Затвори Премести
Truden Web Site: Дневник на Потребители


Дневник на Потребители
[ Начало | Създаване на Потребителски Профил ]

Членовете на сайта автоматично придобиват правото да създават техни собствени Дневници и да изпращат коментари.

откъси от ,,Илюзии"
от: elan
Публикувано на: 05-26-2004 @ 04:08 pm

1. Имаше едно време един Учител, роден в светите земи на Индиана и
израсъл по мистичните хълмове източно от Форт Уейн.
2. Бе усвоил знанията за този свят в общинските училища на Индиана, а
щом порасна, изучи занаята на автомонтьор.
3. Ала бе натрупал знания и от други земи и други училища, от другите
животи, които бе изживял. Помнеше тези знания и затуй стана мъдър и силен,
та другите съгледаха силата му и дойдоха при него за съвет.
4. Учителят вярваше, че притежава мощта да помогне на себе си и на
всички хора, така и стана, другите съзряха неговата сила и дойдоха при него
да ги изцели от всичките им страдания и от безбройните им болежки.
5. Учителят бе убеден - всеки трябва да се мисли за Син Божи, - така и
стана, във всички сервизи и гаражи, където работеше, започнаха да се
стичат, да прииждат хората, които търсеха неговите знания и искаха да
усетят допира на ръката му, а улиците отвън се задръстиха от онези, които
копнееха сянката му поне да падне връз тях и да промени живота им.
6. Заради тълпите притежателите на автосервизите и главните майстори
помолиха Учителя да остави инструментите и да си върви по пътя, понеже
навалицата беше толкова голяма, че нито той, нито другите монтьори имаха
къде да поправят колите.
7. И пое той по широкия свят, и хората, тръгнали подире му, захванаха
да му викат Месия и чудодеец, и в каквото вярваха, се сбъдна.
8. И буря да се извиеше, говореше ли той, върху главите на насъбралите
се не падаше нито капчица дъжд; и последният човек сред множеството чуваше
словата му точно тъй ясно, както първият, ако ще и да трещяха гръмотевици и
светкавици. А той винаги им приказваше в притчи.
9. И рече им: "У всекиго от нас се крие силата да е здрав или недъгав,
богат или сиромах, свободен или роб. Ние, никой друг, сме господари на
съдбата си."
10. И рече му един мелничар: "Лесно ти е на теб. Учителю, да го кажеш,
ти си направляван свише, а ние не; не си принуден да превиваш гръб като
нас. Вески на този свят трябва да си вади хляба с пот на челото."
11. И Учителят му отвърна: "Имало едно време едно село, всички в него
живеели на дъното на пълноводна кристална река.
12. Не щеш ли, течението ги заляло безмълвно до един: млади и стари,
бедни и богати, добра и лоши; течението следва своя път, не признава друго
освен собствения си кристален Аз.
13. Всеки се вкопчил, доколкото може, в коренищата и камъните по
дъното на реката; това се превърнало в техен начин на живот, още от
рождение те знаели само едно - да се съпротивляват на течението.
14. Ала най-накрая един измежду тях рекъл: "Уморих се да се държа
вкопчен. Не го виждам с очите си, но съм убеден: течението знае накъде
отива. Ще се оставя да ме носи, пък да става каквото ще става. Както съм се
вкопчил, ще умра от скука"
15. Другите му се изсмели в лицето и рекли: "Голям глупак си! Оставиш
ли се да те носи течението, пред което се прекланяш, то ще те изхвърли, ще
те размаже о камънака и ти ще умреш по-бързо, отколкото от скука!"
16. Онзи обаче не ги послушал, поел си въздух и се оставил да го носи
