Затвори Премести
Truden Web Site: Дневник на Потребители


Дневник на Потребители
[ Начало | Създаване на Потребителски Профил ]

Членовете на сайта автоматично придобиват правото да създават техни собствени Дневници и да изпращат коментари.


Wink.gif
Музеят на мислите
от: flowerfly
Публикувано на: 04-26-2005 @ 04:17 am

 
 
 
Когато някога искам ...
Събирах листата с ръце, есен беше.
Зима е сега, снежинки ще събирам ...
 
 
Ще ходя през алейките, ... през пролетта ще се озъртам да видя вече първите пеперуди, шарени със цветове ...
мечта ...
Но виждам пропастта.
 
Оставям торбите, ... приближавам се до ръба ...
Протягам ръката си, не разчитам на себе си ...
чакам лекота.
На пред ли да поема или назад?
Ще вдигна ръка за да разбера от вятъра
на къде ще отлетя.
 
До като чакам някой да вземе решение вместо мен за моята съдба
усетих, че се схващат краката ми, дойде ми идеята
да приклекна тихо, вятъра да не смутя,
защото намислих какво да направя в промеждутъка на времето.
Реших да приклекна ...
да приклекна за да замълча
и за да се завърна ...
в мисъл, която ме промушка
и започна да клатушка ...
Мисълта ми за това, когато някога ИСКАХ...
 
АЗ ЖИВЕЕХ ...
                        АЗ ИСКАХ ...
 
Исках различни неща, исках да литна понякога в небето
и осъществих си тази мечта,
взех самолет
и поех управлението ...
на живота си и на возилото...
 
Тогава извиках, гордо, крещях,
бях толкова високо.
Видях билото на планината,
Рила казва се тя,
покрита със сняг е дори и гората
толкоз позната ми беше тя...
 
            Слязох ,
отново на земята ...
отново поемам онзи товар,
стари захвърлени мисли и скруполи
в раница
и във торбички онези за пазар.
Те се късат, а аз ги придържам
не искам на никой да ги дам,
като клошарка ги събирах ...
сега на пропастта да ги дам.
 
            Изхвърлям ги с болка ...
ръката боли,
толкова стисках ги, ...
а сега нищо не тежи.
 
            Успях,
отървах се от туй що исках да прокудя.
 
            Станах,
въздух дълбоко си взех
и без да се чудя, обратно пътя поех
и реших, че само аз решавам кога да повикам края на моето великолепно съществуване.
Разхождах се, сякаш преродена и
вече без торби и багаж излишен.
Загледах се на около и се затичах,
радостта отново да ме прегърне със своето щастие...
Говорех с калдъръмите,
благославяха ме, че ги
погалих с нозе.
Погледнах и комините,
обгърнати от моето кадифе,
което снощи изтъках
от приятелкия грях,
на неразбирателство дори и страх,
навързах ги във нишка
сложих и брокат
по лъскава от нова книжка
и всички цветове да се четат.
 
Стана пъстро ...
... шарено и силно красиво,
целунах го даже със ярко червило
и със радост го погледнах,
видях втъкани годините
и си казах “подарък да е за комините”.
Изчаках да дойде вечерта
дръпнах острата черта
целта поставена да осъществя.
 
 
            Исках да запазя топлината ...
            ... Топлината на тишината ...
тишината на вече падналите от дърветата листа.
Открих, че има цветове,
понечих да рисувам,
но тъмнината ме взе и поиска да ми разкаже,
че у всичко има цветове
и когато вятър няма
става истинска
обагрена драма.
 
Взех  платно, започнах да рисувам картина,
забавлявах се от радост,
а зад мен беше оформена вече партина.
Стана тъй студено и се сгуших, колкото можах,
отново себе си прегърнах,
сама отново бях.
Видях снежинка
тя дойде при мен,
каза ми, че е картинка,

а аз и се присмях.
Тя започна да блести,
вгледах се имаше дори коси ...
каза ми да се погрижа за алеиите,
сърцето й започна да тупти,
целуна ме за сбогом и се разтупи.
 
Легнах ...
 ... след мъничко заспах, бях изморена от пътешествието си.
 
 
Събудих се,
 
беше още сумрак
 
и изгрева посрещнах
 
щастлива и с усмивка пак.
 
Повдигнах се на пръсти и целунах слънцето,
 
пожела ми хубав ден
 
и погледнах към земята
 
чудно хубав терен
 
за моите алеи
 
на които приказни феи
 
ми помагаха да засадим цветята,
 
погледнах в страни –
 
създадох и гората.
 
Помолих облаче и за водата
 
събра си то тайфата
 
и създадохме море ...
 
в морето делфините заскачаха,
 
всики затанцуваха,
 
гаргите заграчиха ..................
 
 
Билетчето Ви, моля ...
ме стреснаха думите на портиерката, която късаше билетчетата на входа на музея, музея на мислите, който вече разгледах преди да вляза ...
 
 
 


Последно обновяване на 04-26-2005 @ 04:17 am