Truden Web Site Форуми -> Списания -> елементарна теория на душата
|
4 |
06 10 2008 09:06
четири минути Смисъл
http://uk.youtube.com/watch?v=SYnTHnDtxt0
Подател: zbslck 0 Коментара (Вашия Коментар) |
Trackbacks (0) Permalink
|
в профил |
06 10 2008 07:22
[  Настроение: Тъжно ]
от светло до тъмно вали, небето слиза до земята и вдиша последните топли следи на лятото в жълтите минзухарени пазви, коленичи пред първата срещната локва, целува с пръсти лицето и, докосва с устни небени ъгълчето, дето свита на мокро кълбенце една усмивка къта два шоколадени слънчеви лъча...отражението му синва в наситено аквамаринено докато я милва с крайчето си,очите му се разпиляват като кристалчета захар и потъват, потъват...без да се топят...а локвата...о, тя извръща лице, за да може небето да я вижда във профил
по пътя нагоре то често спира и дълго гледа как пресъхва гърба и
вали дъжд от шишарки, орехи, кестени, листа, капчици...
тази сутрин небето е бяло
Подател: zbslck 0 Коментара (Вашия Коментар) |
Trackbacks (0) Permalink
|
за хората...и още нещо |
28 09 2008 21:29
[ Настроение: Тъжно ]
когато Тошко от село Комарево получи писмото на Димитринка едно пиле запърха в рошавите му мъжки гърди отдавна немилвани ни от майка ни от любима, затърси трескаво химикал и лист, в голямата стая имаше всичко...мръсни чорапи, дочен панталон с капки блажна боя по него, вчерашния вестник, съдран на две заради мухата дето бръмчеше досадно, клечка за зъби одъвкана от едната страна и оставена за втора употреба от другата, ключодържател без ключове, кожено протмоне с два и петдесет вътре, чиния с лъжица на масата, облизани от котката...само химикал нямаше никъде...Тошко се зарови до гърди зад фризера и откри писалото, бутнато там пак от котката, седна, и замисли...също като Сульо преди два дена... и измисли това...
когато приключи с писането доволен се отдръпна назад, погледна над очилата сътвореното и му хареса, звучеше точно както си е... пък и димитринка нямаше начин да не го хареса и да не го ожали, нали беше сам самичък на света и имаше имот, и то добър...не чака повече, сгъна неравноделно и набързо писмото , пъхна го в топлия си вътрешен джоб и придържайки го с една ръка, за да не литне сякаш е птица, забърза към комаревската поща, не, не бързаше, подхвръкваше, топлото от хартийките му разперваше сърцето...мушна писмото, облиза с език линията на лепилото, целуна ръбчето и за последен път притисна собствените си думи към гърдите...сърцето му щеше да изхвръкне, разтрепера се...бавно и свещенодействено пусна плика в кутията
вървеше с наведена глава и броеше стъпките към дома,на ум сричаше думите, които трябваше да и каже щом види очите и, броеше миговете, които щяха да минат докато димитринка дойде, броеше...броеше....
пощенската кола отнесе едно съвършенно обяснение в любов на една очакваща го жена
кои сме ние тогава- сульовци... или истински
Подател: zbslck 0 Коментара (Вашия Коментар) |
Trackbacks (0) Permalink
|
за хората, баниците и още нещо |
28 09 2008 14:06
наумил си Сульо да си търси жена, седнал на удобния си дебелашки фотьойл, кръстосал крака в американски ключ и внимателно се замислил каква аджаба да е тя, и го докарал до тоя вид
Търси: Жена
Възраст: от 27 до 39 г
Височина:Няма значение
Тегло: Няма значение
Телосложение: Без значение
Образование: Без значение
Цвят на очите: Без значение
Цвят на косата: Без значение
Доход: Без значение
Да работи в сферата на: Без значение
Социално положение: Без значение
Семейно положение: Без значение
Деца: Без значение
Да иска ли деца: Без значение
Цигари: Без значение
Алкохол: Без значение
За партньора: Като общувам с нея ще ви кажа. Важното е да сме на един акъл.
ей тука вече нашия г-н Пулев се поопулил , защото сивото му взело че се разкаламбичакало и се замислил още веднъж, замислил се човечеца колко му е акъла на него та да знае когато се появи Беззначителната жена, мислил, мислил, през девет акъла в десетия търсил и накрая измислил- толкова му е колкото оная работа, пък тя била доста голяма, а така...всичко вече си било на мястото, зачакал Сульо Пулев членки и кандидатки за консервативната му нов тип либерална партия...междувременно предложил тук там я варена кокошка, я вита баница белким се окачи някоя гладна кака, ама то гладни каки вече нема, те се поохраниха я от издутите джобчета на съпрузите, я от тези на някой таксиметраджия или пък с друго се хранят каките...кой знае
Сульо, като видял, че каките не кълват на "без значение", решил да се опише с няколко думи, като хапка на шиш, и се описал ей тъй
Заглавие: да бе
Как описва себе си: достатъчно нетрадиционен, ако и ти си такава, може и да се получи нещо хубаво. Ако ли не - животът си продължава.
