Сложно изречение- "Живеенето като живеене е свързано с готовността да загубиш всичко, но ако няма какво да губиш не означава, че спираш да живееш, а че си в готовност да те изгубят заедно с всичко, което си изгубил".

Просто изречение- "Ако нямам това, което ми е нужно,нито това, което искам, нямам какво да губя."

Следствие- "При подобно нямане винаги има какво да дадеш".

[img]
http://a4.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/548349_366915820010585_100000765096902_893381_259973819_n.jpg[/img]

В свободното си време гвоздей чака чук, както иска да може.

Защото не иска да може.

Тя е просто устроена.
Златната гъска, но без да е златна.
Понякога повече, отколкото трябва.
Друг път по малко.
Но пък "трябва" не е "нужно".
После "залепените вечно" си тръгват. Или ти ги отпращаш.
Оставаш сам.
Съвсем малко прилича на Златната гъска. И изобщо на гъска.
Започва да не ти липсва.
Тогава си самотен.
Радостта е ти за себе си.
Ако ти е останало ти.
Някъде.

Несъвършенството ни е дело на Бог.
Щом сме негов образ и подобие означава ли, че Той е несъвършен.
Липсата на вяра в себе си е част от несъвършеството, но не е липса на вяра в несъвършенството.
Какво имаме-вяра в болката.
Какво ни липсва-възможността да я пропуснем по подобие.

Бижуто на рая- вярата.
Бижуто на ада- способността да обичаш.

Изгубването се случва, за да има намиране.