Затвори Премести

Проза: ***

Публикувано от Неизвестен - 17 08 2006 в 06:12 BG



Днес видях един бор. Беше се надвесил от една пропаст над реката, а корените му бяха почти във въздуха.

Чух го как плаче. Плачеше с различни гласове. Стъблото по един начин,клоните по друг, а игличките по един много нежен начин, та чак не се разбираше дали са те или набодения вятър. А корените, те които не познаваха вятъра, те не знаеха как да заплачат, чудеха се, очите им се пълнеха със сълзи, но стон не се отронваше.
Вместо това по склона след един силен пристъп на вятъра се затъркаляха малки камъчета.
Те цопнаха във водата и ...корените въздъхнаха - бяха го направили.

 

Оценка за Статия

Средна Оценка: 4.75
Гласа: 4


Моля, използвайте допълнението и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб


Запази


Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.


Re: *** (Оценка: 1)
от sKYmAN в 22 08 2006 в 08:58 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
хареса ми


[ Отговорете на Това ]