– Кога ще науча достатъчно за личните взаимоотношения, за да мога да изгладя хода им? Има ли начин да бъдеш щастлив в една връзка? Или връзките винаги трябва да бъдат цяло изпитание?
– Няма какво да научиш за личните взаимоотношения. Трябва само да покажеш онова, което вече знаеш.
Има начин да бъдеш щастлив в една връзка и той е да я използваш за истинското й предназначение, а не за измислена от теб цел.Взаимоотношенията са непрекъснато предизвикателство; непрекъснато те призовават да създаваш, изразяваш и изпитваш все по-висши аспекти от себе си, все по-грандиозни представи за себе си, все по-великолепни варианти на себе си. Няма място, където да можеш да постигнеш това по-непосредствено, по-безупречно и с по-голямо въздействие, както в отношенията ти с другите. Всъщност без взаимоотношенията с другите изобщо не можеш да го постигнеш.
Само чрез взаимоотношенията си с други хора, места и събития можеш изобщо да съществуваш във Вселената (като познаваема единица, като нещо, което може да бъде определено). Запомни, че в отсъствието на всичко друго, ти не съществуваш. Ти си това, което си само в съотношение с нещо друго, което не е. Така е в света на относителното за разлика от света на абсолютното, където пребивавам Аз.
Разбереш ли го ясно веднъж, схванеш ли го дълбоко в себе си, интуитивно ще благославяш всяко преживяване, всяка среща и особено личните човешки взаимоотношения, защото ще ги виждаш в най-висш смисъл като съзидателни. Ще видиш, че те могат да бъдат използвани, трябва да бъдат използвани и са използвани (независимо дали искаш или не) за изграждането на това Кой Си Ти Наистина.
Съграденото може да бъде или великолепно, съзнателно сътворено от теб, или съвсем случайно образование. Можеш да избереш да бъдеш личност, която е резултат или на случилото се, или на избора ти какъв да бъдеш и как да действаш спрямо случилото се. Сътворяването на Себе си става съзнателно, когато избереш втория начин. Във второто изживяване Личността става осъзната.
Затова благослови всяко взаимоотношение и го цени като съществено и формиращо за това Кой Си. Сега избери да бъдеш.
Въпросът ти се отнасяше до личните човешки взаимоотношения от романтичен характер и Аз го разбирам. Така че нека да обърна особено и подробно внимание на човешките любовни отношения, които все още са такъв проблем за теб!
Когато човешките любовни отношения се провалят (отношенията никога не се провалят истински, освен от строго човешка гледна точка, когато не са довели до това, което си искал), те се провалят, защото си се въвлякъл в тях по неправилна причина.
(“Неправилно” разбира се е относително понятие, значещо нещо, сравнено с това, което е „правилно” – каквото и да би било това. Би било по-точно да се каже на твой език: „отношенията се провалят/променят най-често, когато си влязал в тях по причини, които не са изцяло благощиятни и не спомагат за тяхното оцеляване.”)
Повечето хора влизат в любовни отношения, гледайки какво могат да получат от тях, вместо какво могат да допринесат в тях.
Предназначението на взаимоотношенията е да решиш коя част от себе си би искал да видиш наяве, а не коя част от другия можеш да заловиш и да задържиш. Може да съществува само една цел във взаимоотношенията (и в целия живот): да бъдеш и да решиш Кой Си Наистина.
Много е романтично да кажеш, че си бил „едно нищо” до момента, в който се е появил изключителният партньор, но това не е истина. Даже по-лошо – то упражнява невероятен натиск върху другия да бъде едно или друго нещо, което не е.
В желанието си да не те разочарова, тя (той) се опитва с всички сили да бъде и да прави това, което искаш, до предела на своите възможности. Оттам нататък тя (той) вече не може да изпълни представата ти за нея (него). Не може повече да изпълнява ролята, която й (му) е назначена. Натрупва се негодувание. Следва яд.
Най-накрая, за да се спаси (и за да спаси връзката), изключителният партньор започва да изисква отново своето истинско Аз, държейки се в съответствие с това Коя Е Тя Наистина (или Кой Е Той Наистина). Горе-долу по това време ти казваш, че „тя наистина се е променила” (или „той наистина се е променил”).
Много е романтично да кажеш, че сега, когато изключителната особа е влязла в живота ти, се чувстваш допълнен. Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си.
Ето го парадоксът на човешките взаимотношения: нямаш нужда от някой друг, за да изпиташ напълно Кой Си и … без някой друг си едно нищо.
Това е мистерията и чудото, разочарованието и радостта на човешкото изживяване. Изисква се дълбоко разбиране и пълна готовност да живееш в този парадокс по начин, в който да има смисъл. Наблюдението ми е, че много малко хора го правят.
