* Френският вестник „Фигаро” в статия от 28 юни, четвъртък, озаглавена „Фалшив Сандрар с български вкус” подробно описва литературна фалшификация, която може да се сравни със сензационните измислени дневници на Хитлер, публикувани преди двайсет години в Германия. Авторът на статията смята, че фалшификацията вероятно е извършена от българина Кирил Кадийски, в момента шеф на Българския културен институт в Париж. Вестникът описва откриването на дълго издирвано произведение на един от най-известните френскоезични поети Блез Сандрар, творил през първата половина на миналия век.
"Да пишеш значи да изгориш жив, но също и да се възродиш от пепелта си."
Блез Сандрар (1887-1961)
Посвещението е по повод скандала, разразил се във френския литературен печат около откритата уж у софийски букинист неизвестна досега "първа поема" на швейцарския писател и поет Фредерик-Луи Созе, известния с литературния си псевдоним Блез Сандрар, и уж отпечатана на руски в 1907 година - "Легенда о Новгороде".
Роденият през 1947 година в Кюстендилско Кирил Кадийски ми е състудент от 1967-71 в СУ"Климент Охридски", навърташе се по онова време около редакцията на студентския вестник "Софийски университет", дето бях коректор и стилов редактор, известен бе с вакханалните си стихове от масовите рецитали в препълнената от публика аула № 65 на Университета. Бел.м., Jores.
Кадийски е нестандартен автор. Литературният критик Светлозар Жеков, автор на обемиста анкета с поета, казва за него: „Кирил Кадийски, един голям български творец, без да е получил и до днес подобаващо официално признание за творчеството си у нас, още преди години беше приет в лоното на големите световни поети на ХХ век – във френската академия „Маларме“.
Нейният председател Жан Оризе пише за Кадийски: „За мен той е най-значимият поет от своето поколение в България. Не случайно го избрахме за член-кореспондент на нашата академия „Маларме“, нареждайки го до толкова безспорни поети като албанеца Исмаил Кадаре, финландеца Пенти Холапа, румънката Ана Бландиана, руснака Андрей Вознесенски, ирландеца Шеймъс Хийни (Нобелов лауреат), ливано-сириеца Адонис и Йостен Шьостранд от Шведската академия… Кирил Кадийски е в добра компания и ние сме щастливи и горди, че той вече се числи сред нас“.
За него преди повече от 15 години Ален Боске пише: „Той е сред най-универсалните умове в своята страна днес“.
По-късно френският критик Стефан Баке добавя: „Подобно на Манделщам или на Бродски, Кадийски предлага свой модел на размисъл върху отминаващия век“.
Поезията на Кирил Кадийски е така самобитна, че трудно се определя мястото му в българската поетическа традиция. Из уикипедия.
12.06.2003. Сънувах, че говоря пред хора (между които и мои ученици: например, Даниела от 12-а клас и други с неопределено лице). И им казвам, застанал пред черната дъска в моята класна стая на втория етаж;
казвам им, че съм се отчаял да вярвам в Доброто, че Злото ни побеждава непрестанно, че сме обречени цигани-крадци заедно с изроди между българите, т.нар. мутри, да ни затрият, че мнозинството млади българи са вече с увредено съзнание за нравствеността, че фанатизираните поклонници на Аллах ще ни претопят или изтрият от земята като народ (но това последното... вече буден, едвам изплувал от съня, си го мисля).
Мисля си, че Злото е страховито наедряло, с окървавена муцуна и ни се явява с различни имена и образи, влиза- излиза в душата и дома ни, когато си пожелае, а държавата ни го подпомага това зло с низ унижения - като ни изнудва, злонамерено и изобретателно ни дебне на всяка крачка от окаяния ни живот на българи - най-унижавания етнос в днешна България, управлявана от чуждопоклонници.
Няма по-унижаван, но и повече склонен да се самоунижава етнос от нас, българите по род и език. Само който не е пожелал, само той не се е гаврил, ехидно не е издевателствал над националното ни самочувствие и чувство за справедливост.
Имената на Злото за мен, простосмъртния българин от Пловдив, са:
- собствената ни склонност да се разпиляваме, да водим щури спорове помежду си;
- църковният клир от попове-измамници; заради тия лицемери България днес си няма духовни водачи, а интелигенцията ни с редки изключения е продажна и малодушна;
- циганските банди от крадци, мародери и мързеливци-използвачи;
- голяма част от присъстващите статисти в Парламента и Правителството, която ни се надсмива, бие ни по лице: обещава майка си и баща си, а лъже и краде.
Да си във властта, когато България се разгражда, когато и последните следи от държавност се унищожават целенасочено и когато младото поколение бива зомбирано с мутренския модел на живот, с т.нар. чалга-култура и американизация в сферата на нравствеността (което значи приоритет на материалното над всичко духовно в тоя свят) - това вече е улика за престъпни намерения. И не знам как управляващите от последните двайсетина години биха обяснили низа от подлости спрямо Българската нация.
Мислел съм си наивно, че от комунизма по-лошо не може да има, а се оказа, че до 1989 година поне имаше някакъв ред, законът беше закон, колкото и бившите управници да го заобикаляха. Дали има по-голямо зло за една нация от състоянието на хаос, вандалщина и надпревара в ограбването от страна на т.нар. партиен елит!
