Словото води никъде, или много далече
Писма до Вас
За отношението ни
Здравей Георги,
Здравейте Приятели!
Чудя се как да започна. Чудя се как да направя така, че думите ми да не прозвучат като думи на странник, разказващ сънища.
Може би ще е най-добре да подходя като към деца.
Не че ви подценявам. Не бихме били приятели, ако е така. Аз никога не съм бил „по-голям“ от своите приятели, и вие го знаете.
Трябва да подходя с пределна простота към това, което искам да ви кажа, за да ме разберете.
Е, добре. Нека кажем, че и аз като Ванга, съм придобил способността да виждам в бъдещето. Но не това е важното в случая. Много хора са надарени с такива способности. Важното е, че ми се даде възможност да видя причината, поради която „живеят“ тези феномени, и да обясня това.
“Е, и какво от това”- ще възкликнете вие. Вярно – какво от това? Животът на земята продължава да си е същия.
Всъщност, мисля че ви пиша това писмо от чист егоизъм. Заради себе си.
Седя си аз самотен в своята пещера (както един “свръх човек” казваше), и говоря на буболечките за своето си знание.
Седя си аз в пещерата и се изживявам като Бог, Който няма с кого да се сподели. Лудост… Но ако някой ми повярва, ще бъде Живот. Затова се опитвам да бъда Живот.
Книгата която написах, не е едно библиотечно знание, с което задоволявам човешката си суета за полезност. Написах това, до което ме доведе Мъдростта на Духа, Който аз наричам Бог, но най-вярното име е Любов.
И това е за което искам да ви пиша в писмото си.
Добре де, има Бог! Всички знаем това, или поне се досещаме… Какво толкова мога да ви кажа?
Важното в случая е, не Неговото съществуване, а отношението ни към този факт.
Съвсем по земно казано, животът е отношението на човека към него. Както се отнасяме към живота си, така и той се отнася с нас. И понеже в книгата си казвам, че Бог е Живот, помислете за отношението си към този факт.
Бог не е някаква философска категория, извадена от пожълтелите страници на стара книга. Бог не е една полезна илюзия за нуждите на психотерапията. Бог Го има. И можете да Го познаете, а условието за успеха е Доброта.
Казвам ви толкова просто нещо. Някои от вас се надяват да познаят Истината чрез медитация, други с молитви, трети с Вяра. Но не всички знаят, че онова медитативно ниво за постигане на Истината, изисква условието „абсолютна Любов“.
Сега естествено идва отговора – „Абе, и без това ще мина. Защо ми е да Го видя, щом знам че Го има?“
Това би било много интелигентен отговор, ако не противоречеше на вашите естествени стремежи.
Към какво се стремите вие? Към себе доказване, себе реализиране, себе издигане и себе раздаване Стремите се към щастие.
В крайна сметка, стигате до извода че щастието е, когато сте стигнали до онова ниво на израстване, в което вече можете да давате, а не очаквате само да вземате. Надявам се така да мислите всички вие.
И какво искаме да можем, да дадем от себе си? Пари, милостиня…? Не че всички искат да дават, но да могат да дават. Защото тогава се чувстват богати и щастливи.
Колкото и да имате, със щедростта си ще го раздадете, защото материалното свършва. Но ако Любовта ви, и желанието да се раздавате остане, вие сте намерили и постигнали Себе Си.
И тогава, без да медитирате, ще видите Истината. Това го казвам не като метафора, а като истина.
Следователно – какво? Оказва се, че щастието не се постига с материалното, а с Духа.
Защото материалното се свършва, но Духът е който остава и може да се раздава без мярка и край. И Духът е, Който можем да ПОЛЗВАМЕ без мярка и край.
И понеже животът е краен, в Духа не казваме „аз живея“, а Аз Съм.
И какво в крайна сметка се опитах да ви кажа, приятели?
Всички ние търсим щастието си. Не го търсете в земното. Със земното купуваме Мъдрост, за да се обърнем с нея към Себе Си.
Излиза че е щастие, човек да намери Себе Си? Не! Щастие е, да помогне на другите да го направят, след като сам го е постигнал. За никого не би било щастие, да седи сам в Рая.
Някои ще кажат, че съм луд. Пожелавам ви моята лудост.
Поздравявам ви, и ви чакам.
Николай Сисоев – Труден
