Затвори Премести

Поезия: ЖАК ПРЕВЕР

Публикувано от svetulka - 24 05 2007 в 02:15 BG

Жак ПреверСлънчева баня


Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.

Превод: Валери Петров


Букетът

Какво правиш, малко момиченце,
с тези току-що набрани цветя?
Какво правиш мила девойко,
с тези цветя, с тези съхнещи цветя?
Какво правиш, красива невесто,
с тези цветя, които вече увяхват?
Какво правиш, бедна старице,
с тези отдавна мъртви цветя?
— Победителя чакам.

Превод: Веселин Ханчев



В моята стая

Някои ден ти ще дойдеш във
моята стая.
Казвам "моя", макар че
чия е, не зная.
Беше празна, когато
влязох тук един ден,
и нямаше друго
във нея освен
наниз чушки червени,
като малък пожар,
на стената отсреща,
белосана с вар.
Останах и вече
тука дълго живея
и всеки ден чакам
да дойдеш във нея.

Не правя нищо, тоест нищо сериозно,
сутрин издавам гласове на животни,
магарешки рев, кукуригане, лай,
и защо ли го правя, един дяволът знай,
но ми става приятно да играя така;
играя си също и със своите крака,
краката са всъщност мнго разумни,
с тях можеш да идеш много далече,
ако, разбира се, ти се иска да ходиш,
а когато пък искаш да стоиш у дома си,
те остават си с теб и ти правят компания
и измислят за теб безброй занимания,
чуят ли музика, краката танцуват,
как се танцува без крака? Въобще
човек трябва да бъде - както често и бива -
наистина тъп за да прави такива
ужасно тъпи човешки сравненеия,
като "тъп като крак" или пък "безгрижен
като врабче". Врабчето едва ли
е вечно безгрижно. То безгрижно е сигур
само когато си няма грижи,
а когато си има, и то,
сто на сто,
е доста угрижено. Какво знаем за него?
То даже не се и нарича с туй име,
човекът решил е да го нарече
така точно и много любопитно е, че
ако дълго повтаряш тази дума "врабче",
тя губи смисъл. Въобще имената...
Юго бил Виктор, а Русо бил Жан-Жак.
А не може ли иначе да бъде все пак:
"Керван бонапарти вървеше в пустинята."
"Дромедарий възлезе на пресийския трон."
"Императора пусна своя кон във галош."
Какво толкоз му има и звукът не е лош,
лошо е само, че след тях Тим-Там-Том
уж е с три имена, пък се движи пешком,
а това е ужасно опасен симптом,
защото след него върви Еди-кой си,
а подир Еди-кой си иде Еди-какво си
и всеки от тях във себе си носи,
колкото там да рева и да лая,

единствена мисъл
и таз мисъл е тая,
че ти ще дойдеш във моята стая.
Ще дойдеш и дрехите си
ще хвърлиш на стола
и пред мен ще застанеш
неподвижна и гола
във свойта невиждана
до днес красота,
ослепително бяла,
с червени уста,
по-червени от чушките
на стената отсреща,
и ръка аз към тебе
ще протегна гореща,
и двама ще легнем,
аз до теб, ти до мен ...
И туй само го мисля,
но знам, един ден
във тази моя -
не моя стая,
днес или утре,
ти ще дойдеш накрая!

Превод: Валери Петров

Като по чудо

И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки така своята утринна жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща

и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особенно както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва, отваря очи,
и, като по чудо, той нежно поставя
въху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.

А високо
в небето
с посока -
морето,
като по чудо, едно прелетно ято
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо, зад леката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, незнаейки какво туй влече,
хвърля сянка над пътя в минутата точно,
в която, мърморейки, по него пристига
един божи служител със нос в божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и както си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада,

като по...
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава.

