Словото води никъде, или много далече
Писма до Вас
Приказка за Синът
Живели някога син и баща.
Бащата бил много праведен човечец. Продавач на идоли. Дялкал ги от дърво, и ги продавал в храмовете. От това живеел– от правене на идоли. Но идолите в храмовете, се наричат и са богове.
Синът ходел в храмовете с баща си, и виждал как той взема пари за продадени богове. Гледал как хората се кланят на боговете, които били дело на бащините му ръце и въображение.
Един ден синът се замислил, загледан в баща си.
“Защо ме гледаш така, сине?” – запитал го бащата.
“Опитвам се да видя себе си, татко.” – отвърнал синът.
“Тогава се погледни в огледалото.” – посъветвал го мъдро бащата.
“А не гледам ли в него?” – замислено отвърнал синът.
И понеже видял, че баща му не разбира детските му думи, попитал като възрастен.
“Кой съм аз?”
“Мой син.” – отвърнал бащата.
“А ти?” – продължил синът
“Всеки е син на някого.” – засмял се мъдро бащата.
“А кой е баща на всички ни?” – продължил да настоява синът.
“Бог, разбира си!” – заключил бащата.
Тогава синът погледнал към дървения идол в ръцете на баща си.
“Този ли бог, който дялкаш с ножчето си?” – попитал синът.
Кой знае защо, бащата се смутил, но отговорил убедено:
“Този, същия!”
Синът пристъпил към баща си, и взел ножчето от ръцете му.
“А ако не го довършиш, кой ще ни роди?” – промълвил ужасено синът.
Бащата погледнал към недовършения бог в ръцете си.
“Това е, което аз знам, а ти не знаеш и затова ме питаш.” – скарал се той на глупавия си син.
“Не е ли твоето знание, твое предположение” – попитал виновно синът.
“Моите предположения са моите истини, а моите истини са моя живот.” – ударил с юмрук по масата бащата.
“А не би ли могло, твоите предположения да са твои заблуди, а твоите заблуди да са нашата смърт.” – попитал по детски синът.
После напуснал къщата на баща си, и по детски погледнал през рамо към нея.
Децата винаги са обичали повече, къщичката в клоните на високото дърво.
Имало някога един син и един баща. Има ги и днес. Ще ги има и утре.
Николай Сисоев – Труден
