пробудени

пролетно

прилепи

прелитат

привечер



песни

писъци

притихват

прилепват

призалезно



притурват

полъх

последен от

преспата сняг

преглътната днес

пътом от слънцето

П Т И Ц А Т А НАВА


"Състоянията на самотната птица са пет:
първото е ,че се стреми към най-високото,
второто-че не тъгува по приятели,
дори и за тези от собствения вид,
третото-че целта й е винаги небето,
четвъртото-че няма определен цвят
и петото-че пее много нежно"
Сан Хуан де ла Крус

***
състоянието
на
самотната
птицата
е
само
едно
да търси
друга
птица
само
две
могат да радват

радват се двама

***
птицата знае
че ако
в живота и
се случва чудо
в същия момент
някъде
се случва любов
но тя
не търси
връзката им

***
когато
птицата
сънува
че е
загубила
пътя
към
дома

значи
ще
умре
за да
го
намери

***
птицата
няма богове
боговете
не
могат
да я
освободят
от
болката

болката
е част
от всичко

всичкото
е част
от полета

полета
е част
от птицата
птицата
е

***
падането на птицата
не е падение
защото
птицата
няма
пиедестал

падането
е част от полета
както и издигането

и едното
и другото
птицата
прави с усмивка

***
понякога
когато птицата лети
забравя да пее

тогава
тя казва
с усмивка
на
вятъра

"пей ме
докато
съм в
ръцете ти"

***
дори
гарвана
пее нежно
там където
свършва
бялото
и
почва черното
там където
свършва
черното
и почва
бялото

там където
крилото
се
очертава
в небето
има
една
тънка линия
толкова тънка
че почти
не се вижда

но тя
прави
черното
бяло
и бялото
черно

дори гарвана
пее
кацнал
на тази
линия



***
сутрин
птицата
застава
неподвижна
и чака

когато росата
стане на капка
тя навежда глава
капката се търкулва
и
птицата я
изпива
бавно

това
е нейната
капка
чаканата
птицата
пие
от
очакването си
което
няма нищо
общо
с очакването
на
другите




***
когато пее
птицата
никога
не знае
как ще
завърши
песента
дори не знае
как ще звучи
следващия рефрен
всъщност
птицата
не знае
песента

***
птицата
не знае
какво се случва
в небето
но знае
какво се случва
във нея
ето
защо
продължава
да
търси
в
себе си

***
птицата
се затичва
по пясъка
и малко преди
да отлети
казва
на последната
стъпка
"не ме чакай
вълната
ще дойде за теб“

***
птицата знае
че
"деня
в който
спре да бяга
е деня
на пристигането и"
за това
не спира да лети

***
нощната птица
НАВА
не спи
тя влиза
в съня на
другите птици
и притихва
гледа
с едно око луната
а с другото отражението и
когато то се избистри
влиза в него
или
излиза
като совалка
между
този свят
и
онзи

***
птицата знае
че полета
има
неизчерпаемо
количество
възможни
пътища

промяната
на един път в друг
коства
на птицата
само една
усмивка




***
птицата знае
че полета
не се греши

грешки
са само
погрешните
очакванията

ето защо
птицата
очаква
в полет
поредния
напор
на вятъра

***
нощната птица
НАВА
е невидима

нощта
не може да я скрие

оперението
не може да я скрие

нощната птица
е невидима защото така е решила

***
птицата се привързва
с цялото си сърце
към полета
но
крилата
и
остават
развързани

***
птицата в полет
не знае умора
умората идва от ума
птицата няма ум
тя умее полета
неуморимо
умеенето не идва от ума
умеенето идва от сърцето

умеенето
е
мир
в
сърцето

***
птицата знае
че в песента
се разказва за нещо
което винаги е знаела
и
.
.
.
че ще го намери

че когато го намери
няма да има
къде да го сложи
защото ако го сложи
ще го усложни
и то ще се обърка в ограничението си
до такава степен
че ще разпукне ложата
където е сложено
и от това което е
ще се превърне
в това което
е било
винаги-
пак
в песен

това
кара
птицата
да
пее
още




***
птицата
пее
най-хубаво
сутрин
песента
тогава
е толкова нежна
че кара
вятъра
да пристъпва на пръсти
и да притишинява
в шепи
затихващите
шепоти
ш
ш
ш
ъ
ъ
ъ
т
.
.
.