Повечето от вас навлизат в годините, в които се формират взаимоотношенията, назрели с очакване, пълни със сексуална енергия, с широко отворени сърца и с радостна, пламенна душа.
Някъде между 40 и 60 (за повечето хора е по-ранната възраст) вече сте се отказали от най-великата си мечта, оставили сте настрана най-голямата си надежда и сте се примирили с най-малкото си очакване (или избощо с нищо).
Проблемът е толкова основен, толкова прост и в същото време толкова трагично неразбран: най-грандиозната ти мечта, най-висшата ти идея и най-съкровената ти надежда са се отнасяли до любимия ти друг човек вместо до любимия ти Тебе, Тестът за взаимоотношенията ти е бил колко добре другият е посрещнал твоите очаквания и колко добре ти си посрещнал нейните (или неговите). Но единственият сигурен тест е колко добре ти си посрещнал своите.
Взаимоотношенията са свещени, защото осигуряват най-голямата житейска възможност (единствената възможност) да сътвориш и създадеш изживяването на най-висшата си концепция за Себе Си. Взаимоотношенията се провалят, когато ги виждаш като най-голямата житейска възможност да сътвориш и създадеш изживяването на най-висшата си концепция за някой друг.
Нека всеки човек в отношенията да се тревожи за Себе Си – какво е, какво прави, какво има, какво търси, сътворява, изживява и тогава всички взаимоотношения великолепно ще изпълняват предназначението си и ще служат на участниците!
Нека всеки човек в отношенията да се тревожи не за другия, а само, само, само за Себе Си.
Това изглежда като странно учение, защото си научен, че в най-висшата форма на взаимоотношение с някого, човек се тревожи единствено за другия. Аз пък ти казвам: съсредоточаването ти върху другия, фикс идеята ти за него е това, което причинява провала в отношенията.
Какво е другият? Какво прави? Какво има? Какво казва? Желае? Изисква? Какво мисли? Очаква? Планува?
Майсторът Учител разбира, че няма значение какво е, прави, има, казва, желае и изисква другият. Няма значение какво мисли, очаква и планува другият, има значение единствено какво си ти по отношение на него.
Най-обичащият човек е онзи, който е съсредоточен в Себе Си.
– Това е радикално учение …
– Не е, ако го погледнеш внимателно. Ако не можеш да обичаш Себе Си, не можеш да обичаш другиго. Много хора правят грешката да търсят обичта към Себе Си чрез обичта към друг. Естествено те не разбират, че го правят – то не е съзнателно усилие. То е онова, което става в главата им. Дълбоко в главата. В мястото, което наричате подсъзнание.
Те си мислят: „Само да мога да обичам другите, и те ще ме обичат мен. Тогава ще съм способен да бъда обичан и ще мога и аз да обичам себе си”.
Обратното на това е, че толкова много хора се мразят, защото чувстват, че никой друг не ги обича. Това е болест (когато хората наистина са „болни от любов”), защото истината е, че други хора действително ги обичат, но то за тях няма значение. Колкото и хора да изразят любовта си към тях, няма да им е достатъчно.
Първо, те не ти вярват. Мислят, че искаш да ги манипулираш, опитвайки се да получиш нещо. (Как може да ги обичаш заради това, което са? Не. Трябва да има някаква грешка. Трябва да искаш нещо. Какво искаш?) Те седят и се опитват да разберат как може всъщност някой да ги обича. Не ти вярват и се впускат да те карат да им го докажеш. Трябва да докажеш, че ги обичаш. За да го направиш, може да те помолят да започнеш да променяш поведението си.
Второ, ако достигнат до момент, в който могат да ти повярват, че ги обичаш, те веднага започват да се притесняват колко дълго ще могат да задържат любовта ти. И за да задържат любоват ти, започват да променят собственото си поведение.
Така двама души буквално изгубват себе си във връзката си. Влизат в нея с надеждата да намерят себе си, а вместо това изгубват себе си.
Това изгубване на себе си в една връзка е главната причина за горчивината у подобни двойки. Двама души се събират като партньори, надявайки се, че цялото ще е по-голямо от сбора на отделните части, само за да разберат впоследствие, че то е по-малко. Те се чувстват по-малко, отколкото са се чувствали, когато са били сами. По-малко способни, по-малко можещи, по-малко възбуждащи, по-малко привлекателни, по-малко радостни, по-малко задоволени.
Това е, защото те са по-малко. Отказали са се в голяма степен от онова, което са, за да могат да бъдат и да останат във връзката.