Албер Камю (1913-1960)
Помислих си за Албер Камю****, за книгата му "Чумата", където сам себе си описва в образа на д-р Рийо - сдържания, мълчаливия, необходим с познанията си, дисциплиниран войник на Доброто д-р Рийо... Че нямам сили да бъда д-р Рийо, вече отчаяние ме обзема, Отчаянието е впило зъби в гърлото ми и ми пие кръвта.
Снощи млад палестинец-мюсюлманин се взривил в препълнен автобус на кръстовище нейде в Близкия Изток. И друг, вече доста възрастен - недоубит, водач на неизвестна до тоя момент палестинска и загрижена уж за унизените в своето отечество палестинци... освободителна организация, от болничното легло, обинтован и изранен - призовава за тотално избиване на евреите; заяви го в прав текст идиотът: избиването ще продължи в още по-големи мащаби, с още повече ярост.
Злото има тая склонност - да се облича в дрехата на праведност, вяра, грижа за света уж... Но погледни поведението му и тогава кажи кое му е праведното, като е настръхнало от гняв, самолюбие и възгордяване?!
* * *
Корана еднообразно преразказва многократно няколко подбрани сюжета от Библията, в които действащите лица са с префасонирани на арабски еврейските първоимена: Соломон станал Сюлейман, Мойсей - Муса*, Йосиф - Юсуф, Авраам - Ибрахим, Фараона става Фираун, Иисус - Иса, Мария - Мерием, пък Бог-отец се преименува в Аллах.
Например, епизодът с хвърлянето на тоягата, която - паднала на земята, се превръща в змия, го срещам дванайсети път като знак, че Аллах покровителства някой свой пратеник сред непосветените в исляма езичници. Сура 28, ает 31: "Хвърли жезъла!" И когато видя Муса жезъла си да се извива като змия...
Петата от Десетте Божи заповеди, записани в Библията, в Корана е преиначена пак вероятно с цел да подклажда непримирима злост към най-близките ти.
Библейското "Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята" Корана го предава ето как - сура 29, ает 8:
И препоръчваме Ние на всеки човек да се отнася той добре към майка си и баща си. Но не им се покорявай ти на тях, ако насилват те тебе да приписваш равноподобно на Мене нещо, за което ти не знаеш нищо. Само към Мене е вашето завръщане!
По подобен начин Комунизмът препоръчваше децата да стават доносници на властта, да доносничат като руския Павлик Морозов за своите родители.
Пред образа на Вожда и Единствената права вяра (ислямизъм, комунизъм, всякакъв вид фанатизъм, всякакъв вид надменност в нравствеността)... пред невежествено и упорито в грандоманията си лице на Върховния суверен на света синовното чувство може да бъде потъпкано от правоверния млад и нахъсан да убива фанатик.
Какво е това, ако не кощунство!? За такива случаи българската поговорка казва "Отглеждал съм змия в пазвата си" или "Храни куче, да те лае".
Пратениците на Аллах неизменно предават своя народ, както българските комунисти предадоха България, отритнаха македонските ни българи-събратя, отрекоха се от своята национална длъжност заради интересите на Световната руска империя на Балканите.
Излиза, че фанатикът, така любим на Аллах, е всъщност завършеният предател, доносник, враг на собственото си семейство, род и родина.
Най-лъжливия вестник комунистите наричаха "Правда", което ще рече на български Истина; най-злостния религиозен догматизъм назовават и досега Добродетел (при исляма).
"Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" внушава именно тоя тип потъпкване на човешкото достойнство, като с кърваво насилие се търси преклонение, почит, коленичене пред фанатичната представа за Вяра, за някакъв особен, уж висш тип нечовешка (може би - вселенска, дошла откъм бездните на Галактиката) справедливост. Ала как насила ще принудиш да те заобичат?!
13.06.2003. Сура 29, ает 64: И животът на този свят е само игра и забава...
Откровен подтик за непримирима война ли е или е мъдрост казаното в сура 69: А онези, които водят джихад за Нас, Ние непременно ще ги поведем по Нашия път. Наистина Аллах е с добродетелните.
Ще записвам добрите (според мене) послания от Корана! Сура 31, ает 17: ...понасяй търпеливо онова, което ти се случи... Из ает 18: Не отвръщай ти лице от хората с презрение и по Земята не стъпвай горделиво... Ает 19 от същата сура: Когато ходиш, върви естествено и гласа си понижавай. И не забравяй, че най-грозен сред всички гласове е гласът на магарето.
* * *
Интересно, какво съдържат ония сури, които Ванга препоръчала да разчете (да разкодира) ливанският журналист - сурите от ІХ до ХІІ включително.
Деветата сура е назована Покаянието. Ает 29: Воювайте с онези от удостоените с Книги, които не вярват в Аллах и Съдния ден... Аети 30-31: Казват евреите: "Юзеир е синът на Аллах". Но казват пък християните: "Месията е синът на Аллах". (...) Отвърнаха се първите от Аллах и приеха за свой илях книжниците свои, а вторите пък - монасите свои и Месията, син на Мерием. Всъщност на всички тях им беше повелено да се покоряват само на един единствен Господар.
