Саша отново седеше сам в стаята си. Кашлицата здраво го беше налегнала, но въпреки всичко той отново пушеше цигари. По принцип той не пушеше много, даже изобщо, но когато се вглъбеше в своите размишления стаята му се изпълваше със сивкавия цигарен дим. И сега беше така. Потънал в креслото той жадно пушеше, наслаждавайки се на всяка дръпка. Часът беше вече 2, но на него явно не му се спеше. Мислите му се въртяха в главата. Отново беше разочарован. Хилядите неща които виждаше всеки ден му се струваха фалшиви… Саша отпи глътка от чашата с уиски – да, и то беше фалшиво, макар и марково, струващо 50$… Беше му писнало от фалшификати…
В какъв измислен, нагласен и наистина фалшив свят живееше той самият. Всеки шибан ден беше фалшив. Още от сутринта, започваше масовата измама на хората, които ставайки пускат транзистора, само за да чуят манипулираните новини. Саша вече беше спрял да го прави… Но за съжаление не само новините бяха измамни… Той се сети за фалшивата усмивка на портиера, когото всяка сутрин поздравяваше. „Добро утро” – казваше портиерът, усмихвайки се някакси грозно, с половин уста. Да, и хората бяха започнали да се държат неискрено, дори без някаква точна причина. Непознатите хора… А приятелите? Саша имаше много приятели. Поне така казваха съседите му. Но той самият винаги твърдеше, че има само трима или четирима истински приятели. При мисълта за тях той се усмихна. Да, наистина се усмихна… защото те бяха истинските му приятели, които, макар и надалеч, бяха верни и искрени. Но след секунди, лицето му отново се навъси… Той си спомни, за хората, които някога се наричаха негови приятели, а сега му бяха обърнали гръб, които не беше чувал от месеци. „Има и фалшиви приятели” – каза си той.
Беше станало вече 3 часа. Саша загаси последната угарка в пепелника и щракна ключа на лампата. Унасяйки се той си помисли – „В крайна сметка, къде живеем? Заобиколени от фалшиви предмети, измамни приятели, лъжливи чувства и неизпълними обещания. Да, живеем в един фалшив свят пълен с измамени хора.”
