Затвори Премести
Truden Web Site: Дневник на Потребители


Дневник на Потребители
[ Начало | Създаване на Потребителски Профил ]

Членовете на сайта автоматично придобиват правото да създават техни собствени Дневници и да изпращат коментари.

ХИПНОЗА
от: elan
Публикувано на: 05-13-2006 @ 10:18 am

Откъсите са от главата за хипнозата от книгата ,,Съдбата като шанс" на Торвалд Детлефсен

Само онзи, който добре знае колко трудно е събуждането, може да разбере, че за него е необходим дълъг и тежък труд.
Г. ГУРДЖИЕВ


У хората е дълбоко вкоренено мнението, че всичко, което вършат, го вършат, понеже сами са решили така. По тази причина на въпроса, защо прави точно това или онова, а не нещо друго, никой хипнотизираn не би се сетил, че просто изпълнява заповед. Напротив, той с всички сили ще се опита да намери правдоподобна и убедителна „причина", поради която напълно доброволно е извършил въпросното действие.
***
Един от големите пионери на автосугестията е Емил Куе от Нанси, който не е медик по образование. Неговите учения и формули („с всеки изминат ден се чувствам все по-добре и по-добре във всяко едно отношение.") дават началото на цяло едно движение в Европа, известно под името Куеизъм. Основната аксиома на Куе гласи, че „единствено въображението ни ни прави болни или здрави. Значи, ако можем да направляваме въображението си, ще сме в състояние да определяме дали да сме болни или здрави. Защото човек е това, което мисли." Но понеже тази основна аксиома не е вярна, не е верен и изграденият върху нея метод. Много по-вярно е: „Човек не е това, което мисли, той е това, което е замислен да бъде." (Ханс Блюхер).

***
Хипнозата не вади на показ нищо принципно ново, а просто се препокрива с действителното състояние на нещата. Тя ни дава карикатура на действителността. А карикатурите, колкото и близки до действителността да са, имат предимството, че при тях по-бързо и по-добре се вижда същественото. Така че, хипнозата ни показва относителността на сетивното възприятие. Възприятията на човека зависят не толкова от външния свят, колкото от собствените му програми.

На човек може да се зададе постхипнотичната сугестия да вижда всички хора без коси. В будно състояние този човек ще има същите възприятия спрямо външния свят, като всеки друг, но с тази разлика, че ще вижда хората плешиви. За него това възприятие ще е напълно реално. Ако той се намира в компания на други десет души, неговото мнение за плешивостта ще се сблъска с мнението на останалите, които ще са убедени, че присъстващите имат коси на главите си. В нашия пример тези десет души са в по-изгодна ситуация, защото са абсолютно мнозинство. Те ще са близко до мисълта, че човекът, който твърди, че хората са плешиви, не е съвсем нормален.
Ако внушим обаче тази програма на десет души и ги срещнем с други двама души, то десет ще виждат присъстващите без коси, а двама ще твърдят, че виждат коса на всички глави. Кой е прав? Понеже сме свикнали да приемаме мнението на мнозинството като критерий, този път подозрението, че не са съвсем нормални, ще падне върху двамата „нормални".
Необходимо е този пример доста дълго да витае в съзнанието ни, за да разберем, колко предпазливо трябва да се борави с понятия като възприятие, обективност и действителност и колко малко мнението на мнозинството може да отговаря на истината. Така че, като начало, трябва да се научим да не смятаме за кой знае колко правдоподобно възприятието ни за света на формите.

Затова индийците са означавали този свят като „майя", като свят на заблудите. Древните египтяни са говорели за булото на Изида. Платон в сравнението с пещерата се опитва да обясни на хората, че те не виждат нищо действително, а само сенки. И докато смятат тези сенки за действителност, остават пленници на заблудата. Едва, когато напусне пещерата, човек може да открие действителността. Но в първия момент тя е толкова ослепителна, че човекът не може да я понесе. Ако обаче издържи на сблъсъка с действителността, той проглежда. Ако не понесе светлината, изпада в заблуда, но тя вече не е като старата заблуда, защото за малко е зърнал истинската светлина.
Заблудата, която следва след срещата с действителността, днес наричаме невроза. Невротиците са преживели повече от онези, които не са посмели да излязат от пещерата на сенките. Но те не са могли да понесат истината.
По-нататък експериментите с хипнозата ни учат, че човекът е продукт на своите програми, фактът, че всяко възприятие, мнение, онагледяване, включително и способността за критика са произволно заменими, показва, че всички те са програми. Човекът е програмен продукт и една специална програма има допълнително грижата към работата на останалите програми да прибавя и следното: „Правя това, защото така искам."
Дори критичните разсъждения, съмненията и проверките пак са резултат от действието на програми. Но програмата за рационализация пречи на човек да го разбере. Човекът смята, че прави нещо, докато всъщност него го правят. Или, както се е изразил Паскал: „Ако хвърленият камък имаше съзнание, той щеше да каже: „Летя, защото искам." Програмите на хипнотизираните хора правят впечатление, само защото са необичайни.
Нехипнотизираният човек също се подчинява на програми, но по силата на навика те не се набиват в очи. В действителност всички хора са хипнотизирани и „спят". Но докато спиш, не е възможно да установиш, че „спиш". Докато спиш, не можеш да установиш, че и другите спят. Докато спиш, не можеш да видиш будните. Трябва да се събудиш - едва тогава моментално разбираш, че ти самият си спал, че почти всички останали също спят и че има неколцина, които са будни.
Затова повелята на часа е: „Събудете се!" Освободете се от сладкия си, дълбок хипнотичен сън, в който като машини изпълнявате внушения. Да бъдеш човек е проект, който тепърва трябва да се осъществи от всеки един. Затова е необходимо да напуснем Платоновата пещера на сенките и да се осмелим да погледнем ослепителната действителност. За нас нейният образ е необичаен и чужд, но въпреки това, тя е действителността, за която всички хора винаги тайно са мечтали.
Хипнотизираният не е свободен, той е марионетка на невидими конци. Той само ни показва, как изглежда нашата собствена жалка действителност. Той е огледало на човека, който още не се е осъзнал. В тази огледална функция е единственото истинско значение на хипнозата.
Пътят на езотериката се стреми да изведе от колективната дрямка към будното съзнание на истинското човечество. Езотериката разтърсва в съня им онези, които вече не спят толкова дълбоко и са готови да отворят очи. Как в случая езотериката може да си послужи с хипнозата? Как да гарантира, че няма да внуши още по-голяма сънливост на хората? Който иска да тръгне по пътя на езотериката, не трябва да вярва в нищо и нищо да не търси. Той трябва само да се събуди и да се научи да вижда, защото действителността е навсякъде.


Последно обновяване на 05-13-2006 @ 10:18 am