Дочух за книгата на Ваня Константинова „Благодарим ти, мистър Уан“, за която Силвия Томова казва:
„Благодарим ти, мистър Уан” е книга с къси разкази. Вижда се от съдържанието, където са изписани заглавията им. Истината обаче е, че това е стара географска карта, открита случайно от автора под една сламена шапка и доста прах преди 20 години. Картата е била толкова крехка, че веднага се разпаднала в ръцете на автора и така се родила тази книга. Никой не би оставил един непознат континент, рисуван толкова дълго, просто да изчезне и никой да не разбере за него и странните му обитатели. Този континент вероятно отдавна е обвит от корали на някое океанско дъно, но изследователите, с тази книга, вече могат да предположат как са живели хората там, в какво са вярвали, как са пътували, с какво са се хранили. Несъмнено данните за тези изчезнали хора биха преобърнали представите за древните, а заедно с това и представата за времето въобще. Не съм специалист нито в областта на историята или митологията, географията или биологията, химията или физиката, но съм убедена, че героите, които населяват тази книга ще разклатят сериозно устоите на не една наука. Като че ли алхимиците са възкръснали… Това е и посланието ѝ, което успя да стигне до мен. Заедно с Одри Хепбърн, плетача със сребърна игла, мъжа, който си бе намерил мисията, картографа, хубавата история, която крие тайната си…“
Чудя се може ли някой да ми помогне да имам тази книга в Африка и благородно завиждам на онези, които могат да си я имат в България.