Връзките никога не са били замислени да съществуват по такъв начин. И все пак това е начинът, по който биват изживяни от много повече хора, отколкото можеш да си представиш.
– Защо? Защо?
– Защото хората са изгубили връзката (ако изобщо някога са я имали) с предназначението на личните отношения. Когато спрете да се виждате един друг като свещени души на свещено пътешествие, тогава ще можете да видите и предназначението и причината зад всички взаимоотношения.
Душата е дошла в тялото и тялото в живота с цел еволюция. Вие еволюирате, променяте се. И използвате връзката си с всичко, за да решите в каква насока се променяте.
Това е работата, която сте дошли да свършите тук. Това е радостта от сътворяването на Себе Си. От познаването на Себе Си. От съзнателното преобразяване в онова, което искате да бъдете. Това е смисълът на понятието само-съзнателен (Себе-съзнателен).
Дошъл си в относителния свят, за да разполагаш с инструментите, с които да познаеш и изпиташ Кой Си Наистина. Кой Си означава какъв се сътворяваш да бъдеш по отношение на всичко останало. Личните ти взаимоотношения са най-важният елемент в този процес. Следователно личните ти взаимоотношения са свещена почва. Те фактически нямат нищо общо с другия, но едновременно с това, щом другият е въвлечен, те са изцяло свързани с него (нея).
Това е божественият дуализъм. Това е затвореният кръг. Така че не е чак толкова радикално учение да се каже: „Благословени да са съсредоточените в Себе Си, защото те ще познаят Бога”. Може пък да не е лоша житейската цел да познаеш най-висшата част от Себе Си и да останеш съсредоточен в нея. Следователно първата ти връзка би трябвало да бъде със Себе Си. Най-напред трябва да се научиш да почиташ, цениш и обичаш Себе Си.
Най-напред трябва да видиш Себе Си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш Себе Си като благословен, преди да можеш да видиш друг като благословен. Най-напред трябва да опознаеш Себе Си като свят, преди да можеш да потвърдиш святостта на друг.
Ако поставиш каруцата пред коня (както повечето религии те карат да сториш) и потвърдиш святостта на друг, преди да си потвърдил своята, един ден ще изпиташ негодувание. Ако има едно нещо, което никой от вас не може да търпи, то е някой друг да бъде по-свят от вас. И въпреки това религиите ви ви насилват да наричате другите по-святи от себе си. Вие така и правите … за известно време. А след това ги разпъвате.
Разпнахте (по един или друг начин) всичките Ми учители, а не само Един. И го направихте, не защото те бяха по-святи от вас, а защото вие си съчинихте, че са по-святи.
Всичките Ми учители са идвали с едно и също послание. Не „аз съм по-свят от вас”, а „вие сте толкова свята, колкото съм и аз”.
Това е посланието, което не си могъл да чуеш; това е истината, която не си могъл да приемеш. Ето защо никога не си могъл да се влюбиш истински и чисто в друг. Ти никога не си се влюбвал истински и чисто в Себе Си.
И тъй, казвам ти: бъди сега и завинаги съсредоточен в Себе Си. Гледай какво си, какво правиш и какво имаш във всеки един момент, а не какво става с друг. Спасението ти се намира не в действието на друг, а в твоята реакция.
– Знам, но звучи като че ли би трябвало да не обръщаме внимание на онова, което другите ни причиняват във взаимоотношенията си с нас. Каквото и да правят, стига да запазваме равновесието си, да оставаме съсредоточени в Себе Си и да изпълним останалите хубави работи, които каза, нищо няма да може да ни докосне. Ама другите ни докосват. Действията им понякога ни нараняват. Именно тогава, когато болката проникне в една връзка, аз не знам какво да правя. Чудесно е да се каже „отдръпни се настрана, не придавай значение на нещата”, но по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Случва ми се да бъда наранен от думите и действията на партньора си в една връзка.
– Ще дойде денят, когато няма да бъдеш нараняван. Това ще е денят, в който ще установиш и ще разбереш истинското значение на взаимоотношенията и истинската причина за тях. Ти си я забравил и затова реагираш по такъв начин. Но проблем няма. То е част от еволюционния прцес. Част от растежа. Работата на Душата е това, което вършиш в една връзка – грандиозно осъзнаване и грандиозно спомняне е това. Докато не си го спомниш, докато не си припомниш също и как да използваш взаимоотношенията като инструмент за сътворяване на Себе Си, ще трябва да работиш на нивото, на което се намираш сега – нивото на разбиране, нивото на готовност, нивото на спомняне.