сега зачакал "и ти си такава", то пък взело, че се оказало, че каките станали традиционни и не отговаряли на високите сульовски стандарти...американския ключ нещо се заключил, паднало му на Пулев самочувствието, не друго, не разбирал милия, как тъй и с варена кокошка и с вита баница и без значение на външен вид и интелект и с достатъчно нетрадиционност и с предложение за нещо хубаво тия каки не го щат и това си е...
пулил се Сульо, сулил се Пулев, тежкарския му фотьойл отеснял за тесногърдието му, главата му не побирала толкоз умни и несподелени мисли вече, не псувал на глас защото бил културен, не почесвал космат корем защото от чесане му опадала косата, нищо не разбирал вече г-н Пулев, ама нищо, вервайте ми...
и тогава гениална мисъл го озарила- що да идат зян бан`цата и кокошката, кат може да си ги изяде и сам, пък и едно кило ракийца от оная дряновската ще му влезе добре, кат нещат ако щат, той нали направи партия либерал и ги покани...а така
нека им на тъпите каки дето се правят на много умни, нека си стоят гладни и да си папат париците на богаташчетата, Сульо си има бан`ца и кокошка, хем черна
и точно в тоз момент връз картата на сульовите умни помисли се появила каката, отде...че кой знае, та въпросната кака попитала наш Сульо
"извинявай, кокошката екологично чиста ли е"
Сульо се осулил
Пулев два пъти
а каката...не питайте за нея, тя била два пъти по осуленоопулена като получила отговор
"отде да знам, изядох я преди да ми каже "
и се върнала при париците дето миришат на екология отвсякъде
ей тука вече почва темата за каките
става дума за кака Pepina, описала се е така
Заглавие: кака Pepi
Как описва себе си: Освободена личност.Обичам си много двете деца,съобразявам се единствено с тях за сега.
да се чуди човек и да се мае как тъй любящата мама кака хем е освободена хем се съобразява САМО с децата си...бреййй, умно нещо сме това жените бе, знаем как да вързваме Сульовцопульовци, тъй...после кака си наумила да поиска мъж и го докарала и на сол и на пипер ей така
Търси: Мъж
Възраст: от 39 до 44 г
Височина: от 177 до 185 см
Тегло: от 79 до 85 кг
Важна ли е външността: Важна
Важен ли е интелектът: Много важен
Телосложение: Нормално
Образование: Средно-специално, Полувисше, Висше
Цвят на очите: Без значение
Цвят на косата: Без значение
Доход: Без значение
Да работи в сферата на: Без значение
Социално положение: Без значение
Семейно положение: Сам/а, Разведен/а, Вдовец/Вдовица
Деца: Без значение
Да иска ли деца: Без значение
Цигари: Без значение
Алкохол: Рядко
За партньора: Да е с весел характер, да знае какво иска от живота и как да го постигне ,да е забавен и да е коректен в отношениятя си с хората. Успял и уверен в себе си мъж.Финасово осигурен.
а така, бравос на кака, ще вземе да излезе по умна от бати,перфектен като мерки, беззначителен дали ще има очи и коса, поне знае, че търси финансово осигурен пич, дето ще и отгледа децата, ама е отметнала, че дохода е без значение, опа...издъни се кака, но бати ще гледа, че може да пуши, да пие и ще се дръпне само заради интелекта, ама то на Рерi пък какъв и е интелекта, щом търси под вола теле, пък и винаги може да го отъпи ако не и харесва тъй умен, нема глупави батета, има хитри жени...
и тъй, курдиса се кака пред телевизора и зачака Сульо да и пригласи черна кокошка, скърши стройни бедра, разкопча още копче на блузката и се занадява да и отгледат децата дето много ги обича...
