Затвори Премести

Статии и есета: Ю.ДЖ. КРИШНАМУРТИ (U.G. Krishnamurti)

Публикувано от svetulka - 05 05 2007 в 07:48 BG

В памет на Ю.Дж. Кришнамурти
9 юли 1918 - 22 март 2007

Моето учение, ако тази е думата, която вие искате да използвате, няма копирайт. Свободни сте да възпроизвеждате, копирате, разпространявате, тълкувате, изкривявате, изопачавате, фалшифицирате, да правите каквото си искате, дори да си присъждате авторство, без моето или на който и да било друг разрешение".

Ю Джи Кришнамурти, наричан просто Ю Джи от приятели и почитатели от цял свят, си отиде на 89 годишна възраст на 22 март 2007 във Валекросия, Италия. Седем седмици по-рано Ю Джи претърпява инцидент с падане и травма. Това е втори случай за последните две години. Той не иска подобен инцидент да се случи отново и да го постави в зависимост от приятелите му, затова отказва медицинска помощ. „Време е да си вървя” – казва той, сключил ръцете си в намасте, благодари на всички и ги съветва да се завърнат по домовете си. Само неколцина приятели остават, за да бдят над тялото му и да свършат необходимото, когато настъпи времето.
Ю Джи не показва и най-малък признак на страх от смъртта или загриженост за тялото си. „Можете да го изхвърлите на боклука, това няма значение за мен, - казва той. -
Животът и смъртта не могат да бъдат отделени. Когато това, което вие наричате клинична смърт настъпи, тялото се разпада на съставните си елементи и те стават основа за продължаването на живота. В този смисъл тялото е безсмъртно”.



***

Ю Джи Кришнамурти е роден на 9 юли 1918 г в браминско семейство в Масулипатам, крайбрежен град в индийския щат Андра Прадеш. Загубва майка си едва на седем дни, и е отгледан от баба си - уважаван юрист и дългогодишен член на Теософското общество. Така Ю Джи израства в среда на теософски и ортодоксални хиндуистки вярвания и практики. Още като малко момче той се очертава като бунтовник и в същото време брутално честен във всичко, което прави.

Получава образованието си като бакалавър хонорис кауза по философия и психология в Мадраския университет. Но изучаването на западната психология и на различните философски системи оставя съвсем малък отпечатък върху него. „Къде е този ум, за който всички говорят?” – пита той веднъж професора си по психология. Този въпрос е необичаен, идвайки от едва двайсетгодишен студент, и в частност когато идеите на Фройд са смятани за последна инстанция относно човешкия ум.

Между 14 и 21 годишна възраст, Ю Джи прекарва седем години с прекъсвания около Свами Шивананда, практикувайки йога и медитация. Там получава различни мистични видения и преживявания, но поставя под съмнение валидността им, смятайки, че може да ги разпознае само на базата на предходните си знания.

През 1939 г., когато е 21 годишен, отива при Шри Рамана Махариши и го пита „Можеш ли да ми дадеш това нещо, наречено мокша?” Отговорът на Махариши: „Мога да ти го дам, но ти можеш ли да го вземеш?”, поразява Ю Джи като светкавица и го подтиква към неуморно търсене на истината, което свършва на 49 годишна възраст с неочакван резултат.

След като напуска университета, Ю Джи се присъединява към Теософското общество като лектор и обикаля страната, изнасяйки лекции по Теософия. Дори след брака си с Кусума Кумари през 1943г., той продължава да работи като лектор-теософ, обикаляйки различни европейски страни. През 1953г. обаче изведнъж осъзнава, че това занимание не отговаря на вътрешната му потребност и тогава прекратява дейността си. След това среща Джиду Кришнамурти, който по онова време вече е широко известен като нетрадиционен духовен учител. За следващите две години двамата се срещат много пъти и всеки път влизат в разпалени дискусии по духовните въпроси. По-късно Ю Джи отрича философията на Джиду Кришнамурти, наричайки я „лъжливо разчертано пътуване”.

През този период Ю Джи преминава през животопроменящо, мистично преживяване, което той самият нарича „преживяване на смъртта”. Но не му отдава твърде голямо внимание, и продължава напред, все така опитвайки и изследвайки всичко, докато не го преживее лично.

