07:58 pm



Posted Comments

Коментар от: angelica
(Публикувано на 02-22-2005 @ 03:42 am)

Comment: Elan, interesno mi be tova, koeto prochetoh. Namerih i mnogoswoi misli v nego. Syglasna sym che tova da ne mrazish ne znachi che obichash. Znam za kakvo govorish imajki predvid obichta kym deteto ili kym bliza, no zasto da ne si naiasno kakvo e lubov? Vsiaka forma na obich i razlichna, nova, unikalna. Ne sam suglasna obache, che triabva da se osvobodim ot pristrastiata za da poznaem lubovta. Spored men koito ne vlaga strast, ne moje da obicha. Triabva da ima strast kam jivota i vsichko v nego inache otivame kam bezrazlichie i se nosim po techenieto. Mislia, che znam kakvo si iskala da kajesh s tova che drebnite strasti ni prechat da obichame istinski. I sasto mislia, che cial jivot se uchim da obichame! Pozfdravi Angelika


Коментар от: stel4eto_kiss
(Публикувано на 04-18-2005 @ 06:42 am)

Comment: На мен написаното много ми хареса.Чела съм страшно много статии и книги за любовта,но мисля че най-ясна представа съм си дала аз самата.Сигурна съм,че всеки обича по свои необикновен и неповторим начин.Също така аз твърдо държа на позицията,че любовта и страстта ходят ръка за ръка.Двете са в едно наразривно цяло.Любовта е една от най-интересните и завладяващи теми.Мисля че ти си обичала достатъчно много същества,за да твърдиш че я познаваш.Поздрави!:)