Затвори Премести
Truden Web Site: Дневник на Потребители


Дневник на Потребители
[ Начало | Създаване на Потребителски Профил ]

Членовете на сайта автоматично придобиват правото да създават техни собствени Дневници и да изпращат коментари.

Човешката същност - из ,,Разговори с Бога"
от: elan
Публикувано на: 06-26-2004 @ 02:51 pm

- Изпълва ме благоговение и преклонение, когато чета тези думи. Благодаря Ти, че си тук с мен. Благодаря Ти, че си тук с всички нас, защото милиони хора са прочели думите в тези диалози и още милиони ще ги прочетат. И ние всички сме затаили дъх пред този дар, да влезеш така в нашите сърца.
Мои безценни създания, Аз винаги съм бил във вашите сърца. Само мога да се радвам, че сега наистина Ме чувствате в сърцата си.
Аз винаги съм бил с вас, никога не съм ви изоставял. Аз съм вас и вие сте Мен. И Ние никога няма да бъдем разделени, никога, защото това е невъзможно.
- И все пак има дни, в които се чувствам толкова ужасно сам. В някои моменти имам усещането, че водя тази битка съвсем самичък.
- Това е така, защото си Ме изоставил, дете Мое. Напуснал си съзнанието си за Мен. Но когато имаш съзнание за Мен, ти никога не можеш да бъдеш сам.
- Как да поддържам винаги съзнанието си за Теб?
- Като помагаш на другите да възприемат това съзнание. Не чрез проповед, а чрез примера си. Бъди извор на любовта, която Съм Аз в живота на всички останали, защото онова, което даваш на другите, получаваш за себе си. Защото Ние всички сме Едно.
- Благодаря Ти. Да, Ти си ми давал тази насока и преди, да бъда извор на любов. Всичко, което желаеш сам да преживееш, каза ми Ти, нека извира от теб в живота на другите.
- Да, това е голямата тайна. Това е тайната на мъдростта. Прави на другите това, което желаеш сам да получиш. Всичките ви проблеми, всичките ви конфликти, всичките ви трудности да създадете на вашата планета живот, изпълнен с мир и радост, се дължат на това, че не сте успели да разберете това просто напътствие и да го следвате.
- Разбирам, Ти го изричаш за пореден път, толкова просто, толкова ясно, че аз го разбирам. Ще се опитам никога повече да не го „загубя от погледа си".
- Не можеш да „загубиш" това, което даваш. Запомни това завинаги.
- Благодаря Ти. Може ли сега да Ти задам още няколко въпроса, свързани с душата?
- Имам още един общ коментар, свързан с живота, който живеете.
- Да, моля.
- Току-що каза, че има моменти, в които ти се струва, че водиш тази битка сам.
- Да.
- Каква битка?
- Изразих се фигуративно.
- А на Мен ми се струва, че не е така. Струва ми се, че този фигуративен израз, реално показва как „ти и мнозина хора", наистина се отнасяте към живота.
- В себе си ти си мислиш, че това е „битка" - че се води някаква борба.
- Да, наистина, понякога така ми се струва.
- Това не е присъщо на живота и никога не е необходимо да бъде така.
- Прости ми, но ми е трудно да повярвам.
- Поради което и твоята реалност никога не е била такава, защото ти превръщаш в реалност това, което вярваш, че е реално. Но ето какво ще ти кажа:
Животът ти никога не е бил предназначен да бъде борба и това не се налага, нито сега, нито когато и да било.
Аз съм ви дал средства, чрез които да сътворите най-върховната реалност. Вие просто сте избрали да не ги из-ползвате или, по-точно казано, използвали сте ги неправилно.
Средствата, които имам предвид тук, са трите средства на творчеството. Ние говорихме много за тях в настоящия диалог. Знаеш ли кои са те?
- Мисълта, думата и действието.
- Чудесно. Спомни си. Веднъж вдъхнових Милдред Хинкли - един от Моите духовни учители - да каже: „вие сте родени с творческата мощ на вселената на върха на езика си."
- Това е твърдение с изумителен подтекст, с какъвто е истината, изразена от другия Мой велик учител:
„Ще ви бъде, според вярата ви".
- Тези две твърдения са свързани с мисълта и словото. Един друг измежду Моите учители би казал следното във връзка с действието:
„Началото е Бог, краят е действието. Действието е творящият Бог - или преживяваният Бог".
- Ти изрази тази мисъл в първа книга.
- Първа Книга бе написана чрез теб, сине Мой. Както всички Мои велики учения са били вдъхновени от Мен и изразени чрез хората. Хората, които биват разтърсени от тези Мои вдъхновения и които смело ги споделят публично, са моите най-големи учители.
- Не съм сигурен, че бих поставил себе си в тази категория.
- Словото, което ти бе вдъхновен да споделиш, е докоснало милиони хора.