***
нощната птица НАВА знае
че както песента и в един миг
може да бъде навсякъде
така и полета и може
да се разпреде
да се разсуче
да се развърже
от безбройните
лъкатушения
и тя
да бъде
в един и същи миг
навсякъде

колко
нежнобезкраен
полет

***
птицата знае
че в една друга вселена
гравитацията е по-силна
за това
пери криле
в тази вселена
и се радва
на полета
защото
в
другата вселена
радостта
може
и
да не се
степенува



***
птицата знае формулата
^p^q ~ h
която означава
че наблюдаващият влияе на наблюдаваното чрез наблюдението
за това
птицата
наблюдава
но когато се умори
започва да пее
тогава песента
на птицата
променя
този
който
я слуша

***
птицата вярва
на този вятър
за всеки предишен
и всеки следващ повей
тя няма перо
едното е загубено
а другото
още напъпва
затова
този полет
е за този размах
в този вятър

***
птицата знае
че там където
хоризонта свършва
полета
се обръща навътре
и се прибира
при сърцето

***
тъмнината не пречи
на птицата да пее
за песента
тъмното
е като
светлото
защото
в нея
се разказва
само за
едно нещо

***
птицата
диша
през очите

птицата
вижда
през
дъха
когато
дъха
и
очите
са пълни
птицата
пее

това
тя нарича
ВИЖДИШАНЕ

***
дори при насрещен вятър
птицата запазва нежноста на полета
спира да диша
и се мушва в дълбокото
с отворени очи
вятъра се взира в тях
и
им прави път
нежно
о
о
о
.
.
.





***
птицата знае
че всичко което е видимо за нея
за небето е невидимо
защото то е само в себе си
за това пее
така прави
обичта видима
за
малко
през себе си
на небето
проблясва искра
невидима
радост

***
птицата композира в полет
после прикаца
и пее нежно
когато се увери
че песента звучи добре
се издига бавно
и запява
нежнисимо
от небето
се отронват
като
снежинки
звуци


***
"птицата се наслаждава на полета"
казва мравката
понесла една сладка стафида
мравката ще се насити
от сладкото на стафидата
а птицата...
насладата от полета
не е от засищането
а това
да уловиш вятъра
когато е различен
и да се случиш
в тази разлика

***
птицата
умее
да
забравя
спомена
сполетява
птицата
и
тя
поляга
сплотена
с
полето



***
птицата
гледа
в далечината
но сърцето
и се случва
в дълбочината
на
размаха


***
птицата няма отговори
въпросите ги задава вятъра
постоянството на полета
идва от
непостоянството
да
нямаш
отговори
при
толкова
много въпроси

***
птицата владее постоянството на хоризонта
и става точка
от линията
тогава
когато
линията започне да губи очертания

***
полет-
глината
помни
въздуха
между
пръстите
МУ

***
птиците
също
плачат
вечер
със
сълзи
на кея спрели
сред
прибоя
на
клепачите

само
вятъра
знае

***
когато птицата е решила
няма "вече"
има
само "сега"

птицата
взема решение
като го
потвърждава
сега
наведнъж
като полета


"ако ме искаш..."
птицата иска
това я прави свободна
ако нея я искат
това я прави щастлива
така птицата кръжи наоколо
за да вниже свободата в щастието
и да
я
жертва

***
"покажи на потъващата лодка
пътя към дома"

птиците
не избират
посоките
дома
е тяхната
посока





***
птицата знае
че
копнежа към небето
е копнеж
за полет

полета
няма начало
няма и край
защото се случва
в небето
където
"има пътища
но няма следи"

ако загуби копнежа
губи и полета

***
птицата знае
че може да се лети
с едно крило
винаги ще се намери
някой който ще се
долепи до теб
разтворил
другото


***
птицата
знае закона на вятъра
ако подложи вътрешната страна на крилото
се издига
ако подложи външната
се снижава
ако подложиш гърбе-надолу
ако положиш сърце-нагоре
толкова нагоре
където закона на вятъра
не е в сила
остава
само
закона
на
сърцето