Така че има неща, които можеш да направиш, когато реагираш с болка на онова, което другият е, което казва или прави. Първото от тях е честно да признаеш пред себе си и пред другия точно как се чувстваш. Много от вас се страхувате да го направите, защото мислите, че ще „изглеждате лошо”. Някъде дълбоко в себе си осъзнавате, че вероятно е нелепо „да се чувствате по подобен начин”. Сигурно ви прави „малки”. Вие сте „по-извисени от подобно нещо”. Но в крайна сметка не можете другояче и независимо от всичко се чувствате по такъв начин.
Има само едно нещо, което можеш да направиш, уважавай чувствата си. Защото зачитането на чувствата ти значи зачитане на Себе Си. И обичай ближния си така, както обичаш себе си. Как можеш изобщо да очакваш да разбереш и уважаваш чувствата на друг, ако не можеш да зачиташ усещанията вътре в Себе Си?
Първият въпрос при каквото и да е взаимодействие с друг е – Кой Съм Аз и Кой Искам да Бъда сега по отношение на това?
Често става така, че вие не помните Кои Сте и не знаете Кои Искате да Бъдете, преди да сте опитали няколко различни начина на това „да бъдеш”. Ето защо зачитането на истинските ви усещания е толкова важно.
Ако първото ти усещане е отрицателно, просто фактът, че го имаш, обикновено е достатъчен, за да се отдръпнеш. Само когато приемеш яда, обидата, отвращението, яростта, когато приемеш за свое желанието „да нараниш в отговор”, само тогава можеш да се откажеш от първото усещане за това Кой Не Искаш да Бъдеш.
Майсторка Учителка е тази, която е минала през достатъчно подобни изживявания, за да знае предварително какви са крайните й избори. Тя няма нужда „да опитва” нищо. Вече е била на това място и знае, че е неудобно и че не й приляга. И тъй като животът на Майстора е посветен на непрекъснатото осъзнаване на Себе Си (такъв, какъвто се знаеш), подобни „лошо прилягащи” чувства никога не биха били изпитвани.
Ето защо Майсторите Учители остават невъзмутими пред онова, което другите биха нарекли катастрофа. Майсторът благославя катастрофата, защото знае, че растежът на Личността идва от семената на бедствието (и на всяко изживяване). Втората житейска цел на Майстора е винаги еволюцията. Защото след,дато напълно се Себе-осъзнаеш, не ти остава нищо друго освен да бъдеш повече от него.
На този етап се придвижваш от работа на душата към работа на Бог, тъй като това е, което правя Аз!
За целите на тази дискусия ще допусна, че ти все още се намираш на етапа работа на душата. Все още търсиш да осъзнаеш (да превърнеш в действителност) Кой Си Наистина. Животът (Аз) щедро ще ти даде възможности да го сътвориш. (Запомни: животът не е процес на откритие, животът е процес на сътворяване!)
Можеш за сътворяваш Кой Си отново и отново. Разбира се, та нали ти го правиш всеки ден. Обаче тъй както са нещата в момента, ти не винаги имаш един и същ отговор за тях. Ако вземем едно и също външно преживяване в различни случаи, един ден може да избереш да си търпелив, любящ и внимателен, а друг ден може да избереш да бъдеш ядосан, ужасен и тъжен.
Майстор е този, който винаги има един и същ отговор – и този отговор винаги е най-висшият избор.
В това Майсторът е винаги предвидим. Обратно, ученикът е абсолютно непредвидим. Можеш да разбереш как се справяш по пътя към майсторството, просто като забелязваш колко предвидимо правиш най-висшия избор, когато реагираш на ситуациите.
Разбира се, тук идва въпросът: Кой избор е най-висш?
Това е въпросът, около който се въртят философиите и теологиите на хората открай време. Ако този въпрос те занимава истински, ти вече си на пътя към майсторсвото. Защото все още е вярно, че повечето хора продължават да се занимават изцяло с друг въпрос – не кой е най-висшият избор, а кой е най-изгодният? Или как мога да загубя по-малко?
Когато се живее, за да се контролират загубите и оптималната полза, истинският дар на живота е загубен. Възможността е пропиляна. Шансът е пропуснат. Защото живот, живян по такъв начин, е живот, живян в страх – и такъв живот разказва лъжи за това Кои Сте.
Вие не сте страх, вие сте обич. Обич, която не се нуждае от защита, обич, която не може да бъде загубена. Никога обаче няма да го осъзнаете в изживяването си, ако продължавате да отговаряте на втория въпрос, а не на първия. Само човек, който смята, че всичко се отнася до печалби и загуби, задава втория въпрос. И само човек, който вижда живота по различен начин, който търси Себе Си като повиеше същество, който разбира, че не печалбата и загубата са мерилото, а единствено да обичаш или да не успееш да обичаш, само такъв човек задава първия въпрос.