Милиони, сине Мой.
Това слово бе преведено на двайсет и четири езика. Те достигнаха до целия свят.
Кое според теб е мерилото за статуса на велик учител?
- Това е мерилото на неговите действия, а не думи. Много мъдър отговор.
- Моите действия в този живот не говорят много добре за мен и определено не могат да ме квалифицират като учител.
- Ти току-що надмина с това, което написа, половината от учителите, които някога са живели.
- Какво говориш?
Казвам това, което казах чрез Хелън Шукман в „Курс на чудесата": „Ти преподаваш онова, което трябва да научиш".
- Вярваш ли, че трябва да демонстрираш съвършенство, преди да можеш да учиш хората как то се постига?
И без да имаш своя дял в това, което наричаш грешки...
- ...Нещо повече от дял...
- ...Но ти също прояви и голяма смелост, като реализира този разговор с Мен.
- Или голяма и тъпа упоритост.
- Защо така настоятелно се самоунижаваш? Вие всички го правите! Всеки един от вас! Отричате собствената си значимост, както отричате, че съществувам във вас.
- Аз никога не съм отричал, че Ти съществуваш в мен!
- Какво?
- Поне не напоследък...
- Ето какво ще ти кажа: „Преди петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мен."
Всяка мисъл за твоето Аз като нещо по-незначително от това, което действително е, означава отричане от Мен.
Всяка дума за твоето Аз, която те унижава, е отричане от Мен.
Всяко действие, осъществено чрез твоето Аз, което играе ролята на „не достатъчно добро", което е свързано с липса и недостатъчност, от какъвто и да е вид, е наистина отричане, не само в мисълта и в думите, но и в делата.
- Аз всъщност...
- ...Не позволяваш на живота ти да бъде най-върховната версия на най-върховната визия, която си имал за Истинската си Същност.
Коя е най-върховната визия, която си имал за своето Аз? Не е ли това да бъдеш един ден велик учител?
- Ами...
- Не е ли това?
- Да.
- Тогава, така да бъде. И така е. Докато за пореден път не го отречеш.
- Няма да го отреда отново.
- Няма ли?
- Не.
- Докажи го.
- Да го докажа ли?
- Докажи го.
- Как?
- Кажи веднага: „Аз съм велик учител".
- Ъъъ...
- Хайде, кажи го!
- Аз съм...
- Виждаш ли проблемът е, че цялото това нещо ще бъде публикувано. Аз си давам сметка, че всичко, което пиша на тази хартия, ще се появи в печата. Дори и в Пеория ще го четат.
- Пеория! Ха! Защо не в Бейджинг!
- Добре, и в Китай също. Това имам предвид. Хората вече ме питат, започнаха да ме тормозят за третата книга още на следващия месец след като излезе втората. Аз се опитвам да им обясня защо тя ми отне толкова време. Опитвам се да ги накарам да разберат какво означава да осъществя този диалог, когато зная, че целият свят ме гледа и чака. Сега не е както когато записвах първа и втора книга. Това бяха диалози, които осъществявах свободно. Дори не знаех, че ще се превърнат в книги.
- Знаеше. В дълбочината на сърцето си ти знаеше това.
- Да. Може би се надявах, но сега зная и се чувствам по-различно, когато водя тези записки. Защото сега знаеш, че всички ще четат всяка дума, която записваш.
- Да. И ето, че искаш от мен да заявя, че съм велик учител, а това е трудно пред толкова много хора.
- А нима трябва да поискам да го заявиш пред себе си, съвсем дискретно? Така ли мислиш, че се изпълваш с енергия и могъщество?
Поисках от теб да заявиш коя е Истинската ти Същност публично, точно защото в момента си пред хората. Цялата идея е да го кажеш публично. Публичното заявление е най-висшата форма на мисионерство.
Изживей най-висшата версия на своята най-висша визия за Истинската си Същност. Започни да я изживяваш като я заявиш публично.
Първата стъпка да я осъществиш, е да я заявиш.
- Ами нескромността? Какво ще кажеш за благоприличието? Нима е прилично да заявяваш най-върховната идея за самия себе си на всеки, когото срещнеш?
- Всеки велик учител го е правил.
- Да, но не така горделиво.
- Не е ли „горделиво" да кажеш: „Аз съм пътят и Животът"? Това не е ли достатъчно горделиво за теб? Току-що каза, че никога повече няма да Ме отричаш, а прекара последните десет минути, опитвайки да се оправдаеш, че Ме отричаш.
- Аз не отричам Теб. В момента говорим за моята най-върховна визия за Собствената Ми Същност.
- Твоята най-върховна визия за Собствената Ти Същност, това Съм Аз! Тъкмо това Съм Аз!
Когато отричаш най-възвишената част от себе си, ти отричаш Мен. И Аз ти казвам: „Още преди зазоряване три пъти ще се отречеш от Мен".
