Освен да задоволява своите биологични и битови нужди и да препуска след своитеинстинкти и страсти, човек има нужда и от нещо друго - от въодушевление и вдъхновение. Понякога той силно се нуждае от онази чувствена екзалтация и от онази еуфория, които го откъсват от земната реалност, повдигат го някак си от земята и го пренасят в селенията на Духа. Така той се зарежда с оптимизъм и радост и става способен да извърши и невъзможното, да твори чудеса. А за всичко това на земята отговарят главно две планети на небето. Юпитер - покровителят на всички пътешествия и стремежи Нагоре, на вярата и стратегиите за живот, на смеха, радостта и веселието. И Нептун - владетел на океаните и моретата, на музиката и всички изкуства, на себеотрицанието и възвишените чувства, на връзката с божествената любов. И когато двете планети се застигнат на небето, от тази тяхна среща се ражда нещо ново, трайно, красиво и божествено на земята. Ражда се новата универсална матрица на човешкия Дух, на Любовта и на Щастието. А така също - и новият небесно-земен прототип на моралния Стожер, на опората Свише, на невидимият надзор Отгоре. Та съвсем скоро и за пореден път предстои човечеството да получи всичко това - на 27.05.2009 година, сряда, в 23:07 ч. лятно българско време.
Напоследък човек произвежда все повече шум: музикален, чалгаджийски, духовен и всякакъв друг, за да заглуши Природата. Лично аз отказвам да свикна с това! И ето сега се връщам от подарените ми мигове в Родопа планина - планината на Орфей. Още съм под влиянието на „Времето без време” и на място, което до голяма степен олицетворява „пътя на свободата”.
От няколко години с моя мъж се опитваме да ходим поне веднъж в годината на места, на които не сме били преди. Може би под влияние на съвета на Далай Лама?. Каква мъдрост! Като че ли като продължение на мисълта, че е по-добре да ходиш не натам, накъдето те води пътя, а да тръгнеш натам, накъдето да си прокараш собствен път. Сигурно професиите ни са променили до голяма степен светоусещането ни, защото някак без много приказки и препирни установихме маршрута на тазпролетното си пътуване. Едно пътуване през времето, или може би назад… знам ли? Но във всеки случай прекрасно и трепетно и за двама ни. Винаги съм си мислила, т.е. след вече регулярното ми ходене до Родопа, че това е планина, която носи до голяма степен духа на отминали времена. Ето няколко легенди, които лично за мен са много поетични и веднага ме изстрелват в емоционална отнесеност.
Първа легенда Родопа била дъщеря на река Стримон (Струма) и Понтос (Черно море), или Талеса (морето).
На 20.03.2009 година, петък, в 13:43 часа, ще настъпи поредната астрономична пролет или така нареченото пролетно равноденствие. Тогава денят и нощта отново ще се изравнят по продължителност, а Слънце, вследствие видимото си движение по еклиптиката, за пореден път ще пресече небесния екватор и ще навлезе в зодиакален знак Овен. Целият този гигантски процес ще задвижи множество по-големи и по-малки подобни процеси във всички сфери и на всички нива. Ще отпуши едно многолико задвижване навсякъде и във всичко. От съзерцателност към действие, от съпреживяване към стартиране на усилията. И в растителния, и в животинския свят, и в обществата, и сред отделните хора.