Затвори Премести
Truden Web Site: Дневник на Потребители


Дневник на Потребители
[ Начало | Създаване на Потребителски Профил ]

Членовете на сайта автоматично придобиват правото да създават техни собствени Дневници и да изпращат коментари.

ИЗГУБЕНОТО СЛОВО
от: elan
Публикувано на: 05-13-2006 @ 10:23 am

/откъс от ,,Космическият език" на Израт Инаят Хан/

Изгубено слово е символична фраза, използвана от мистиците на Изток и от мъдреците във всички векове. Много духовни и мистични школи са били създадени, за да разберат този определен проблем, но (и това е факт) който и да е решил този проблем, много малко е говорил за него.
На Изток разказват древната история, че в една страна някога съществувала стена на тайните. Ако някой се изкачал на тази стена, за да погледне оттатък, вместо да се върне и да разкаже какво вижда, той се усмихвал, скачал там и никога не се връщал назад. Така на хората от тази страна им станало много любопитно да узнаят, що за тайна се намира зад стената. Веднъж, когато един човек се изкачил на стената, те приковали краката му с вериги и го задържали, за да не може да скочи оттатък. Когато погледнал към другата страна, той също изпаднал във възторг от това, което видял и се усмихнал, а тези, които стояли в подножието на стената, желаещи да узнаят, какво ще разкаже, го издърпали назад. За тяхно голямо разочарование, той загубил речта си.
Тайната на живота притежава огромно очарование, всяка душа се стреми да я узнае, но когато някой иска да обясни тайната на живота, думите изчезват, стават недостатъчни, неадекватни. Съществуват множество причини за това безмълвие, Първата причина е, че когато човек, видял това, което се намира от другата страна на стената, се връща обратно, той се озовава сред деца. Всички неща, на които хората придават огромна важност и значение, му се виждат непотребни и смешни. За него истина и факт са две различни неща, а за всички останали истина и факт са едно и също нещо.
Последователите на различни вери и религии, които имат несъвпадащи мнения и идеи, спорят и доказват и с това отделят себе си един от друг. Нима като спорят, те се различават в осъзнаването, е реализацията на истината? Не. Всички различия и спорове се предизвикват от различни факти. Съществуват много факти, но само една истина, има много звезди и едно слънце, и когато слънцето изгрее, звездите избледняват. За този, пред когото е изгряло слънцето, за когото се е проявила истината, фактите имат малко значение. Светлината на истината, падаща върху фактите, ги заставя да изчезнат.
Ние често срещаме глухонеми хора - хора глухи и неми. Това говори, че глухотата, и немотата са свързани и от определена гледна точка да бъдеш глух е същото като да бъдеш ням. То е като двата края на една линия: когато гледате само краищата, можете да ги обозначите като "глух" и "ням", когато гледате на линията в цялост, тя е една. Точно такова е и възприятието и изражението на същността на двата края на една. линия. С други думи, речта и слухът са едно и също. Ако е загубено едното, загубва се и другото.
Разликата между науката и мистицизма е незначителна; тя е само в дължината на пътя: науката може да измине едно разстояние, мистицизмът отива по-далече. Разглеждайки идеята на творението от материална гледна точка, ученият стига до осъзнаването, че съществуват определени елементи, които предизвикват творчество и формират всевъзможни обекти. Когато развива тази идея, той стига до молекулите,, атомите и електроните, след това идва до вибрациите и спира тук. Той казва, че в основа на цялото творение е движението, а най-финия аспект на движението наричаме вибрация.
Ведантата говори за Нада Брахма, звукът-Бог, имайки предвид, че дума, звук или вибрация е творящият аспект на Бога. Това показва, че мистикът не се отличава много от учения, който твърди, че движението е основа на цялото творение. Когато човек наблюдава това сходство между концепциите на съвременните учени, мистиците и учителите от древните времена, той започва да се съгласява със Соломон, че няма нищо ново под слънцето, Разликата е, че мистиците от древността не са създавали ограничения, наричани движения или вибрации, а са проследявали източника в божествения дух.
В съответствие с гледната точка на мистика, това, което е съществувало преди творението, е съвършеният Съществуващ. Съвършен не в обичайния смисъл на думата. Във всекидневните разговори ние наричаме много ограничени неща съвършени, а в духовния смисъла на тази дума. Духът на съвършенството е по-висш от думата. Под Божествено съвършенство мистикът подразбира съвършенството иа красотата, мъдростта и силата, съвършенството на любовта и съвършенството на покоя., Но в същото време там, където има очи, трябва да има и предмет, който може да се гледа, да му се възхищаваме - така се изпълнява предназначението на очите. Там, където съществуват уши, трябва да има и звук, който може да се чуе, за да се наслаждаваме на неговата красота - в това е същността на съществуването на ушите.