Десетата сура се казва Юнус**. И тъй, сура 10, ает 47: Свой пейгамбер*** има си всеки народ... И после, в ает 49: ...всеки народ има си край, който начертан предварително е...
Ает 99 обаче казва: Но ако все пак беше пожелал твоят Господар, в Него без съмнение щяха да повярват всички, които са на Земята. Щом като е така, ти насилваш ли хората да повярват в Аллах?
Основният проблем, който Исляма, в Средните векове - Католицизма, както и изобщо всяка тоталитарна власт... не може да реши, е как да подчини човешкия дух. Заплашвайки тялото и душата, религията в безсилието си понякога посяга към фанатизма и така се превръща в отрицание на истините, които твърди за Бога.
Защо влечението към Аллах или която и друга алегория на Свръх-Аза... да не е според свободната воля на самия човек?! Точно в последния дотук цитат от Корана, мисля, за тая свобода на избора се настоява. Т.е. има по-дълбок пласт, където "Аллах на мюсюлманина" не ми се представя познатия до болка зловещ тиранин, а ми се представя внимателен, угрижен като роден баща, истински Отец на човечеството.
Именно по тоя въпрос - за избора и волята - си струва да се обсъжда и спори с ислямистите-фанатици.
Единайсетата сура е озаглавена Худ и разказва легендата за Нух (библейския Ной), който е обявен за пейгамбер (за пророк) на своя народ, но малцина му повярвали, т.е. приели да се подчиняват на Аллах. Между обречените за унищожение е и синът на въпросния Нух; Нух се моли на Аллах за сина си, обаче ето какъв хубав отговор от висшата инстанция получава...
Повели тогава Аллах: "Хей, Нух, в никакъв случай не беше той от твоето семейство, защото неправедни вършеше дела. (...) Аз те съветвам да не приличаш на невежите".
Чудна работа! Да отритнеш сина си, когато е изпаднал в беда, когато е изпаднал в заблуда... вместо именно в такъв момент да си до него? И това отхвърляне на отческото (на родителската грижовност) ни се представя за връх на Добродетелта?!
* Пък ние, българите, си имаме във фолклора Муса Кеседжия...
** Един от пророците според Исляма.
*** Пророк.
**** ...Първата крачка на разума е да различи вярното от невярното. При това, щом мисълта се обърне към себе си, тя най-напред открива противоречие. Излишно е тук да се стремим да бъдем убедителни.
От векове насам никой не е доказал това по ясно и по-красиво от Аристотел:
"Често осмиваната последица от тези мнения е, че те се самоунищожават. Защото, твърдейки, че всичко е вярно, ние утвърждаваме верността на противоположното твърдение и вследствие на това погрешността на собствената си теза (тъй като противоположното твърдение отрича нейната истинност). Ако пък се каже, че всичко е невярно, това твърдение също ще бъде невярно. Ако обявим, че единствено противоположността на нашето твърдение е невярна или че само то не е невярно, въпреки това ще бъдем принудени да приемем безкрайно число верни и неверни съждения. Защото този, който изрича истинно твърдение, в същото време заявява, че то е вярно, и тъй нататък, до безконечност."...
11.06.2003.Наказание от Аллах очаква този, който, след като е повярвал в Аллах, отрекъл се е той от Него - сура 16, ает 106, началото. По-нататък, сура 16, ает 125: А ти призовавай ги тях по Пътя на твоя Господар с мъдрост и наставления добри и в спор влизай ти с тях по най-добронамерен начин...
Деленето на хората не по нрава и делата им, а по това - на Аллах ли се кланят, е чиста проба промяна на мерната система за нравственото. Излиза, че нравствен е кланящият се пред Аллах, а другите не са нравствени, понеже не се кланят на Аллах.
И боят се от Неговия гняв. Защото наистина страшен е гневът на Аллах - сура 17, ает 57, краят.
Аллах е крайно, болезнено недоверчив към човека. Ако изпитваше любов, не би непрестанно плашил простосмъртния човек с гневни заповеди и разочароваща подозрителност, която не възвисява*, а унижава човешкото същество.
Тоя Бог е присвоил правото да диктува върховната си воля, да издевателства, да настоява - и всичко то е непоносимо, ако човек има у себе си поне капка свободолюбие.
Реакцията на Аллах е знак, че Той е отхвърленият, Той е губещият, ако бъде преценяван спокойно и уравновесено.
Пак ще повторя: първоначално, преди още да бях прочел и един ред от Корана, за първи път имах усещането, че тоя текст, тая Велика книга се страхува от мене, като мишле се гуши и се крие от трезвия непредубеден прочит.
Големите злодеи, чудовищните изверги на света следват именно такава груба, напориста, злостна настойчивост да бъдат... почитани. В почитта обаче има доза Любов; а за да обикнеш тоя изверг, би трябвало да си готов изобщо да изгубиш уважение към себе си.
* * *
Тая сутрин, веднага след първия учебен час новият приятел на Re. ми направи проверка по джиесема: продиктува ми цифрите на телефона, за да се увери, пък рече сетне, че му дали грешен номер. Слухтеше да разбере по страничните шумове в класната стая... откъде говоря. Ама че нещастник!
