***
Животът е там,
където е сърцето ти.
Сърцето е там,
където е мисълта ти.
Мисълта е там,
където се прегръщат
тъмнината и светлината
и от тази прегръдка
се ражда викът на Надеждата.
***
Вятърът разроши листата,
дъждът заплака отново.
Очите ми потърсиха безкрая
в един лист и една дъждовна капка.
***
Когато вечерта прекърши смеха на деня,
а нощта запали факлата на изгрева,
тогава и ти ще тръгнеш към себе си,
потърсила не ден и нощ, а просто Светлина.
Не тъгувай за отминалия листопад.
Не поглеждай към падащия лист,
защото не всеки полет е във вярната посока.
Погледни нагоре и забрави земното притегляне.
Ти не си част от листопада,
а птица,потърсила Небето.
***
Казано е да прощаваш
седемдесет по седем пъти.
А колко може да грешиш?
Прощавам, защото обичам.
Ти защо мълчиш?
Всяка лъжа е предателство.
И не мен предаваш, а Любовта,
която моли да прощаваш
седемдесет по седем пъти.
***
Погледни морето сутрин
преди първият слънчев лъч
да целуне събудилата се вълна.
Погледни небето,
преди вятърът да разроши сънения облак.
Погледни земята в мига,
когато росата пречиства дъха й
и тя засиява красива в синевата.
Погледни душата си,
побрала и морето, и небето, и земята.
***
Да се докоснеш до болката
и да останеш прав,
да се срещнеш със смъртта
и да вярваш в безсмъртието,
да те удари дума на приятел
и да отговориш с усмивка,
е само част от Кръста,
който трябва да носиш.
Да те обичат искрено
и да обърнеш глава,
да поискат ръка за помощ
и да отминеш без тъга,
да срещнеш отново смъртта
и това да скърши твоя дух,
е Кръста, който си отхвърлил.
Остани прав и подай ръка на другия,
защото между вас е Разпятието…