течението, а то начаса го изхвърлило, размазало го о камънака.
17. Но се минало време, онзи пак отказал да се държи, та течението го
отскубнало от дъното, понесло го нагоре, без никъде да го одраска или
нарани.
18. А онези там долу, на дъното, за които той вече бил чужденец, се
провикнали: "Чудо нечувано! Уж е досущ като нас, пък лети! Вижте, вижте,
Месия, дошъл е да ни спаси!"
19. А онзи, дето се бил оставил да го носи течението, им отвърнал: "Аз
съм Месия точно колкото и вие. Течението веднага ни възнася нагоре, стига
да наберем смелост и да се оставим да ни носи. От нас всъщност се иска да
поемем на това пътешествие, да се престрашим за това приключение"
20. Другите обаче си знаели своето: "Ето го Спасителя!" И все така се
държали за скалите, а когато вдигнали отново очи, онзи вече го нямало и те
си останали сам-сами да измислят легенди за своя Спасител."
21. И щом видя, че от ден на ден хората около него стават все повече,
че се стичат и се тълпят, щом видя, че го молят все по-неуморно да ги
изцели, да ги нахрани с чудодейството си, да учи вместо тях и да живее
живота им, той се усамоти на един хълм и там се замоли.
22. И си рече наум: "Безконечен Лъчезарен Аз, ако такава е волята
твоя, искам тази чаша ме подмине, спести ми туй непосилно бреме. Не мога да
живея живота на другиго, а десет хиляди ме молят със сълзи на очи да им
даря живот. Не биваше да позволявам всичко това да се случи. Ако такава е
волята твоя, нека се върна при автомобилите и инструментите, нека живея
като всички простосмъртни"
23. И както седеше на хълма, чу глас - нито мъжки, ни женски, нито
висок, ни нисък, благ-преблаг. И рече му гласът: "Ще бъде не моята, а
твоята воля. Понеже каквато е твоята воля, такава е и моята спрямо теб.
Върви си по пътя като всички простосмъртни и бъди честит на тази земя!"
24. И щом чу това, Учителят благодари и доволен, слезе от хълма,
тананикайки си песен, каквато си тананикат монтьорите. И щом тълпите го
наобиколиха със своите несрети, щом го замолиха да ги изцели и да учи
вместо тях, и да ги храни до премала с прозренията си, и да ги теши с
чудодействата си, той се усмихна на множеството и рече: "Напускам."
25. 3а миг множеството примря от почуда.
26. И рече му той: "Ако някой каже на Господ, че каквото и да му
струва, най-силното му желание е да помага на страдащото човечество, и
Господ го насочи що да стори, трябва ли този човек да изпълни заръката
Божия?"
27. Разбира се. Учителю! - извика множеството, - Каква по-голяма
наслада за него от тази да понесе всички мъки на ада, щом така му е заръчал
Господ!"
28. "Независимо какви са тези мъки, колко тежка е тази задача?"
29. "Каква по-голяма наслада от тази да увиснеш на бесилото, да бъдеш
разпнат и изгорен на клада, щом такава е волята Божия!" - отвърна тълпата.
30. "А какво ще сторите - обърна се към нея Учителят, - ако Господ ви
рече право в очите: "ЗАПОВЯДВАМ ВИ ДА СТЕ ЧЕСТИТИ ДО СЕТНИЯ СИ ДЪХ НА ТОЗИ
СВЯТ!", какво ще сторите тогава?'
31. Множеството мълчеше, над хълмовете и долчините, където стоеше, не
се чу нито един глас, ни един-единствен звук.
32. И Учителят рече сред тишината: "По пътя на нашето щастие ще
намерим познанието, заради което сме избрали този живот. Та ето какво
научих този ден и сега решавам да ви оставя, за да следвате който път
намерите за добре"
33. И пое нататък през тълпите, остави ги, за да се върне в делничиия
свят на хората и машините.
...


Наръчник на Месията
Какво не бива
да забравя душата,
получила просветление.

...
Перспективата -
или я използуваш, или я губиш.
Щом си отгърнал тази страница,
забравяш,
че каквото и да става край теб,
то не е истинско.
Помисли върху това.
Не забравяй
откъде си дошъл,
къде отиваш и най-вече
защо си забъркал кашата,
от която не можеш да се измъкнеш

Не забравяй, смъртта ти ще е ужасна.
Всичко е добра подготовка за нея
и ти ще й е зарадваш,
ако не забравяш и за миг фактите.
И все пак подходи сериозно
към смъртта си.
Смееш ли се по пътя към лоното си място,
по-изостаналите форми на живот,
общо взето, няма да те разберат
и ще отсъдят, че си ненормален.

....
Да се учиш,
ще рече да откриваш онова,
което вече знаеш.
Да правиш нещо,
ще рече
да показваш, че го умееш.
Да учиш другите,
ще рече да ги подсещаш,
че те знаят точно колкото теб.
Всички ние се учим, вършим нещо,
учим другите.
Единственото ти задължепие
през всичките животи
е да си верен на себе си.
Не само че е невъзможно да си верен
на някой друг или на нещо друго, това
е белег и че си лъжемесия.
Най-дълбоки
са най-простите въпроси.
Къде съм роден? Къде е моят дом?
Къде отивам?
Какво правя?
Замисляй се от време на време
върху тях и наблюдавай
как отговорите ти се променят.
Учиш другите най-добре на онова,
което самият ти имаш най-голяма нужда
да научиш.

....


Живей така,
че никога да не те е срам,
в случай че онова,
което правиш или говориш
бъде публикувано някъде по света,
дори публикуваното да не отговаря
на истината.
Още в първия миг, в който те срещнат,
приятелите те познават
по-добре,
отколкото познатите ти
и след хиляда години.
Най-добрият начин да се измъкнеш
от отговорност
е да кажеш: "Нося отговорност."
....
През живота те води
едно вътрешно ученолюбиво създание,
палавото одухотворено същество,
което е истинският ти Аз.
Не обръщай гръб
на възможните бъдещета,
преди да си се убедил, че
няма какво да научиш от тях.
Винаги разполагаш със свободата
да размислиш и да избереш
друго бъдеще или
друго минало.
....

Не съществува проблем,
който да не ти носи подарък.
Търсиш проблемите,
защото имаш нужда
от техните дарове.
....
Онова, което свързва
истинското ти семейство,
не е кръвта, а уважението
и радостта от съвместния ви живот.
Рядко членовете на едно семейство
израстват под един
и същ покрив.

....
Което си прилича, се привлича - Космически закон.

...
- Добре, щом ме питаш - казах му аз. - След като щастието ти зависи от
това, което прави някой друг, явно наистина си имаш проблем.
...
- Знаеш ли, Ричард - поде бавно Дон. Ти... си... прав!
Пак беше спокоен; почти бе изпаднал в екстаз от думите ми

...

Захванеш ли да доказваш,
че нещо ти пречи,
бъди сигурен,
то наистина започва
да ти пречи.

...
- Действителността, Ричард, няма нищо общо. Майката не се интересува
каква роля изпълнява детето й, докато си играе: един ден е апашът, на
другия - стражарят. Азът дори не подозира за илюзиите и игрите ни. Той
познава единствено Себе си и нас - доколкото сме негово точно и съвършено
копие.


...


- Виж небето - каза ми той.
- Не е ли съвършено?
- Небето винаги е съвършено, Дон.
- Нима искаш да кажеш, че макар да се променя непрекъснато, небето
винаги е съвършено?
- Брей, страхотен съм. Да!
- И морето също винаги е съвършено, въпреки че и то се променя
непрекъснато - продължи той. - Ако съвършенството е застой, значи небесата
са блато. И Азът е нещо като жаба.
- Не, не е - поправих го аз разсеяно. - Съвършено и непрестанно
променящо се. Даа. Предавам се.
....


Представи си
Вселената прекрасна,
справедлива и съвършена,
И после можеш да бъдеш сигурен
в едно:
Азът си я е представил
мъничко по-прекрасна, отколкото ти.

...
Никой облак не знае
защо се движи точно в
тази посока и точно с тази
скорост.
Той просто усеща подтик...
тъкмо насам трябва да се движа сега.
Небето обаче
знае движщите сили и пътищата на
всички облаци,
ти също ще ги знаеш, стига
да се извисиш достатъчно,
за да надникнеш отвъд хоризонта.

...

Никога не те спохожда желание,
без да те споходи и силата,
с която да го осъществиш.
Но все пак може да се наложи
и да се потрудиш
за това.
...

- Ричард, не забравяй какво направи днес. Лесно е да забравим
времената си на познанието, да решим, че те са били сън или стари чудеса,
едно-единствено време. Нищо добро не е чудо, нищо хубаво не е сън.
- Светът, както казваш, е сън, понякога хубав. Залези. Облаци. Небе.
- Не. Само образът е сън. Красотата е истинска. Схващах ли разликата?

...

Светът
е твоята тетрадка,
върху нейните страници ти правиш
своите сметки.
Светът не е реален,
въпреки че, ако искаш,
можеш да изразиш в нея реалното.
Освен това разполагаш със свободата
да пишеш глупости,
лъжи или да
късаш страниците.

Първородният грях -
това е да ограничаваш
Аза.
Не го прави.
...



- Значи само защото едно нещо е трудно, ти изобщо не се опитваш да го
правиш? В началото ти беше трудно да вървиш, но натрупа опит и сега
изглежда лесно.
...

- Та значи твърдиш, че тялото е илюзия и стената е илюзия, ала
самоличността е истинска и не може да бъде ограничена от илюзиите.

...

- Как го правиш?
- Нищо не правиш, Ричард. Просто го виждаш вече направено.
- Божичко, звучи елементарно.
- То е като ходенето. Не можеш да се начудиш как така ти е било трудно
да се научиш.
- Сега, Дон, за мен не че е трудно, за мен е невъзможно да минавам
през стените.
-А не си ли се замислял, че ако не повтаряш стотици пъти "невъзможно е",
изведнъж трудните неща ще станат за теб лесни?
- Извинявай. Възможно е и ще го правя, когато му дойде времето.


....

- То се знае, че не живея в този свят. Можеш ли да ми посочиш ноне
един човек, който да живее в него?
- Как така мога ли! Аз! Аз живея в този свят!
- Великолепно - възкликна той, сякаш със собствени усилия бях разбулил
някаква голяма загадка. - Подсети ме да те черня днес на обяд. Направо ти
се възхищавам как непрекъснато трупаш знания.
Бях у чуден от думите му. Не ми се присмиваше, мислеше го.
- Какво имаш предвид? Естествено, че живея в този свят! Аз и още около
четири милиарда други хора. Докато ти...
- Ох, Ричард! Говориш сериозно! Отлагаме черпенето. Никакви сандвичи и
бира, нищо! Тъкмо реших, че си постигнал върховното познание... - Млъкна и
ме погледна от горе ядосано и състрадателно. - И си толкова сигурен! Живееш
в един и същ свят с някой... да речем, борсов агент. Животът ти току-що е
бил съсипан и обърнат с краката нагоре от новата политика на фондовата
борса, от задължителната ревизия на ценните книжа с акционерни вложения с
петдесетпроцентова загуба. Значи живееш в един и същ свят с някой
шахматист. С Петросян, Фишер и Браун, които си оспорват в Манхатън, на
откритото първенство на Ню Йорк, наградата от половин милион долара. Какво
тогава търсиш на тази нива в Мейтланд, щата Охайо? Какво търсиш при своя
биплан от 1929 година, кацнал насред полето, за какво ти е разрешително да
се приземяваш тук, за какво са ти тези хоря, които искат да се повозят
десетина минути на самолета, за какво ти е да поддържаш двигателя и да
береш страха да не би да удари градушка... Колко души според теб живеят в
твоя свят? Казваш, четири милиарда? Нима си седнал да твърдиш, че тези
четири милиарда души не живеят в четири милиарда различни свеюве? Това ли
ми разправяш? - Беше се задъхал от последните си думи.

...

Ако известно време
се опиташ да си измислен,
ще се убедиш, че измислените
герои понякога са по-истински
от хората с тела и туптящи сърца.

Съвестта ти е мерило за това,
доколко честен си в своя егоизъм.
Вслушвай се внимателно
в нея.