само
птицата
знае

***
нямаме време
нямаме кога

птицата се обръща назад
и не вижда нищо
но може да повтори
полета с всичките му грешки
защото те са
решение
на
размаха и
и
вятъра

нямаме време
но имаме кога

***
ако смъртта
е капана с отрова
полета
е това
което разнася отровата
по жилите на небето
далеч
към хоризонта
ТЯ Е ЖИВА

***
птицата знае
че удоволствието от полета
не е само в посоката
той е навсякъде
той е въздуха

птицата променя
посоките
на въздуха

удоволствието идва
от това
да правиш капчица вятър във вятъра
без посока

***
когато лети
птицата прощава
прощава на
земята която
я притегля
когато прощава
птицата обича
птицата обича земята
като лети
за това лети
за да
обича

***
"от какво бягаш"
този въпрос към полета
е
излишен

от въздуха
не може да се избяга
птицата знае това
и прибира крака

***
летенето е най-плавното нещо
защото въздуха
облетява
сам себе си
вътре
в
кухото
на
перото

***
горе
където
въздуха
е рядък
не може
да се изобрети
нищо
птицата знае това
тогава
тежестта
е
най-тежкото нещо

***
"живях достатъчно"
казва шапката
"колко много побрах"
в летенето
достатъчното
не е във високото
а в един размах
малко
преди земята

***
какво може да вземе
птицата
от въздуха
ако протегне
към него
нищо
полета
не се взема
той и се дава

***
какво означава
за птиците
да са
заедно
във въздуха
просто
да са във въздуха

***
рай на земята
как се прави
рай във въздуха
където вятъра
отнася
всичко
необходимо
за рая



***
"вярата е семето на всяко чудо"
чудото на полета
не е в това да повярваш
а да
не повярваш
във вървенето

***
дъжда спря
аз не бих спрял
точно на това място
полета
винаги
продължава
още малко
още малко
дори
и
с
прибрани крила


***
сърце
колкото юмрук
юмруците
не стават за летене
с тях ковем
крилата си
за да
прелетим
до
покрива
на
своята
ковачница

***
птицата
има хоризонти
един от тях
става за летене
избрания

***
чупливостта на кристала не е слабост
а елегантност
вятъра може да прекърши крило
ако се завихри
вихъра
е вятър
поел
обратно на течението

***
вечер птиците прикацат
дефицит на родопсин
вечер хората се прибират
дефицит
на
дефиниция
за прикацане

***
къде е мястото
на птицата
сред обществото от птици
ако вятъра
е избрал специално място за нея
значи
мястото и е сред
обществото от ветрове
там няма място
има критично време
за разбирането
че нямаш място

***
една разорена птица
в разораната нива
с разранени крила
беше разрешила
на вятъра
да разроши
разпера и...

копринената
ципа от небе
се скъса





***
птиците летят назад
властта над вятъра е илюзия
влагата в очите им е от него
власта над влагата
е илюзия

***
птицата не избира
избора е борба
избора е война
в която се екзекутира съмнението
птицата търси
когато търси
птицата избира-
без капка кръв

***
птицата знае
че
Глада събира в тесни пространства
стеснява отвътре
Глада е ада
кладата която е запалена
от Глада
се пада в ада
падането е от Глада
но
Глада търси олтара
и
пред олтар се пада

