Ние се самoубеждаваме, че живота ще стане по-добър когато се оженя / омъжа,
 когато имаме дете, а след това и второ...

 После ние се разстройваме, от това че нашите деца са все още малки,
 и се надяваме че всичко ще се оправи, когато те порастнат.

След това нашата грижа е в това,
че те стават тинейджъри и ние трябва някак си да се справим с тях.
Несъмнено, ние ще ще станем по-щастливи
когато те излязат от своите «...найсет» години.