Славей с разкъсана гръд.
Пее кръвта.
Живот за гнездото на ястреба.

Здравейте, Мили Дечица!
Днешното продължение на приказката ще бъде за най-най-малките ми Приятели.
И за Бог, естествено.
Аз знам, че много от вас са питали майките и бащите си за Бог.
Да де... Не защото не знаете, а за да ги изпитате.
Или по-скоро да си поиграете с мама и тате на въпроси и отговори.
Хе-хе...
Много са смешни отговорите на възрастните, нали.
Колкото по-възрастен, толкова по-смешно.
„Бог, бабиното, е един мноооого стар белобрад дядо, който живее на небето”
или
„Бог, маминото, е ДУХ. Какво е Дух ли? Ми как да ти кажа... ДУХ.”
А сега де…
Ама никое добро дете не се смее (гласно) на тези обяснения.
Защото децата обичат (с голямо „О”) всички свои близки и не искат да ги наранят със смеха си.

Децата знаят какво е Бог, ама искат да си го обяснят с думички, и понеже вярват на думите на големите те винаги се обръщат към тях, когато им потрябва думичка или значение.

Ако питате мен, Мили Дечица, ще ви кажа:
Никога, ама НИКОГА не ползвайте думичка за Бог.

Вие най-добре знаете, че една игра може да има име, но никога не може да бъде разказана.
Играта трябва да се играе и едва тогава можем да я уестим.
Защото играта ни се разказва сама, докато я играем.
(Възрастните много добре го знаят и точно за това казват „Разказа ни се играта”)

Така е и с Бог.
Трябва да се приема като игра.
Ама не да казвате „Ще играем на Бог”, щото да играеш на нещо не е истинско.
Истинското е да играеш с нещо.
Да играеш на войници не е като да играеш с войници, а?
Аааааа...
Едно е да се правиш на войник, а съвсем друго е да играеш с ИСТИНСКИ войник.

Значи Бог е нещо като игра.
Играта никой не я вижда, нали?
Виждат се само тези които играят и колкото по-хубаво играят, толкова по-хубава е играта.
И колкото повече обичаме една игра, толкова по-ни е добре в нея и не ни се иска да се приберем в къщи, в тези малки стаи, пълни с глупави играчки и джунджурийки за възрастни.

Играта е най-ама НАЙ-хубавото нещо.
Така е и с Бог.
Той е НАЙ-НАЙ-НАЙ-Хубавото нещо от всички неща на този свят.
Защото е НАЙ-НАЙ-НАЙ-Хубавата игра в целия свят за всички времена.
Ама нали се разбрахме, никога да не казвате „Хайде да играем на Бог”.
Казвайте „Хайде да играем с Бог”.
Не, не!
И това не казвайте.
Само си го помислете.
Даже ако не си го помислите ще е най-добре.
Направо започвайте играта.
Как се играе ли?
Е, хайде сега...
Това не е въпрос на малко дете.
Децата не питат как да играят.

И никога повече не питайте възрастните какво е Бог.
Те не знаят, но не се сещат да попитат вас.
А и нямат време дори за най-хубавото нещо на този свят, играта.

А аз трябва да свършвам с това продължение на приказката, щото да остане малко време и за игра.

Играта продължава, Мили Дечица.

Не мога да устоя на изкушението да ви препратя към един брилянтен превод за... Вижте сами.
Аз се смях до сълзи.
Надявам се да ви е смешно и на вас

http://www.rumen.org/post-99

Едно от най-блудкавите клишета е "Всеки сам върви своя път."

Е, може някой от вас да се опита да поспори по въпроса и аз веднага ще се съглася, че може и по-блудкаво от това да има, но това е клишето, което прави всеки глупак да се чувства уникален.
Вярно е, че всеки луд с номера си и всеки глупак с мъдростта си, но ми се иска да поумувам с УМНИЦИТЕ, които се наричат Търсачи само защото така е модерно. И пърхат около светлината, търсийки светло, а като им посочиш лампичката пак тяхното си знаят - "Всеки сам върви своя път".
Един вид, не ми давай акъл, щото аз си имам достатъчно и ако ТЪРСЯ(не акъл), искам сам/а да намеря щото всеки сам си върви пътя.

