Цитат от Труден на 02.12.2023, 10:23

ИСКАМ

 

ΘΈΛΗΜA (Телима) е втората шестица. Желание, искане.
Думата идва от θέλω (Тело), което значи желая, искам.
Ироничното в случая е, че θέλημα (Телима) се ползва най-вече в θέλημα Θεού (Телима Тео) – Божия Воля, Божие Желание, но поставена в 666, сведена до човека, Телима е човешкото желание, което съвсем рядко следва Божията воля.

Да искаш е най-човешкото нещо. Човешките желания определят пътя на оцеляването, добрия живот, творчеството, красотата, цивилизацията. Няма нищо лошо да имаме желания и да следваме мечтите си. Лошото е, че веднъж впуснали се след земните си желания и мечти, ние забравяме за Бог. Ние дори не мечтаем за Бог. Мисълта за Бог, ако я има, е по-скоро мисъл на уважение и отдаване на дължимата почит към Твореца, а много често и страх от Него.

Колко от нас са имали неустоимото желание и мечтата да се докоснат до Бог, да чуят дума от Него? Колко от нас са преследвали тази своя мечта с постоянството, с което преследват мечтата си за къща, за автомобил, за богатство?
Ако нашето искане да познаем Бог е толкова голямо, колкото земните ни желания, повечето от нас отдавна да са стигнали до Него.

ИСКАМ е тиранично състояние на ума и духа. То отнема умствените ни и духовни сили, завладява ни и ни държи като роби на желаното. Ако усещате мъка в постигането на желаното, значи вие сте роби. Свободният човек не изпитва мъка.

Някои ще кажат, че не са роби на желаното, а просто се стремят към нещо, което би ги направило щастливи или би им донесло удобство и радост. Съгласен съм, но защо трябва да се влага енергията в мисълта за вещи, а не в мисълта за свобода, където щастието не зависи от предметите и купените удоволствия?

Мислите ли, че ако работим и живеем без мисълта за предметите, те ще ни се изплъзнат в живота? Ако се радваме на работата си, на деня си, на семейството, на децата, на приятелите, един ден пак ще имаме парите да си купим автомобила, къщата или телефона.
Не мислите ли, че ако заместим материалните си стремежи и ги оставим на самотек, ще имаме повече време за семейството, приятелите и Бог?
Сега сигурно си мислите, че точно това правите и че материалните ви стремежи наистина са оставени на самотек. Ако е така, ще ви попитам - а докъде стигнахте в близостта си с Бог?

ИСКАМ не стои в нас като мисъл, която да ни притеснява. ИСКАМ е състояние на съзнанието. Това състояние имитира стремеж към съвършенство, стремеж към сигурност, към щастие... ИСКАМ е като пътнически влак, който ни вози към желаната цел. Всяка гара е едно сбъднато желание, докато един ден, съвсем изневиделица, влакът спре в гробищата.

Ще кажете – нищо лошо в това. Живот.
За тълпата това е нормалният път, но вие трябва да слезете от влака „Желание“ и да тръгнете обратно към Себе Си.

Ти, който четеш това, не си тълпа.
Ти си Един, който търси Бог в Себе Си.

Замислете се, коя мечта и кое искане си струва живота, който живеем? Коя мечта е по-трудна за постигане – материалната мечта или мечтата да познаем Бог?
По-трудната от двете е за най-интелигентните и най-добрите.

Мнозина ще отговорят, че „всяко нещо с времето си“. Но всяко нещо идва във времето, което сме му отделили.
Отделяме ли време за Бог?
Ние вчера, ние днес и ние утре сме времето.
Ние Сме Времето!
Колко от себе си отделяме за Бог, за да Му направим място в себе си, та да дойде Той в нас?