Казах това на колежката Лилия С. и тя потвърди, всъщност надхвърли представите ми за тоя шперплатов образ: "И аз й казах, че това е болестно състояние у него, че е маниакално ревнив и непрекъснато я следи и души на всеки петнайсет минути около нея".
"Е - казах, - получила е това, което си е пожелала. Въобще не я съжалявам, но се чудя дали да не му дам един урок на това нищожество. Просто сам ми се навира в ръцете и ще го накарам сам да си говори от нерви." "Недей! - усмихва се Лилия. - Заради нея го остави на мира."
* * *
Аллах като образна представа някак ми се покрива с образа на онова духовно мишле, дето минира около лъчезарната жизнелюбива доскоро Re. Ето го тоя страхливец Аллах какви закани сипе...
Сура 17, аети 59-60: И нищо не ни спира Нас да изпратим знамения освен това, че отхвърлиха ги тези знамения народите предишни (...) Изпращаме знаменията само за предупреждение. Нали казали ти бяхме Ние: "Сграбчил е здраво в десницата си хората Твоят Господар (...) Заплашваме ги Ние тях, но с това постигаме само още по-голямо непокорство сред тях.
Че какво друго освен непокорство го очаква натрапника! Великолепен е простосмъртният човек именно с непреклонната си и противоречива греховна природа. Ако оковат и духа му, какво остава от човека? - една жалка дрипа. Е, има защо да се тресат от ярост отхвърлените натрапници над Духа.
Това тресене от ярост е нашата награда, че не сме се поддали на натиска и тъпото манипулиране от жалък лъжец, от оня, който е окрал Стария завет от Библията, но не е успял да окраде чара и жизнерадостната струя под строгия библейски тон.
Каквото и да прави Аллах (Богът-отец), то е красноречиво изречено в самия Коран, то е... само за да бъдете достойни вие** за Неговото благоволение. Наистина безкрайно милостив е Той към вас (към нас) - сура 17, ает 66.
На това отговор може да бъде само ироничното: "Леле, какви претенции, каква назидателност ни сполетя!"
За да не остане капка съмнение, че насрещу ни е маниакален тип съзнание, в следващите три аета - 67, 68, 69, идат ей такива откровения:
Когато пък (...) сполети ви вас беда, ще ви напуснат и ще си отидат всички онези, на които кланяхте се вие, но не и Той. А когато пък избави Той от бедата (...) , пак ще се отвърнете***. Наистина, неблагодарен е човекът. Но можете ли да бъдете сигурни вие, че (...) няма да ви запрати Той вдън земя или че няма да изсипе върху главите ви дъжд от камъни? И после закрилник за себе си няма да можете да намерите вие.
"Аз-аз-аз..." Толкова настойчивост наистина заслужава снизхождение, дори съчувствието ни, че до такава степен Някой е обзет от собствените си бесове. Чета нататък Корана с нарастващо любопитство. Парадоксално е как зад толкова яростни закани се очертава все по-ясно образът на мишлето.
* * *
Оня натрапник от тая сутрин преди малко пак се обади по джиесема ми, търсеше "Мишо"... Ами че за мишлето тъкмо говоря. Рекох на господина да пита онова, което го измъчва, а той - притеснен, взе да ми обяснява как търсел някой си Мишо, работник от служба "Чистота", който живеел на улица "Славейков", и прочие, но може би ще да съм купил от въпросния Мишо джиесема си (машинката), с една реч, хептен оплете конците.
* * *
Странности... Сура 26, ает 224: И поетите, следват ги тях само заблудените. Ает 225: Нима не виждаш ти как бродят те безумни из всяка долина. Ает 226: И разказват за неща, които в действителност не са вършили.
Сура 27, ает 20: И погледна той към птиците и рече: "Но защо не виждам тука аз дъждовничето? Или то отсъства?
Ает 21: Аз ще го накажа с голямо наказание сега или ще трябва то да ми изтъкне уважителна причина, или ще трябва аз да го убия!"
Дъждовничето е доносник, който се подмазва на същия тоя Сюлейман; сура 27, ает 22: "...Научих аз нещо, което ти не знаеш"... И съобщава за народ, управляван от жена, който народ не се кланя на Аллах, а на слънцето. От тоя народ впоследствие една част ще бъде "опитомена", а мнозинството му избито от мюсюлманите, т.е. от "правоверните слуги на Аллах".
Дотук, стр. 384-та от общо 603 страници, Корана ми се представя като книга-оръжие за покоряване - непременно чрез изобретателна жестокост, граничеща със садизъм - на племена и народи, неподчинени на воинстващия ислям. Огън, разрушения, смърт, катаклизми вещаят пратениците от страна на "най-благодетелния и най-съвършен" бог на планетата. На подчинилите се пък им обещават скучно и сладко мързелуване под дебели сенки в Отвъдното.
Непрестанно се напомня, че Аллах всичко вижда, всичко чува, денонощно слухти и дебне, та няма как "неверниците" да избягнат жестоката Му присъда: изгаряне на пламтяща жарава и заливане с вряла вода...