През 1955г., Ю Джи заминава със семейството си за Америка в търсене на медицинско лечение за хроничното заболяване на сина си. Когато средствата му започват да се изчерпват, той подновява лекторските си занимания срещу заплащане. Говори за основните религии и философии на света и скоро става известен като учител от Индия. Но както се е случвало и преди, на края на втората година губи интереса си към тази работа. Тогава идва и края на седемнайсетгодишния му брак. Съпругата му се връща заедно с децата в Индия, а Ю Джи се прехвърля от едно занимание на друго. След безцелни бродения в Лондон и Париж, като сух лист, подмятан насам-натам от вятъра , той се установява в Женева, а малко по-късно заживява с Валентина Де Кервен на вилата й в Саанен. Тогава с него започват да се случват странни неща, и тялото му, по неговите собствени думи, е като „оризова слама, тлееща отвътре”. Случващото се е прелюдия към неговата физическа смърт на 49-тия му рожден ден (1967г.), и началото на забележителни телесни промени и преживявания, които го катапултират в състояние, което е трудно да бъде разбрано и описано в рамката на познатите мистични и просветителски традиции. За седем дни, седем странни физически промени се случват с него, докато той не се озовава в състояние, наречено от него „Естественото състояние”. Може да се каже, че това е своего рода революция на клетъчно ниво, биологична мутация в пълния й диапазон.

Ю Джи отказва да излиза пред публика, но не спира никого да идва за срещи и разговори, отговаряйки на въпросите по начин, присъщ само нему. Обикновено живее с приятели в малки апартаменти под наем и не се задържа на едно място за повече от шест месеца. Не изнася лекции или беседи, няма организация, офис, секретарка, нито постоянен адрес. Въпреки постоянните му твърдения, че няма никакво „послание до човечеството”, за ирония хиляди хора от цял свят прииждат да го видят и да чуят неговите „анти-учения”.

Първата му книга, „Мистиката на просветлението – ирационалните идеи на човека, наречен Ю Джи”, издадена от Родни Армс, излиза през 1982 г. Ю Джи остава в историята на книгоиздаването, не позволявайки на никого да слага копирайт на книгите му: ” Моето учение, ако тази е думата, която вие искате да използвате, няма копирайт. Свободни сте да възпроизвеждате, копирате, разпространявате, тълкувате, изкривявате, изопачавате, фалшифицирате, да правите каквото си искате, дори да си присъждате авторство, без моето или на който и да било друг разрешение”.

През последните седем години от престоя си в Бангалор той рядко се включва в сериозни разговори; предпочита да се занимава с нещо друго, отколкото да отговаря на многочислените и изморителни въпроси, защото намира всички тях (с изключение на техническата сфера) за вариации на един и същ въпрос, въртящ се все около идеите на „да бъдеш” и „да станеш”. Редуват се и дълги периоди на пълно мълчание, каращи хората да се чувстват неудобно, но в същото време донасяйки им невероятно облекчение от товара на знаенето. След тях Ю Джи обича да играе различни енигматични игрички, или кани приятели да попеят, да потанцуват и да разкажат вицове, и публиката бързо се оживява. Най-накрая свободни от тиранията на знаенето, всички се смеят и се шегуват – с герои и любовници, с мислители и политици, учени и крадци, крале и светци, включително с Ю Джи и със самите себе си.

Какъв човек е Ю Джи? Енигматична личност – едновременно нежен и жесток, най-любящ и в същото време смразяващо строг, постоянно говорещ за пари, искащ пари от приятелите си, и в същото време най-щедър в раздаването им; привидно тормозещ и наказващ, и засипващ с обожание в следващия момент; напълно безгрижен, и в същото време тревожещ се какво може да се случи на човека пред него; насочвайки хората да действат по специфичен начин, и постоянно приемащ всеки възможен изход; демонстриращ най-фината логика, и правещ напълно противоречащи си изказвания. Постоянно оплакващ се, че хората са все окупирани с нещо друго, а не с това, което става в момента, в същото време той все говори за себе си и за своето минало. Никой не може да разгадае истинските намерения, криещи се зад неговите изказвания и действия.