Превод: Валери Петров

Барбара

Спомни си, Барбара: от сутринта валеше
през този ден над Брест и ти в дъжда вървеше
наквасена, танцуваща,
усмихната, ликуваща.
Спомни си, Барбара, това се случи там,
във Брест, под оня дъжд, на улица Сиам:
за мене непозната, за тебе непознат,
ний срещнахме се двама за миг във този град
и ти ми се усмихна сияеща щастливка,
и аз на твоето щастие отвърнах със усмивка,
и - "Барбара" - в този миг
отнейде чу се вик
и ти, с лице във капки, тъй млада, лека, свежа,
изтича и се хвърли в ръцете на младежа,
укрил се в един вход. И аз видях отсреща
прегръдката ви нежна, целувката гореща.
Спомни си Барбара, и моля те, прости,
че без да се познаваме, говоря ти на "ти" -
макар за миг видени, макар и отдалече,
щом двама се обичат, на "ти" със тях съм вече.
Спомни си, Барбара,
как мъдра и добра
бе в този ден на капките чудесната игра
по твоето лице,
по твоите ръце,
спомни си оня дъжд, изливащ благодат
над арсенала, залива и радостния град...
Войната, Барбара! Наистина какъв
мръснишки номер! Где си подир дъжда от кръв
и огън, и стомана?
И где е, какво стана
с оня, който там те чакаще тогава на улица Сиам?
Загинал? Жив? Или
изчезнал е без вест?
О, Барбара, вали,
вали все тъй над Брест,
но друг е днес дъждът, не както в оня ден,
сега е той отчаян и мрачен, и студен,
и даже не е бурята от кървавите дни,
а само едни локви и облаци едни,
приличащи на глудница от кучета, които
се влачат по кореми, за да изпукат скрито
от този град злочест,
разипан и бездомен,
във който днес от Брест
не е останал помен.


Превод: Валери Петров



Фиеста

И чашите бяха опразнени,
и бутилката - с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото - широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола в мойте ръце.


Превод: Валери Петров


Известието

Вратата, която някой е отворил,
вратата, която някой е затворил,
столът, на който някой е седнал,
котката, която някой е погалил,
крушата, която някой е захапал,
писмото, което някой е прочел,
столът който някой е съборил,
вратата, която някой е отворил,
пътят, по който някой е тичал,
гората, която някой е стигнал,
реката, в която някой е скочил,
моргата, в която някой лежи.

Превод: Валери Петров



Сутринна закуска

Той сипа кафе
в своята чаша.
После сипа в кафето си мляко,
после — захар
в своето мляко с кафе.
С малка лъжичка
разбърка
и бавно изпи
своето мляко с кафе.
Остави си чашата,
без да погледне към мен,
запали цигара,
направи от пушека
кръгчета,
след това пепелта
в пепелника изтърси,
без да продума,
без да погледне към мен.
Стана,
сложи си шапката,
мушамата облече,
защото валеше,
и излезе
в дъжда,
без да продума,
без да погледне към мен.
Аз хванах главата си
и мълком заплаках.


Превод: Веселин Ханчев

Песен

Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.

Превод: Румяна Л. Станчева



Червеният кон

По манеж от лъжи
Червеният кон на твойта усмивка
Кръжи
Стоя срещу теб като закован
С камшика на своята истина
И дума не казвам
Твойта усмивка е толкоз правдива
Че моята истина лесно изтрива.

Превод: Румяна Л. Станчева


При цветарката

При цветарката влиза човек
и мълком избира цветя.
Цветарката взема цветята, обвива ги в книга.
Човекът бръква в джоба си,
търси пари,
пари за цветята.
В същото време
той слага ръка
на сърцето си,
и пада внезапно.
Пада,
парите се пръскат
и заедно с тях,
с човека, паднал на пода,
падат цветята.
Цветарката мълком стои
пред парите, които навред се търкалят,
пред тези цветя, които увяхват,
пред този човек, умиращ на пода.
Наистина всичко това е толкова тъжно.
Цветарката трябва нещо да стори,
но никак не знае какво да направи,
отгде да започне.

Толкова много неща има за вършене
с този човек, който умира,

с тези цветя, които увяхват,
и с тези пари,
с тези пари, които навред се търкалят,
неспирно навред се търкалят.

Превод: Веселин Ханчев





Градината

Хиляди, хиляди години
не биха ми стигнали
да разкажа
за оня миг вечност,
в който ти ме целуна,
в който аз те целунах
една сутрин, в светлината на зимата,
в парк Монсури, сред Париж.
Сред Париж,
на земята,
която е всъщност звезда.

Превод: Веселин Ханчев


Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам
----
Искам три листа любов - бял - да те нахвърля по него,
дори и с черни контури...
черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло...
сив - да запомня
каквото ще има след тебе...

Превод: Веселин Ханчев


Не бойте се!

