Никола Събев*
Голяма част от хората се интересуват от процесите на планетата и притеснено питат, какво ни очаква? Какво може да се каже за света, след станалата вече митична 2012 година.
Първото сигурно нещо е, че планетата Земя ще съществува и хората на планетата също. Но ще изпадне една двойка хромозоми от ДНК. Това ще заличи идентичността на расите. Профилът на планетата ще се съхрани. Няма да има катаклизми, за да оцелеят избраните. Избраните ще запазят своята идентичност, за да е цяла матрицата.
Земята ще си остане разделена на две полукълба, както е сега. Транспортът няма да е проблем, но хората ще използват предимно пътя по вода. Ледовитият океан няма да надвиши опустошително нивото си. Стопяването на ледената шапка ще придобие свой естествен цикъл и така, ще се синхронизира с общото поле на планетата.
Затвореното социално поле ще размие границите на държавите и хората без проблем, ще се адаптират към всякакви условия. Времето, като основен фактор ще бъде мерило за успех. Избраните, които няма да променят идентичността си, ще бъдат показател, новото мерило за променящите се. Това няма да им попречи в личен план, по – скоро ще се наблюдават различията в поведението и мотивацията им спрямо останалите. Всичко това, ако ви изглежда като космически експеримент, бъдете сигурни, че не е. То е, естествен цикъл в развитието на съзнанието на човешката цивилизация, при настоящите условия и дадености.
Ще има още една потънала подводница, този път арабска собственост. Обезсоляването на водата ще открие нови източници на информация за минали светове. Информацията в кристалите ще придобие ново значение. Всичко ще води към това, хората да усреднят своите лични ценностни системи, като лично постигнатото ще има значение само във вътрешен план.
Властта за човешкия свят ще има значение, само откъм съхраняване на правилата и то единствено чрез санкции. Ползването и организирането на материалната среда няма да доведе до граждански войни или безумни размирици. Еднаквостта на структурата на идентичността на хората няма да го позволи.
Името на река, ще е името на организацията, която ще въведе новите правила. Хората ще ползват информация от минали времена, защото нова няма откъде да получат. Няма нужда и да бъде доставяна нова, тъй като всичко необходимо вече го има в полето на земята.
Децата ще се раждат с възможности да усвояват информация. Родителите ще трябва да ги научат на смисъла на думите, да говорят и пишат. Това ще е всичко необходимо, за да се развива детето само. Възпитанието ще е ограничено до това, детето да знае правилата и санкцията. Думите „добро и зло„ ще отпаднат, придобивайки ново значение. Мисълта ще се движи по линия определена от матрицата, с която се ражда детето.
В духовен план църквата ще може да заеме силни позиции, ако промени подхода си към хората. Основното е – че вярата не е чувство, а начало на успех, съчетание на разбирането и желанията. И няма и не може да има свалена лична отговорност и делегирани права и отговорности на Бог!
Фактите в случая не са толкова важни, колкото ни се струват. Интересно събитие, което може да се добави е избухването на вулкана Етна. Ще се говори, че това е белег за гибелта на цивилизования човек и където е началото, там ще е краят.
Хората можещи да се свързват с отвъдното няма да получават нова информация. Но ще има рязко увеличаване на контактите с мъртви хора, които не са се преродили и са вътре в информационното поле на земята. Тяхната информация ще касае настоящето и миналото, защото бъдеще няма да има в общоприетия смисъл на думата.
Новите технически постижения ще засягат вече откритото, т.е. усъвършенстване, а не качествено ново различие. Много хора ще изберат вярата и Бог, заради усещането за безсилие и незначителност. Това за вярата разбира се е добро.
Другата страна на монетата е, че бидейки във връзка с минали светове мнозина ще се смятат за символ на справедливост и ще се стремят да налагат своите критерии за основни правила и норми. С това положение ще трябва сами да се справим, защото никой не би допуснал тази система да се разруши и да наруши баланса на общата хармония. Бидейки еднакви хората ще имат равностойност и равнопоставеност и това означава, че имат потенциала да решат този въпрос, без да изискват космическа помощ отвън. Но как се стигна до тук?
Човешкият свят от много време, е един затворен и изолиран свят, независимо кой и с кого се свързва и контактува. Тези, които управляват света ползват полето, но не могат да извършват промени в него. В полето на земята има обособена енергийна структура, наречена социално енергийно поле, което е изградено от информация, социални взаимовръзки на ниво съзнание характерни с голяма агресия и конкретика. Тази структура е като самоорганизиращ се жив организъм, който привлича все повече и повече съзнания. Структурата е достатъчно мощна към днешно време, поради което води до енергиен дисбаланс самата планета. Както човешкото тяло, така и планетата реагира на енергиен дисбаланс променяйки показателите на своето състояние. Какъв е механизмът на тази реакция?