Този, който задава втория въпрос, казва: „Аз съм тялото си.” Този, която задава първия, казва: „Аз съм душата си.”
Да, нека всички, които имат уши за слушане, да чуят. Защото ви казвам – в решителния момент на всички човешки взаимоотношения има само един въпрос: Какво би направила обичта в този миг?
Няма друг въпрос, който да е уместен, няма друг въпрос, който да е смислен, няма друг въпрос, който да е важен за душата ти.
Стигаме до много деликатна точка на интерпретация, тъй като принципът действие, основано на обич, е всеобщо неразбран. Това неразбиране е довело до негодуванието и яда в живота, които на свой ред са причината толкова много от вас да блуждаят встрани от пътя. Векове сте били учени, че действие на обич се основава на избора да бъдеш, да правиш и да имаш онова, което предизвиква най-голямото добро за другия.
Аз пък ти казвам следното: Най-висшият избор е този, който предизвиква най-голямото добро за теб.
Както всяка дълбока духовна истина, това твърдение е подложено веднага на неправилно тълкуване. Мистерията се прояснява малко в момента, в който решиш какво е най-голямото „добро”, което можеш да направиш на себе си. И когато най- най-висшият избор е направен, мистерията се разсейва, кръгът се затваря и най-голямото добро за теб става най-голямото добро за другия.
Разбирането на това може да вземе повече от един живот, а прилагането му още повече, защото тази истина обгръща друга – още по-велика. Каквото правиш за Себе Си, го правиш за друг. Каквото правиш за друг, го правиш за Себе Си.
Така е, защото ти и другият сте едно цяло.
И е така, защото … Нямаш друго освен Теб.
Всичките Майстори Учители, които са обикаляли планетата ви, са го казвали. (“Истина ви казвам, че каквото сторите на най-нисшия, братя, го сторвате и на Мен.”) И все пак за повечето хора това си остава просто като голяма езотерична истина с малко практическо приложение. А всъщност това е най-практически приложимата „езотерична” истина на всички времена.
Важно е да бъде запомнена във взаимоотношенията, защото без нея те са много трудни. Да се отдръпнем от чисто духовния и езотеричен аспект за момент и да се върнем на практическото приложение на тази мъдрост.
Много често, според старите разбирания, хора (с добри намерения и много от тях доста религиозни) са правили онова, което са мислели, че би било най-добре за другия във взаимоотношенията си. Тъжно е, че всичкото това е довело в много случаи (в повечето случаи) до продължителна злоупотреба от страна на другия. Продължително „лошо” отношение. Продължителни проблеми във връзката.
В крайна сметка човекът, който се опитва да прави „каквото е правилно” за другия (бързо да прощава, да показва съпричастие, винаги да затваря очи пред определен вид проблеми и поведения), започва да изпитва негодувание, яд и недоверие даже в Бога. Защото как може Бог да изисква подобно безкрайно страдание, жертва и липса на радост в името на обичта?
Отговорът е, че Бог не го изисква. Бог те моли единствено да включиш себе си сред онези, които обичаш.
Бог отива и по-нататък. Предлага (препоръчва) да сложиш себе си най-напред.
Правя го, знаейки съвсем добре, че някои от вас ще го нарекат богохулство и следователно не Моя дума, а други ще направят нещо, което може би е още по-лошо: ще го приемат за Моя дума и криворазбрано ще го изопачат, за да го на паснат за свои цели или за оправдаване на неблагочестиви дела.
Знай, че да сложиш себе си на първо място в най-висш смисъл, никога няма да доведе до неблагочестиво деяние.
Следователно, ако си се уловил в неблагочестиво деяние, което е било резултат от желанието ти да направиш най-доброто за себе си, объркването не е дошло от факта, че си сложил себе си на първо място, а от неразбирането какво е най-добро за теб.
Разбира се, определянето на онова, което е най-добро за теб, изисква също и да определиш какво точно се опитваш да направиш. Това е важна стъпка, на която много хора не обръщат внимание. Какво правиш? Какво е предназначението ти в живота? Без отговори на тези въпроси, проблемът кое е „най-добро” в която и да е ситуация, ще си остане загадка.
И за да бъдем практични отново (езотеричните аспекти настрана) – ако погледнеш какво е най-добро за теб в ситуациите, в които си оскърбяван, най-малкото, което ще направиш, е да спреш оскърблението. Това ще е добре и за теб, и за оскърбяващия, защото даже и той бива оскърбен, когато му се позволява да продължава да се отнася зле.