Отговорите му на въпросите идват като стрели право в целта, обезпокоявайки умовете на слушателите. Той умее да разруши от раз не само вавилонските кули, издигнати в главите на хората, но и основите на човешкото мислене като цяло. Ю Джи е енигматичен, разрушителен, революционен, и напълно безстрашен. Около него има уникална енергия – в разговор или в мълчание, тя вибрира постояно, и има дълбок ефект върху заобикалящите го.

Когато Ю Джи отрича становището за Духа и Атман, и декларира, че нашето търсене на постоянство е причината за цялото ни страдание, той звучи като Буда; когато разобличава духовните беседи и дискурси като глупости и „дрън-дрън”, и запраща на боклука всички духовни мастери като „заблудени смотаняци”, се сещаме за пламенните и оскърбителни слова на великия китайски мистик от 9 век Ринзай Гиген, който заявява „ Нямам никаква дхарма за даване... Няма Буда, няма Дхарма, няма подготовка и няма реализация...”. Радикалните му изявления се свързват с подобни такива в Авадхута Гита, Ащавакра Гита, Упанишадите и Зен коаните, или биват сравнявани с ученията на Джиду Кришнамурти, Нисаргадата Махарадж и даже с постомодерните деконструкционалисти. Може да се продължи с правенето на сравнения и връзки, но това не помага да се разгадае мистерията, която обгръща Ю Джи.

Тази мистерия, тая енигма не е вече сред нас. Веднъж преди няколко години, когато Махеш Бхат го запитва „Ю Джи, как би искал да бъдеш запомнен?”, той отговаря „ След като съм умрял и ме няма вече, нищо от мен не бива да остава вътре или вън от вас. Докато съм жив, със сигурност мога да се грижа за това никакви институции или организации от какъвто и да било тип да не никнат като гъби около мене. Но кажете, как да ви спра да не ми издигате олтари в умовете си?”

Из казаното от Ю Джи Кришнамурти:

***
Аз нямам учение. Няма нищо за съхраняване. Учението внушава нещо, което може да бъде използвано, за да донесе промяна. Съжалявам, няма никакво учение тук, а само непоследователни, несвързани изречения. Това което е, е само вашата лична интерпретация, нищо повече. По тази причина няма и няма да има някога никакъв копирайт върху това, което казвам. Нямам никакви претенции.

***
Няма мое учение, и никога няма да има. „Учение” не е правилната дума. Учението насажда методи или система, техника или нов начин на мислене, който да се приложи с цел трансформация в начина на живот. Това, което казвам, не може да бъде учено и преподавано; то е просто описание на начина, по който съществувам, описание на естественото състояние на човека – начинът, по който също и вие, лишени от интригите на мислите, функционирате.

***
Моето учение, ако тази е думата, която искате да използвате, няма копирайт. Свободни сте да възпроизвеждате, копирате, разпространявате, тълкувате, изкривявате, изопачавате, фалшифицирате, да правите каквото си искате, дори да си присъждате авторство, без моето или на който и да било друг разрешение.

***
Моят интерес се състои в това да ви покажа, че можете да ходите, и - моля ви, изхвърлете всички тия патерици. Ако наистина сте инвалиди, не бих ви посъветвал да извършите подобно нещо. Но вие сте накарани, манипулирани от други хора да мислите, че сте инвалиди, за да могат да ви продадат същите тия патерици. Хвърлете ги и ще можете да ходите. Това е всичко, което мога да ви кажа. „Ако падна...” – това е вашият страх. Оставете патериците настрана, и няма да паднете.

***
Хората ме наричат „просветлен” – ненавиждам тази дума – защото не могат да намерят никаква друга дума за да опишат начина, по който функционирам. В същото това време, аз заявявам, че просветление няма. Заявявам това, защото през целия си живот съм търсил и желал да бъда просветлен, и открих, че няма такова нещо като просветление въобще. И така въпросът дали някой е просветлен или не не стои изобщо. Пет пари не давам за Буда от 5 век, и за останалите претенденти сред нас. Те са банда експлоататори, процъфтяващи благодарение на лековерието на хората. Няма никаква сила извън човека. Човек се кланя на Бог заради страха си. Така че проблемът е в страха, а не в Бог.

