Затвори Премести

Статии и есета: Химнът на Св. Апостол Тома

Публикувано - 29 05 2007 в 22:05 BG


В страната на индийците

1.

Когато бях малко дете, и живеех

в царството на моя Отец,

радвайки се на богатството

и славата на предците ми,

Родителите ми ме изпратиха на изток –

на пътешествие със заръка.

Натовариха ме изобилно

с богатства от нашите съкровища.

Голям беше товарът, но толкова лек,

че можех съвсем сам да го нося.




прочети до края... | коментирай | Оценка: 4.44

Статии и есета: Ю.ДЖ. КРИШНАМУРТИ (U.G. Krishnamurti)

Публикувано - 05 05 2007 в 06:48 BG


В памет на Ю.Дж. Кришнамурти
9 юли 1918 - 22 март 2007

Моето учение, ако тази е думата, която вие искате да използвате, няма копирайт. Свободни сте да възпроизвеждате, копирате, разпространявате, тълкувате, изкривявате, изопачавате, фалшифицирате, да правите каквото си искате, дори да си присъждате авторство, без моето или на който и да било друг разрешение".

Ю Джи Кришнамурти, наричан просто Ю Джи от приятели и почитатели от цял свят, си отиде на 89 годишна възраст на 22 март 2007 във Валекросия, Италия. Седем седмици по-рано Ю Джи претърпява инцидент с падане и травма. Това е втори случай за последните две години. Той не иска подобен инцидент да се случи отново и да го постави в зависимост от приятелите му, затова отказва медицинска помощ. „Време е да си вървя” – казва той, сключил ръцете си в намасте, благодари на всички и ги съветва да се завърнат по домовете си. Само неколцина приятели остават, за да бдят над тялото му и да свършат необходимото, когато настъпи времето.
Ю Джи не показва и най-малък признак на страх от смъртта или загриженост за тялото си. „Можете да го изхвърлите на боклука, това няма значение за мен, - казва той. -
Животът и смъртта не могат да бъдат отделени. Когато това, което вие наричате клинична смърт настъпи, тялото се разпада на съставните си елементи и те стават основа за продължаването на живота. В този смисъл тялото е безсмъртно”.




прочети до края... | 8 коментара | Оценка: 5

Статии и есета: Айнщайн и Тагор за музиката и предопределеността

Публикувано - 19 04 2007 в 20:41 BG


Айнщайн и Тагор

Рабиндранат Тагор и Алберт Айнщайн се срещат чрез общ приятел – д-р Мендел. Тагор посещава Айнщайн в дома му в предградията на Берлин на 14 юли 1930 г., а след това Айнщайн връща визитата и се среща с Тагор в дома на д-р Мендел. И двата разговора между тях са записани. Снимката е направена по време на един от тях. По-долу е представен разговорът от 14 юли, първоначално публикуван в „Религията на човека” – изд. Джордж, Алън и Ънуин, Лондон, част 2, стр. 222-225.

Тагор: Днес разисквахме с д-р Мендел новите математически открития, които твърдят, че в реалността на безкрайно малките частици случайността има своя собствена роля; че драмата на съществуването не е абсолютно предопределена по характера си.

Айнщайн: Фактите в науката обаче накланят везните по-скоро към това да не казваме сбогом на причинността и предопределеността.




прочети до края... | 1 коментар | Оценка: 4

Статии и есета: История на деня на Св. Валентин

Публикувано - 14 02 2007 в 19:19 BG



Историята на празника на влюбените, и на неговия патрон Св. Валентин е обгърната в мистерия. Но от стари времена, още в древните гръцки, римски и ранно-християнски традиции, февруари е бил известен като месец на любовта.

В древногръцкият календар периодът между средата на януари и средата на февруари бил месецът на Гамелион, посветен на свещения брак между Зевс и Хера.
В античен Рим на 15 февруари се чествал празникът Луперкалия. Думата идва от Лупус, което значи вълк. Смята се, че празникът е свързан с легендарната вълчица, откърмила основателите на Рим - Ромул и Рем.

Жреците на култа Луперкалия – т.нар. луперции, се събирали в пещерата Луперкал, която свещената вълчица от легендата се предполагало, че е обитавала, и принасяли в жертва животни. Кръвта от жертвоприношенията след това бивала разпръсквана по улиците, за да донесе плодовитост и да пази вълците далече от селището.


прочети до края... | коментирай | Оценка: 4.5

Статии и есета: Учените край Вардар водят изгубена битка

Публикувано - 15 10 2006 в 00:00 BG



Щедро финансиране и административен натиск крепят антибългарските теории

Изследователи вече не вярват на собствените си фалшификации

Защо дебърчани са бягали в София, а не в Белград?
Драмата на македонските историци наистина е голяма. С редки изключения те са добре образовани и обучени млади хора. И нямат нищо общо с изкаралите до трети курс на СУ "Св. Климент Охридски" първи македонски историци от типа Блаже Коневски (Благой Конев), обявени след 1944 г. за професори и академици. Те знаят как се прави науката история. Но са принудени да следват "свещената историческа истина", прокламирана още в 1944-1948 г. от патриарсите на македонизма. Научната им съвест се бунтува срещу наниза от фалшификации и глупости на историческа тема. Те вече не се страхуват да изкажат истинското си мнение на четири очи, но в публичната си деятелност следват непоклатимите постулати на отците на македонската история. В частни разговори те признават: "Аз знам истината от документите, които съм изследвал. Но ако я напиша, първо, никой няма да ми издаде книгата, и второ, ще ме уволнят. Губя работата си и поне 3000 евро хонорар за книгата. Да речем, че дойда в България, за да издам книгата с истината по един или друг въпрос. Колко ще ми платите?"



прочети до края... | 10 коментара | Оценка: 4.14
102 публикации в тази секция (21 страници, 5 на страница)

Избери страница


Нови Книги





Коментари

Последни 30

Ние във Facebook

Трудното Списание

Кой е Тук


Добре Дошли в TWS

Прякор

Тайна дума

(Регистрация)



Членове:
Последен: lexparsy
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 21735

Посетители:
Анонимни: 40
Регистрирани: 0
Всичко: 40