Той живее на една планета, която има две Слънца и много Луни, толкова много, големи и малки, не ги е броил, но вероятно са 28 или 30.
Слънцата там не са като нашето, техните орбити са толкова непостоянни, че няма годишни сезони, лятото може да продължи цяло лято, а зимата може да продължи цяла зима. Тази планета се върти, но за разлика от нашата, от време на време спира, защото е решила нощта да продължи цяла нощ или деня цял ден.
Когато тя спира, спира и времето, има пътища, но няма дири, защото притеглянето е толкова слабо и времето не става за нищо друго, освен за летене.
Бурите на тази планета не са като други бури, те са като буря в чаша вода, носена от малко дете, когато е препълнена.
Ще кажа за изгревите – те са като залезите, един изгрев може да продължи до залез и един залез, чак до изгрев.
Ще кажа също така, че болката на тази планета е също като радостта, защото сълзите тук не могат да се измерват, няма съпоставима тежест.
Нищо тук не се прави с усилие, също като дишането, но ако случайно забравиш да дишаш, просто можеш да спреш, той – дъха е навсякъде.
Тъй като деня е като нощ и ноща като ден, не може да се разбере дали си буден или спиш.
Там не си пожелават „Добро утро“ или „Лека нощ“, там не се Пожелават, а се Живеят. Бих казал, че се Дишат един друг, защото от този дъх, има за всички.
Знаете ли къде е тази Планета?