***
Естественото състояние не е състоянието на себереализирания човек, това не е нещо, което може да бъде направено или постигнато, не е нещо, което може да се пресътвори чрез воля в реалност; то е тук – то е живото състояние. Това състояние е просто функционално проявление на живота. Под „живот” нямам предвид нещо абстрактно; това е животът на сетивата, функциониращи нормално без намесата на мисълта. Мисълта е натрапник, който най-нахално се намесва в сетивата с цел облагодетелстване. Мисълта режисира сетивата с цел да получи нещо от тях, и ги използва, за да получи приемственост сама за себе си.

***
Бог е върховното удоволствие, непрекъсваното, постоянно щастие. Такова нещо не съществува. Искането на нещо, което не съществува, е коренът на проблемите. Трансформацията, мокша, освобождаването и всички тия неща са само вариации на една и съща тема: постоянното щастие.

***
Всички преживявания, всички медитации и молитви са егоцентрични. Това е засилване на егото, набиране на инерция, трупане на сила, което ви води точно в противоположната посока. Каквото и да правите, за да се освободите от егото, е все егоцентрично.


***

Няма нищо там - само вашите сравнителни експериментални данни, вашата истина. Не съществува такова нещо като обективна истина. Няма нищо, което да съществува извън или независимо от нашия ум.

***
Умът или мислите не са ваши или мои. Това е нашето общо наследство. Няма такова нещо като твой ум и мой ум (в този смисъл умът е само един мит). Има само един ум, тоталността от всичко, което е било познато, почувствано и преживяно от човека, предавано от генерация на генерация. Ние всички мислим и функционираме в тая мисловна сфера по същия начин, по който и дишаме в една и съща атмосфера.

***
Казвано ви е, че трябва да практикувате освобождаване от желанията, състояние без желания. Практикували сте го 30-40 години, но желанията все още ги има. Значи нещо някъде трябва да е грешно. Няма нищо грешно в желанията - нещо е грешно с този, който ви е казал да практикувате освобождаване от тях. Желанието е реалност; освобождаването от желания е фалшиво – то ви фалшифицира. Желанието е тук. Желанието като такова не може да бъде погрешно, не може да бъде фалшиво, защото е тук.

***
Човек в природата си е насилник, защото мисълта е насилствена. Всичко, което е родено от мисълта, е разрушително. Можете да го покриете с всякакви чудесни и романтични фрази като „Обичай ближния си като себе си”. Не забравяйте, че в името на „Обичай ближния си като себе си” милиони и милиони хора са измрели, повече, отколкото във всички последни войни, взети заедно. Но сега сме стигнали до една точка, в която можем да разберем, че насилието не е отговор, че това не е начинът да се разрешат проблемите. Така терорът изглежда като да е единствения начин. Не говоря за терористите, които вдигат във въздуха църкви, храмове, и всички тия неща, но за терора, когато се опитвате да унищожите ближния си, и при който се оказва, че унижощавате самите себе си. Това осъзнаване трябва да стигне до обикновения човек.

***
Истинският проблем е в решението. Вашите проблеми продължават заради фалшивите решения, които сте изобретили. Ако отговорите ги няма, въпросите също ги няма. Те са взаимозависими; вашите проблеми и решения вървят заедно. Тъй като вие искате да използвате определени отговори за вашите проблеми, тези проблеми продължават. Многобройните решения, предлагани от всички духовници, психолози и политици, не са решения изобщо. Това е очевидно. Те могат само да ви призовават да опитвате още повече, да медитирате още повече, да развивате скромност и смирение, да стоите на главите си, и повече и повече от все същите неща. Това е всичко, което те могат да направят. Ако захвърлите настрани вашите надежди, страхове и наивност, и се отнесете към всички тия хора като към бизнесмени, бихте видели, че те не доставят „стоката” и никога няма да я доставят. Но вие продължавате и продължавате да купувате фалшивите стоки, предлагани от „експертите”.