то, като погледнеш какво чака Pepinka, ще си помислиш, че цял свят жени се е засилил да търси подобни либерал партии, че да си веят байраците хем свободни, хем загрижени за децата, хем настъпили с цяло стъпало нещо и го искат ама не им стиска, или им стиска ама не знаят как
е, да, ама Сульо си изеде бан`цата сам, а кака остана на сухо и със сухото убеждение, че мъжете са тъпи и не разбират от любов, ама хич
ега ти живота, една либерална партия да имаме и да не се включим в нея
Подател: zbslck 0 Коментара (Вашия Коментар) |
Trackbacks (0) Permalink
|
възел |
20 09 2008 12:49
[ Настроение: Тъжно ]
има три неща, които не зная какво означават
любов
щастие
омраза
зная, че се преливат като скачени съдове
няма как да начертая схема но тя би изглеждала по следния начин
любовта прелива в щастие, щастието, каквото и да означава, изтича в две посоки-любов и омраза, в зависимост от условията при които се съхранява и в зависимост от това кое е по ценно за щастливия човек-любовта или омразата
от омразата флуидите му се пръсват в посока, която не разбирам,но разбирам, че така изтича и изчезва... до безкрайност
от любовта се връща в щастието и така циркулира...до безкрайност
в този свят това се нарича "ценностна система"
удивена съм от факта колко много хора достигат до омразата наричайки я "щастие"
още по удивена съм от това ,колко хора тръгват от нея наричайки я "любов"
тогава...тежко и горко на първородната и живота след нея
Подател: zbslck 0 Коментара (Вашия Коментар) |
Trackbacks (0) Permalink
|
между въпросите |
17 09 2008 06:44
[ Настроение: Тъжно ]
мълчанието дава свобода да говориш, да отговаряш въпроси и задаваш отговори без получателите им да те забулват в собственото си неразбиране, недоверие, недомлъвки, в Не-то си, или в Да-то /то си е едно и също/
но мълчанието не е Злато...
тогава...можем ли да се Виждаме и Чуваме само в звуци и звукове
http://www.youtube.com/watch?v=FM1tkZhRNJA&feature=related
Подател: zbslck 0 Коментара (Вашия Коментар) |
Trackbacks (0) Permalink
|
слънчоглед, усмихващ се |
14 09 2008 12:39
[ Настроение: Тъжно ]
приплъзвам се сред листопадналите хора, толкова еднакви колкото безлични, еднакви в мислите си за скорошната вечеря със салата, ракия и по късната двулитрова бира, еднакви с модерните си бутикови дрехи, еднакви в сложните си интелигентни професии, еднакви по загар на интелекта независимо дали са ходили тази година на море или не, някой просто са си родени загорели, различно е само слънцето, високо над сградите, нищо че е същото от вчера
съвсем в началото не разбирам кого виждаме аз и слънцето, но го забелязваме почти едновременно, него...възрастен Слънчоглед със стандартно опакован червен гербер в ръка, прималява ми...от русото ли ми е това или от очите...изследвам го внимателно с поглед...възрастен, близо шейсетгодишен, маратонките му яркожълти, като сигнални лапми по асфалта, след тях дири от щастие, къси панталони, но не смешни, а по скоро странни, сякаш дълго се е гласил пред огледалото и все пак го е докарал на небрежност, тениската, с цвета на маратонките, светкащо жълто петно сред листопада от безлично едноцветие, след ръкавите дири от щастие, в ръката му букет, едно цвете, гербер, червен, след безуханието дири от щастие, стандартна процедура за стандартен случай в ръцете на нестандартен слънчоглед, разпукнал се небрежно сред обичайните изпокапали еднакви човешки листа...замята крака усмихвайки се, без да търси слънцето, без да върти очи след него, безпосочен, независим от въртенето на земята, въртенето на слънцето и въобще нечие въртене, спираловиден някак си, вперен в това, тази или този, който чака гербера, и нищо не може да отклони Слънчогледа от очакващото го щастие, питата на лицето му сияе, изведнъж спомнила си млечните семки и само тук там набръчкана от някаква по дълбока от един пръст грижа...колко дълго ще продължи живота на този шейсетгодишен цвят - два часа, два месеца, две години, възрастен ли е както сметнах в началото, има ли възраст за цвета, за слънчогледовата пита...но колкото и да му остава ще го изживее с притежателя на гербера след малко, сега, и после...жал ми е за листопадналите край него, те дори не видяха нишките след маратонките, тениската и гербера, че те дори Слънчогледа не видяха, а той разсече безличието им като шумна струя вятър и обърка посоките на поне две листа със стремителната си небрежност
има поне два часа щастие преди да увяхне
имам още толкова време да остарея, но не го искам
тогава някога ще има слънце и посоки
ще Слънчогледнея ли макар и за два часа с отпечатъците от пропуснато безпосочие
слънчоглед за два часа на шейсет
да разцъфвам ли
http://uk.youtube.com/watch?v=XqpYyo27gP0&feature=related
Подател: zbslck 0 Коментара (Вашия Коментар) |
Trackbacks (0) Permalink
|
!