..

- Всички ние сме свободни да правим каквото искаме - каза ми той онази
вечер. - Не е ли повече от ясно? Не е ли тъкмо това най-великият начин да
бъде управлявана Вселената?
- Почти. Забрави нещо, което е доста важно - възразих аз.
- Така ли?
- Всички ние сме свободни да правим каквото искаме, стига
да не вредим на другите - рекох доста рязко.
- Знам, че го подразбираш, но сме длъжни да казваме това, което
подразбираме.



Ако
искаш да наблегнеш на нещо, на което някой не обръща внимание, зашеметяваш
го с мисловната му форма и така му показваш нагледно какво си имал предвид.



- Беше много груб с моя вампир, Ричард, и така правеше каквото искаше,
дори и да знаеше, че ще навредиш на някого. Той ти каза право в очите, че
ще му навредиш, ако...
- Но той искаше да пие от кръвта ми!
- Точно това правим, когато казваме на някого, че ще ни навреди, ако
не живее според нашите разбирания.
Дълго мълчах, обмислях думите му. Открай време си въобразявах, че
имаме свободата да правим каквото искаме, стига да не вредим на другитс, а
ето че съм грешал. Нещо не се връзваше.
- Онова, което те препъва, е една общоприета фраза, която обаче е
безсмислена - да не вредим на другите. Сами решаваме дали някой ни вреди.
Ние самите, никой друг. Моят вампир ти каза, че ще му навредиш, ако го
отпратиш. Тъкмо той е решил, предпочел е да му навредиш. А ти ще решиш,
предпочетеш какво да направиш - дали ще му дадеш от кръвта си, дали ще го
отпратиш, дали ще го вържеш, или ще го пронижеш право в сърцето със
зеленика. Ако той не желае да бъде пронизан, негово право е да се брани
както намери за добре. И така през цялото време ние непрекъснато избираме.
- Погледнато от този ъгъл...
- Слушай - прекъсна ме той, - важно е. Всички ние сме. Свободни. Да
правим. Каквото. Искаме.



Всички хора,
всички случки в живота ти
присъствуват в него, защото си
ги привлякъл ти.
Твоя работа е
да решиш
какво ще правиш с тях.

- Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо,
омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да
пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме.
Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е,
и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.
...
- Пропускаш нещо. Как го правя?
- Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си
прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си - бъди спокоен и ведър.
Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се
питаш "Това ли всъщност искам да правя?" и го правиш само ако отговорът е
"Да". Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от
истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти
също трябва да се учиш.
...

- Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.
- Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено
въображение.
.....

Преди две хиляди, преди пет хиляди години
хората не са имали дума за въображението и най-доброто, което са могли да
предложят на шепата фанатизирани последователи е било вярата.

- Само на фантазията, на въображението ли? Разбира се, че на твоето
въображение. Светът - това е твоето въображение. Забрави ли? Където са
мислите ти, там са и изживяванията ти. Ти си това, което мислиш. Онова, от
което се страхуваш, те сполита. Мисли и трупай богатства. Представяй си
всичко като творец - за да е приятно и полезно. Търси приятели, печели ги
такъв, какъвто си. Твоето въображение не променя и на йота Аза, не влияе ни
най-малко върху действителността. Но ние говорим за световете на "Уорнър
Брадърс", за животите на "Метро Голдуин Майер", а те от край до край са
илюзия, плод на въображението. Сънища, изпълнени със символи, които ние,
сънуващите, извикваме във въображението си, след като се събудим.



Истината, която
изричаш, няма нито минало,
нито бъдеще.
Тя просто съществува
и от нея не се иска нищо
друго.


Първо: не съществувам, за да смайвам света. А
за да изживея живота си така, че да се чувствувам щастлив.
- Догук добре! Второ? - Второ: всеки е свободен да си вади хляба както
намери за добре. Трето: да си отговорен, ще рече да си способен да
отговаряш, да носиш отговорност за начина на живот, който си избрал.
Съществува само един човек, пред когото сме длъжни да отговаряме, и това
е?...
- Това сме самите ние -


- О, ти, който си дошъл при мен да търсищ истината, чуй какво ще ти
река: Златното правило не важи. Ще ти е приятно ли да срещнеш някой
мазохист и той прави вам всичко, което иска да правите нему? Или някой,
които се прекланя пред крокодилите и копнее за честта да бъде хвърлен жив
на тях? Дори самарянинът, от който се е почнало всичко това... откъде е бил
сигурен, че човекът, когото е намерил да лежи край пътя, е искал да му
излее елей върху раните? Ами ако той се е възползувал от тези мигове на
спокойствие, за да се изцели духовно, да се наслади на предизвикателството?
- Звучеше ми убедително. - Дори Правилото да бе променено и да звучеше
така: правете и вие тям каквото искат, можем да знаем единствено за себе си
какво точно искаме. Всъщност можем да сме честни само ако прилагаме
правилото: правете тям каквото искате. Срещнеш ли мазохист, според това
правило не си длъжен да го налагаш с камшик само защото той го иска. Нито
пък трябва да хвърляш някого на крокодилите само защото той ги боготвори. -



Ето как ще провериш
дали си изпълнил
мисията си на Земята.
Ако си жив,
не си.

За да живееш
свободен и щастлив,
трябва да пожертвуваш скуката.
Тази жертва невинаги
е лесна.
Не се плаши, ако трябва да се
сбогуваш.
За да срещнеш някого отново,
първо трябва да се сбогуваш
с него.
А щом сте приятели,
непременно ще се срещнете,
било след броени мигове или
след няколко живота.



- Каза, че завися ли от това, дали хората обръщат внимание на думите
ми, ще завися от тях и в щастието си. Тъкмо това съм дошъл да науча: не е
важно дали общувам с другите. През този живот - от началото до края му -
предпочитах да споделям с някого как е сглобен светът, а можех да
предпочета да не казвам и думица. Азът няма нужда да обяснявам на другите
как действува.

- Това, Дон, е очевидно. И аз можех да ти го кажа.
- Много съм ти благодарен. Открил съм единствената идея, заради която
изживях този живот, приключвам с делото на цял един живот, а той, моля ви
се, ми разправя: "Това, Дон, е очевидно." Смееше се, но беше тъжен, а по
онова време аз не знаех защо.

Мерило
за невежеството ти
е доколко вярваш в неправдата
и трагедията.
Онова, което за гъсеницата
е краят ни света,
за Учителя е пеперуда.

...
- И това не е сън, нали? Аз няма да забравя, че съм те видял, нали?
- Не. Сън е. В различно време и пространство, а всяко различно време и
пространство е сън за всеки благоразумен, здравомислещ жител на Земята,
какъвто ти ще бъдеш още малко. Но ще го помниш и това ще промени мисленето
и живота ти.
- Ще те видя ли отново? Ще се върнеш ли?
- Едва ли. Искам да отида отвъд времената и пространствата... Всъщност
вече съм отвъд тях. Има я обаче тази връзка между нас, между мен и теб и
другите от нашия род. Натъкнеш ли се на някакъв проблем, задръж го в ума си
и легни да спиш - ще се срещнем тук, при самолета, и ако искаш, ще го
обсъдим.

...

А ти трябва да трупаш опит, да не губиш
равновесие от привидностите и да не се натъжаваш от тях - добави важно-
важно приятелят ми, - така че защо не се възползувам от тези кървави
привидности? Още повече че те ме забавляват. Да умреш е като да се гмурнеш
някой горещ ден в дълбоко езеро. За миг си скован от рязката промяна, от
студа, те са мъчителни за теб, сетне ги приемаш и започваш да плуваш в
действителността. Но след толкова много гмуркания дори стъписването не е
така силно.


- Само малцина се интересуват какво имаш да им кажеш, но ти не се
отчайвай. Помни: доколко добър е един Учител, не зависи от числеността на
тълпите около него.





откъси от ,,Илюзии" на Ричард Бах


Последно обновяване на 05-26-2004 @ 04:08 pm