***
Никога не бих могъл да застана на платформа и да говоря. Това е твърде фалшиво. Загуба на време е да седя и да дискутирам нещата в хипотетични и абстрактни понятия. Един гневен човек не сяда да говори и обсъжда кротичко гнева си, той е прекалено ядосан. Така че не ми казвайте, че сте в криза, че сте гневни. Защо да говорим за гнева? Вие живеете и умирате с надеждата, че някой ден, някак си, няма повече да бъдете гневни. Претоварени сте с надежда, и ако този живот ви изглежда безнадежден, изобретявате следващия живот. Няма други животи след този.

***
Моят интерес не е да критикувам това, което другите са казвали (твърде лесно е), но да застана срещу това, което аз самия казвам. А по-точно - опитвам се да спра вашите интерпретации на нещата, които казвам. Затова моите изказвания звучат толкова противоречиво. Природата на вашето слушане ме принуждава винаги да отричам предходното си твърдение чрез следващото. Тогава следващото твърдение е отречено чрез третото и така нататък. Моята цел не е да достигна някаква удобна диалектична теза, а тотално отричане на всичко, което може да бъде изразено с думи.


***

Месията е някой, който оставя безпорядък след себе си (омесва нещата) в тоя свят.

Религиите обещават рози, но вие си оставате само с тръните.

Тялото няма независимо съществуване. Вие сте само наематели в него.

Всички преживявания, колкото и да са необичайни, са в сферата на чувствеността.

Човек не може да бъде нещо по-различно от това, което е. Какъвто и да е обаче, човек си създава общество, което е негово огледално отражение.

Гурутата играят социална роля; социална роля имат и проститутките.

Би било по-интересно ние да се учим от децата, отколкото да ги учим как да се държат, как да живеят и функционират.

Всичко, което мога да ви гарантирам е, че докато търсите щастието, ще си останете нещастни.

Ние не ядем храна, а идеи. Това, което носите, не са дрехи, а етикети и имена.

Простият факт е, че ако нямате проблем, си създавате такъв. Ако нямате проблем, не чувствате, че живеете.

Атмосферното замърсяване е най-безвредното, сравнено с духовното и религиозно замърсяване, което е заляло света.

Природата е заета със създаване на абсолютно уникални личности, докато културата е създала един универсален калъп, към който всички трябва да се нагодят. Това е гротескно.




Превод от английски по материали от интернет

 

Оценка за Статия

Средна Оценка: 5
Гласа: 11


Моля, използвайте допълнението и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб


Запази


Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Re: Ю.ДЖ. КРИШНАМУРТИ (U.G. Krishnamurti) (Оценка: 0)
от krasimir в 16 05 2007 в 17:55 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Jiddu Krishnamurti or J. Krishnamurti, (May 12, 1895–February 17, 1986)

http://en.wikipedia.org/wiki/Jiddu_Krishnamur


[ Отговорете на Това ]


Re: Ю.ДЖ. КРИШНАМУРТИ (U.G. Krishnamurti) (Оценка: 0)
от krasimir в 16 05 2007 в 18:00 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Явлението Кришнамурти е уникално по своята същност, различно от всички Учители, основатели на учения, секти и дори на религии.

Кришнамурти - човек, който от любов към света и истината се е отказал от ролята на живия Бог, на световен Учител, роля, за която бил предназначен още от ранното си детство. Той е направил това, тъй като осъзнавал, че истината, ако тя не е открита самостоятелно, а е натрапена от друг авторитет, дори да е най-забележителното същество, не води към нищо, освен към илюзии, конфликти и страдания.

Джиду Кришнамурти се родил през 1895 год. в ортодоксално брахманско семейство в Маданапали.

Малкия бил забелязан от Ч. Ледбитер, един от лидерите на Теософското общество. Той бил поразен от красотата на Джиду, от неговата склонност към ярки екстазни преживявания и видения. Ледбитер решел, че Джиду е този човек, който се търсили теософите: новия Световен Учител, живия Майтрейя, предишното въплъщение на когото бил Христос.

Баща му, Нараяни Кришнамурти, с желание дал сина си на обучение, но скоро разбрал, че теософите ще го отклонят от ортодоксалния индуизъм и си поискал обратно сина. Ледбитер, обвинен в използването на незаконни педагогически методи, бил принуден да отпътува от Индия. Обаче теософите спечелили съдебния процес и настойница на момчето станала ръководителката на обществото Ани Бизант.

