Затвори Премести

Интервюта: Интервю с Христо Христов (втора част)

Публикувано - 24 11 2009 в 17:40 BG


Христо ХристовНека преминем към другата част на интервюто, която съм записал като „Лични въпроси”.

Добре, питай.

Как преминава един твой ден?

Първата ми работа като стана, е да се измия и да пия едно кафе задължително - без кафе не мога. Правя си някакъв ритуал и се моля за хората и за мен - някой магия да не ми направи, някой лош човек да не дойде, захар си пръскам на прага и започвам да приемам.

От колко часа започваш да работиш?

Значи правили сме във Варна, нямаше как, спешен прием от 7.30 сутринта. Но като няма такива случаи, работя от 8.00 до 7.00 вечерта. Понякога, като има много хора, забравям и за ядене. Работя в събота включително, а в неделя - ако някой човек има спешна нужда. Не се оплаквам, защото аз се молих на Бог за това нещо и Той ми го даде. Аз не искам да съм печалбар - ако бях печалбар, щях да се откажа от дарбата си, както направиха други хора.




прочети до края... | 4 коментара | Оценка: 5

Интервюта: Интервю с Христо Христов

Публикувано от planinara - 15 11 2009 в 19:55 BG


Представяме на читателите на сайта поредица от интервюта, направени от члена на нашия екип  Георги Петров - planinara, по време на престоя му в България тази есен. Първото, което публикуваме, е с небезизвестния Христо Христов - финалист в телевизонното шоу Ясновидци.
 
 Самет Ахмедов Самедов се ражда на 30.03.1981 г.  в мюсюлманско семейство в Търговище Много бързо лекарите разбират, че новороденото има порок на сърцето и не дават много шансове, предричайки му само часове живот. Така Провидението по силата на свой каприз стартира една съдба, която по неведоми пътища лъкатуши между живота и смъртта още с поемането на първа глътка въздух на тази земя.
Със смяната на имената майката на Самет му дава красивото и звучно българско име Христо. И така в едно прекрасно утро малкия Самет Ахмедов ще осъмне като Христо Иванов Стоянов. Ще трябва да дойде 2004 година, когато в предаването „Вратата”  Ивелина Лютева ще даде цялото му име – това, с което мнозина го познават днес в България - Христо Христов. 



прочети до края... | 2 коментара | Оценка: 5

Интервюта: Интервю с Хосе Васкес

Публикувано - 28 07 2008 в 22:55 BG


Хосе Васкес

Хосе Васкес е една от най-интересните личности, с които съм се срещал. Започва живота си в едно отдалечено от столицата на Испания селце през далечната 1932 година, където детските му години преминават повече в отговорности, отколкото в игри и безгрижност. По този начин продължава и след прехвърлянето му в Мадрид. След стотици и хиляди часове на работа, същия този живот му се отблагодарява с „късмета” да работи за една от най-влиятелните личности в света. Славата му на добър дърворезбар стига и до ушите на тогавашния диктатор Франко, който го натоварва с всички реставрации в дворците и именията по цяла Испания. След кончината на диктатора, традицията се запазва и той продължава да работи за кралското семейство тук. Много доброто му материално положение не му пречи и до ден днешен да става рано и да продължава да работи, колкото са му силите. Дали пък това не е една от формулите на дълголетието - да даваш най-доброто, на което си способен докато силите те държат, мисля си аз. Милионер е, както казват у нас, но това, което го прави различен от нашите е, че всичко е спечелил със собствен труд. На България са нужни повече такива милионери. Животът му е един достоен пример, от който бих искал да се поуча и аз.

Ще ми се с това интервю, да разбия малко представите на наложилото се мнение у нас, че милионерът е лоша личност, натрупал богатството си за сметка на другите, и че такъв тип хора са лоши хора. За мен е един чудесен пример, как можеш да имаш много и да не се промениш. Колко ли хора могат да имат тези устои?

