Truden Web Site: Forums

Truden Web Site :: Списанието на MCbaby
Въпроси/Отговори  •  Търсене  •  Профил  •  Лични Съобщения
Списанието на MCbaby
Списанието на MCbaby

Мъдрост за всеки ден - д-р Уейн Дайър

08 09 2006 09:48

[  Настроение: Скучно ]
[ Пред ТВ-то В момента Пред ТВ-то  ]
 
1.Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва
2.Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.
3.Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.
4.Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.
5.Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.
6.Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.
7.Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?
8.Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес!
9.Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор - няма значение какво мислят околните.
10.Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.
11.Всичко в света е свързано чрез мисълта.
12.Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.
13.Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
14.Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.
15.Не се безпокой за каквото и да било - никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
16.Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.
17.Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
18.Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
19.Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.
20.Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.
21.Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.
22.Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден - със сигурност.
23.Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.
24.Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.
25.Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.
26.Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.
27.Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?
28.Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.
29.Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.
30.Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум - Вселената.
31.Каквото дадем, това ни се връща.
32.Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.
33.Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.
34.Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.
35.В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
36.Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.
37.Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.
38.Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.
39.Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
40.Причината за нашите страдания е умът ни - умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.
41.Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб.
42.Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.
43.Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло.
44.Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената.
45.Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.
46.Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.
47.Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.
48.Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива.
49.Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.
50.Откажи се от „нуждата". Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.
51.Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.
52.Интуицията е любящо напътствие.
53.Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.
54.Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.
55.Парите - също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел.
56.Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите.
57.Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб - като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение, - благополучието ще бъде твоята награда.
58.Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си."
59.Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.
60.Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец.
61.Стареенето е само заучен начин на съществуване.
62.Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.
63.Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.
64.Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие.
65.Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.
66.Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.
67.Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.
68.Бог работи с теб, а не вместо теб.
69.Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб.
70.Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.
71.Чудесата.се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.
72.Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!
73.Не искай нищо и ще получиш много.
74.Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.
75.Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук.
76.Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.
77.Изобилието идва, когато обичаме това,което правим.
78.Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.
79.Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.
80.Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното" и си позволиш да почувстваш магията на познанието.
81.Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.
82.За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.
83.Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.
84.Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.
85.Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена - особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?
86.Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.
87.Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.
88.Получаваме само онова, което желаем да приемем.
89.Създай си вътрешна хармония - така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.
90.Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.
91.Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.
92.Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си.
93.Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз" с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз" желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен.
94.Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.
95.Цялостното същество, наречено „човек", не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.
96.Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.
97.Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш.
98.В съвършената Вселена няма случайности.
99.Всички ние сме част от безкрайна Вселена.
100.Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е.
101.Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика.
102.Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.
103.Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога.
104.Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.


Image


Лятото изтече...

03 09 2006 13:02

[ Пиша В момента Пиша  ]
 
Когато ги прочетох се сетих за прекрасното лято,което прекарах.За това реших да споделя с вас тези 3 стихотворения на Петя Дубарова,заедно с няколко снимки от моята лятна ваканция!
Лятото изтече...

Лятото изтече като пееща вода.

Тежко ми е - колко много, много пих от нея.

Бели стъпки, нежни като котешка следа,

още за червената му песен пеят.

Мислите ми тръгнаха след него по света.

Може би не ще успея вече да ги върна.

В дланите ми плаче невидяна есента,

моли ме поне веднъж да я прегърна.

Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж

ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.

То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,

пак дъхът му цветен ще ме парне.


Морето се боричка...

Морето се боричка като коте

със слънцето, попило във вълните.

Как искам с този ритъм доживотен

то все да ме посреща, с дъх наситен.

Как искам все да бъде като мене -

не кротко като пролет или есен,

а лятото от своите оксижени

да дава пулс на синята му песен.

Това море за мене е светиня -

развихрено, възторжено и младо

и всяка моя болка ще угасва

пред него, щом докрай я изповядам.


Аз и морето

Безбройните разплакани черупки

докосват ме със свойта чернота,

и рачета от тъмните си дупки

проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря

и пяна във дланта ми се топи,

вибрират побелели морски пари

със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,

но тръгвам умълчана към дома

и мидите си тръгват сякаш с мене,

със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани

е сгушено соленото море.

Във сънищата мои разлюляни

то бърза да се побере.