Така за съвършения Съществуващ, за да осъзнае Своето собствено съвършенство, е било необходимо да сътвори ограниченото съвършенство, подобно на Неговото Същество. Това става по пътя иа разделението на единния принцип на три аспекта. Това в действителност е и тайната, стояща зад идеята за троицата: виждащ, видимо и поглед.
Задача на биологията и другите науки е детайлното обяснение на постепенното развитие на творението. Но схемата, прдлагана от, мистиците на всички времена, е в това, че в началото е било сътворено царството на минералите, след това на растенията, на животните, а най-накрая на хората. Те са учели, че зад всеки от тези процеси на развитие има определена цел, която води творението към достигане на определено нещо.
Но при изучаването на целия процес на развитие на минералното, растителното, животинското царство и човека, виждащият открива нещо, което е било загубено, но което може отново да се появи, Какво е загубено? Какво е това, което мистиците изразяват чрез символичната фраза" Изгубеното слово". Какво ги заставя да говорят, че словото е изгубено? Това, че в началото е било Словото: съществувало е движение, вибрация и съзнание за съвършеното Битие. Дори от научна гледна точка скалите не са били създадени, преди да е възникнало проявлението. Отначало е дошла вибрацията, след това се появили скалите.
Разликата между мистичната и научната гледна точка е, че ученият твърди, че интелектът е еволюирал от скалите по пътя на постепенния процес, а мистикът казва, че скалата е била само степен на интелект, интелектът е бил в началото, а скалата е дошла след това.
Целият процес на проявление предполага, че той е насочен към една и съща цел. Съществуват две гледни точки към това: едната е, че планината някога може да се превърне във вулкан или дървото може веднъж да даде плодове и по такъв начин целта на неговото съществуване да бъде изпълнена. Другата гледна точка, която вероятно е по-съвършена, е, че камъните и дърветата, животните и човека - всички работят за една цел и целият процес на творение работи за нея. Каква всъащост е целта, за която работи всеки аспект на творението? Какво чакат горите и дърветата? Какъв момент? Какво нещо? Какво търсят всички животни, освен храна? Какво придава важност на всяка човешка дейност, чието изпълнението води към следваща? Всичко е едно, но скрито под много форми. Това е търсене на словото, на изгубеното слово. Колкото повече се развива творението, толкова по-силно е неговото желание да чуе това слово.
Така, както съществува постепенен процес на еволюция от царството на минералите към царството на хората, така съществува и постепенен процес на развитие от определено състояние на еволюция на човека към състояние на съвършенство. Какво заставя човека да желае да чуе думи на възхищение или възхвали, които го удовлетворяват? Защо му е приятно да слуша гласа, думите на свой приятел? Какво го очарова в музиката и поезията и какво му носи радост? Това е все същото изгубено слово, приемащо различни форми.
Струва ни се, че в началото творението е било глухо и нямо - имам предвид в началото на материалното творение. Какво е породило болката, на осъзнаването да бъдещ глух и ням? Това е духът на съвършенството, който е бил съвършен във възприятията и израженията. Това, което казва Джелал-уд-дин Руми за душата в "Маснави", обяснява цялата трагедия на живота. Макар че всеки човек, всяка душа изпитва болка в определена степен и всяка душа описва причината за тази болка по свой начин, все пак зад различните причини се крие една причина и тя е, че душата се намира в плен. С други думи, причината е, че словото е било изгубено.
Душите на различните стадии на еволюция се опитват да търсят това изгубено слово по обичайния път и пътищата, които са били създадени за търсене на това слово, са се превърнали в правилни и неправилни пътища, в грехове и добродетели. По тази причина мъдрият човек е търпелив към всеки, тъй като вижда, че всяка душа има свой собствен път. Той знае, че всички души се стремят към едно - да открият изгубеното слово.
Нито една душа обаче, няма да получи удовлетворение, докато не се докосне до съвършенството, за което се говори в Библията: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отеца ваш небесен". С други думи, Божият дух преминава през различни фази, за да осъзнае това съвършенство и макар то да е ограничено в сравнение със съвършенството на собственото Битие на Бога, все пак е постижимо, И носи удовлетворение.
Какво обяснение може да бъде дадено на това съвършенство? Какво е това? Какъв е този опит? Това съвършенство никога не може да се обясни с думи: очите на душата ще се отворят и изгубеното слово ще дойде в "ушите на душата" от всички страни. Поетите на Изтока са изобразявали това в прекрасни образи и истории, подобни на историята за Рама и Сита. Те са описвали радостта от това съвършенство като състоянието на влюбения, който е загубил своята любима и отново я е намерил. Но нито един образ не може да изрази тази идея по-добре от образа на човек, изгубил своята душа и после я намерил отново.


Последно обновяване на 05-13-2006 @ 10:26 am