Слънцето.
С цялата си прелест,с цялото си обаяние,с цялата си жестокост.
-Странно момиче си ти – каза той сякаш търсеше потвърждение.
Усмихнах се.Слънцето ме изпълваше и едва долових думите му.
Странно,странно,странно…
Тези думи се набиваха в ума ми без всякакъв смисъл.Чудех се какво ли значеха.
Слънцето отново жарко се впи в очите ми и ги заслепи.
Странно.
Странно странна дума.
Какво ли означаваше..?Може би е онуй новото,което човек не съзира в себе си никога.Или пък белег за това,че хората са различни един от друг.Или просто подигравка.Сън.Илюзия.
Наистина странно.
Всичко ми се струва странно,защото всичко ми е непознато.Сякаш съм изпразнила цялото си същество от впечатления,спомени и желания и сега виждам всичко като в един нов странен свят.
Но той си е същият.
Пеперудите отново летят по същият начин,вятърът пак се играе с косите ми,птиците пеят същата странна песен.
Не вярвам в странното.Никога не съм вярвала.Макар че често тайничко съм се надявала да бъда странна,различна,необикновенна,уникална.Кой не се надява ?
Обикновена човешка суета.Нищо повече.
Понякога копнежът да проявиш своето “различие” те завладява дотолкова,че забравяш кое е онова различното,което си искал да покажеш.
Проявата.Ах,колко важно изглежда това да се проявиш.Но не е .
Защо хората губят толкова време в опит да поберат онова,което е вътре в онова,което е вън.Не разбират ли,че това са различни измерения.
Колко опити са направени да се определи човешката душа,да се опише любовта с цялата й пъстрота…Колко от тях са били успешни ?
Може би си мислиш,приятелю,че не си като другите.
Но ти си също като тях.Тази твоя мисъл те приравнява рамо до рамо с тях.
Но не плачи.Няма нищо лошо в туй да не си странен.
Невежеството вижда странността навсякъде.
Онзи който Е,даващият Живот,Светлина и Истина.Думата странно няма никаква стойност.
Недей,приятелю,да се изгубваш в странността си.Недей да галиш егото си толкоз,да не го разглезиш.Ти си това,което си и дори да не го знаеш то няма измерения,сравнения и стойност.То просто Е и тече като животът,като реката,като кръвта.
Не можеш да задържиш този поток.Можеш само да се понесеш на крилете му.
Тогава Красотата няма край.
