“Божията воля има толкова общо с човешката воля колкото общо имат и жовотното куче и съзвездието със същото име.” Спиноза
Доброто Бог ли е? Може ли да приравним нашета човешка нравственост към Бог.
Може ли ние да отъждествим Добро и Бог. Отговорът ми е – не можем.Защо? Защото доброто е твърде човешка категория. Изобщо, това е светът на човека. Бог не е доброто. Ние трябва да търсим онова което стой над доброто.
Ние трябва да търсим Бог.
Нравственността ни не е Бог.
Ние не можем да осъждаме от гледище на нашата нравсвеност, Божието милосърдие или състрадание, защото това са човешки и само човешки категории.
Това е един път за оправданието на Бог или на злото в света.
Както казваше един писател: когато ангелите ме взеха на крилете си и ме понесоха към небесата, от писъците и плачът които се чуваха от висините, от гледката на човешкото страдание, аз предпочетох да остана хуманен и се отблъснах от техните обятия. Не можех да ставам безучастен свидетел на цялото това страдание. Останах човечен.
Именно това искам да оправдая. Ние изискаваме от Бог той да отговаря на нашата човешка нравственост а Бог все пак не е човек. Той не може да бъде съден по принципите на издигнатият от човека нравствен императив.
Човек трудно може да напусне своят свят и затова се стига до посочения по-горе атеизъм.
Нашата вяра трябва да се извиси над собствената ни нравственост.
Ние не трябва да се обръщаме към себе си а към Него. Това е именно и библейският разказ за Исаак и Авраам. Това е същинската вяра. Тя не е отношение към Другите или към себе си а към Него.
В този смисъл Бог стой над доброто и злото.
Последните са само човешки определения.