AD-
събиране
от едно в същото

птицата не гладува

***
"почти мистично"
така
казват
за
полета
и
но
птицата
не
вижда
отгоре
тя
вижда
отвътре












***
дъгата
в
живота
на
птицата
се
случва
само
веднъж
тя
минава
над
нея

***
пространството
от
О
до
Е
е неизмеримо
ето
защо
птицата
прелита
над
И
и
А



***
тъгата
прави
дълги
пътищата
до дома
птицата
знае
това
и
понякога
се
губи

***
когато
песента
на
птицата
стане
видима
света
утихва
и
става
невидим




***
понякога
птицата
преглъща
песента
с
това
се
храни

***
птицата
знае
че
когато
чашата
е
празна
винаги
може
да
бъде
напълнена
с
това
което
не пълни
а
прелива




***
когато
иска
да
каже
нещо
птицата
не
говори
в
началото
никога
не
е
било
словото

***
последен
прелет
на
север

птицата
знае
това
и
заличава
следите
си


***
И рече Бог:
„да има твърд посред водата... И създаде Бог... Твърдта Бог нарече небе.“ /Битие 1:6, 7,8 /

понякога
небето
е
най-твърдото
нещо
полета
тогава
е
най-трудното
нещо

***
прелетните птици
летят на север
нощем
по
една
изгубена
магистрала








***
дали
да
полети
наляво
или
надясно
нагоре
или
надолу
решението
вече е
взето
птицата
само
преглъща
съмнението

















***
птицата
няма
обятие
няма
битие
в което
да
затвори

друго
полета
се случва
в
простора
без
обвързване
без
обгръщане

***
птицата
мълчи
нежно
изпятата
песен
се
усуква
около
нея
и не се къса

***
птицата усеща
че
когато думите на песента
излизат през всичките и крайчета
тези крайчета набъбват от болка
думите се пропиват с нея
натежават
и тя натежава
става и дреха
тогава...
тогава
тази
болка
се съблича
само
през
очи

***
птицата знае
че
това което е вън е и вътре
но...
болката от вътре
е нещото
което прави
вътрешното да е вътрешно
а външното външно
тя определя вътрешното
и определяйки него
го разграничава
от другото
ако външното
е като вътрешното
то те се различават
само
по болката
от вън няма болка
вътре има
вътрето е болка
навън е всичко
което е и вътре
но без болката
ако я нямаше болката
нямаше да има вътре и вън
ако вън е било винаги
то болката е направила
вън видимо
като е начертала границата
между вън и вътре
ако болката е била винаги
то и вътре и било винаги
но и вън е било винаги
като просто не са знаели едно за друго
болката е дала познаниетo
за вътре и вън
на вън дала познанието за вътре
а на вътрето познанието за вън
това познание за вън и вътре
умножило болката на вътрето
и то започнало да се разширява
но се разширявала само болката
защото по всичко друго
външното било като вътрешното
освен по едно

при разширението на болката
външното разбрало
че няма да стане по-малко
колкото и да се разширява вътрешното
така се родила радостта
ето защо вътрешното е като външното
като това не се отнася за болката и радостта
болката е от вътрешното
а радостта от външното
но болката и радостта са всичко взети заедно
значи няма вън
няма и вътре
болката и радостта са едно и също нещо
както и
вътрешното и външното

за това
пее
птицата

***
птицата
не знае
за годишните кръгове
на дърветата
нейния дом
няма
възраст
нeбето
е



***
птицата знае
че страданието
идва
от стремежа
да задържи
вятъра
вятъра
не може
да бъде
задържан
защото
птицата
е вътре
в него
вятъра
и
птицата
са едно
и също
нещо
страданието
идва
от
съпротивата
срещу
самия
себе си




***
"да предаде усещането"
това иска птицата
когато пее

ако тя може да разказва така
че с думи
да усетите това
което чувства
тогава думите
имат смисъл
защото усещането и
чрез тях
по някакъв начин
заживява и във вас
не точно
приблизително
така ставате близки
приблизително близки
ставате Едно
доближавате се до Едното през думите
трябвало е да мине много време
от разделянето ви
до момента в който
сте намерили начин отново
да се доближите
почти
не напълно
чрез думите
ако
усетите какво чувства птицата сега
значи думите и значат
но
тя не знае много думи
как с малкото думи
които знае
да ви каже
да ви предаде усещането си

това иска птицата
това иска от малкото думи
които знае
и от тези които измисля
иска да дава усещане
но разбира
че думите и
не стигат
разбира
че в Едното
когато сте били Едно
в него
не е имало думи
за това сега
толкова и е трудно
с малко думи
да каже
това
така
че
отново
да сте
ЕДНО
ето защо
птицата
пее

