Писмо 31 – До Васил

0

 

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

До Васил

Правилно си оценил, че Бог не може да се отдели и постави “някъде”, като “нещо”.

Можеш ли да си представиш океан от Мисъл?
Твоите мисли са твоето съзнание. Постави всичките си мисли на едно и ги наречи с името Разум. Както и е.
Сега си представи, че всичко е един такъв Разум. Този Разум не е някъде или в нещо. Той Е Всичко.
Продължи да си представяш този Разум, без да му придаваш личностно осъзнаване. Разума си е Разум. Като водата, но… Разум. Обикновенно хората не могат да си представят такова нещо, защото са свикнали с мисълта, че разума се “ражда” в материалните тела на “осъзналия се” човек. Това е ГЛУПОСТ.
Та Разума е “неосъзнат”. Но в “един момент” Той се осъзнава и естествено първата осъзната мисъл е Аз.
“Аз” е дума, обясняваща смисъла. “Аз” обяснява смисъла на усещането в осъзналия се Разум.
“Аз” е САМООЦЕНКА. “Аз” е поставяне на Начало в Себе си.
И Този осъзнат Разум, просто Е. Той не може да каже, че живее. Защото какво е живот. Живот в материята е период на съществуване от раждането до смъртта. Такъв период в Разума няма, защото Той е вечен “със” Себе си.Осъзнаването Му, би могло да се нарече “раждане”, но веднъж осъзнал се, Разумът не може да се откаже и заличи собствената си оценка, наречена Аз. Затова Той не казва за себе си, “Живея”, а Аз Съм.
Нищо друго освен Него няма, и никога няма да има. Аз Съм.
Той остава завинаги. “Завинаги” също е дума, несъответстваща на смисъла, който искам да вложа.
Няма думи за точно, смислено обяснение на Истината.
Това, което ти обяснявам сега е примерно обяснение, и не се затваряй в него.След време, когато(ако) се осъзнаеш в Разума, ще разбереш Истината. А до тогава не си съставяй ТОЧНА представа за нея.

Та това е Бог. Той е осъзналия се Разум.
Сега идва трудно обяснимото. Не че е трудно, но се изисква по освободено мислене, незатворено в рамките на материалните ни представи.

Казахме, че в неосъзнатия Разум се “ражда” осъзнато Начало (Мисъл), и го нарекохме Бог.
Осъзнатото начало е “Мисъл” от общия неосъзнал се Разум. Както твоя разум, който ражда мисли, които са осъзнато негово проявление, манифестирано в думи и действия.
Можеш ли да отделиш една твоя мисъл от себе си и да кажеш, това не е (от) моя разум?
Пак примерно обяснение…
Осъзнатото начало в Разума, познава целия Разум.
В Разума се ражда Бог, но нали Разума е, който се осъзнава като Бог? (Нека това изречение не те обърква).
И ако след “време” в този Разум, друга мисъл се осъзнае като Аз, значи ли, че тя е само половината от Разума, защото в Него вече има Един “роден”? Не. И втората родена мисъл ще познава Цялото, в което е включено и Първия. Но Първия си има своето Аз(осъзнато начало), а втория си има неговото си Аз.
За по-лесно ще ти го визуализирам по следния начин:
Представи си кръг, в който са нарисувани различни по цвят петна, допиращи се по границите си. Кръгът е Разума(Отца), в който се съдържат петната(осъзналите се Богове). И сега си представи, че този кръг, който е Разума, няма граници. Граници нямат и петната-Богове. Защото граници има в материалното. В Разума те не съществуват. И щом няма граници, винаги има място за още едно петно в този кръг, което петно ще е новия осъзнал се Бог-Брат.
Липсата на граници в Разума, дава възможността всички да са в Едно със своята си индивидуалност, и всички да са Едно, въпреки различните си индивидуалности.
Хм…
Май по-лесно не може да се обясни.

Ето, “лесно” също е неточна дума.
На по-посредствен от тебе, ще го обясня по “по-лесен” начин, но той няма да е “лесен” за тебе.
Лесното за посредствения е непреодолимо трудно за интелигентния.

Сега нека свържа Бог с материята.
Също има много обяснения.

Едно от тях е:
Представи си в океана от Разум една “капка” материя. (Казвам “капка”, защото така я Видях аз).

Тази капка е част от Разума. Тя се появява в Него. Расте. Расте. Расте. И в един “момент” започва да се свива, докато пак изчезне в Разума. Представяш ли си го?
Като на анимация. Бяло платно, и изведнъж забелязваш, че на него се появява едва забележима точка, която започва да расте, достига определени размери и обратно се свива докато изчезне в белотата на платното. Това е “сърцето” на Разума, чрез което Той “живее”, а не е само Аз.
Това е материята, която винаги е съществувала, като част от Разума. Но докато в Него няма правила, то в материята те съществуват, каквито ги познаваме.
Материята, бидейки в Разума, е част от Него. Тя е Разум, ограничил се с правила. И в този смисъл може да се каже, че материята е създадена от Разума, с нарочното намерение да се поставят правила в нея, които да носят непредвиденост. Преодоляването на правилата в материята, носи непредвиденост и различие в изживяванията.
И ако е имало Голям Взрив, той не е бил само един път, а безброй много пъти, във вечното съществуване на Разума.
Въпреки, че казахме “момент на раждане” на Бог, този “момент” стои вън от материалните представи за това, и е неопределим като понятие в несъществуващото време. Защото и времето не съществува, като познатото ни понятие.

Та да се върнем на материята.
Тя е, в която осъзналия се разум “влиза” за да “изживее” един период от “време”, ограничен от правилата на материята. И в тези “периоди”, разума, както ние в съня си, намира бягство от Аз, за да изживее непредвидеността на материята. Защото в Себе си Аз може да предвиди и определи всичко, но в материята не. Това също е пресилено казано. Но дори и да програмираш съня си(което Бог прави), докато си в него, ти не познаваш своята истинска същност, което прави изживяването като интересен филм.

И ето, че стигнахме до извода, който и сам си направил, че Бог е всички нас. Неправилно е да се каже, че всички ние сме Бог. Убеден съм, че намираш разликата.
Бидейки всички нас, всеки от нас може да се събуди като Бог.
Защото когато сънуващият се събуди, става Себе Си.
Казахме, че ако един от персонажите на съня ти се осъзнае, като част от съня ти, то той е ти.
А който не се събуди като(в) Бог остава като преживяване от съня му. Спомен за щастие, спомен за мъка, спомен за убийство и пр.

И нека сега свържем събуждането в материята с осъзнаването на Бог в Разума.

Приемайки, че Разума заедно с капката Материя са едно цяло, което винаги е съществувало, стигаме до извода, че Бог се осъзнава в материята за да се “роди” като осъзната част от Разума, наречена Бог. Този Бог може да се връща в материята, за да “живее” в нея кратки периоди на непредвиденост.
И връщайки се в материята, Бог може да ражда други Богове, помагайки на неосъзналия се разум в материята, да се осъзнае като Бог. Тези Богове в Библията са наречени Братя.
А Отца е Разума, в който всички Братя пребивават. И затова Исус казва: “Всичко, що има Отец, е Мое”.
И всеки от Братята може да го каже.

Това Е.
Стани ми Брат!

Николай Сисоев – Труден

Николай Сисоев (Труден) - основател на Truden.com Бивш музикант, сервитьор, барман, таксиметров шофьор, леяр, собственик на кръчма и дърводелец. Понякога пише поезия и проза.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари