ЖАЖДА
Дълъг е пътя към Истината!
На прозореца цъфтят кактуси,
а зад стъклата – диша небето.
Търся истината, търся себе си,
но думите ми пречат …
Пада мрак
и години препускат
по калдъръмени пътища
и магистрали …
Лицето на утрото
е въздишка
застинала между нас.
А хоризонта гори
с вечната жажда за обич.
Там, в освободения огън,
се ражда живот!
Отвори!
Нека вятърът мине през нас,
нека плисне внезапно дъжда –
с бели пламъци да ни ослепи,
да ни залее с внезапно бликнала нежност,
да ни пречисти от сляпа вражда,
в болка да изгорим.
Отвори вратата ….
И ПРОЗОРЕЦА ОТВОРИ!