Поведението на този, който оскърбява, е в негова вреда. Защото кажи какво е научил, ако види, че оскърбителното му поведение се приема? А иначе, ако установи, че подобно поведение повече няма да бъде приемано, какво му е било позволено да открие?
Следователно, да се отнасяш към другите с обич, не значи обезателно да им позволяваш да правят каквото си поискат.
Родителите го научават отрано с децата. Възрастните не го научават толкова бързо с други възрастни, нито народите с други народи.
Но на деспотите не бива да им се разрешава да процъфтяват – те трябва да бъдат спирани. Обичта към Себе Си и обичта към деспота го изискват.
Ето и отговор на въпроса ти: „Ако обичта е всичко, което съществува, как хората изобщо могат да оправдаят войната?”
Понякога човек трябва да отиде на война, за да направи най-грандиозното изявление за това кой е той наистина: този, който се отвращава от войната.
Има моменти, в които може да е необходимо да се откажеш от това Кой Си, за да бъдеш Този, Който Си.
Има Учители, които са казвали: „Не можеш да имаш всичкото, докато не си готов да се откажеш от него”.
Така че, за да „имаш” себе си като човек на мира, може би трябва да се откажеш от идеята за себе си като човек, който никога не би отишъл на война. Историята е призовавала хора към такива решения.
Същото важи и в повечето лични взаимоотношения. Животът може да те призове неведнъж да докажеш Кой Си, демонстрирайки някакъв аспект на това Кой Не Си.
Не е толкова трудно за разбиране, ако си живял известно време, въпреки че за идеалистично настроените млади хора може да изглежда като крайно противоречие. В ретроспекция през по-зряла възраст изглежда като божествен дуализъм.
Това не значи, че ако в човешките взаимоотношения са те наранили, ти трябва да нараниш в отплата. (Нито означава подобно поведение между различните народи.) Означава просто, че да разрешаваш другиму непрекъснато да причинява вреда, едва ли е най-обичното нещо, което можеш да сториш (за Себе Си и за другия).
Това би трябвало да успокои някои пацифистки теории, че най-висшата обич изисква не насилствен отговор на онова, което се счита за зло.
Дискусията става отново езотерична, защото никое сериозно проучване на това изявление не би подминало думата „зло” и стойностните преценки, които тя носи в себе си. Истината е, че не съществува нищо „зло”, а има само обективни феномени и изживявания. При това самото ти предназначение в живота изисква да избереш от нарастващата колекция на безкрайни феномени няколко, които да наречеш „зло”, защото ако не го направиш, няма да можеш да наречеш нито себе си, нито нещо друго „добро” и така няма да можеш да познаеш или да сътвориш себе си.
Ти определяш себе си според онова, което наричаш „зло” и това, което наричаш „добро”. Най-голямото зло следователно би било да не обявиш нищо за зло.
Съществуваш в този живот в света на относителното, където нещата могат да съществуват само ако са съотне-сени към други. Това е едновременно и функцията, и предназначението на взаимоотношенията: да осигурят поле за изживяване, в което да намериш, да определиш и ако си избереш, непрекъснато да пресътворяваш Кой Си Ти.
Да избереш да бъдеш като Бога не значи да избереш да бъдеш мъченик. И определено не значи да избереш да бъдеш жертва.
По пътя към майсторството, когато всички възможности за болка, вреда и загуба са отстранени, е добре да оцениш болката, нараняването и загубата като част от изживяването си и да решиш Кой Си по отношение на тях.
Да, нещата, които другите мислят, казват и правят понякога ще те нараняват – дотогава, докато престанат. Това, което ще те заведе най-бързо от едното до другото, е абсолютната честност – да си готов да изтъкнеш, да отбележиш и да обявиш как точно се чувстваш по отношение на нещо. Кажи своята истина – мило, но пълно и цялостно. Живей своята истина – нежно, но абсолютно и последователно. Променяй истината си лесно и бързо, когато опитът ти ти донесе нова яснота.
Никой здравомислещ (най-малко пък Бог) не би ти казал, когато си наранен от някаква връзка, „отдръпни се настрана, така че станалото да няма за теб никакво значение”. Ако си наранен, вече е твърде късно да се опиташ да не придаваш никакво значение на станалото. Задачата ти тогава е да решиш какво значение има и да го покажеш. Правейки го, ти избираш и ставаш този, Който Искаш да Бъдеш.
– Значи не трябва да бъда дълго страдалата съпруга, или унизеният съпруг, или жертвата на взаимоотношенията си, за да ги направя святи или за да изглеждам добре в очите на Бога.
– Разбира се, че не.