 




прочети до края... | 2 коментара | Оценка: 5

Интервюта: Интервю със Светозар Андреев

Публикувано - 18 07 2007 в 22:07 BG



Той е на 33 години, а вече знае, и то много. Така бих охарактеризирал с две думи Светозар Андреев. Човек с широка душа, помъдрял за годините си, от когото може да се научи много не само в областа на политологията.
Преподавател в Софийския Университет, прекарал шест години в Италия като научен работник и изследовател, няколко години в Англия. Днес пътищата ни се засичат на Иберийския полуостров.
Интервюто го правихме в продължение на месец в Мадрид, където той работи и където аз в момента живея. На промеждутъци, докато правеше совалки между конференция в Ню Йорк, презентация в университет в Унгария, кандидатстване за проект в Гърция, лекции в Португалия и проект, по който работи в Англия. Всеки път ме изненадваше с нещо ново и интересно. Предпоследният път, като се видяхме, ми сподели мнения от срещата му с един от съветниците на бившия президент Бил Клинтън...
Със Светльо не се скучае.

Уговаряме си среща в едно тихо мадридско кафене и разговорът започва без много уговорки. Предварително съм набелязал да структурирам интервюто в три основни теми - живот, работа, лични въпроси.
Разбира се, както повечето неща, които плануваш, не се получава идеалния вариант, но въпреки това успяваме да се поразговорим. Преди да задам първия си въпрос, той ме подканя: "Какво искаш да знаеш, питай?".

- Искам да ми кажеш за твоя живот, Светльо. Има достатъчно интересни теми, които можеш да споделиш с нас. Разкажи ми нещо за семейството си?
- В Русе съм се родил през 1974 година. Много хубаво си спомням детството си. По-голямата част съм го прекарал при баба си и дядо си. Аз все още нямам богат на житейски случки живот, но се надявам да постигна поне това, което дядо ми е направил.
Казва се Борис и е бил директор на Априлската Гимназия в Габрово, а след това става първия директор на Търговската Академия в Свищов. Та той се оказва, че е четвъртият в България, награден с орден Кирил и Методий Първа степен. Една от причините е, че всички негови ученици са приемани при кандидатстване във висше заведение. И при награждаването бившите комунистически дейци му казали с типичен тогавашен патос, че трябва още повече да се труди за благото на народа, да се старае и т.н. Прибирайки се у дома след награждаването, споделил смутен с баба ми – „Какво повече от това да направя, аз не мога да се старая повече...”
Най-интересното в нашето семейство, е че няма ни една двойка от мъж и жена, които да идват от едно и също място. Говоря за над 20 двойки до трето поколение, които да идват от едно и също място. Примерно баща ми е от Македония, майка ми е русенка, баба ми има три сестри, и трите се женят на различни места. Няма една двойка във фамилията ни, в която и двамата да са от едно място.




прочети до края... | 4 коментара | Оценка: 5

Интервюта: Интервю с Ивайло Кирилов, стилист – Мадрид, Испания

Публикувано от неизвестен - 22 07 2006 в 00:00 BG



Ivaylo Kirilov
Името Ивайло Кирилов или Иво, както го познават всички клиенти, дочух преди време. Имаше обява в разпространяващия се тук български вестник - „Нова дума”. Ставаше въпрос за първия български фризьорски салон в южната част на Мадрид, в квартала с най-много българи - Хетафе.
До тогава майка ми с неохота посещаваше такива мероприятия, станеше ли време за оформяне на прическата. Все нещо не я разбрали, по-късо я подстригали, отнели много отстрани, отзад нямало обем. Споменатото име във вестника, ако и за мен това да беше само още едно име на българин, за който си казах „Eвала на момчето”, за нея беше въпрос на „дар от съдбата”. Грабна вестника, записа си прилежно адрес и телефон и не се учудих, като се появи след два дни сияеща и с нова прическа. Оттогава насам, вече две години майка ми посещава само този фризьорски салон, въпреки че е на един час път от къщи.




прочети до края... | 3 коментара | Оценка: 4.41


Нови Книги



Коментари

Последни 30

Ние във Facebook

Трудното Списание

Кой е Тук


Добре Дошли в TWS

Прякор

Тайна дума

(Регистрация)



Членове:
Последен: tony_zv
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 21750

Посетители:
Анонимни: 157
Регистрирани: 0
Всичко: 157