Словото води никъде, или много далече
Писма до Вас
До Моята Съпруга
Здравей Нелинце,
Знам колко ти е трудно през всичките тези месеци на очакване. Знам колко е трудно на човек да чака нещо за което не е сигурен как ще завърши. И когато ти казвам, че завършека няма значение за нашето добро, трябва да го приемеш поне философски, ако не на доверие.
Ако помислим философски, трябва да мислим така: нищо лошо не може да се случи, защото от всяко лошо има добра поука. И колкото по-тежък е животът ни, толкова по-мъдри ставаме. А най-голямото добро е Мъдростта, защото от нея започва всяко Добро.
И ако ние не ще можем да се ползваме от Мъдростта си в този живот, защото няма да имаме достатъчно време за това – ще се ползват нашите деца и внуци.
От друга страна бихме могли да мислим с Вяра, и то ще е така: нищо лошо не може да ни се случи, защото Вярваме в Бог и Вярваме, че Той се грижи за Своите. И понеже сме Негови, Вярваме, че всичко което се случва е за наше добро.
Когато раждаше нашите деца, беше ти много тежко, но сега се радваш на „болката си“. Така и всичко, което Бог е приготвил за нас, ще е най-доброто, но сега ни тежи това дълго раждане.
Важното е да знаем и да вярваме, че Бог е с нас, защото само с Вярата си можем да Му покажем, че Го обичаме и се уповаваме на Него. Нашата Вяра е нашето признание, че Него Го има.
Остава още един начин на мислене, и той е начина на всички нормални човеци – “целта оправдава средствата”.
Аз не съм нормален, и моята цел не е целта на нормалните човеци. Ти също не си нормална, защото ако беше, нямаше да си ми съпруга и нямаше да те обичам толкова много. Децата ни също не са нормални, защото няма на кого да се „метнат“ такива. Така че, не може едно ненормално семейство да очаква да се „оправи“ и живее по нормалния начин. Ще бъде жалко за семейството ни, защото сивото не ни подхожда.
Знам, че винаги виси въпроса „До кога ще е все така?“. Ние тепърва почваме да жънем плодовете на нашия труден живот. И точно сега става най-хубаво и интересно .
Успях да намеря нещо много истинско, и не искам някаква дребна житейска несгода да помрачи и обезличи най-хубавото, което ми се е случвало, и може въобще да се случи, на някого в този живот. Искам да съм с вас и приятелите си, за да ви разкажа, и се надявам скоро да сме заедно.
Не можеш да си представиш колко съм самотен. Самотен съм не само, защото съм без вас. Самотен съм, защото виждам нещо, което хората не искат или не могат да видят. Всички, (както и ти) казват че хората са земни и със земното живеят. Аз ти казвам, че хората са земни и със земното си умират. Аз не съм живял до сега. Аз съм се учил. Сега вече знам, и искам да го направя до край. Сега вече Живея. Знам че звуча малко „нестандартно“, но приемам да се мисли всичко за мене. От нищо не се срамувам, защото познавам вече себе си.
Ако трябва да отговоря на въпросите ви, ще ми отнеме много време. Това, което знам е в книгата ми, но ви трябва обяснение. Едно е да го прочетеш, а друго е да ти го кажа, гледайки в очите ти.
……………………………………………………………………………………………………….
За сега се опитай да се успокоиш.
Мисли така: аз нищо не мога да променя с безпокойството си. Вместо най-нормално да се безпокоя, по-добре е най-ненормално да вярвам. Второто поне не вреди на здравето и на духа ни.
Ако нещо ще стане, то вече е станало. Остава да изчакаме то да се случи. И да се поучим от това. Каквото и да стане, благодаря на Бога, защото така е било най-добре за нас.
Така мисли и няма да сбъркаш. Бог не е философска категория или нещо, което човек си измисля за да му е леко.
Бог Го има и аз Го познах. Вярвай ми.
Знаеш че не бих излъгал за това. Ако исках да лъжа, сега щях да съм вече при вас в Африка.
Вярвайте ми. Най-добре е да ми вярвате.
Николай Сисоев – Труден
