Затвори Премести
Truden Web Site: Дневник на Потребители


Дневник на Потребители
[ Начало | Създаване на Потребителски Профил ]

Членовете на сайта автоматично придобиват правото да създават техни собствени Дневници и да изпращат коментари.

Още един откъс от ,,Съдбата като шанс"
от: elan
Публикувано на: 05-13-2006 @ 10:20 am

Ако развитието на числовите редици се използва по аналогия като ключ към процеса на сътворението, тогава не е чудно, че от незапомнени времена цифрата 1 се идентифицира с бога на сътворението, с „единствения Бог". Понятието бог е определение за онова единство, което не е достъпно на човека, но по необходимост може да бъде изведено от опита на полярността. Ако човек разбира себе си като полярно същество с ограничено съзнание, въз основа на закона за полярността следва, че на полярността отговаря единството. Когато има двуединство, то няма как да не е произлязло от единство. Без единство няма полярност. Без създател няма творение, без баща няма дете. Така както по съществуването на дете, със сигурност може да се съди за съществуването на баща, така и от съществуването на полярния свят със същата сигурност може да се съди за съществуването на неполярен, единствен създател. Това първоначално, недостъпно за нас единство, наричаме Бог.
От дефиницията следва, че всяка представа, която си създаваме за Бога, по условие е погрешна. Защото всяка човешка представа е полярна и никога не може адекватно да изрази нещо неполярно. Спомнете си първата Божа заповед: Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята." Числото 1 никога не може да се осъществи само по себе си, то може да бъде възприето само чрез неговото продължение. Затова и Бог става понятен едва чрез творението си.
Числото 1 не може да се умножава, нито да се променя, защото 1 х 1 = 1 и 1:1 = 1. Единицата крие в себе си всички възможности, в нея латентно се съдържат всички останали числа. По същия начин и единицата винаги остава да се съдържа във всички следващи числа, когато те приемат някакви форми на проявление.
Това се отнася и за божественото. В него се съдържа всичко, но то винаги остава и в творението. Не може да има нищо извън Него. Той не може с нищо да бъде нито умножен, нито намален, Той е неделим. Единицата се съдържа във всяко друго число, но самата тя не съдържа друго число. Бог обхваща Вселената, но Вселената не го обхваща. Говорим ли за единствения Бог, то той трябва да обхваща всичко, което наистина съществува. Нищо не може да съществува извън Него, иначе той не би бил Единственият. Пространствено и времево Той трябва да е безкраен, защото крайност и ограничение, начало и край са понятия на полярността. Всички форми обаче са подчинени на условията на времето и пространството, те имат край и са ограничени. Бог обаче е безкраен, жив, чист дух.
В състоянието на това единство няма разбиране, защото разбирането е свързано със субект и обект. То има нужда от полярност. Изразено с езика на хората, може да се каже, че в момента, в който божественото пожелае да осъзнае себе си, започва процесът на сътворението. Единицата не може да възприеме себе си като единица, докато няма нищо друго, което не е 1. Активното 1 трябва да извади от себе си противоположен полюс, който да му служи за огледало.

Така се ражда 2 - женственото, пасивното, рефлектиращото число. Раздвоението се е случило, създадена е основата за полярен, противоречив свят. От 2 принудително се получава 3, онази 3-та точка, която поема напрежението между двата противоположни полюса, неутрализира го. Тройката е резултат на оплодителната способност на полярността и обединява произлизащото от 1 двуединство в ново, по-висше единство - в триединство.
Елифас Леви го изразява с думите: „Ако Бог беше само Един, той никога нямаше да бъде творец или баща, ако беше Двама, щеше до безкрай да има антагонизъм или разделение, а това щеше да означава разделение или смърт и за всички останали неща. Затова той е Троица, за да може от себе си и по свой образ да сътвори безкрайното множество от същества и числа."
Следователно, както вече видяхме при анализа на структурата на числата, 3 представя съвършеното творение, което обаче още не е навлязло в материалната област. Всички религии по свой начин са се опитали да изразят мистерията на триединството - Бог Отец, Бог Син и Светият Дух; Брама, Вишну и Шиба; Изида, Озирис и Хор.
И в народните мъдрости тройката е перфектното и завършено число. Три пъти се чука на дърво, три пъти можеш да дадеш съвет, „Всички добри неща са три" (немска поговорка - бел. пр.), в приказките трябва да се решат три гатанки и така нататък. Тройката обхваща пространството по дължина, ширина и височина. Времето се дели на минало, настояще и бъдеще. Има три основни цвята - синьо, червено и жълто. Три агрегатни състояния на материята -течно, твърдо и газообразно. В музиката откриваме тризвучието, в алхимията трите основни съставки - сол, сяра и живак.
Примерите могат да продължат до безкрай. Тук е достатъчно само да изясним, че на всички нива сътворението се гради от три стъпки. Всяка по-нататъшна диференциация е винаги само повторение на триединството на ново ниво. Божествеността, влязла в триединството, е по-близка до опита на човека, отколкото неоткрилия се още бог на 1. Бог е станал творец, който е създал наистина творението от себе си, но творението продължава да бъде и в него. Той го обхваща и то никога не може да му противостои. Иначе Бог не би бил вече един-единствен.
На нас, хората, подобна представа ни се струва парадоксална. От това, че Бог ражда творението от самия себе си, за нас следва, че творението е разделено от твореца и е различно от него. Това предположение обаче е грешно, защото никога не може да има нищо извън всеобхватния Бог.
Ако проследим докрай тази мисъл, излиза, че в действителност Вселената изобщо не съществува. Вселената е крайна, променлива, полярна. Единственият Бог обаче е безкраен, неограничен, единствен. Затова извън него не може да съществува нищо и самият той не може да бъде Вселената.
Мъдреците разрешават този проблем, като казват, че цялото творение е само сън на Бога, духовно творение, защото всичко е дух. Така, както човек ражда идея и тази идея не е извън него, но същевременно не е и идентична с човека, нито пък е част от него. Така и Вселената е духовното творение на един сънуващ Бог. „Всемирът със своя безкраен дух създава безброй вселени, които просъществуват цели вечности. Но за всемирът създаването и развитието, упадъкът и смъртта на милиони вселени е колкото едно премигване с окото."
Нека се върнем отново към аналогията с поредицата числа. С числото 4 стигаме до вещественото, материалното ниво. Четири е числото на материята. Символът му е квадрат или зар. Ако разтворим повърхността на зара, получаваме кръст. И човекът е прикован на кръста на материята, разпнат от полярността на времето и пространството. Само в средата на кръста време и пространство съвпадат в една точка и възниква освобождаването от полярността. Във всички времена кръстът е бил символ на материалното битие и на освобождението от материята.
След като разбрахме качественото значение на първите четири числа, временно може да си спестим останалите. Има девет числа, т.е. три пъти по три. Това показва, че творението се проявява на 3 нива, откъдето идват и ,,3-те свята" на кабалистите. Разглеждането им обаче би ни отвело твърде далеч. Ще споменем само, че тези „З свята" присъстват и в най-малкия, и в най-големия свят. Според сентенцията „каквото горе, такова и долу", триединството на Бога може по аналогия да се отнесе към всички форми на проявление - от цялата Вселена до самия човек. В езотериката се говори за ментално, астрално и материално ниво, на които в човека отговарят менталното, астралното и физическото тяло. Или с други думи - дух, душа и тяло.


Последно обновяване на 05-13-2006 @ 10:20 am