Слънцето.
С цялата си прелест,с цялото си обаяние,с цялата си жестокост.

-Странно момиче си ти – каза той сякаш търсеше потвърждение.
Усмихнах се.Слънцето ме изпълваше и едва долових думите му.
Странно,странно,странно…
Тези думи се набиваха в ума ми без всякакъв смисъл.Чудех се какво ли значеха.
Слънцето отново жарко се впи в очите ми и ги заслепи.
Странно.
Странно странна дума.
Какво ли означаваше..?Може би е онуй новото,което човек не съзира в себе си никога.Или пък белег за това,че хората са различни един от друг.Или просто подигравка.Сън.Илюзия.
Наистина странно.
Всичко ми се струва странно,защото всичко ми е непознато.Сякаш съм изпразнила цялото си същество от впечатления,спомени и желания и сега виждам всичко като в един нов странен свят.
Но той си е същият.
Пеперудите отново летят по същият начин,вятърът пак се играе с косите ми,птиците пеят същата странна песен.
Не вярвам в странното.Никога не съм вярвала.Макар че често тайничко съм се надявала да бъда странна,различна,необикновенна,уникална.Кой не се надява ?
Обикновена човешка суета.Нищо повече.
Понякога копнежът да проявиш своето “различие” те завладява дотолкова,че забравяш кое е онова различното,което си искал да покажеш.
Проявата.Ах,колко важно изглежда това да се проявиш.Но не е .
Защо хората губят толкова време в опит да поберат онова,което е вътре в онова,което е вън.Не разбират ли,че това са различни измерения.
Колко опити са направени да се определи човешката душа,да се опише любовта с цялата й пъстрота…Колко от тях са били успешни ?
Може би си мислиш,приятелю,че не си като другите.
Но ти си също като тях.Тази твоя мисъл те приравнява рамо до рамо с тях.
Но не плачи.Няма нищо лошо в туй да не си странен.
Невежеството вижда странността навсякъде.
Онзи който Е,даващият Живот,Светлина и Истина.Думата странно няма никаква стойност.
Недей,приятелю,да се изгубваш в странността си.Недей да галиш егото си толкоз,да не го разглезиш.Ти си това,което си и дори да не го знаеш то няма измерения,сравнения и стойност.То просто Е и тече като животът,като реката,като кръвта.
Не можеш да задържиш този поток.Можеш само да се понесеш на крилете му.
Тогава Красотата няма край.

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаЗа Нашия Труден Сайт
следваща писаницаЖЕНАТА – ПТИЦА
Truden Web Site
Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари