Президентът ни Георги Първанов изложи отношението си по докладите на Европейската Комисия в които МНОГОТО критични бележки са видяни от него като „немалко критични оценки„.
Веднага искам да отбележа, че те не бива да водят до отрицание и негативизъм, до пренебрегване и подценяване на извършеното от българските институции и българското общество като цяло.
казва нашият президент.
Аз самият не бих могъл да видя нищо позитивно в загубата на стотици милиони помощи, когато Българският народ гладува, без пари за образование, отопление и транспорт.
Когато Българският земеделец получава едва два процента от стойноста на произведеното, по вина на Българското правителство са му отказани живото-спасяващи помощи и това съвсем не изглежда НЕГАТИВНО на г-н Първанов.Доста трудно би било за обикновения Българин да оцени „извършеното от българските институции“ по начин по-различен от КАТАСТРОФА.
Като умел ловец, обаче, г-н Първанов добре успява да вмъкне манипулационнен момент вмъквайки и „българското общество като цяло“.
Един вид – „Заслугите (и вината) са не само на правителството, но и на обществото“.
Е, вярно, че думата ПРАВИТЕЛСТВО не се среща в неговото изявление, но ако някой се сети за нея, трябва веднага да я постави до ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО.
Наред с предъвкването на локумено сладки анализи и оценки президентът заявява:
Сега е необходимо законодателната, изпълнителната и съдебната власт цялостно да преосмислят своите досегашни действия и да предприемат конкретни мерки за справяне със слабостите, посочени в докладите и постигане на резултати, удовлетворяващи българското общество и европейските ни партньори.
Тънък манипулативен момент в казаното по-горе, е че някой в България трябва да се стреми да УДОВЛЕТВОРИ европейските ни партньори.
Няма такова нещо г-н Първанов.
Европа щеше да бъде удовлетворена, само ако правителството ни беше способно да се справи с престъпността и управлението на фондовете.
Тогава и България щеше да бъде доволна, защото щеше да има милионите, които сега няма да получи.
Ако прочетете внимателно казаното от президент Първанов, ще видите, че до края на своето изявление той не казва нищо по-различно от онова, което всяко правителство и президент са казвали до сега.
В една предна статия една от нашите читателки определи критиката ми като негативизъм.
На това преливане между критика и негативизъм се крепи голяма част от способността да се манипулира общественото мнение.
Всеки политик ще призовава за вашия позитивизъм, опитвайки се да избегне критиката.
Ще завърша с един съвет:
Следващия път когато си избирате президент, погледнете в очите му, в ръцете му и в краката му.