Не бойте се, честни и примерни хора,
вашите покойници се пазят добре,
те си имат пазачи като тези в затвора
и рекат ли да бягат, има кой да ги спре.
Освен туй всеки гроб е добре ограден
със желязна решетка,
като детско креватче –
мярка разумна, ако питате мен,
предвид на това, че
може би и в съня ни, наречен
“вечен”,
сънища има, тъй че вашият скъп
покоен роднина, както спи си по гръб,
да сънува, че още е жив на земята,
и подобно детенцето, което се мята,
сънувайки нещо, и той да изрита
като детско юрганче в съня си гранита
и – хоп! –
да се изтърси от своя гроб…
Какъв ужас! Да падне в живота обратно –
това би било съвсем неприятно!
Представете си само: да трябва отново
с документи и слово
да се доказват толкоз много неща –
най-напред обичта,
после страданието,
след това завещанието…
Но спокойно, спокойно, честни, примерни хора –
покойните нямат възможност за втора
следсмъртна разходка по нашия свят –
когато веднъж им е упокоят изпят,
никакво връщане на старите теми,
тъй че вашите амфори със хризантеми
ще стоят непокътнати навред из алеите
и все тъй азалеите
ще красят мавзолеите
и вие без поводи да се тревожите
преспокойно ще можете
да градинарствате със своите лейки,
все така безутешно и дълбоко скърбейки.

Превод: Валери Петров


Как да се направи портрет на птица


Нарисувайте най-напред една клетка
клетка с отворена вратичка
Нарисувайте след това
нещо красиво
нещо простичко
нещо хубаво
нещо полезно
за птицата
След това
поставете платното до едно дърво
в някоя градина
в някоя гора
в някоя дъбрава
Скрийте се зад дървото
без да казвате нищто
без да помръдвате...
Понякога птицата идва скоро
но може да минат дълги години
преди тя да се реши да дойде
Не бива да се отчайвате
Чакайте
Чакайте ако е нужно години
тъй като бързината или бавността на пристигането
нямат никаква връзка
с успеха на картината
Когато птицата пристигне
ако пристигне
запазете пълно мълчание
Почакайте птицата да влезе в клетката
и когато вече е влязла
затворете леко вратичката с четката
След това
заличете една по една всички пръчици за кацане
като се стараете да не докосвате нито едно перце на птицата
След това нарисувайте дървото
като изберете наи-хубавия му клон
за птицата
Нарисувайте също зелената шума и свежестта на вятъра
прашеца на слънцето
и шума на животинките сред тревата в лятната жега
Ако птицата не запее
това е лош знак
знак че картината е лоша
Но ако тя запее това е добър знак
знак че вие можете да се подпишете
Тогава отскубнете съвсем лекичко
едно от перата на птицата
и напишете своето име в някой ъгъл на картината.


Гарнизонен отпуск

Сложих си кепето в клетката
и излязох с птичето върху главата си.
– Я, виж ти,
откога не отдаваме чест? –
ни запита майорът.
– Съвсем не, не отдаваме чест! –
отвърна му птичето.
– Е, добре,
извинявайте, аз пък мислех, че се козирува –
каза майорът.
– Извинен сте, на всеки се случва да сбърка –
отвърна му птичето.

Превод: Иван Бориславов


Толкова по-зле

Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
Пуснете вкъщи кучето, въргаляло се сред калта.
И толкова по-зле за хората, които не обичат кал,
които не разбират,
които не разбират кучето,
които не познават и калта.
Пуснете кучето да влезе вкъщи.
И нека се отърси от калта.
То може винаги да се окъпе.
Водата също би могла да се измие.
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че...
А кучето, покрито с кал, е чисто.
И калта е чиста.
Понякога водата също бива чиста.
А хората, които казват: при условие, че...
Точно тези хора не са чисти,
никак не са чисти.

Превод: Иван Бориславов


И още веднъж над реката

И още веднъж над реката
влекачът червен на зората
е надал своя остър сигнал,
и още веднъж подир сън се протяга
огромното слънце, този царствен бродяга,
който за отдиха свой предпочита
кейове, мостове и речни корита.
И понеже ноща, хубавицата с нежно
лунно лице, се опитва и тоз път
да се измъкне крадешката от него,
великолепния огнен клошар,
със сламки в брадата, мигом лумнал от жар,
добродушен и весел, й мушва една
огромна и топла ръка в деколтето
и с едничък замах й раздира чудесната
вечерна рокля.