Внушението е, че извън исляма всичко живо между човеците е подло, мръсно, провалено, обречено да бъде изклано до крак или просто цели народи да бъдат издавени, засипани от скалите, изтрити от лицето на Земята.
* * *
Четох днес на осмокласниците успоредно историята на Йосиф (в исляма Юсуф назован) и неговите лоши братя - от Корана (сухо и скучно предадена) и от Стария завет на Библията (представена в стила на "Приказките на Шехеразада" - пълнокръвно, сочно, с изящен език и образи многозначни).
Три мюсюлманчета имам в тоя VІІІ-в клас. Стори ми се, бяха озадачени. Но не съм казал дума за Корана, в никакъв случай и не бих говорил лошо; рекох и подчертах добре да го чуят всички, че е една от великите книги на човечеството... Оставих сами да си правят изводите.
* * *
Смъртна печал ме обхваща, като си помисля какво множество човешки същества свято вярват в тая изкривена и злостна представа за нравственото. Защото Корана, струва ми се, а възможно е и да се заблуждавам - но според моя стил мислене, според жизнения ми опит и опита ми на професионален читател и тълкувател на текстове вече над четирийсет години... та въпросната Книга в българския й превод съответства плътно на определението за ерес.
Ерес - вероотстъпничество от човеколюбието, отклонение от нормите за добродетелен живот.
Добрите неща от Библията, заимствани калпаво от Корана, както ми се представя в българския му превод, виждам употребени за прикритие на жестокостта и унижението като подход спрямо човека. Или най-после решително ще се наложи да призная, че нищо не разбирам от книги.
*** Адът на всеки натрапник е страхът, че ще бъде изоставен моментално, щом жертвата му се осъзнае и хукне да се спасява по-далеч от неговите лицемерни "грижи". Бел.м., Jores.
* Хълмът на Пъкъла или Дяволският хълм - най-високият сред седемте хълма на Пловдив, върху чието теме в древността имало езически Храм на дриадите (горски нимфи, обожествявани от местните тракийски племена). Бел.м., Jores.
Като структура дотук, до сура 8, а може би и изцяло... Корана е аморфен текст с реминисценции и заемки от Стария и Новия завет, само че подчинени на идеологически конкретна програма, обслужваща интересите на част от човечеството срещу огромната маса човешки същества на планетата.
Не съм убеден, че обикновеният мюсюлманин е лош човек от гледна точка на човеколюбието. Ислямизмът обаче непрекъснато му внушава, че него, мюсюлманина, го дебнат врагове, както нас ни манипулираха от ранно детство с марксизма-ленинизма.
Ето например какво съветва сура 8, в ает 39: Водете битки с тях, докато не изчезне от Земята всеки смут и раздор, докато не победи изцяло Вярата на Аллах.
А иначе от най-различни, и то високи... трибуни чуваме, че ислямът е миролюбива и човеколюбива религия!
Заменим ли "Аллах" с "Маркс-Ленин-Сталин", озоваваме се пред т.нар. перманентни революции и войни в името на Комунизма - както ни уверяваха, най-съвършеното учение под слънцето на милиционеросоциализма, който проектираше световна хармония, превръщайки планетата Земя в Съюз на световните социалистически републики със съответните концлагери за неверници и изобщо за мислещи със собствения си ум същества.
Неверникът* е най-лошата сред всички земни твари в подножието на Аллах, защото не вярват те в Аллах - убеждава правоверния сура 8 в ает 55.
От мекошавост или от криворазбрано чувство за дипломация разкодирането на заложените в Корана (а и в Стария завет) злини се отлага, премълчава се огромната вреда, която нанася тая Философия на насилието.
От средата на ХХ век ислямът привлича под своите знамена огромни множества бедни, унижени и недоволни от своето състояние хора.
Вместо към преките виновници за унижението, тяхната енергия ловко се насочва към друговереца, изобщо към човека от друга нация, от друга раса и с различен манталитет. Този "различен човек" не може да бъде друго, нашепва страстно Великата книга за милиард и половина поклонници, освен богохулник, мерзавец, при всички случаи това е неверник, което ще рече - в стила на тия послания - най-злостен враг.
Именно врагът, според Корана, най-силно гневи Бога, следователно врагът на Бога трябва да бъде унищожен или подчинен и унижаван до умопобъркване и по всякакъв начин - с насилие, с душевни издевателства, с ритуални показни убийства (клане, т.е. отделяне на главата от трупа пред очите на човешкото множество), за да се почувства униженият, бедстващият вярващ... божествено щастлив (?!) предан воин и слуга на своя Велик суверен.
Такива са посланията, които чета; възможно е да не съм в състояние да проумея дълбочината и мъдростта на тая Велика книга - пак ще го кажа, за да не би някой да реши, че смятам единствено своето мнение за меродавно по тоя изключително важен за човечеството проблем.
"Козел отпущения"** или крайно необходимият (за да функционира успешно тая религия) враг е осигуряващият спокойствие на потъналите в приказен разкош шейхове, аятоласи, и изобщо - благоденстваща прослойка хитреци и главорези.