- Освен ако не го направя.
- Освен ако не го направиш. Точно така. И само ти можеш да решиш. Само ти можеш да избереш.
И така, знаеш ли за някой велик учител, който е бил велик учител тайно? Бил той Исус, Кришна, всички са били учители публично, не е ли така?
- Да, но съществуват велики учители, които не са толкова общоизвестни. Моята майка беше една от тях. Ти сам потвърди, че е така. Не е необходимо да бъдеш общоизвестен, за да бъдеш велик учител.
- Твоята майка беше предвестник. Вестител. Тя подготвяше пътя. Подготви теб за пътя, като ти показа твоя път. Но ти също си учител.
А майка ти, колкото и добър учител да беше, както знаеш, очевидно не те е научила никога да не отричаш сам себе си. А ти ще трябва да научиш другите именно на това. Да не отричат самите себе си.
- О, така много го желая! Тъкмо това желая да върша в живота!
- Недей да го желаеш, защото, заявявайки, че желаеш нещо ти показваш, че то ти липсва и ще бъдеш оставен с тази липса.
- Добре. Добре! Аз не го желая, избирам го!
- Така е по-добре, много по-добре. И така какво избираш сега?
- Избирам да уча хората никога да не отричат самите себе си. Добре. И на какво друго избираш да ги учиш?
Избирам да уча хората никога да не отричат Теб - Бога. Защото да отричат Теб, означава да отричат себе си, да отричат себе си, означава да отричат Теб.
- Добре. А как избираш да учиш на това, така между другото, сякаш „случайно" или избираш да ги учиш внушително, съвсем целенасочено?
- Избирам да ги уча целенасочено. Внушително. Както правеше това моята майка. Моята майка, всъщност, ме научи никога да не отричам своето Аз. Тя ме учеше на това ежедневно. Умееше изключително много да вдъхва надежда и да те окуражава. Тя ме научи да имам вяра в себе си и в Теб. Аз би трябвало да бъда такъв учител. Избирам да бъда такъв учител, на цялата мъдрост, на която мама ме научи. Тя превърна целия свой живот в учение, не само на думи. Това прави един учител велик.
- Прав си. Майка ти бе велик учител. Прав си също и в по-широкото си заключение. Не е необходимо човек да бъде известен, за да бъде велик учител.
- Аз те „изпитвах". Исках да видя как ще се отнесеш към този въпрос.
- И правилно ли се „отнесох"?
- Така, както всички велики учители. Обърна се към собствената си вътрешна мъдрост. Към собствената си истина. Към нея винаги трябва да се обръщаш, защото това е изходната ти точка, към която трябва да се обръщаш и от която да изхождаш, когато учиш света.
- Зная. Това го зная.
- А Каква е най-дълбоката истина, до която си стигнал за Истинската си Същност?
- Аз съм...
... Велик учител...
Велик учител на вечната истина.
- Ето че го направи. Каза го спокойно. Изрече го тихо. Постигна го. Ти знаеш в сърцето си, че това е истина и че само си изрекъл на глас онова, което е дълбоко спотаено в сърцето ти.
Не се хвалиш и никой няма да възприеме думите ти като хвалба. Не се превъзнасяш и никой няма да открие в думите ти превъзнасяне. Не се биеш в гърдите, а разкриваш сърцето си и в това е голямата разлика.
Всеки човек познава Истинската си Същност дълбоко в сърцето си. Хората таят в душите си една голяма балерина, един голям адвокат, или голям актьор, или голям бейзболист. Хората таят в душите си голям детектив, голям търговец, или истински родител, или голям архитект, голям поет, голям ръководител, голям строител или голям лечител. И всички хора, както и всеки един по-отделно, са велики хора.
Всеки познава Истинската си Същност в сърцето си. Ако те открият сърцата си, ако споделят с другите хора съкровените си желания, ако живеят живота си според истината, която чувстват дълбоко в сърцето си, те ще изпълнят света с величие.
Ти си велик учител. И откъде смяташ, че притежаваш такъв дар?
- От Теб.
- И така, когато заявиш, че си това, което е Истинската Ти Същност, ти просто завяваш коя е Моята Истинска Същност. Винаги заявявай, че Аз Съм Първоизточникът и никой няма да има нищо против да изтъкваш, че си велик.
- Но Ти винаги си ме подтиквал да заявявам себе си като Първоизточникът?
- Ти наистина си Първоизточник - на всичко, което Съм Аз. Великият учител, когото най-добре познаваш в твоя живот е казал: „Аз съм пътят и Животът".
Казал е още: „Всички неща ми се дават от Отца ми, без Отца Аз Съм нищо."
Казал е още: „Аз и Отец ми едно сме".
Разбираш ли?
Ние сме Едно. Точна така.





Последно обновяване на 06-26-2004 @ 02:51 pm