Някой казват, че човекът бил съвършенно творение. Други пък са на мнение, че това творение е нещо като паразит в тази наша Вселена и този наш зелен и красив или бетониран и урбанизиран съвременен свят! Кой е крив и кой е прав, не редно на един човек, на един учител или на едно единствено общество да решава …
Обаче, всеки родил се в този свят притежава определени заложби и характерситики. Във всеки се крие едно зрънце творчески потенциал, една малка музикална нота, едно малко и универсално решение на всички проблеми. Той попада някъде в нашия свят, потъва в него, светът го моделира и той моделира света. Двамата взаимо се променят. Човекът и света. Светът и човека.
Всеки попада като едно малко смемнце в плодородната или отровената почва на нашата цивилизация и започва да се развива постепено. Ако е попаднал на благородна почва, той няма кой знае колко съпротиви по пътя на естествения растеж и хармоничното си развитие. Няма много препятсвия при изразяването на това, което е било заложено в него, бидейки семенце. Той е наясно със свойте заложби и творчески потенциал. Наясно е, че може, има правото и той е този, който е тук за да твори, да прави нещата реалност, да усеща живота в сърцето си, да съгражда и след това да се радва на творенията си! Има силата, има отговорите, има волята и те са в него!
Така се ражда Творецът!!!
Но колко хора попадат на „идеалната почва”. Нима света в момента е проекция и творение на такива хора …
Множество попадат, на по-твърда почва, на отровена земя, дори. Докато растат те поемат от нея различните и токсични и нездравословни съставки. Така човека постепенно изкривява своето първично , заложено в семнцето, правилно и хармонично мислене и чувстване. Затриват се и принципите, които са заложени в него, те биват изкривявани! Но какво е това чудно семенце, тази чудна искрица дадена на човека, та продължвава да действа и след това? Въпреки всички тези препятствия и пречки, отрови, които карат целия естествен процес на развитие да се изкривява и да се отклонява, искрата сякаш продължава да действа в нас!
Някои успяват да усетят нежния и шепот. Как тя седи самотна, там, и скришом нещо си нашепва. Тогва човеците се заслушват в нея и бавно се научават да следват бледата и светлина. Разбира се колкото я следват, колкото повече се заслушват в гласът и, толкова повече светлината и се увеличава, а шепотът и се превръща в мощен глас, който започва да огласява истините за нашето битие не само на човека, а и на всички останали. Така дори и сред тези , които са раснали в отровите на съвременните коли, фабрики, храни, чувства, мисли и отношения, дори там, този подарен на човека, потенциал доказва своята сила. Той проявява себе си!
Така се събужда Творецът!!!
Човек руши, човек съгражда!
И остананлите попадат в агресивната и изкривена среда, в почвата, която не дава добър плод! Вълшебното семенце е в тях! Те растат, искрицата се опитва да им нашепне, да им покаже, накъде е правилната посока, но уви отровите около тях са ги задушили прекаленмо много. Но дори и те усещат, че има нещо нередно. Има спомен за нещо мъгляво и смътно, за нещо, което отдавна са изгубили, усещат някаква липса и тръгват да я търсят …
Уви, под влиянието на разрушителните фактори, техният поглед е замъглен, а усещанията им изкривени. Но тръгват ! Тръгват нанякъде! Създават! Опитват се да създадат нещата, които усещат, че им липстват!
Семенцето е в тях и чака те да му обърнат внимание. Но те са тръгнали да го търсят навън. Създават свои собствени семена, но съставени от неразборийте и недоразуменията на нашия свят. Засяват ги! Светът се разможава, умножава се и отровената почва!
Искат да бъдат обичанани, а не обичат с искрицата, а чакат любов отвън, искат да бъдат обгрижвани, а не се грижат, а чакат грижа отвън, искат да намерят отговори, а не ги търсят в себе си, а чакат отговори отвън, искат да се движат, а не се движат а чакат да бъдат придвижвани, искат мисли и идеи, а не ги осмислят и произвеждат сами, а чакат да ги полуват отвън и така, и така, и така … Самотна остава малката искра!
Широкият път не води до никъде, май че не случайно това е споменато в библията. Защо ли? Може би трудните пътища карат човека да се замисли върху някои неща?
Човекът търси начин за развиване на мисленето и създава машина вън от него и забравя да мисли. Човекът търси начин за придвижване и създава машина външна на него и забравя да се движи, човекът търси начин да се чувства сигурен в себе си и измися авторитетите извън него, които да му дават сигурност.
Човекът търси начини и неща извън него и в твози миг, вече е загубил. Загубил е защото всички начини и творения са били в семенцето, били са в него, а той ги е търсил навън.
Така умира Творецът!!!
Бог е у човека и човека е в Бога!
Хората имат право на избор! Хората избират! Хората творят! Хората рушат! Хората … !
За хората е важно да научат последствията от самите себе си!
Автор: Андрей Петров
mail: schmork[at]abv.bg