Image Image Image Image Image Image Image Image


КРЪСТОВА ГОРА

01 09 2006 18:27

[  Настроение: Размито ]
[ Пред ТВ-то В момента Пред ТВ-то  ]
 
Между многото знайни светини по нашите земи има едно светилище, което все още търси мястото си в новата история на България, но вече е намерило мястото си в сърцата на вярващите. Името му е Кръстова гора. Оцеляла през вековете под названието Кръстов, тази светиня пази спомените за стародавен манастир, разрушен по време на Османското робство.
Поколение след поколение се предава от уста на уста, че тук в Родопа планина, мястото на побития някога кръст на върха над село Борово, мнозина вярващи са намирали лек за своите болки и утехи за многобройните си страдания.
Кръстова гора се извисява на 1545 м. над морското равнище. Поляната е дълга 500м. и е широка 300м. В този район учените търсят прочутото Дионисиево светилище, съперничело навремето на Делфийския оракул. Според други безспорното лечебно въздействие на Кръстов се дължи на гама – излъчванията, идващи от урановите залежи в недрата на Родопите. Според един магистър по богословие, тук някога е била мандрата на Бачковския манастир. Според този епископ монасите от Кръстова гора вероятно са успели да измолят от игумена на Бачковския манастир да им подари голямата Бакуриянова икона от златна сплав с вградените в нея отломки от животворния Христов кръст, за да украсят Троицкия манастир.
Има и други версии. Според една от тях иконата е била тайно изнесена от Кръстова гора, за да не бъде поругана от турските нашественици. По – късно когато същата тази опасност надвиснала и над Троицкия манастир, предвидливи монаси успели да заровят иконата с вградените в нея частици от Кръста Христов в подножието на самия връх.
От тогава са минали много години, но легендата още е жива. Християни и насила помохамеданчени българи идват на това място на Кръстов ден, палят свещи и предават на синове и внуци онова, което са слушали от своите бащи и деди. Десетилетия вече на най – високата част на поляната се извисява символът на нашата вяра – кръстът. След предаването на множество легенди и сказания за святото място, скоро започват да пристигат и първите поклонници – болни, търсещи изцеление. Сред хилядите поклонници е и княгиня Евдокия, дошла с надеждата да намери облекчение от сполетелите я болести.
В края на осемдесетте години по инициатива на местните хора се открива подписка за набиране на средства, нужни за изграждане на нов православен храм на Кръстова гора. Съградената четвърт век преди това от местните църква “Света Троица”, се оказва малка, за да побере хилядите поклонници. Десетилетия наред всяка петъчна вечер тук се отслужва всенощно бдение навън сред природата. През есента на 1995 год. новият храм е вече готов.


Image Image Image Image Image Image


Асенова крепост

01 09 2006 18:19

[  Настроение: Размито ]
[ Пред ТВ-то В момента Пред ТВ-то  ]
 
Асенова крепост се намира на 2 км южно от Асеновград, над пътя за Смолян. Разположена е в полите на живописната планина Родопи.
Тя е съществувала още по времето на Траките, но придобива стратегическо значение през Среднoвековието. Наречена e на великия Цар Иван Асен II.
Феодалният замък в крепостта, който включва кула и 2 водни резервоара са детайлно изследвани и възстановени. Единствената запазена сграда – двуетажната еднокорабна църква “Света Богородица Петричка” – е реставрирана през 1934 и 1985 г., а стенописите през 1991 г. Същата година църквата получава статут на функциониращ храм.
Тук има екскурзовод, чието работно време е от 08.00 до 17.00, от Сряда до Неделя.
Първият писмен източник, в който се споменава за Асеновата крепост е от IX век. През 1083 г. грузинецът Григорий Бакуриани, който заемал висок пост по времето на византийския император Алекси I Комнин, построява Бачковския манастир и създава неговия устав, където за пръв път се упоменава крепостта. Според този устав Асеновата крепост е стратегически форт със собствена армия, администрация и замък. Тя е била разположена на 2 км северно от селището Станимахос, граничещо с Византия. Крепостта е описвана от хроникьорите като добре укрепен красив град. През третия кръстоносен поход, предприет от Фредерик I Барбароса, най – вероятно е била превезета от кръстоносците.
Безспорно Асеновата крепост е най-добре укрепена и процъфтява при управлението на Цар Иван Асен II. След като разширява територията на България до 3 морета – Бяло море, Черно море и Адриатическо Море, той предприема мащабна строителна дейност с цел укрепване и заздравяване на крепостта в Родопите. Стените и са изградени от камъни, слепвани с бяла мазилка. Дървени решетки и масивни греди са използвани за укрепване на крепостта. Кули, най-често с правоъгълна форма, са служели за защита на лесно достъпните места. По нареждане на Цар Иван Асен II е построена църквата “Света Богородица Петричка”.
През 1410 г., след падането на България под Османско Владичество, крепостта е разрушена – резултат от гражданските борби между турските управници.
Реставрацията на Асеновата крепост започва през 1934 г. и продължава до днес.