Заигравайки с тях, самодоволната и самоуверена Западна политическа школа сама си създава най-жестоки врагове като Осама бин Ладен, фанатици, склонни да взривят планетата с маниакалната си омраза.
Западният гражданин или не разбира, или не желае да разбере какво зло беше реалният Комунизъм-Социализъм за няколко поколения хора "отвъд желязната завеса"*** Ние, преживелите марксисткия модел в най-пищната му форма Военния комунизъм, т.е. Болшевизма... можем, мисля си, по-ясно да усетим и заплахата от всяка, каквато и да е, тоталитарна идеология на религиозна или светска основа.
* * *
Дали Христо Ботйов, пишейки "На прощаване", е знаел тая част от ает 52 на сура 9: Нима вие очаквате от нас нещо друго освен две хубави неща - да загинем в битка или да се върнем победители?!...
* * *
Какъв тип съзнание може да роди следната заплаха!? - вж. сура 10, ает 24:
Животът на този свят подобен на вода е, която от небето изпращаме Ние. Смесват се с нея растенията по земята, които хората и животните хранят. И когато цялата Земя потъне в блясък и от пъстроцветие се разкраси, когато и стопаните й решат, че могат да вземат всичко от нея, тогава, денем или нощем връхлита я възмездието Мое и превръщаме я Ние в пожъната нива, сред която всичко изтръгнато е от корен, като че ли до вчера сред пъстроцветието свое тя не е била. Именно така Ние известяваме Нашите слова-аети на народите, които способни са да ги разберат.
Може би това е Богът-стопанин?! Творецът?! Милеещият за човеците?! Може би...
Ала как да възприема цитирания по-горе текст като послание от Бог, от висша духовна енергия? Какво творческо се крие тук за недостойния ми разум на обикновен човек, съзерцаващ религиите?!
Космическа самотност лъха от Аллах (или от Бога-отец)!
Разкъсван от съмнения, че поданиците му са нелоялни към Него, че е тайно пренебрегван или не е уважен с пълна мяра... Отмъстителен, сипещ закани, за да му се подчиняват безусловно, сякаш очакващ единствено, щом отворят уста, да му благодарят - и за хубавото, и за лошото, да му благодарят до безкрай, да не пропуснат да го назоват "най-великодушния, най-мъдрия, най-великия, най-великолепния, най-добронамерения", кажи-речи, във финала на всяка по-значителна фраза...
И ако Го сравня с жизнелюбивите, жизнерадостни богове на Олимп, Той, Негово величество ми се представя много-много-много-много нещастен в самотността си...
Не респект, не ужас - както Му се иска, а съчувствие и жал мога да изпитвам към тъй лесно ранимо, та макар и космическо съзнание.
Защо ми се представя в образ на изключително тщеславен, патологично самовлюбен зъл егоист???
Ако това действително е Извънземният разум, ние, простосмъртните, мисля си, сме далеч по-добри от тоя обладан от параноя Вселенски самотник и космически страдалец.
Корана като текст - може би поради недобрия превод на родния ми български език - далеч не е в състояние да ме възхити.
Еднотипни, повтарящи се словесни конструкции, завършващи със славословие колко велик, колко добродетелен, колко могъщ е Бог... Ами че това за моето съзнание на простосмъртен, за жизнения ми опит и като син на дърводелеца Кирил от Харманли, са все зрънца, все ярки знаци на посредствеността, Боже мой!
Хитлер, Сталин - световните главорези, антихристите на ХХ век, са копие на именно такова самовлюбено, надменно, обладано от параноя самотно същество: най-самотно точно пред скандиращите в подножието му екзалтирани множества от поклонници.
И какво излиза!
Съзирам силуета на Антихриста, същинския Сатана с претенциите, с наглата грандомания... Две от великите книги (Стария завет и неговия твърде лош преразказ Корана) са перфектното веществено доказателство и основание тоя образ да бъде запратен в Небитието като дрипа от отминала неандерталска епоха в развоя на световната цивилизация.
Фактът, че днес тоя образ влияе над съзнанието на огромно множество човешки съдби, говори колко уязвими сме пред настояващите да властват, само защото са се облекли в царски одежди и претенции.
Истината, мисля си, е опорна точка за развенчаване на големите лъжи, за манипулирането, за превръщането на живия живот в хербарий. Не що е Истина, а кому служи едно или друго тълкувание върху света - това като че ли е основният въпрос пред човечеството.
* Т.е. човекът, разполагащ със своята воля и право на личен избор.
** Изкупителна жертва (от рус.).
*** Известна фраза на Уитстън Чърчил от речта му във Фултън, Великобритания, ако се не лъжа, произнесена в самото начало на Студената война между Изтока и Запада. Който знае повече, да ме поправи!. Бел.м., Jores.
"Не оскърбявайте исляма" - гласи надписът на английски
език върху плаката от снимката.
Продължение от 08.06.2003.
Корана (като глас) гърми, изпълнен е със заповеди и заплахи, обещава радости, които не ме вълнуват - мързелуване под дебела сянка, предани жени под ръка за удоволствие единствено на плътта, тъжно еднообразие... Това решително не е щастието за мене.
