Изтрий, Господи, всичките ми спомени – освен един.
Защото спомените ме правят стар и немощен.
Спомените ми опропастяват днешния ден. Те
затискат днешния ми ден с миналото и отслабват
надеждите ми за бъдещето, зер с легиони ми викат
в ушите: ще бъде само това, което е било.
А аз не искам да бъде само това, което е било. Аз не
искам и Ти не искаш, Гсподи, бъдещето да е
подновено минало. Нека стане нещо небивало,
което никога не е виждано. Прекалено хубаво е
слънцето, за да гледа повторения.
Отъпканият път измамва пътника. Дълго земята е
кретала по земята. Досадни станаха земните
друмища, защото се повтарят от поколение на
поколение през цялото време. Изтрий, Господи,
всичките ми спомени, освен един.
Един-единствен спомен не изтривай, но заздрави. Не
изтривай, но заздрави споменът за славата, която
имах, когато бях целият в Теб и у Теб преди времето
и неговите измами.
Когато и аз бях хармонично троичен в светото
единство, както си Ти от вечност във вечност.
Когато и моята душа беше сдружена със светостта и
живота.
Когато и моята душа беше девическа утроба, и моят
ум – моминска мъдрост, и моят живот – духовна сила и святост.
Когато и аз бях целият светлина, и тъмнина
нямаше у мен.
Когато и аз бях блаженство и мир, и не познавах
мъкитена неравновесието.
Когато и аз знаех Теб, както и Ти знаеше мен, и не бях размесен с тъмнина.
Когато нямах граници, нито съседи, нито делене на
Аз и Ти.
Този спомен не изтривай, Родителю мой, но
заздрави.
Макар той да ми открива пропастта, по която днес
кретам в унижение и нищожество.
Макар той да ме дели от приятелите и приятността.
И да руши всички прегради между Вчера, Днес и
Утре.
Макар той да ме изкарва от себе си и да ме прави
луд в очите на спътниците ми.
Истина, немило ми е всяко приятелство, освен
Твоето, и всеки спомен, освен спомена за Теб.
Милостиви Родителю мой, изтрий всичките ми
спомени, освен един!