Image Image Image Image Image


Бачковският манастир

01 09 2006 13:51

[  Настроение: Весело ]
[ Чета В момента Чета  ]
 
Край Бачково близо до Асеновград се намира един от най-старите манастири на Балканския полуостров, осъществявал взаимодействието на три култури — византийска, старогрузинска и българска. Запазените в него уникални архитектурни и художествени паметници са ценни за цялата православна култура.
Основан в 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани (Пакуриан) — велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин, манастирът се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 - 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Манастирът е запазил икона, подарена в 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир.
През 1344 г. Станимашка област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години културният живот в манастира преживява подем и се ползува от покровителството на цар Иван-Александър, който оставя богати дарения. По негово време са зазидани отворените аркади в горния и в долния етаж на манастирската костница. Той поръчва стенописите в новообразуваните ниши: внушителния портрет на самия цар Иван-Александър, на неговия патрон св. Йоан Богослов, на св.св. Константин и Елена, а в долния етаж - на по-старите ктитори-грузинци. По същото време вероятно е била престроявана църквата "Св. архангели", която според данни от археологически разкопки е строена преди XIII век. Храмовата икона "Събор на архангелите" е едно от добрите произведения на живописта от втората половина на XIV век.
Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. Съществува хипотеза, че в края на века тук е бил заточен търновският Патриарх Евтимий, а в началото на XV в. тук да работят негови ученици-книжовници продължават.
Въпреки неблагоприятните условия, през дългите векове на османско владичество Бачковският манастир успява да съхрани своя авторитет и значение. От запазените в библиотеката поменици от края на XVI и началото на XVII в. личи, че голяма част от имената на дарителите са български. Това подсказва, че манастирът остава в тясна връзка с българското население.
В края на XVI започнало обновяване на манастира, което продължило до средата на XVII век. В 1604 г. е била издигната и сегашната главна манастирска черква "Св. Богородица". Тя е строена върху основите на старата бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове.
В нея е запазен един от най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части на иконостаса: поясът на царските икони, триделният архитрав и двата реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди. Дърворезбената украса на иконостаса, изпълнена от опитен и талантлив майстор, включва първата истинска лозница с интересни орнаментални мотиви, които са третирани пространствено с изразителна пластичност.
Оригинални икони от XVII в. са запазени в празничния ред, а част от тях в царския ред са подменени през XVIII век. Според ктиторския надпис главната църква била изографисана през 1643 година. Но първоначалната живопис в наоса е била покрита със стенописи на Моско Одринчанина през XIX век. Толкова по-ценни са запазените от XVII в. стенописи в притвора. Тук са великолепните ктиторски портрети на цариградския търговец Георги и на неговия син Константин. Тези стенописи отразяват водещите тенденции в манастирското изкуство на Балканите както по стил, така и по тематика (включваща илюстрации на редки старозаветни сюжети, сцени от църковния календар, "Успение на св. Ефрем Сирин" и други). Ярката, декоративна красота на образите и композициите, свежите и чисти багри определят тяхната привлекателна сила и въздействие.
Старата трапезария се намира в запазената част на южното крило на манастира. Изградена едновременно с главната църква в самото начало на XVII в., тя представлява правоъгълно по план помещение, с полуцилиндричен свод и апсида на западната стена, където е седял игуменът. Запазена е оригиналната мраморна маса, изработена според запазения надпис в 1601 г., на която са се хранели монасите в продължение на повече от три века. През 1643 г. трапезарията е украсена със стенописи, които по художествени достойнства могат да бъдат съпоставени само с най-изтъкнати светогорски образци и по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра "Св. Атанасий" (1535).
Освен "Страшният съд" и фигурите на светци-монаси тук намираме сцени от историята на християнската църква - изображения на седемте вселенски събора, които утвърждават иконопочитанието, заклеймяват еретиците и отстояват чистотата на вярата. Тук са илюстрирани и най-поетичните текстове в религиозната литература - песнопенията в чест на Богородица, известни като "Богородичен акатист". А в свода се разгръщат клонките на "Дървото Йесеево" - родословното дърво на християнските светители. В основата му са изписани образите на антични философи и писатели: Аристотел, Сократ, Диоген и други, които се разглеждат като предтечи на християнството, а дейността им се съпоставя с дейността на библейските пророци.
От същия период в манастира са запазени забележителни произведения на приложните изкуства - великолепни църковни утвари, обковки на ръкописни книги и други, част от които днес се съхраняват в манастирския музей, а други - в църковния историко-археологически музей в София. Високите професионални постижения в тази област, специфичната филигранно-емайлова украса, използуването на сходни орнаментални и тонални решения в повечето от тези предмети дава основание да се счита, че манастирът е бил важен център на златарството през XVII-XVIII век.
Прочута е била и манастирската библиотека със своите византийски, старобългарски и дори старогрузински книги. Сред тях са например уникалният византийски музикален ръкопис - стихирар от XIII в. (пазен, както и цялата бачковска сбирка, в ръкописния отдел на Църковния историко-археологически музей), съхраняваният в Грузинската академия на науките разкошен грузински хомилиар от XIV или XV в., преписан в Петрицон (т. е. в Бачковския манастир).
През 30-те години на XX век в манастира бяха намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които с право са наречени "истинска литературна съкровищница, еднакво ценна за историка, за литургиста и патролога, както и за палеографа и филолога".
През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. Живописта в църквата "Св. архангели" (1846), която включва илюстрирана атонска (свързана с манастира "Дохиар") легенда, е изпълнена от гръцки майстор.
Българското присъствие в манастира обаче продължава да бъде осезателно. Голям е броят на монасите-българи, за което свидетелствуват оставените с благодарствени надписи дарове от техните роднини и съграждани.
Ново цялостно разширение на манастира се извършва през 30-40 години на XIX в. със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известния български род в Пловдив и Одрин) - негови ктитори от 1780 до 1860 година. Сградите в южния двор на Бачковския манастир с църквата "Св. Никола" са строени през 1834 г. по времето на игумена йеромонах Ананий - българин от Сливен.
Следващият игумен - старозагорският йеромонах Матей, поканва Захарий Зограф да зографисва новопостроената църква. Изтъкнатият български живописец рисува между 1839 и 1841 г. интериора и открития притвор на църквата "Св. Никола" и аркирания свод - проход под църквата "Св. Архангели". В сцените, илюстриращи евангелските притчи (църквата "Св. Архангели"), или в "Страшният съд" Захарий Зограф пресъздава архитектурата и битовата атмосфера на българския възрожденски град, на българската възрожденска къща, като актуализира християнските предания и ги тълкува с явна социална целенасоченост. Те са пропити с жизнерадостен хумор, изразен в наивната театралност на позите и жестовете на фигурите, която напомня нравоучителните драми на българския възрожденски театър. Сред портретите на пловдивските първенци в църквата "Св. Никола" художникът изписва и своя автопортрет.
Малко по-късно друг известен живописец - Алекси Атанасов изрисува върху външната стена на Трапезарията разгъната панорама на Бачковския манастир. Тя включва образите на всички ктитори и обновители на манастира, участвуващи в религиозна процесия с чудотворната Богородична икона. Художникът представя редица параклиси и свети места в околностите на манастира, някои от които съществуват до днес.
През XIX в. Бачковският манастир е най-важният духовен център в областта, към който гравитират по-малките културни средища в неговия регион (например Горноводенският, Араповският, Кукленският манастир и др.) и откъдето се разпространяват художествените нововъдения.
В 1894 г. манастирът минава окончателно под ведомство на българската екзархия. Бачковският манастир съществува вече повече от девет века като незагасващо духовно огнище. Създадените в него културни ценности са важен дял от нашата история - като естетически върхове и като същностни явления в духовния живот на българския народ.


Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.

ОТ СЪРЦЕ СЕ РАДВАМ,ЧЕ ПОСЕТИХ ТОВА ВЪЛШЕБНО МЯСТО!

Image Image Image Image Image Image Image




Споделено от MCbaby
НАЧАЛО
Собственик:
MCbaby
Автори:
(няма)
Списание:
Всички статии
Приятели
НаЗад|НаПред
Календар
< Ноември >
1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30
Провиквалка
elan
21 01 2006 15:04
Хей, честито списание Интересни неща има тук Поздрави!
vague
23 01 2006 10:51
страхотни статиики! Да ти е честито списанието и дано радваш всички и занапред с такива хубави материали! Целувка (Kiss)
Truden
01 02 2006 17:25
Мно-о-о-го свежо Списание
Поздравления
СПИСАНИЕТО НА MCbaby
Здравейте!Това е моето списание!То е свежо,различно и забавно!Тук има за всеки по нещо!Смятам,че може да ви бъде от полза или просто да ви разсмее.ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ!И не забравяйте да се усмихвате,защото усмивката краси човека,а и никога незнаеш кой може да се влюби в нея!Бъдете ЩАСТЛИВИ и ОБИЧАНИ!
^_^MCbaby^_^
Пиши на MCbaby
Мейл адрес
Лично съобщение
MSN Messenger
Yahoo Messenger
AIM Адрес
ICQ Номер
Относно MCbaby
Регистрирация
Oct 25, 2005
Местожителство
Велико Търново
Професия
Уча в Езикова Гимназия
Интереси
всестранни
Списание
Започнато на
21 01 2006 00:32
Всичко записи
62
Възраст
1035 дни
Всичко отговори
21
Посещения
10833
RSS
RSS Feed


Powered by © phpBB :: FI Theme :: Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Затвори Премести