Опиянява ме представата за огромния Океан от неизвестно, вълнението на страсти и настроения, препускането подир дивеча не за да го убия, а за да го видя в неговото великолепие, и така малко по-ясно себе си да проумея: защо съм такъв, какъвто съм, най-обикновен простосмъртен уж...
Дарихме те Ние с Книгата на Истината, за да можеш ти съдник да бъдеш между хората настоява сура 4, стих 105.
Християнската философия, основана върху Любовта, прокламира: лесно е да осъдиш, трудно (и много по-достойно!) е да разбереш човека отсреща.
Християнството казва: обичай човека. Ислямът казва: обичай Аллах. Как смятате, кое ще да ми е повече на сърце?!...
Сура 4, стих 110: Който злодеяние извърши (...), а после се помоли на Аллах да прости греховете му, то Аллах всеопрощаващ и закрилник за него ще бъде.
Дали това "хубавичко" послание, тая склонност да бъде толериран злодеят от най-висш за мюсюлманина авторитет... издържа каквито и да са въпроси от нравствен, от етичен характер, питам се, или нямам усет да проумея, да се докосна до божественото в тая Велика книга?
* * *
Пак ми се мярна оня образ на мишлето или къртицата, извадена на видело... Ами че тя е съвсем безпомощна, Боже мой! Силна е, кога гризе корени и настройва човеците да се мразят, говорейки от най-високо място... уж (уж - за мене, непредубедения, неграмотния в тез "тънки работи") , а то възгордяване и егоизъм.
Противопоставянето на т.нар. "правоверни" на привързаните към християнството и юдеизма, изобщо към каквато и да е различна от исляма версия на почит към представата за Бог е сърцевина на ислямската философия; именно противопоставянето на всякаква цена очевидно вълнува т.нар. "правоверен", който съди людете около себе си, понеже смята, че неговият господ му е дал тоя приоритет.
Ето как изглежда в автентичния си вид една такава препоръка на родния ми език, българския: Ей, вярващи, недейте да вземате за другар Евреите и Християните! - сура 5, стих 51.
И пак там, в същия ает (стих) две групи от милиардното множество на планетата са обявени за народ от неправедници. Но на какво основание - доколкото са споменати евреите, става дума за расистка теория, за етническа враждебност... това не се наемам да преценявам, понеже - повтарям и потретям може би, ще го казвам докрай, четейки Корана - възможно е да нямам усет за великолепието от внушения, които излъчва тая Велика книга.
* * *
Тая надвечер в новините по Радио "Свободна Европа" съобщиха, че в босненски град е изклано семейство сърби (82-годишен мъж, 79-годишната му съпруга и 52-годишният им син). Заклани били по особено изобретателен начин - няма що! - със сатър... Понеже не удовлетворили настояванията да продадат къщата си на местните мюсюлмани и да напуснат града. После въпросната къща била запалена от същите тия "правоверни" косовски албанци-мюсюлмани.
Споменавам го като най-последно по време от поредицата зверски - струва ми се, че са ритуални... - убийства чрез клане, чрез рязане на глави, извършвани през последните петнайсет-двайсет години от следващи буквално точно ислямския канон, т.е. препоръките на Стария завет в неговата актуализирана от пророка Мохамед версия - Корана.
Сура 5, стих 45: Предписахме им Ние (т.е. Аллах) в теврата* така: Душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, а възмездяват се и раните. Но който прости и откаже се от възмездие срещу милостиня, това за него е едно изкупление. А които не съдят според това, което спуснал е Аллах, именно те са несправедливи.
За какъв род "справедливост" се говори! Убийството на невинни (само защото са християни или евреи) е въведено като оправдан, препоръчителен от Висшата сила акт за овъзмездяване на сторено от някой друг зло спрямо убиеца, или заради изобщо посегателство някъде на планетата над т.нар. "правоверни".
Оттук до фанатичната "свещена" ярост лично аз, син на простосмъртни родители, не виждам разлика. Преди шест години, през лятото на 1997-ма, когато внимателно, дето се вика - с лупа в ръка, и въоръжен с куп речници, тълкувания на философи от разни епохи... проучвах текстовете на Стария завет, там, в луксозното издание на Библията от 1993 година, съм си отбелязал отстрани, върху белите полета по страниците й, че на места тия "свещени писания" са си откровен наръчник за убийства, масов терор и жестоко насилие изобщо над духа и душата на огромни човешки множества на планетата.
* * *
Вчера моят приятел афганистанецът Маруф ми посочи литография на авторитетен тълкувател върху текстовете на Корана, легендарна (както се изрази) личност в ислямския свят; та тоя уважаван човек бил казал (Маруф ми го преведе от тазгодишно книжле на арабски): "Ние взехме от Светото писание ядката, сърцевината, а останалите религии се занимават с черупките на ореха"...
С добро самочувствие е изречено, няма що! Превъзходно самочувствие на човек, докоснал се до мъдростта на Бога!
Отбелязал съм си го вече, че Старият завет се отнася за период от развоя на съвременната ни цивилизация, когато насилието се смятало за нещо обикновено, в реда на нещата, а за "личността" все още разговорите се водели най-общо. Обсъждал се е преди всичко т.нар. херой.