Планетата реагира единствено и само чрез своето физично ядро. Ядрото се активира и вследствие това, се стига до раздвижване на земните пластове,изригване на вулкани, цунами, топене на ледници и други от подобно естество. Целта е чрез тези размествания на материя да се разбие това енергийно ядро в полето на земята и се възстанови нейния общ енергиен баланс. Но ядрото е много стабилно и битката ще продължи още известно време, след което планетата ще постигне относителен баланс.
В основата на всичко не са замърсяванията на планетата, изсичането на горите и т.н., да това е от значение, но не е основното. Главния фактор е човешкото мислене, ценностната система и онова, което днес представлява човешкото съзнание. Уеднаквяването на мисловния модел, гледната точка, ценностна система, общи страхове, съзнателното заливане с огромно количество информация на човешкото съзнание, води до отнемане възможността на човека за бърза адаптация и трайна идентификация. Липсата на които пречи за изграждане на стабилна психика и съхраняване качествата на съзнанието. Всичко изброено до тук е в основата за изграждане на дебалансиращото енергийно социално ядро. Вследствие което днес модела на човешко мислене не помага , не работи в интерес на самия човек. Защо се случва това?
Механизмът на мислене служи, човек да може да се адаптира към нови условия. Сега нови условия няма. Планетата е затворена. Информационното поле е свръх наситено. Ползва се готова информация анблок, шаблони на поведение усвоени чрез социалното присъствие в обществото. Обществото мотивира за придържане към шаблони, чрез налагане на правила и санкции. Интуитивното ориентиране в човека като първа стъпка към мисленето, се тушира от неприязънта към нов подход към нещата. Няма необходимост от формиране на нова гледна точка, защото нова ситуация няма.
Нещата са затворени в кълбо, където енергията преминава през формата на човека и полето и не се променя. Времето вътре и вън в личния ни свят тече едновременно. Изравнени са стойностите. Личната мотивация е само личния комфорт. Грижата за околните е само, ако те са част от личния ни свят. Стремежът към световен мир е лично мотивиран само откъм това му значение. Хуманност, състрадание, доброта, са думи, които са изпразнени откъм общочовешкото им значение – грижа и помощ. Хората ползват, а не творят. Хората бъркат мисълта с адаптацията и чувствата, но това вече е без значение. Човешкото поведение в масовата си част е само по схемата провокация – реакция. И тъй като всеки ползва своя лична версия на тази схема, не се налага дълго и мъчително разсъждаване, осмисляне и планиране на реакции и предвиждане на последици. Безсъзнателното действие и реагиране стават доминиращи, перспективата на фокуса на човешкото внимание се свива до конкретиката на днешния и утрешен ден.
Показателен е примерът със заболяванията при човека. Масово е разбирането, че даден орган избира болестта, а това не е така. Болестта е тази, която избира органа. Човекът е социална памет, инстинкти и механизъм за управляването, но и тяло. Тялото управлява съзнанието чрез памет. Паметта отключва процеса чрез страх. Липсата на яснота отключва страх. Страхът формира агресия. Страхът на социално ниво винаги отключва автоагресия. Т. е. социалният елемент наричан самоконтрол насочва агресията към съответния източник, т. е. към съответния орган от тялото. Чрез предварително зададен механизъм за преход към отвъдното, погрешно наричан генетично наследство, социалното съзнание се ползва от него и отключва болест. Отчасти описаното представлява т.н. психосоматично тяло при човека, или психосоматична реакция, на която основа са около 70 % от заболяванията сред нас. Описаното за заболяванията са показател за липса на съзнателно отношение на съвременния човек спрямо фактори, провокации, несъзнателни идентификации и т. н., т. е. към потока от информация, който ни залива в социалното поле. Социалното съзнание не създава, то ползва, ползва всички нас.
Всички се втурват да търсят информация, за да получат яснота и да спрат да се притесняват и страхуват. Търсят яснотата извън себе си, в социалното поле, а не вътре в себе си, казано и описано в много мъдри книги и послания в човешката история, като единствено правилно. Излизайки извън себе си, ние стигаме до там, да забравим себе си и попадаме впримчени в информационната динамика и манипулация на социалното енергийно поле. Така стигаме до резултата – едно дебалансиращо енергийно поле в общото поле на планетата и една бунтуваща се планета и неясна перспектива. Всичко и навсякъде е енергия, а тя изисква баланс и хармония. И когато това не се случва, космическите закони се налагат, като глобално решение по волята на Бог и за една нощ, независимо от нашите очаквания и нагласи!
* Никола Събев е автор на книгите „Без болка в затворения свят“ и „Невъзможният човек“
