ОТНАСЯЙТЕ СЕ КЪМ ВСИЧКИ ХОРА КАТО КЪМ ДЕЦА!
Децата могат да бъдат много лоши, но ние им прощаваме и най-големите лошотии:
“Обещай ми, че няма да бесиш повече котките на квартала… Добре миличко, не плачи. Прощавам ти и съм сигурен(а), че няма да правиш повече така, нали?”
“Кражбата е едно от най-лошите неща, след убийството на котки… и хора. Как би се почувствал, ако някой ти открадне телефона, а? Прощавам ти, но ще си понесеш наказанието, две седмици без телефон.”
Всъщност ние не съдим децата си, макар да им казваме, че им прощаваме. Защото как може да съдиш едно дете, чийто морален компас все още се намира на полюса, където всички посоки сочат “добро за мен”? И ако аз лично не съм виновен за грешките на моето дете, то сигурно вина за това има майка му, сестра му, брат му, приятелите му, обществото… обществото… обществото… и църквата.
Да-а-а… Децата никога не са виновни. Животът за тях е игра, в която те трябва да се наложат, да са победители, да се покажат пред другите като успешни, като лидери, като… всичко, за което ще мечтаят и когато пораснат.
И от кога, по кое време горе-долу започваме да мразим децата за онова, което вършат или не вършат? От кога спираме да им прощаваме? Кога децата стават достатъчно големи, за да не ги обичаме така, както сме ги обичали преди?
И не, не питам за вашите деца, а за всички деца.
Повечето сигурно ще кажат, че и на собствените си деца не биха простили онова, което не прощават на другите. Сигурен съм. Но бихте ли намразили детето си, защото е лош и корумпиран политик, или защото е ограбил пенсионния фонд, или защото е убил? И не бързайте да отговаряте с да, защото сигурно ще сгрешите. Разбира се, има изключения, които и децата си могат да намразят, но тази книжка не е за тях.
Не можем да мразим децата си.
А щом не можем да ги намразим, значи не сме ги съдили с онази злост и омраза, с която съдим другите.
Съденето към децата ни, е по-скоро разочарование от човека когото обичаме и несъгласие с извършеното. Съдим деянието, а не извършителя.
Друго е обаче съденето към хората, които не познаваме и нямаме към тях онази любов, която имаме към близкия човек.
Та, ако можете да намразите някого, то е, защото никога не сте го обичали и никога не сте мислили за него като за объркано дете, което не знае какво върши.
“Прости им Господи, защото те не знаят какво вършат!” – помните ли тези думи на Исус, произнесени на кръста? Молил се е за душите на своите палачи. Молил се е като за деца, които не знаят какво зло извършват.
Но как бихме могли да се отнасяме с другите хора като с деца?
Трябва да станете дете. Не, не трябва да счупите моралния си компас. Просто трябва да гледате на живота като на игра, в която ролята на лошите се играе от други деца. Днес победиха лошите, но утре играта продължава и може би ще победите вие. И както във всяка игра, ако вие сте от добрите, срещу вас трябва да има лоши. А не е изключено срещу вас да застане някой, също толкова добър, колкото вас. Затова внимавайте в играта!
Хората са деца. Някои с по-добри родители, които са се потрудили по-добре върху моралните им ценности, други с по-лоши родители. Някои деца са израснали с добри приятели, други с по-лоши. Някои учители са били добри, други не толкова. Това е животът – различни багри, различна музика, различно творчество, различни деца.
ОТНАСЯЙТЕ СЕ КЪМ ВСИЧКИ ХОРА КАТО КЪМ ДЕЦА.
ОТНАСЯЙТЕ СЕ И С ВСИЧКИ ЖИВОТНИ И ЖИВИ СЪЩЕСТВА КАТО КЪМ ДЕЦА.
(ако се храните с месо, отдайте почит на животното, чрез чийто живот живеете)
И тогава може да забравите за всички останали правила.
Може да спрете да ходите на църква, може да не се изповядвате, да не приемате светото причастие, което всъщност приемате всеки път когато с Бог в мислите си ядете хляб и пиете вино.
Да! И това е добре да го спомена.
Исус разчупил и раздал хляба на учениците си:
Вземете, яжте: това е Моето тяло
Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв.
Ако Исус ви каже това нещо, няма ли да се сещате за Него винаги, когато ядете хляб или пиете вино? А хлябът и виното са винаги на масата ни. Там е и Исус до нас, ако го помним с хляба и виното.
Матей 18:20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях (Исус Христос)
Но църквата ви е отнела Христос от трапезата и Го е поставила в една нафора, потопена във вино, която приемате само, когато отидете в църква и само с този ритуал.
Църковни умници ви отнеха от трапезата тялото и кръвта Господни и ги вкараха в църквата. По-престъпна кражба от това, да ти откраднат Бог от трапезата, не може да бъде измислена.
И това бе направено с едно простичко правило, наречено Евхаристия, известно още като “свето причастие”.
Ето как правилото ви отнема Бог от трапезата . А ако Бог не е на нея с вас, храната ви е за телесното оцеляване, а не за живот в Бога.
Знаете ли, че на света има около 30,000 християнски групи, клонове и деноминации със свои правила и доктрини, които се различават от останалите?
Можете ли да си представите 30 хиляди различия в религия, която изповядва един и същ Бог? За сравнение ще ви кажа, че в Библията (английския превод на крал Джеймс) има 31,102 стиха.
Искам да завърша тази част за правилата, като заедно с правилото за децата ви предложа и един ритуал за трапезата.
Когато седнете около трапезата, преди да посегнете към храната, погледнете към хляба и благодарете на Бог с думите:
Благодарим ти Господи, че Си с нас на трапезата!
Естествено, този ритуал изисква да имате хляб на трапезата. Може и да не ядете хляб, може и менюто да е без хляб, но хляб, ако и само една филийка да е, трябва да има на трапезата. Не може да имате Исус с вас на масата, ако не се потрудите едно парче хляб да има на трапезата, като символ на Господното тяло.
Когато погледнем хляба, трябва да виждаме Христос с нас на масата, и да сме Му благодарни за интересната игра, в която ни е поставил.
Това е единственият истински ритуал, който сближава с Бога.
НЕ ГО ПРАВЕТЕ ПРАВИЛО!!!
Но не се притеснявайте, ако не можете да изпълните ритуала, или забравите да го изпълните. Хубавото на ритуалите е, че не са задължителни като правилата. Защото следващият път може да кажеш “извинявай Господи, че забравих вчера за ритуала”, но не можеш да се извиниш, че не си спазил правилата. Все едно да кажеш “извинявай Господи, че не обичам ближния си”. Господ това не може да го извини и прости. Отидете при съседа си и него помолете да ви прости , че не го обичате.
Правилото си е правило. Веднъж поставил се под него, правилото е закон, който определя греха ти.
