Затвори Премести
Публикуване на Коментар

Re: Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес
от Стела Стоянова в 28 07 2010 в 12:28 BG

Който и да е бил автора, мисля, че не познава Божиите мисли за нас. Просто излива своето преогорчение от съдбата си, от заобикалящия го свят. Понеже Бог не гледа на хората като парцалени кукли. Ако и да сме прах в краката Му, всеки един от нас е под специалното Му внимание още от зачатието (Еремия 1:5
Преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш из утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите.
Йов 10:9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Псалми 139:13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 Ако бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.)

Но това което е ценното тук е, че в страданието идва понякога помъдряването. А в човешката слабост може да се види Божията сила, понеже ако не попаднеш в безнадеждна за своите сили ситуация, няма как да призовеш и да пожелаеш Божията сила, която винаги е готова да се отзове на копнеещото сърце. Ето един пример за това:

http://vbox7.com/play:34a6c4a4

http://boji-dar.info/m/articles/view/Среща%20с%20%20Ник%20Вуичич


Вашето Име: Неизвестен [ Нов Потребител ]

Тематика:


Коментар:

Разрешен е HTML:


[ Назад ]