Омировият Ахил е от тоя тип човешко съзнание, а Хектор - предхождащ детайлизирания литературен и философски образ на модерната цивилизована личност.
Да се мерят днешните нравствени проблеми от позицията на Стария завет е все едно с ковашки клещи, чук и кирка да правиш фина мозъчна операция. Да убедиш, не да осъдиш, да обгърнеш с разбиране дори най-низшата животинска проява у човека - за това може да се обсъжда едва след Христос, след батаците на неандерталството между човеците.
Старият завет буди у мен респект преди всичко като историческо свидетелство за това откъде е тръгнала съвременната наша цивилизация.
09.06.2003. Из сура 6, аети 43-44: Очаквахме те** да Ни се покорят, поне когато ги връхлети това Наше наказание. Но закоравяха твърде много техните сърца, а и Шейтанът*** разкраси за тях онова, което те вършеха. Когато забравиха те за предупрежденията, които им бяха отправяни, изведнъж разтворихме Ние върху тях вратите на всички блага. И точно когато най-накрая възрадваха се те на така дарените им блага, сграбчихме ги Ние в десницата си нанадейно и тогава изведнъж загубиха те всичките си надежди.
За пред кого е предназначено това обяснение? Явно - за пред човек, унижен, страдащ поради чуждото благополучие. Тук гневът на Аллах, както го представя тоя текст в българския му превод, не е защото ония племена и народи са престъпили нравственото, а просто защото не са засвидетелствали преклонение пред ислямския бог. Наказанието е плод на изобретателно, злонамерено съзнание.
Струва ми се, примерът се използва, за да внесе трепетен страх у вярващия унижен страдалец, та да се почувства успокоен той пред благоденстващите: ето, значи, те са щастливи, но Моят бог ще ги накаже жестоко, понеже не са пожелали да му се покланят, докато аз се страхувам от Него и Той затова ще ме закриля и изпълва със самочувствието и гордостта на правоверен Негов слуга.
Напомня ми тая манипулация начина, по който партийните вождове говореха на редовите членове на тоталитарните закрити общества (болшевики, фашисти, комунисти, нацисти, йезуити, масони и прочие). Унижавани и самоунижаващи се пред своя вожд, те се изживяваха именно като избраници на своя бог Карл Маркс, Владимир Илич, Бенито Мусолини или Адолф Хитлер - изобщо на поредната представа за Върховенство в нравствеността.
* * *
Завчера, в събота, Маруф ми е цитирал образ от Корана (сура 6, ает 95): Аллах (...) е Този, Който разделя плода от ядката...
* * *
Жестокостите, препоръчвани от Корана, се изразяват най-често в клане:
- отделяне на главата от тялото;
- отсичане едновременно на ляв крак и дясна ръка (или десен крак и лява ръка).
Ето например сура 8, ает 9: Ще ви помогна Аз на вас с хиляда ангела, които ще вървят един след друг и по-нататък, в края на ает 12: Ще всея Аз страх в сърцата на неверниците, а вие пък незабавно сечете им главите, режете им ръцете.
Да се избиват изплашени до смърт, изпаднали в ужас човешки същества с усърдието на праведния - това съветва Аллах, ако действително това е верният превод на Корана на родния ми български език.
Кого обслужва тая жестокост?!
Масовите кланета на невинни, спящи или беззащитни хора в бедняшките селища на Алжир, в селища на Югоизточна Азия, за които гърмят напоследък световните информационни агенции, са дело на мюсюлмани, уверени, че така, по тоя начин, чрез поголовна сеч над беззащитни човешки същества... служат на своя Върховен покровител от небесните селения на Правата вяра.
Подобни кланета (вероятно ритуални убийства в чест на Вярата) се вършат почти ежемесечно в Чечения, Косово и Северна Африка, Югоизточна Азия - изобщо там, където компактни маси вярващи в исляма имат нерешени проблеми при съжителството си с т.нар. "неверници".
Но как да се помогне на озверелия фанатик, след като светът е потресен от ритуалните кланета, а не забелязваме сякаш, че над всичките тия издевателства стои именно... представа за Свръхчовешки някакъв космически разум!
Договарянето между Аллах и обикновения мюсюлманин чрез посредничеството на пророка (пейгамбера - както е наричан в Корана тоя медиум) звучи като между съдия и престъпник в сура 8, озаглавена "Плячката" (вж. ает 29):
Хей, вярващи... ще прикрие Той (Аллах - бел.м.) злодеянията ви и ще опрости греховете ви. Защото Аллах е най-великодушният сред всички.
Доста откровено изречено, няма що!
Прави впечатление настойчивостта при изграждане образа на врага в съзнанието на изповядващия Исляма.
Толкова мощно, толкова настървено е това манипулиране - напомня основата, върху която се изграждаха тоталитарния тип общества. Премахнеш ли образа на врага, те просто губят енергията си, стават уязвими за логически анализ именно защото изцяло са античовешки.
Значи, върховна претенция - изобщо, такъв модел мислене - е представянето на безнравственото (убийства, насилия, физическо унищожение, кланета, палежи... накратко казано, издевателства над огромни човешки множества) като изключителна нравственост от надчовешки порядък.
http://www.vbox7.com/play:5469771d