Представен от Ани Бизант на двамата висши Учители - Кут Хуми и Мория - четиринадесет годишния Кришнамурти бил безусловно признат за Велико Същество, в който е трябвало да се прояви бъдещия Буда - Бодхисатвата Майтрейя, появяването на когото предсказали теософите. Учителите препоръчали външно възпитание в европейски дух, но забранили всякъква намеса в духовната сфера.

През декември 1905 год. Кришнамурти бил приет в езотеричната секция на обществото, а през януари 1906 год. за ученик но Майстор Кут Хуми.

През 1911 год. А. Бизант, която веднъж за винаги дълбоко заобичала Кришнамурти и уверила се в него, основала от името на Теософското общество Орден на Звездата на Изтока с отделения по целия свят (в Холандия, Индия, САЩ, Австралия).Този орден е трябвало да стане основа за бъдещия светове ред под ръководството на Кришнамурти.

До 1929 год. Ордена непрекъснато се разширявал и наброявал десетки хиляди членове.

През 1912 год. теософите неофициално признали Кришнамурти за глава на Ордена. Някои от теософите, начело с Щайнер, образували самостоятелна община (антропософска),показвайки по този начин несъгласието си с общото решение.

Самият Кришнамурти до 1921 год. се е намирал в Англия, където получил домашно образование. Опитите да постъпи в Оксфорд или Кеймбридж били безуспешни. Кришнамурти води светски живот в Лондон и Париж. Запознава се с писатели, художници, музиканти, ползвайки се с голяма популярност сред интелигенцията и снобите. На въпроса: трудно ли е да си инкарнация на божество, той отговорил, че сега повече го вълнува кой ще спечели Уимбълдънския турнир.

В края 1921 год. Кришнамурти пристига за малко в Индия, а след това, след Конгреса на Теософското общество в Австралия, се отправя към Калифорния, където се заселва в Оджаи, недалеч от Санта-Барбара, в малко имение, което по-късно А. Бизант ще купи за него, и където му е отсъдено да почине след много години. Тук започва за него интензивното духовно пробуждане, свързано с пълна трансформация на съзнанието и мъчителни преустройства на физическия организъм, които напълно ще променят целия ход на неговия живот и ще продължи до края на неговия живот. По това време, особено след пътуването му до Италия през 1924 год., той както никога по-рано, отговаря на своята роля на Световен Учител и Месия, дава наставления на своите последователи, излъчва радост и съчувствие, поразява околните с дълбоките си духовни прозрения, кани се да приеме саняса, убеден в своята способност да направи всички щастливи. Теософите с радост констатират сливането на съзнанието на човека със съзнанието на Майтрйя. През април 1927 год.А. Бизант прави изявление за Асошиейтед Прес: "Учителя на света е тук". В началото на 1929 год. тя пише на Кришнамурти, че и се иска да остави поста на глава на Теософското общество, да седи в краката му и да слуша това, което той говори - но той не и позволява това. Водещите теософи в своя ентусиазъм не забелязват, че вече три години Месията говори странни неща, никак не вместващи се в теософската доктрина.

Накрая, на 3 август 1929 год., в присъствието на три хиляди събрали се да го слушат членове на Обществото, Кришнамурти обявява своето решение да разпусне Ордена на Звездата. Той говори за безусловната вредност на авторитета и подчинението му, за това, че към истината няма пътища, и е нелепо да се мисли, че някаква организация е способна да води или може да застави хората да вървят по определения път. И този, който действително иска да разбере нещо и може да сътрудничи, не му е нужна никаква организация и никъкъв авторитет, особено авторитета на Учителя на Света. Буда и Христос не са претендирали за божественост, натрапвали са им я със своето преклонение учениците им. Той вижда задачата си в това, да освободи човека от страховете му, от условностите, от ограничеността, а не в това да строи нови клетки от религии, секти, теории и философии. За да разбира света, човек трябва да бъде свободен.

Теософското общество получило страшен удар и побързало да се разграничи от Кришнамурти. За Ани Бизант това било катастрофа на плановете в целия й живот, но вярата й в Кришнамурти и любовта й към него били непоколебими, и тя до самата си смърт през 1933 год. е смятала, че той по-добре знае кое е нужно, и продължила да прави всичко, за да може да продължи своята дейност. Скоро всички фондове на Ордена били ликвидирани, а обширните владения и ферми били върнати на предишните си собственици.