***
птицата
живее
в
промеждутъци
в сплитъци
от промеждутъци
влиза
от един
промеждутък
в друг
а между
тях
пространствата
за странстване
са сраснали
промеждутъците
са пространствата
за дишане
между
две
внизвания
пред
тесните
отвори
на
промеждутъците
мъждука
светлина
това е
живеца
който
взривява
тясното
в началото
промеждутъка
и го отваря
до...следващия

птицата знае
че началото
на промеждутъка
е добро време
за умиране

***
птицата знае
че
радост
не се доставя
радост
не е достатъчна
радост
не е достъпна
радост
се достига
само
от
двама
"радвам се...
двама сме"
пее
тя




***
нощаната птица НАВА
знае
че нощта
не може
да бъде
имитарана
за това
избира
най-доброто
от нея
и
го
изпява

***
гората в която живее
нощната птица нава
е рядка
колко
по-малко
са
дърветата
толкова
по-големи
са
празните
пространства
между
думите на песента

НАВА
пее
с
малко
думи

***
дамгата
на
нощната
птицата
е
една
белязана е
с
отражението
на
луната
в
очите

***
„...тежестта, необходимостта и значимостта са три вътрешно
взаимосвързани понятия: само това, което е необходимо, има
тежест; само това, което тежи, е значимо.“
/М.Кундера/

птицата
знае че
ако допусне
да бъде необходима
ще стане тежка
и тогава
полета
ще стане
значим
но
птицата
не
оставя
знаци
в
небето

небето
е
непосилно
леко

когато
лети
птицата
променя
небето
там
където
е
най-тънката
му
извивката

така
небето
разбира
колко
е ранимо

***
птицата
затваря
една
врата
за да
отвори
друга

всички
врати
водят към небето

когато хвърляш пъпната ми връв

в потока на онзи хоризонт

и кръвта ми смесва се

със огъня на юнски залез



ориснице

още чувам твоя шепот



дъха ми вкорени се тук във вятъра

и станах аз самия вятър

роден от толкова дихания





ориснице

какво да искам повече



освен да тръгна с него

.
.
.



дъха си

птицата не мигва

когато мига влиза в очите и

за да стигне сърцето

между реалността и непостижимостта

има врата


тя е отвора в облаците

зад който синее небето



птицата гледа този театър

над кулисите


облаците тогава

са тънки парченца време

размествани от вятъра




птицата носи

и

вратата

и

ключа

в

себе си

тази нощ вятърът утихна



спря го една вишна

която застана на пътищата му

разперила цъфналите си клони във всички посоки



"спри

да износя цветовете си"

каза тя



вятърът си спомни

че прелиствайки книгите

случайно бе прочел една мисъл

"колко много цветове на вишната

колко малко плодове"



и...

спря

В тази зала на западната стена висял окачен грамаден часовник от абанос. Махалото се люлеело наляво, надясно с унило, сънно, монотонно тиктакане и колчем часът трябвало да удари, от медните дробове на часовника се изтръгвал ясен, силен, дълбок и извънмерно мелодичен звън, но с такъв особен тон и удар, че при изтичането на всеки час музикантите от оркестъра се принуждавали да спрат за момент изпълнението си и да се заслушат в звъна, а валсиращите, волю-неволю, прекъсвали танца и за миг у веселите гости се прокрадвал смут; и дордето напевният звън от часовника отеквал, най-лекоумните пребледнявали, а по-улегналите и по-сдържаните прокарвали длан по челата си, сякаш някой ги е изтръгнал от унеса и размислите им. Но щом заглъхнели отзвуците, весел смях пак заливал цялата компания; музикантите се споглеждали и се усмихвали като че на собствената си възбуда и безразсъдство и шепнешком се кълнели един другиму, че следващият звън от часовника в никакъв случай няма да извика у тях подобни чувства; а след това, щом изтечели шестдесетте минути… от часовника отново се разнасял звън и отново, както и преди, настъпвал смут, потръпване и промишления. Но вън от всичко това пиршеството било весело и пищно…

Е. А. По.

«Маската на Алената смърт»




птицата слуша

ударите на сърцето си



полета се случва във всеки удар