И мигом угасват
всички улични лампи, тези мизерни
пътеводни звезди на бездомните псета,
и после се случват такива неща,
че още веднъж, ето, бива нощта
насилствено простната и обладана
и гасне, разсипан по асфалта, гердана
на метеорите, и ето сред дрипи от кървав сатен -
плод недоносен и осакатен -
от това пиянско обятие,
от това нежелано зачатие
се изражда едно сивомутро,
абортирано уродче Утро,

което подобно на трескаво призраче,
във саван не по мярка се препъва неловко
във плацентата дрезгава на майка си Нощ.
И тогава над къщите на прочутия град
се явява Денят, по големия брат,
който завършва цялата сцена,
като хваща братлето си и го праща във Сена.

Ега ти семейството!


превод: Валери Петров

В една "хубава" сутрин

При всички премеждия, каквито да бяха,
той от нищо и никого не бе чувствал уплаха -
беше храбър наистина,
така че, когато
В една хубава сутрин
му се стори, че вижда
нещо отвън
той каза си: "Нищо!
навярно е сън!"
И сигурно имаше за себе си право
да го казва с такова убеждение здраво -
вън нямаше нищо наистина.
И когато във същата
тази хубава сутрин
чу, че някой го вика
от къщния праг,
той пак каза си: "Никой!"
и влезе си пак.

И пак беше прав така да си казва,
но тоз път усети как страх го полази -
вън нямаше никой наистина,
но той се почувства
в тази хубава утрин
от света тъй далече
и самотен дотам,
че в действителност вече
не бе истински сам:
тези Никой и Нищо, плът добили зловещо,
бяха влезли в дома му като Някой и Нещо!



Превод: Валери Петров


Малолетните влюбени

Малолетните влюбени се целуват и галят,
опрени от тъмните двери на нощта,
а минувачите ги избикалят и ги сочат,
мърморейки разни лоши неща.
Но те, старците правят грешка много голяма,
там където те сочат, онези ги няма,
там само трептящите сенки от тях,
които ги карат с презрителен смях,
нeгодувание и завист и ярост,
пред толкова младост, при тяхната старост,
да скърцат със зъби и размахват юмрук,
а самите те, младите, те съвсем не са тук,
те са нейде високо, във свят един друг,
те са станали вече един лъх, един звук,
един блясък сред блясъка, ослепително нов,
на своята първа малолетна любов.


За теб моя любов

Отидох на пазара за птици
и купих птици
За теб
Моя любов
Отидох на пазара за цветя
И купих цветя
За теб
Моя любов
Отидох на пазара за желязо
и купих окови
тежки окови
За теб
Моя любов
И после отидох на пазара за роби
И теб търсех
Ала не те открих
Моя любов.


Палачът в своя дом

Какво мисли палачът, когато
се прибира след работа в къщи?
Когато с жена си, с децата
край масата сяда, пие чаша кафе,
яде своя омлет? Ще го питат ли те
как е минал денят и дали
е работил добре? Може би
тази тема отбягват, говорят
говорят за бейзбол, за времето, за политика,
за романа в картинки от вестника
и за новия филм? Те ръцете му гледат ли,
когато кафето си взема или реже омлета?
Ако малките кажат му: „Татко,
да играем на конче, ето въжето.” –
отговаря ли той на шега:
„Май за днес на въже се наситих.”
Или светва лицето му, сякаш
озарено от радост и казва:
„В хубав свят, в чуден свят ний живеем”.
Ако белият лик на луната
в тиха стая надникне, ако лунни лъчи
се вплетат във косите на спящо дете –
палачът, какво прави палачът тогава?
Може би му е лесно. Може би
за палачите всичко е лесно.




 

Връзки

Оценка за Статия

Средна Оценка: 4.87
Гласа: 91


Моля, използвайте допълнението и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб


Запази


Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Re: ЖАК ПРЕВЕР (Оценка: 1)
от onix в 28 09 2007 в 22:12 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение) http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&bypass=1&username=oziris
краката са всъщност мнго разумни,

и все тъй азалеите

И понеже ноща, хубавицата с нежно


[ Отговорете на Това ]


Re: ЖАК ПРЕВЕР (Оценка: 0)
от нина18 в 25 04 2008 в 01:48 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Този човек ми разтупква сърцето...



[ Отговорете на Това ]


Re: ЖАК ПРЕВЕР (Оценка: 0)
от Даниела Борисова в 13 11 2010 в 21:40 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Страхотен поет! За пръв път четох неговите стихове през 1990-91 г., мисля беше. И днес сърцето ми спира когато го чета.


[ Отговорете на Това ]