– И не трябва да понасям нападенията срещу достойнството ми, обидите срещу гордостта ми, пораженията върху психиката ми и раните в сърцето ми, за да мога да кажа, че съм дал най-доброто от себе си във връзката, че съм изпълнил дълга си или че съм посрещнал задълженията си в очите на Бога и на хората.
– Нито за миг.
– Тогава кажи ми, Боже, какви обещания трябва да давам в една връзка; какви задължения трябва да спазвам? Какви са задълженията в една връзка? Какви напътствия да търся?
– Отговорът е този, който не можеш да чуеш, защото те оставя без напътствия и анулира всяко споразумение в момента, в който го правиш. Отговорът е: нямаш никакви задължения. Нито във взаимоотношенията, нито в целия си живот.
– Никакви задължения?
– Никакви задължения. Нито ограничения, нито напътствия, нито правила. Не си свързан с някакви обстоятелства или ситуации, нито си ограничен от някаква система от правила или закони. Не, не подлежиш на никакви наказания за някакви нарушения, нито си способен на тях, тъй като в очите на Бога не съществува такова нещо като „нарушител”.
– Чувал съм го и преди – религия „без правила”. Това е духовна анархия. Не виждам как изобщо би действала.
– Няма как да не действа, ако си в „бизнеса” за сътворяване на Себе Си. Ако от друга страна си представяш, че се напрягаш да си каквото някой друг иска да бъдеш, отсъствието на правила и напътствия може да затрудни нещата.
И все пак мислещият разум настоява с въпроса: Ако Бог иска да съществувам по някакъв определен начин, защо Тя (Отнася се за Бог, който не е обезателно в мъжки род. – Бел. прев.) просто не ме е сътворила по този начин от самото начало? Защо е необходима цялата тази битка да „преодолея” кой съм, за да мога да стана това, което Бог иска да бъда? Това иска да знае търсещият разум и с право, защото въпросът е подходящ.
Религиите искат да ви накарат да повярвате, че съм ви създала по-малки от това Коя Съм Аз, за да имате шанса да станете като това Коя Съм Аз, борейки се с обстоятелствата, а бих казала и срещу всяка естествена наклонност, която би трябвало да съм ви дала.
Измежду тези така наречени естествени наклонности е наклонността към грях. Научили са ви, че сте родени в грях, че ще умрете в грях и че да правите грехове е същността ви.
Една от религиите ви даже проповядва, че с нищо не можете да го промените. Собствените ви действия са безмислени. Нагло е да мислите, че чрез някое от действията си можете да „отидете на небето”. Единственият път към небето (спасението) минава не през опита ви да предприемете нещо свое, а през милостта, дадена ви от Бог, когато приемете Неговия Син за свой посредник.
Когато това стане, ще сте „спасени”. Дотогава обаче нищо, което направиш – нито животът, който живееш, нито изборите, които правиш, нито нещо, което предприемаш по своя воля в усилието си да се усъвършенствуваш и да станеш достоен, няма ефект, не оказва влияние. Не си способен да станеш достоен, защото по рождение си недостоен. Така си бил създаден.
Защо? Бог знае защо. Може би е допуснал грешка. Може би не е успял да го направи добре. Може би сега Му се иска да може да направи всичко отначало. Ама ето го. Какво да го правим …
– Подиграваш се с мен.
– Не. Вие се подигравате с Мен. Казвате, че Аз Богът съм сътворил същества, несъвършени по рождение, а после съм поискал от тях да бъдат съвършени и ако не са, ще бъдат прокълнати.
След това казвате, че няколко хилядолетия по-късно съм се умилостивил и съм казал, че оттук нататък не е необходимо да бъдете добри, а просто трябва да се чувствате зле, когато не сте добри, и да приемете за свой спасител Единственото Същество, което винаги е съвършено, и по този начин задоволяващо глада ми за съвършенство. Казвате, че Моят Син, когото наричате Съвършеният, ви е спасил от собственото ви несъвършенство – несъвършенството, което А з съм ви дал.
С други думи, Синът Божий ви е спасил от това, което неговият Отец е направил.
Ето как според мнозина от вас съм нагласил нещата.
Е, сега, кой на кого се подиграва?
– За втори път в книгата изглежда, че нападаш пряко фундаменталисткото Християнство Изненадан съм.
– Ти си избираш думата „нападам”. Аз просто повдигам въпроса. И въпросът между другото не е „фундаменталисткото Христианство”, както го наричаш. Въпросът е цялостната същност на Бога и на отношението на Бога към човека. Темата се появи тук, защото обсъждахме проблема за задълженията във взаимоотношенията и в самия живот.
