Струва ми се, от дълго време,
почти..още малко и.., живота ще започне.
Истинският живот.
Но винаги се е изпречвало някакво препятствие на пътя,
сурово изпитание, което е трябвало да преминем;
работа която е останало да се довърши,
време, което е нужно да се посвети,
дълг, който трябва да се заплати.
И след това ще заживеем...
В края на краищата, аз стигнах до разбирането,
че тези препятствия, са и били на практика истинсия живот.
Това разбиране ми помогна да видя, че няма никакъв път към щастието.
Щастието – Това Е самият ПЪТ.
