Затвори Премести

Поезия: Накратко за хайку

Публикувано от nplashkoff - 17 12 2008 в 18:51 BG


Родината на най-късата поетична форма, чийто прототип се е появил в началото на VIII век, е Япония.

Хайку се състои в три реда ( 5 – 7 – 5 ), т.е. 17 срички и изразява дълбоко чувство и красота на интуицията. В него няма символика . То отразява живота в неговите форми и движения, и притежава чистотата и празнотата в прекрасна музикалност. В тристишията „хайку” са залегнали простичките, дори и незначителните неща от нашето ежедневие - есенните листа, дъждът и др. Накратко казано „хайку” ни помага да възприемаме живота във всичките му форми. То изразява нещата, които се случват около нас чрез силата на краткото слово.

 



В процеса на вътрешните възприятия и докосвания, авторът представя с богатството на словото случващото се. В тази поезия много явно се усеща измерението и протяжността на живота като цяло. Често се среща екзистенциалната проблематика, скептичността и шеговита ироничност в сложното развитие на природата във всичките й измерения. Спокойно мога да отбележа, че в съвременния XXI – век „хайку” е модернистичната форма чрез принципите на множествеността и синтезата с ефектите на словото.
Първият известен и голям поет в историята на хайку е Башо Матсуо ( 1644 – 1694 ). В своето хайку той шеговито изразява безпомощността на човешката интелектуалност. То е драматично, парадоксално. Неговите тристишия ни карат да осъзнаем величието на природата чрез простичките й компоненти, изразени с най – обикновени думи, които конкретизират заобикалящата ни среда. Именно в това усещаме красотата на хайку и неговата музикалност.


БАШО


*****

Давам на ветрилото
вятъра на Фуджи.
Ето сувенир от Едо.


*****

Лятно зашики -
Люшват се и влизат
планината и градината.


*****

Какво щастие!
Долината лятна
кара снега да ухае.


*****

На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.


*****


Гледайте дечица -
град на парчета!
Хайде на вън!




ИССА


*****

Приспа детето
бедната женица пере
под нощната луна.

*****

Есента на живота ми.
Все си е таз луна
и все е пак…



БУСОН


*****

Ореолът на луната.
Ухание на сливов цвят
струи във висините.

*****

Пролетен дъжд.
Свечерява се
Отминава и този ден.

____________________________________________


БЪЛГАРСКИ АВТОРИ НА ХАЙКУ



АНТОАНЕТА НИКОЛОВА


*****

Навсякъде край мене
чужда реч.
Но песента на птиците е същата.



ДЕТЕЛИНА ТИХОЛОВА


*****

Стадо кози.
Като пръснат бял боб на
зелена черга.


*****


Лятото чука
на стъклото с бисери.
Падна градушка.


*****


Розов бадемов
дъжд покри косата ми.
Уханен вятър.



АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ


СТИХИИ

Океанът
и тайфунът
нямат милост.


*****

СТУДЕНТ В ТАВАНСКА СТАИЧКА

Една пчела
и една пеперуда
ми дойдоха на гости.




ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ


*****

Спорим
И тавите тракат сърдито
В ръцете ти


*****

Олекотявам
От ветрените ласки
Прозрачен съм

*****

Самотен е пътят
Ако край него не никнат
Стръкчета трева


НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ


*****

Есенни листа.
Пъстра е пътеката.
Птиците пеят.


*****


Слънчевият ден
под небето облачно
капчица роса.


*****

На клон изсъхнал
настръхнали са птици.
Бурята силна.

*****

Нощта се спусна.
Песента на птиците
събуди утрото.


*****

Пролет ухае.
Южнякът стопли земята.
Нивите свежи.


© Николай Пеняшки – Плашков / peniashkiplashkoff
09. 12. 2008

 

Връзки

Оценка за Статия

Средна Оценка: 4.28
Гласа: 7


Моля, използвайте допълнението и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб


Запази


 Принтирай  Принтирай



Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Re: Накратко за хайку (Оценка: 1)
от човекът в 10 01 2009 в 20:00 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение | Дневник)
Тва Хайку взе да ми харесва вече.


[ Отговорете на Това ]


Re: Накратко за хайку (Оценка: 0)
от ins в 14 01 2010 в 01:42 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Много ми е приятно сам да измислям хайку. Мисля, че това е голяма част от същността на хайку като поезия, в смисъл че може да се прави от всеки.


[ Отговорете на Това ]