Миличките...
Те не разбират, че са неопитни скиори, които някой е засилил по стръмнината и единственото, което правят е да се опитват да се опазят живи.
Ама си мислят, "ей-й как заобиколих това дърво... леле-е какъв завой направих..., е-е-е.. това се казва скок, оппп... оппп, ша падна-а-а-а... неможах... защото съм добър/а и ИЗБРАХ най-правилното решение....".

Не, не.
Те приличат на овца в стадото, дето си казва: "Ето тук ша паса. М-м-м каква хубава тревица! САМА си я намерих. Ей, елате тука бе-е-е... Оная трева там е висока и става само за крави. Вие сте овце и трябва по-къса трева да пасете. Ето аз ви я намерих. От тук, от тук, че там ще гризнете гегата..."
Интелигентна овца.

Има МНОГО умни овце.
Те не обичат думичката "овчар", щото той не пасе заедно с тях.
Овчаря за тях е нарицателно за глупак. Надут овен.
Не, не истински овен (де да беше), ами смотаняк, дето се мисли за водач.
Щото овчаря си мисли, че води стадото, а той всъщност върви след стадото.
Ама ако беше умен колкото една овца, щеше да пасе с тях, ей точно от тази (най-вкусната) трева.

Не-е...
Майтапя се (почти).
Тия УМНИТЕ не са като овцете.
Те даже са по-умни от овцете.
Те са майстори на клишето.

"Всеки е една неповторимост" гласи едно от клишетата.
И им се чудя, как не виждат, че щом всички са НЕПОВТОРИМИ, значи всички са неповторими...
А-а... искам да кажа, че са еднакви, защото ВСИЧКИ (без изключение) са НЕПОВТОРИМИ.
Щом няма изключение, значи има ЕДНАКВОСТ.

Ако не ме разбирате, заменете думичката "неповторим" с "овца".
Значи щом всички са овце, значи всички са еднакви (овце).
ОК, сега вече може да кажете НЕПОВТОРИМИ... овце.
Е, няма да се обиждаме сега.
Аре кажете НЕПОВТОРИМИ човеци.

Ааааа... Ама "неповторим" е прилагателно, за нещо дето не се повтаря.

Еееее... Ама трябва да кажете кое не се повтаря.
Всички ИСКАТ, всички ядат, всички ползват тоалетната, всички се радват, всички тъжат, всички са от плът, всички живеят заедно, всички...
Бе к'во толкова има да изреждам.
Каквото кажете за едната "неповторимост", може да го кажете и за друга "неповторимост".
Та, няма как една овца да е УНИКАЛНА.
Нито човека може да е УНИКАЛЕН.
Затова и човек не търпи уникалността.

Най-добрия пример за такава нетърпимост е Исус.

От де накъде той ша са прави равен на Бога.
И к'ви са тия фокуси дето ги прави в събота с помощта на дявола.
На кръста!

Някои НЕПОВТОРИМИ овце и до днес оспорват личността на Исус и смело заявяват, че Той не ни трябва, защото всеки сам върви пътя си.
Те даже не могат да се сетят, че ако не друго, Исус първи е посочил Любовта като духовна ценност.
Може и да им е чудно на някои овце, но преди Него такова нещо като Любов не е било познато в този край на цивилизования свят.
И ако днес думичката Любов не излиза от препълнените ви уста, то е благодарение на Исус, Който обаче не ви я даде за да я предъвквате (по време на паша) а за да я познаете (като гегата на овчаря).

Аааа... ама от гегата боли.
Оооо... че кой ви е казал, че от Любовта не боли?

Е-е, ама Любовта трябва да е нещо хубаво.
Хубаво де. И раждането е хубаво нещо.

Да-а, ама любовта е...

Tака овцата се опитва да оприличи Любовта и всичко ценно на онова, което всеки ден пасе.
И от къде идва тази неповторимост и накъде отива пътя, който човек върви сам?