В ерата на уеднаквяване и уравняване, наречена за удобство на стадото „глобализъм“, човечеството започва да губи ароматите и цветовете си. Думи като „шопинг“, „брифинг“, „таргет“, „тренд“, „креативност“, „уикенд“ и други подобни, се наместиха не само в българския, но и в повечето езици по света.
Мнозинството потребители (юзъри) на езика (наистина станахме потребители на езика), гледат на това езиково замърсяване като на езиково обогатяване. И този поглед е повлиян от манипулативността на променения език, който програмира съзнанието да не прави разлика между богатство и заемка.
Защото едно е да обогатиш езика си с нещо свое, а друго е да го заместиш със заети чуждици. Надявам се, че не се мислите за по-богати, когато вземете заем от банката. Същото е и с езика; когато вземеш заем от банката ставаш зависим от нея, а когато заемаш чужди думи, ставаш зависим от чуждия език.
И точно това е целта на онези, които насърчават езиковото замърсяване.
То започва от телевизора, през учебниците, книгите, филмите и продължава като склонност (тенденция) на мнимата (псевдо) интелигенция, докато един ден езикът ни ще заприлича на измисления румънски език, който е изпълнен с над 40% български думи, а остатъкът с латински и романски думи, които дават цвета на езика.
За да ви стане ясно как звучи „мерси“ в българския език, ще ви дам пример с румънската дума „кокош“ (петел). И за да не звучи курникът им прекалено български, са нарекли кокошката „гаина“, най-вероятно от италианското „gallina“.
Но тази писаница е за уважителната форма в българския език.
Едва ли мнозинството (болшинството) от нас са се замисляли, откога имаме тази „учтива“ форма в българския език, и как се е показвало уважение в общуването, преди тя да се появи. Замислете се как е звучал нашият език, преди да започнем да използваме учтивите „вие“ и „ви“, някъде към края на 19-ти век.
Ще ви кажа. Звучал е много по-топло, по-цветисто, имал е онази напевна (интонационна) окраска, която е трябвало да придаде уважителност на речта. И още – онази топлина в звученето, неохладена от раздалечаващото (дистанциращото) „ви“. „Уважителните“ местоимения изтриха онзи напевен цвят и благоухание (аромат) на речта ни.
Езикът ни стана студен, без онзи бълбукащ речеви поток изпълнен с ритъм и оттенъци, който сближава така, както хубавата музика сближава танцуващите. Защото общуването трябва да е като танц – красиво, приятно и обогатяващо.
Нека ви кажа и друго.
Сигурно си мислите, че учтивата форма „вие“ е въведена в езика ни, за да покаже уважение към събеседника.
Не. Въведена е по същата причина поради която е заменено красивото и благозвучно „благодаря“, със студеното и нищо не съдържащо „мерси“. Въвели са го културни плагиати, за да изглеждат по-различни от простолюдието. Просташката мнима интелигенция си мисли, че отделяйки се от народния език се издига на по-високо културно ниво.
С „мерси“ и „Ваша милост“ нашите кириак стефчовци са се издигали над бедняшката трикрака синúя, сядайки на високата европейска маса с белосан език – „ето аз съм културен европеец“.
Учтивата форма не е въведена, за да показва уважение, а за да показва европейска култура, където уважението се засвидетелства с дума, а не с благозвучие на речта и показано отношение.
„Ето аз съм културен и ви говоря на ‘ви’, макар че сте простак.“
Много по лесно е, културно да покажеш неуважение, ползвайки учтивата форма, отколкото на „ти“ да покажеш европейска култура, в която липсва уважение. Затова и българите не са се стремели да показват уважително наклонение към хора незаслужаващи уважение. Мълчали са. Или са псували. Липсвало е двуличието. Липсвала е „политкоректност“, която днес ни стъжнява живота в търсене на подходящата дума и израз.
Всичко е било точно и ясно.
Трябвало е само да се вслушаш в бълбукането на речта, за да усетиш уважението, или да прочетеш твърдия израз, който те поставя в полагащото ти се неуважение.
Напоследък често ми се случва да ме питат „кой сте вие, че ми говорите на ти“.
Въпрос, който не показва нито култура, нито уважение, но изисква и двете без да са заслужени, макар да са вече показани в близката и топла форма „ти“.
Сигурен съм, че мнозина не са съгласни с мен. Навикът, който не вижда „мерси“ като просташко езиково плагиатство, е приел „вие/ви“ като нещо нормално и уважително. Хората дори не могат да си представят учтивостта и уважението без тази форма. Но всичко е в отношението, изразителността на речта, и в тона, с който четем написаното.
Всичко е в нас и не може да бъде поставено там от едно местоимение. Но колко много отнема то!