Не всички теософи могли да приемат този случай, но разрива не бил толкова рязък. Топлите отношения с Ани Бизант се запазили до края на дните й. Теософските зали винаги били отворени за Кришнамурти, теософските общества печатали книгите му.

Кришнамурти за дълго засяда в Калифорния. До 1939 год той няколко пъти пътува до Индия, където независимо от противодействието на теософите, особено след смъртта на А. Бизант, се изказва пред доста големи аудитории. Но изглежда Индия още не била готова да го слуша. Шумът около името му затихва, светът и пресата забравят за него. От началото на войната до 1947 год. той живее в Калифорния и се държи толкова скромно, че даже близките му познати не са подозирали за гигантската вътрешна работа, която протича в него.

Втората световна война променила света. Променила тя и Индия. През 1947 год., два месеца след обявяването на независимостта на Индия, Кришнамурти пристига в родината си. Събуждащата се след многовековния застой страна, била в най-жестока криза. Възторгът предизвикан от свободата, продължил кратко, за много хора той се превърнал в разочарование и отчаяние. Милиони хора, поради опасност за живота им, били принудени да напуснат своите домове и имущество и да се отправят в неизвестността. Много интелигенти наблюдавали с ужас резултатите от своята многовековна борба. Какво става? Как се стигна до това?

Новата Индия вече била готова да чуе Кришнамурти. И той се взривява с целия си гигатски заряд от любов, състрадание и истина, който се е натрупал в него за годините прекарани във външно бездействие. Този поток няма да пресъхне до самата му смърт през 1986 год.

В продължение на 40 години, той се изказва пред многохилядни аудитории в Индия, Швейцария, Америка и други страни. При него идват със своята болка и въпроси хора от всички възрасти и съсловия, и никой не е върнат.

Той не обещава и не дава утешения, но в обкръжаващата го атмосфера на светлина и любов, и най-жестоката истина се възприема като благо и е способна да извърши най-дълбоки промени в душите и умовете на хората.

Да се представи система от възгледите на Кришнамурти е невъзможно, защото думата "система" е неприложима към неговата философия. Четейки Кришнамурти, хората изпитват велико вълнение, което носи неочаквано откритие на истината. "Аз не ви уча на нищо, аз само държа фенер, за да можете по-добре да виждате, а ще поискате ли да видите - това си е ваша работа."

Философията на Кришнамурти не е учение, имащо определени догми. Неговите представи за живота и смъртта, за щастието и радостта, пространството и времето, за любовта и т.н., които се обсъждат на неговите беседи, не се натрапват на събеседника, нещо повече, те просто се представят като предмет за размисъл, и решението е индивидуално за всеки. Стигайте до всичко сами, не вярвайте на каквито и да са догми, представи, шаблони - езотерически, християнски, ислямски и т.н.

Основата - главното, което според мен, може да се отдели от възгледите на Кришнамурти - това е представата му за свободата. Свободата от външни и вътрешни въздействия и подбуди, ограничаващи погледа на човека върху живота, стесняващи неговия кръгозор. Но как да се разграничим от възпитанието в семейството, от полученото в институтите образование, от определени шаблони на общественото мислене, в които живее човек, за да съхрани чистотата на детските възприятия? Кришнамурти не дава еднозначен отговор на този въпрос. Както и на всички въпроси от живота, които по негово мнение нямат еднозначен отговор. Отговорите на Кришнамурти почти винаги са парадоксални, те балансират на острието на бръснача и необикновено точни, отварят очите на човека за вечното и непреходното. Ето, например, понятието за живота, като за нещо изменчиво, като динамичен поток, за да се види и оцени безсмъртието и мета пространството, е неограничено с времеви параметри.

Той говори за опита, който предизвиква закостеняване на нашето възприятие, образува определени стереотипи на поведението в определени ситуации. Той посочва, че е необходимо да осъзнаваме това, да не ограничаваме възможността си за възприемане на всяко явление, да го възприемаме като че ли за първи път. Необикновено ярко е даденото от Кришнамурти определение на истинния религиозен ум, като взрив от осъзнаване, въстание против всички пътища и системи.

