Затвори Премести

Проза: Труман Капоти - из ''Музика за хамелеони''

Публикувано - 30 01 2011 в 20:08 BG


 (.....................)
   В. Вярвате ли в Бог или поне в някаква висша сила?
   О. Вярвам в живота след смъртта. Тоест, подкрепям идеята за прераждането.
   В. А в какво бихте искали да се преродите в следващия живот?
   О. В птица, най-добре мишелов. Той не трябва да се тревожи как изглежда, дали привлича другите, дали им доставя радост; той няма нужда да се прави на велик. Така и така никой няма да го хареса; той е грозен, никой не го иска, никъде не го чакат с отворени обятия. Представяте ли си каква свобода му дава това? От друга страна, нямам нищо против да бъда морска костенурка. Те могат да скитат по сушата, но знаят и тайните на океанските дълбини. Освен това са дълголетници и закачулените им очи събират голяма мъдрост.
   В. Ако можеше да ви се изпълни едно желание, какво щеше да бъде то?
   О. Да се събудя една сутрин и да почувствам, че най-сетне съм голям човек, освободен от негодуванието, отмъстителните мисли и другите разорителни детински емоции. Иначе казано, да се окажа възрастен човек.



прочети до края... | коментирай | Оценка: 5

Проза: Мъжете са лесни

Публикувано от asktisho - 10 11 2010 в 12:41 BG


 

Мъжете са лесни

В началото подходих наивно към сайтовете за запознанство. Мислех, че ще ми помогнат да си намеря приятелка. Как я докарах до това положение ли? Ами, много лесно: гаджето ми избяга с чужденец, приключи следването и купонът свърши! Знаете как е: от работа вкъщи, от вкъщи – на работа. Социалният кръг се стеснява и накрая оставаш сам. Повечето ти приятели са семейни. Липсва среда, липсва и възможност за нови връзки. Остават само сайтовете за запознанства, а те са пълни със самотници като теб.

Та, в началото подходих наивно. Регистрирах профил, качих няколко снимки, описах се достоверно и зачаках. Нищо. От близо 30 000 жени в десет сайта за запознанство нито една не пожела да ме заговори. „Окей – реших аз – сигурно е като в реалния живот. Мъжът трябва да направи първата крачка.” Прекарах дни наред в разглеждане на женски профили. Чувствах се като дете в сладкарница. Внимателно подбирах дамите, на които да изпратя съобщение. Бях изискан, възпитан и мил в обръщението си. Написах близо 200 уникални писма. И зачаках. Отново нищо. Никоя не ми отговори. Дали не бях прекалено нетърпелив?




прочети до края... | 4 коментара | Оценка: 4.41

Проза: Фалшив, фалшификатор, фалшификации…

Публикувано от hey_you - 17 10 2008 в 09:26 BG


Саша отново седеше сам в стаята си. Кашлицата здраво го беше налегнала, но въпреки всичко той отново пушеше цигари. По принцип той не пушеше много, даже изобщо, но когато се вглъбеше в своите размишления стаята му се изпълваше със сивкавия цигарен дим. И сега беше така. Потънал в креслото той жадно пушеше, наслаждавайки се на всяка дръпка. Часът беше вече 2, но на него явно не му се спеше. Мислите му се въртяха в главата. Отново беше разочарован. Хилядите неща които виждаше всеки ден му се струваха фалшиви... Саша отпи глътка от чашата с уиски – да, и то беше фалшиво, макар и марково, струващо 50$... Беше му писнало от фалшификати…




прочети до края... | 1 коментар | Оценка: 3.47

Проза: ЗПО - Алекс Букарски

Публикувано - 16 07 2008 в 23:56 BG


Алекс Букарски е 23 годишен писател и много популярен блогър от Македония. Неговата история започва, като публикува разкази пред скромна публика в собствения си блог , както и в някои от популярните македонски портали като “Опасна багра” и др. През 2006 г. печели конкурса "Електролит" за най-добър разказ, както и през декември конкурса "Новите" за най-добър дебютен ръкопис на издателство "Темплум".

Ръкописът е издаден в дебютната му книга "Люде, на които не им се отваря парашутът". В Македония тиражът и допечатката към него са изчерпани за около две седмици.

На 22 май 2008 г. в Журналистическия факултет на СУ “Климент Охридски” се проведе промоцията на книгата в България, издадена на български от сдружение “Словото”.




прочети до края... | коментирай | Оценка: 4.21

Проза: Копнеж по тъгата

Публикувано - 09 06 2008 в 09:40 BG


Dimíter Ánguelov
Превод от португалски: Здравка Найденова

 

- Какво искаш да правиш, когато пораснеш? - попитах едно дете, което ми се стори малко тъжно.
- Да тъгувам.
- А знаеш ли какво е „да тъгуваш”?
- Не, още не знам.

- Тогава, как можеш да искаш, щом не знаеш какво е тъга?
- Да искаш е по-старо от да тъгуваш.
- Точно така! Ти си много мъдър за възрастта си, но нищо…
- Един ден, ако ако е рекъл господ, ще бъда още по-мъдър.





прочети до края... | 3 коментара | Оценка: 4.8
26 публикации в тази секция (6 страници, 5 на страница)

Избери страница


Нови Книги





Коментари

Последни 30

Ние във Facebook

Трудното Списание

Кой е Тук


Добре Дошли в TWS

Прякор

Тайна дума

(Регистрация)



Членове:
Последен: mayki
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 21739

Посетители:
Анонимни: 23
Регистрирани: 0
Всичко: 23