Не знам по каква причина напоследък се води църковна кампания срещу Петър Дънов и Ванга.
Всеки ден във Facebook и Х виждам материали срещу тези двама крепители на вярата в Бог и доброто.
Рекламира се някаква книга (дали като аргумент или просто е реклама) написана от някакъв църковник, специално за вредата която Дънов и Ванга нанасят на църквата и вярата в Бог.
Исус също е бил обвиняван от фарисеите, че изгонва бесовете с помощта на Веелзевул, началникът на бесовете:
Марко 3, стихове 22-26: „И книжниците, които бяха слезнали от Ерусалим казваха че има Веелзевула, и че с началника на бесовете изпъжда бесовете. И като ги призова, говореше им с притчи: Как може Сатана да изпъжда Сатана? И ако едно царство се раздели против себе си, онова царство не може да устои. И ако дом се раздели против себе си, този дом не може да устои. И ако Сатана се е повдигнал против себе си и се е разделил, не може да устои, но дошло му е свършването.“
Може ли Дънов и Ванга да проповядват любов към Бог и хората и в същото време да служат на Сатана?
Разбира се, че не може. Защото ако едно царство се раздели срещу себе си, то не може да устои.
А защо църковниците искат да ни накарат да вярваме, че Дънов и Ванга са от дявола?
Защото е застрашен авторитетът им и присвоеното право върху Истината, от което печелят. Защитавайки това свое право на печалба от Истината, те са готови на всякакви мерзости.
Те са готови да разделят царството на Доброто.
Тези църковници (не говоря за всички, разбира се) са като варосани гробници, в които няма живот, а смърт. Те са поставили църковен лиценз върху Учението на Доброто, и всеки вън от църквата, който проповядва добро е заплаха за лиценза, който им носи печалби.
Църквата се е превърнала във фирма, която държи авторските права върху учението на Исус Христос.
Всеки който наруши тези права бива анатемосан. Никой няма право да проповядва Учението на Спасителя, освен църквата, и всеки нарушител бива обявен за слуга на сатаната.
Най-силното оръжие на Сатана е езикът, с който той сее съмнение и раздор между хората.
Ако се съмняваме в доброто, което ни учат Дънов и Ванга, ние вече се съмняваме във всяко добро. Започваме да гледаме със съмнение на всеки добър човек, който ни учи да обичаме Бог и човека. Започваме да обвиняваме добрите хора в „прелест“, в слугуване на дявола, във верски разкол и във всичко, което бихме обвинили дявола. Започваме да виждаме добрия човек като служител на Сатана.
Кой има полза от това?
Реторичен въпрос който идва от отговора.