Кришнамурти се е заел с активна просветителска дейност през 50 - 60 години, когато след военната криза е предизвикала разпадането на установената световна система и възникването на мощен поток от национално-освободителни революции. Той е виждал метода за решаването на световните конфликти не в политиката или религията, а в индивидуалната революция, в процеса на само познанието.

"Ако не стане преобразуване на индивидуалността, която се явява продукт на обществото, не зная как ще излезем от този хаос". "Трябва да се започва с разбирането за робството на ума".

"За да разбираме страданието и безпорядъка, които съществуват в нас, а поради това и в света, ние трябва първо да намерим яснота в себе си, а тази яснота преминава през правилното мислене. Правилното мислене - това не е само резултат от развитието на интелекта. Правилното мислене идва със само познанието. Без себе разбирането, това, което мислите не е истинско".

Тази фундаментална тема се развива от Кришнамурти последователно, крачка по крачка, Този Учител залага на отделния човек, на развитие на съзнанието му. "Надеждата на човека не е в организирането на религиозна система. Организирането на религия с нейните посредници, свещени книги, догми, йерархии и ритуали предлагат само фалшиво решение на основния проблем. Вярата във висшата система на всяка дадена система от ценности, води не към освобождение, а към още повече стари нещастия". И още "вярванията неизбежно разделят". Всички организирани вярвания са основани на разделението, макар и да могат да проповядват братство. Човек, който успешно уреди отношенията си с този свят - това е човек, в който няма вярвания, "Само чрез творческото разбиране на себе си, може да съществува творчески, щастлив свят, в който вярвания не съществуват". Светът без религиозни идеи би бил щастлив свят, според Кришнамурти, защото този свят без могъщите сили за принуда към определени действия, без почитането на догми, в името на които се оправдават най-лошите престъпления и великите глупости. Но какво ни предлага Кришнамурти? Това не система от вярвания, не религиозни догми, не набор от готови правила и постановки, не призиви за духовен подем и не вдъхновено дърдорене за съществуването в трансцеденталните светове. Той не предлага самодисциплина и молитва, той не е последовател на йога.

Той във всички свои лекции говори за развитието на осъзнатостта, за това, че живота е трансцидентална спонтанност, творческа Реалност. Само осъзнаването на тази реалност, отварянето на човека към динамическия поток на опитите, без избор, води към пълно разбиране и пълнокръвна любов. Това осъзнаване без избор във всеки един момент, във всички житейски обстоятелства - е единствената ефективна медитация.

Да се говори за Кришнамурти е много трудно, него може само да го четеш, съпреживявайки. Четейки Кришнамурти, разбираш и чувстваш не утешение, не ласка, не поддръжка, а единение с човечеството в сложните и вечни проблеми, решаването на които трябва да става тук, в този живот от всеки.


[ Отговорете на Това ]


Re: Ю.ДЖ. КРИШНАМУРТИ (U.G. Krishnamurti) (Оценка: 1)
от Truden в 17 05 2007 в 02:27 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение | Дневник) http://truden.truden.com/
Красимире, Jiddu Krishnamurti не е U.G. Krishnamurti


[ Отговорете на Това ]


Re: Ю.ДЖ. КРИШНАМУРТИ (U.G. Krishnamurti) (Оценка: 0)
от dimitarf в 14 11 2008 в 21:57 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
човека говори много верни неща, много...
пропуска момента с "насилието" под всяка форма, което част от нашата същност/съществуване в отношение към средата в която битуваме...
промяна в начина ни на оцеляване, добивът на ресурси най-вероятно е отговорът на въпроса...
за справки-zeitgeistaddendum.themovie
 


[ Отговорете на Това ]


Re: Ю.ДЖ. КРИШНАМУРТИ (U.G. Krishnamurti) (Оценка: 0)
от kraskuki в 11 04 2010 в 02:54 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
този излъган нещастник в момента се пече в ада и моли за милост която никога няма да дойде осъден за винаги,да така е.А че е прост та чак вдлъбнат разбрах като прочетох само половината.Който се съгласи с една от некъдърните му фрази става заплаха за себеси и собственото си семейство,да истина е.


[ Отговорете на Това ]