Не можеш да повярваш във връзка без задължения, защото не можеш да приемеш кой и какво си в действителност. Наричаш живота при пълна свобода „духовна анархия”. Аз го наричам великото обещание на Бога.
Само в контекста на това обещание великият план на Бог може да бъде изпълнен.
Нямаш задължения във взаимоотношениата. Имаш само възможности.
Възможността, а не задължението, е основата на религията и на цялата духовност. Докато го виждаш наопаки, ще пропускаш идеята.
Взаимоотношението (взаимоотношението ти с всички неща) бе създадено като идеален инструмент за работата на душата. Ето защо всички човешки взаимоотношения са свещено място. Ето защо всяка лична връзка е свята.
Много от църквите са разбрали това правилно. Женитбата е свето причастие. Но не заради свещените задължения в нея, а по-скоро заради несравнимите й възможности.
В една връзка никога не прави нещо от чувство за задължение. Прави каквото правиш от чувство за славната възможност, която връзката ти предоставя, да решиш и да бъдеш Който Си Наистина.
– Разбирам. И все пак в интимните си връзки многократно съм се отказвал, когато нещата започнат да вървят на зле. Резултатът е, че съм имал цяла поредица от връзки, докато като дете мислех, че ще имам само една. Изглежда, че не знам какво значи да задържиш една връзка. Мислиш ли, че някога ще се науча? Какво трябва да направя, за да го постигна?
– Звучи сякаш задържането на една връзка значи, че тя е била успешна. Опитай се да не смесваш продължителността с добре свършената работа. Запомни, че задачата ти на тази планета не е да видиш колко дълго можеш да запазиш една връзка, а да решиш и да изживееш Кой Си Наистина.
Това не е довод в полза на краткосрочни връзки, нито пък е изискване за дългосрочни. И все пак, въпреки че не съществува подобно изискване, би трябвало да се каже следното: дългосрочните връзки съдържат забележителни възможности за съвместен растеж, съвместна изява и съвместно осъществяване. И това си има своята награда.
– Знам, знам. Винаги съм подозирал, че е така. И как стигам дотам?
– Най-напред се увери, че влизаш във връзката по „правилни” причини. (Използвам думата „правилни” като относително понятие. Имам предвид „правилни” по отношение на по-голямата цел на живота ти.)
Както отбелязах преди, повечето хора все още влизат в една интимна връзка по „неправилни” причини: за да избягат от самотата, за да запълнят празнина, за да се домогнат до обич или някой, който да обичат (и това са само някои от по-добрите причини). Други го правят, за да успокоят егото си, за да прекратят депресията си, за да подобрят сексуалния си живот, за да се възстановят от предишна връзка или (вярваш или не) за да уталожат скуката си.
Никоя от тези причини няма да доведе до желания резултат и, освен ако нещо драматично не се промени по пътя, връзката също няма да се получи.
– Не съм влизал в интимните си връзки по никоя от тези причини.
– Бих го оспорвал. Не мисля, че ти знаеш защо си влязъл във връзките си. Не смятам, че си го обмислял по този начин. Не мисля, че си влизал във връзките си целенасочено. Мисля, че си влизал във връзките си, защото си се бил „влюбил”.
-Точно така.
– И не смятам, че си спрял да погледнеш в какво си се „влюбил”. Кое беше това, на което реагира? Каква нужда или комбинация от нужди бяха задоволени?
За повечето хора любовта е отговор на задоволяването на някоя нужда.
Всеки има нужди. Ти се нуждаеш от това, другият се нуждае от онова. И двамата виждате един в друг възможността за задоволяването на някаква нужда. Така негласно се съгласявате на търговска сделка. Ще ти дам каквото имам, ако ми дадеш каквото ти имаш. Това е сделка. Но вие не казвате истината за нея. Не казвате: „Търгувам те много”. Вие казвате: „Обичам те много” и оттам започва разочарованието.
– Подчертавал си това и преди.
– Да, и ти си ги правил тези неща преди, не веднъж, а много пъти.
– Понякога изглежда, че тази книга се върти в кръг, повтаряйки едно и също отново и отново.
– Нещо като живота.
– Туш!
– Процедираме така: ти задаваш въпросите, а Аз просто им отговарям. Ако попиташ едно и също нещо по три различни начина, Аз съм задължен да продължа да отговарям.
– Може би продължавам да се надявам, че ще измислиш друг отговор. Премахваш доста от романтизма, когато Те питам за взаимоотношенията. Какво грешно има в това да се влюбиш безумно, без да мислиш за нещо?
– Нищо. Влюбвай се по този начин колкото и в когото ти харесва. Но ако ще създаваш връзка с някого за
